№ 12285
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110159508 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Б. К. Р., ЕГН ********** против
“ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, напрегнатост, нервност, притеснение, гняв и
срам в следствие на неправомерно поведение на служител на ответното дружество.
Ищецът твърди, че на 22.06.2023г. е получил първото обаждане по телефона от лице,
представящо се за служител на ответното дружество. Твърди, че служителят се държал
агресивно и арогантно, като заявил на ищеца, че дължи сумата от 2 000,00 лева и го
заплашил, че ако не върне парите, ще стане страшно и ще му вземат всичко. Въпреки, че
ищецът поискал информация за основанието, на което дължи парите, така и не получил
такава. Твърди още, че на 21.07.2023 г. получил СМС от ответното дружество, с което бил
уведомен, че срещу него ще бъдат предприети съдебни действия. В съобщението бил
посочен телефонен номер за обратна връзка, на който ищецът позвънил, но не получил
отговор. Впоследствие с него се свързал служител на ответника, който му обяснил, че трябва
да плати за две дела, в противен случай - да очаква посещение на адреса.
Посочва, че не знае да дължи пари на ответника ФИРМА ЕАД. Ищецът твърди, че
служителите така и не му отговорили на въпроса от къде разполагат с личния му телефонен
номер. Твърди, че бил шокиран от случващото се и от чутото по телефона, започнал да се
притеснява както за себе си, така и за близките си, като посочва, че още след първото
обаждане уведомил родителите си, които живеят на адреса, да не отварят на непознати.
Твърди, че и двата разговора били проведени на високоговорител, в присъствието на негови
приятели. Навежда твърдения, че в продължение на над два месеца му бил създаван
дискомфорт, причинен от звънене и съобщения на служители на ответното дружество, които
се държали с него изключително грубо и арогантно.
Твърди, че се е почувствал унизен и подтиснат, изпитал е силен гняв и същевременно
срам от приятелите си, които са станали свидетели на проведените разговори. Допълва, че е
изпитвал страх за живота и здравето си и за това на своите близки, като посочва, че
постоянно бил напрегнат и изнервен. Твърди, че в живота си се опитва да не се конфронтира
1
с хората и да не пречи на никого. Всеки път щом телефонът звъннел усещал как пулсът му
се учестява. Излага твърдения, че вследствие на преживяното качеството му на живот се
влошило. Твърди нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, напрегнатост,
нервност, притеснение, гняв, срам и други негативни емоции, причинени вследствие на
действията на служителите на ответника /телефонен тормоз, заплахи за живота и
здравето, арогантно поведение и вменяване на вина/.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сума в размер на 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на служителите на
ответника, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Навеждат се
доводи, че ответното дружество притежава качеството кредитор по отношение на
ищеца за вземания, които са прехвърлени на ответника с договори за цесия от
08.07.2014 г. и 01.09.2014 г. Посочва, че в негова полза, в качеството му на цесионер, са
издадени изпълнителен лист № 7045/27.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6450/2016 г. по описа на
РС – В., ГО, 8 състав и изпълнителен лист № 3470/18.05.2016 г. по ч.гр.д. №
16580/2015 г. по описа на РС – В., като въз основа на тях са образувани изпълнителни
дела, по които по искане на ответника, в качеството му на взискател, са извършвани
редица изпълнителни действия. Твърди, че всички опити ищецът да бъде уведомен за
задълженията си и за промяната на кредитора са останали безуспешни.
Към отговора на исковата молба ответникът прилага уведомления по чл. 99 ЗЗД,
с връчването на които при размяната на книжата ищецът да бъде уведомен за
извършените цесии. Навежда доводи, че в случая не е изпълнен фактическият състав
на чл. 45 от ЗЗД. Оспорва служителите да са отправяли заплахи за саморазправа и/или
посегателство над личността на ищеца или неговите близки. По отношение
“заплахите” относно имуществото на ищеца ответникът посочва, че същото подлежи
на принудително изпълнение. Признава, че регулярно, в качеството си на взискател,
изисква предприемане на изпълнителни действия спрямо вземанията и имуществото на
ищеца, което счита, че не е противоправно. Като гаранция за законосъобразност и
високи стандарти на работата на служителите си изтъква членството на дружеството в
редица браншови организации, като посочва, че в синхрон с установените национални,
европейски и световни рамки, ответното дружество има утвърден етичен кодекс,
хармонизиран с етичния кодекс на ..... – най-голямото световно сдружение на
компании и професионалисти в сферата на събирането на вземания. Твърди, че в
разговора, проведен на 22.06.2023 г. ищецът е уведомен, че има две задължения към
ответника, като е посочен и техния източник. При разговора, проведен на 21.07.2023 г.,
твърди да са отправени заплахи от страна на ищеца, че ще съди ответника. Навежда
твърдения за липса на поведение от страна на неговите служителите, което да може да
се квалифицира като “системен тормоз” или “постоянни позвънявания”, като уточнява,
че между страните са проведени само два разговора, които са инициирани от самия
ищец.
