№ 1364
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110210140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч. М. Г.“ ЕООД против Наказателно постановление №
**********/06.06.2024г., издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
нарушение на чл.14, ал.4, вр. ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че не налице
извършено административно нарушение. Сочи, че са налице и съществени процесуални
нарушения свързани с нарушения на чл.36 и чл.52, ал.4 ЗАНН, които са засегнали правото
на защита на наказано лице.
В съдебно заседание жалбоподател е редовно уведомен, не изпраща процесуален
представител, не сочи уважителни причини за отсъствието си. Представена е молба от адв.
П. САК за даване ход на делото в нейно отсъствие, моли да се уважи жалбата.
Административно наказващият орган, редовно призован, представлява се от процесуален
представител-юрк. А. / с пълномощно по делото/. Моли да се потвърди обжалваното НП
като правилно и законосъобразно, като нарушението е безспорно доказано. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
1
от фактическа страна следното :
Жалбоподателя е наказан за това, че като собственик на недвижим имот – магазин № 1,
находящ се в гр.София, ул.“Т.“ № 8, ет.1, не е подал данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. На 26.01.2024г. жалбоподател е подал
декларация по чл. 14 от ЗМДТ в Столична община Район Лозенец.
Видно от приложени по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ в Столична община Район
Лозенец от дата 26.01.2024г. и нотариален акт рег. № 5545 от 04.09.2023г. за покупко -
продажба жалбоподателя е придобил недвижим имот - магазин № 1, находящ се в гр.София,
ул.“Т.“ № 8, ет.1.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът установи, че са спазени
изисквания на закона за съставяне и предявяване по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Налични са и реквизитите, които закона вменява в съдържанието на акта по чл. 42 от ЗАНН,
гарантиращи правото на защита. Конкретно по т. 3 е посочена датата на извършване на
нарушението и мястото. Актоставителят разполага с правомощия, съобразно длъжностната
си характеристика.
При издаване на НП, са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, като изрично е указан и срока за доброволно изпълнение и банковата сметка за
внасяне на имуществената санкция. НП е издадено от компетентен орган - заместник-кмета
В.
Столична община, съгласно Заповед №СОА24-РД09-1867/01.02.2024г. на кмета на Столична
община.
Констатациите в акта и НП, се установиха от показанията на разпитан по делото свидетел,
които съдът кредитира като единни, последователни и незаинтересовани, а и потвърдени от
приложените към жалбата и съдържащи се доказателства в АНП. Свидетел В. съставила Акт
за установяване на административно нарушение № ********** от 28.05.2023г. за това, че
декларацията е подадена със закъснение, след изтичането на законово определения
двумесечен срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. На основание акта, било издадено и обжалваното
Наказателното постановление. Показанията на разпитан свидетел намират подкрепа в
приложени по делото писмени доказателства.
Жалбоподателят не оспорва начина и датата на деклариране на имота, с декларация по чл.
14, ал. 4 от ЗМДТ, подадена в Столична община на 26.01.2024 г. По делото не оспорва, че
недвижимият имот е придобит с нотариален акт рег. № 5545 от 04.09.2023г. за покупко –
продажба. Така по правилата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, за придобит по друг начин имот или
ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за
отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, т. е. в
2-месечен срок от датата на придобиване, дружеството е следвало да подаде информация за
2
отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, като
подаде данъчна декларация. Тъй като не е сторило това до 06.11.2023г., означава, че с
подаване на данните - декларацията по чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗМДТ на 26.01.2024г., която
е извършило нарушение на цитираната разпоредба и е декларирало данните със закъснение
от около два месеца.
Ето защо, категорично се доказа извършеното нарушение, за което дружеството е наказано.
Правилно, наказващият орган е определил размера на наказанието по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ
от 500 лева, който е минимален, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не приема, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не
може да се приеме за маловажен съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН -
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Тук закъснението не е малко - около два месеца, а отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна. Затова не може да се обосновава по-ниска
степен на обществена опасност само защото дружеството е подало декларацията, без да е
било нужно да започва проверка, в резултат на което, то да е мотивирано да изпълни
задължението си. Обстоятелството е отчетено като смекчаващо от наказващия орган,
налагайки минималната наказание.
При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал НП, а това е Столична община, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява по делото от
юрк. А., в размер по чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед на това, че делото не представлява фактическа и
правна сложност, приключило е в едно заседание, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят,
следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №**********/06.06. 2024 г., издадено от
зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.14, ал.4, вр. ал.1
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
3
Осъжда „Ч. М. Г.“ ЕООД да заплати на Столична община направени разноски по делото в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4