Не на последно място, оспорва емоциите, които ищецът твърди да е изпитал, да
са в пряка причинна връзка с поведението на служителите на ответното дружество,
като счита, че същите са в резултат на поведението на самия ищец, който сам се е
поставил в невъзможност да узнае за наличието на задължения към ответника,
2
съответно за водените изпълнителни производства. Заключава, че изпитаните от ищеца
негативни чувства не могат да бъдат квалифицирани като вреди по смисъла на ЗЗД.
Посочва, че основен принцип в правото е, че никой не следва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като твърди нарушение от страна на ищеца
на разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
При така приетата правна квалификация, в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е да докаже наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая действие,
неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и
вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването
на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на
предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото, обявен за окончателен в открито съдебно заседание без
възражения от страните, за безспорно помежду им и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че между ищеца и служители на ответното дружество процесните
разговори са били проведени.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че две задължения на
ищеца - по договор за паричен заем с „ФИРМА“ ЕАД и по договор за мобилни услуги с
„ФИРМА“ АД са прехвърлени с договори за цесия на ответното дружество, в следствие на
което в полза на „ФИРМА“ ЕАД са били издадени по реда на чл.410 от ГПК изпълнителни
листа срещу ищеца за вземанията и в качеството си на взискател е образувал две
изпълнителни производства – и.д.№ 20168500402192 по описа на ЧСИ А.Б. и и.д. №
20178830401656 по описа на ЧСИ П.И.. За цесиите и техния ефект ищецът не е знаел до
получаване препис от депозирания по настоящото дело отговор на исковата молба от
ответника, към който са приложени уведомления за извършено прехвърляне на вземания.
Приобщен към доказателствената съвкупност по делото е етичен кодек на „ФИРМА
“, приет на 30.12.2014г.
По делото е разпитан свидетелят А.М.М.. От неговите показание се установява, че е
той е присъствал на един разговор на ищеца със служител на ответното дружество. Случило
се докато двамата с ищеца пътували лятото на 2023г. пътували към В. и шофирал ищецът.
Докато пътували на високоговорител ищецът провел разговор с непознат номер.
Служителят не се представил с имената си, като гласът бил женски и според свидетелят
звучал арогантно и агресивно. Казала му, че има дълг към ответника, без подробности и че
ще го намерят (ищеца), да не се крие, защото ще му изпратят хора. Свидетелят подчерта
неколкократно в своя разпит, че разговорът завършил с думите : „Разбра ли, бе “ от страна
3
на служителката. Не го уведомила да е има образувани изпълнителни дела срещу него, а му
казала само, че има дълг към ответното дружество и да не се крие, защото ще го намерят.
След като затворили телефона ищецът спрял колата. Бил шокиран и много притеснен.
Обадил се на майка си да не отваря на непознати лица. Заболяла го глава, може би е вдигнал
кръвно и по – натам по пътя до В. колата карал свидетелят М.. След този случай, свидетелят
знае, че ищецът е провел още един разговор със служител на ответника и че е получавал смс.
Знае, че ищецът се чувствал заплашен от поведението на служителите на ответника, че
чувствал срам от това, че М. станал свидетел на първия разговор. Споделя пред съда, че за
ищеца по принцип не е характерно да е стресиран или притеснен от нещо, но тази случка го
напрегнала и притеснила. Казва че имал и проблеми със съня.
По делото е изслушана и приета съдебна психологична експертиза, която съдът
кредитира само в частта й, в която вещото лице е коментирало и споделило онези
обективни дадености, които след извършеното експертно обследване вещото лице е извело
по отношение психологичната характерност на ищеца. В останалата си част експертизата
излага доста общи и откъснати от конкретно поставените въпроси теоретични постановки,
които са ирелеванти и съдът няма да ги цени при формиране на вътрешното с убеждение.
Така според вещото лице разказът на ищеца за случката на проведения със
служителите на ответника разговор съдържа неговото недоволство от начина, по който му е
било говорено и последиците от който, ищецът е възприел като заплахи. Според вещото
лице ищецът е възприел маниера на поднасяне на информация като агресивен, нагъл и
стресиращ го. От преживяна подобна ситуация на стрес традиционно остава негативизъм и
неприятно чувство към причинителя на стрес, но не може да се говори за психична травма в
конкретния случай, заявява вещото лице.
Спорно по делото се явява обстоятелството нарушил ли е служител на ответното
дружество етичните правила и отправял ли е служител на дружеството заплахи, когато е
разговарял с ищеца по повод неговия дълг, което е причинило на ищеца твърдените от него
неимуществени вреди.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на
работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното
поведение на изпълнителя. Тя е обективна отговорност. За да бъде уважен предявеният
деликтен иск, следва да се установи по делото, че лица, на които ответникът е възложил
работата по обслужване на клиенти и установяване на контакт с клиенти с просрочени
задължения, са извършили противоправно деяние, годно да причини високо чувство на
стрес, страх и тревога у ищеца, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди.
По делото като писмено доказателство е приет представен от ответника етичен
кодекс на ФИРМА, утвърден със заповед № 005/21.06.2017г. на управителя на дружеството.
Съгласно раздел IV от кодекса всички служители на компанията се идентифицират
задължително с малко име и фамилия, като служители на компанията; спазват
професионален тон , не използват обидни и нецензурни, унизителни и пренебрежителни за
насрещната страна думи и изрази независимо от конкретната ситуация.
От показанията на свидетеля А.М.М. се установява, че докато пътували заедно с
ищеца на високоговорител той провел разговор с непознат номер. Звънял му служител на
ответника, който не се представил с имената си, като гласът бил женски и според свидетелят
звучал арогантно и агресивно. Казала му, че има дълг към ответника и че ще го намерят
(ищеца), да не се крие, защото ще му изпратят хора. Свидетелят подчерта неколкократно в
своя разпит, че разговорът завършил с думите : „Разбра ли, бе“ от страна на служителката.
Не го уведомила да е има образувани изпълнителни дела срещу него, а му казала само, че
има дълг към ответното дружество и да не се крие, защото ще го намерят. След този случай,
свидетелят знае, че ищецът е провел още един разговор със служител на ответника и че е
4
получавал и смс. Знае, че ищецът се чувствал заплашен от поведението на служителите на
ответника, че чувствал срам от това, че М. станал свидетел на първия разговор.
От заключението на вещото лице, в частта му, която съдът кредитира, разказът на
ищеца за случката на проведения със служителите на ответника разговор съдържа неговото
недоволство от начина, по който му е било говорено и последиците от който, ищецът е
възприел като заплахи. Според вещото лице ищецът е възприел маниера на поднасяне на
информация като агресивен, нагъл и стресиращ го.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема,
че в резултат от противоправно поведение на служител на ответника, което се е изразило в
грубо, неуважително и заплашително отношение при проведен с ищеца разговор, за което
ясно говорят заканите да не се крие, че ще го намерят и ще му пратят хора, както и
обръщението „Разбра ли, бе“, ищецът е изпитал високо чувство на стрес, страх и тревога, в
причинна връзка с който за ищеца са настъпили неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД, като следва да се съобразят всички обстоятелства относими към неговия
размер. Съдът като съобразява младата възраст на ищеца, липсата на трайни негативни
последици за неговото здраве и социално- икономическите условия в страната, намира че
обезщетение в размер на 500 лева е справедливо и е съобразено с претърпените от ищеца
неимуществени вреди. В този именно размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
Ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски. Претендира сумата от
1525 лева, от които 200 лв. – държ. такса и 1100 лв. – платено адв. възнаграждение, чието
плащане е доказано с представен договор за правна помощ и платежно нареждане за банков
превод и 225 лева- депозит за СПЕ, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 152,50
лева разноски в процеса, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... да
заплати на Б. К. Р., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, напрегнатост,
нервност, притеснение, гняв и срам в следствие на неправомерно поведение на служител на
ответното дружество, който нарушил етичните правила се е държал грубо, арогантно и
заплашително, докато е разговарял с ищеца по повод неговия дълг, което е причинило на
ищеца твърдените от него неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 500
лева до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... да заплати на
Б. К. Р., ЕГН **********152,50 лева разноски в процеса, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6