№ 1583
гр. Плевен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Г. И.а
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело №
20244430101659 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на молба от М. Г. М.,
ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Д. М. от
АК-Пловдив, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я. и
„***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“
№ ***, представлявано от Л.И.Б.а, с посочено правно основание – чл.26, ал.1
ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните М. Г. М. и „***“ ***, на
08.03.2021г. е сключен Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“.
Твърди се, че съгласно Договора, ищецът трябва да върне сумата по
кредита в размер на 4768,05 лева, при сума на получаване 3500 лева, при срок
на кредита от 21 месеца.
Твърди се, че съгласно чл.1, ал. 2 от Договор №*** за потребителски
кредит тип „За теб“ ищецът следва да сключи Договор за възлагане на
поръчителство с дружеството „***" *** с цел да бъде обезпечен сключеният
Договор за кредит.
1
Твърди се, че ищецът сключва Договор за възлагане на поръчителство от
08.03.2021г. с дружеството "***" *** с цел да бъде обезпечен сключеният
Договор за кредит, по силата на който договор следва да заплати
възнаграждение в размер на 4576,95 лева.
Ищецът счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“
сключен с ***" *** е нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.22 от
ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата
на чл.1, ал. 2 от Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26,
ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Ищецът счита, че Договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2021г.,
сключен с "***" *** е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и
на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по
следните съображения:
Счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ сключен с
„***" ***, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал.1 и чл. 19,
ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.
Сочи, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Излага доводи, че в Договор *** за потребителски
кредит тип „За теб“ е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и
да е било условия за прилагането му; липсва изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито
в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Ищецът счита, че визираната неяснота съществено ограничава
правата и е основание за недействителност на Договор №*** за потребителски
кредит тип „За теб“.
Позовава се на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
2
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
Излага доводи, че годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална
формула. Излага аргументи, че спазването на това изчисление дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Сочи, че в Договор №*** за потребителски
кредит тип „За теб“ е посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи, че
доколкото е предвидена дьлжимостта на възнаграждение за поръчителство, не
става ясно дали същото е включено в ГПР, изобщо липсва информация, какво
точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и
други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. Счита, че в
договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.
Сочи, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Ищецът твърди, че не става ясно какво се включва в общите разходи
за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и
на неустойка. Счита, че неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема.
Счита също така, че посочената годишна лихва в договор за паричен
заем, не е ясно какво съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Твърди, че по този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, като счита, че заплащането на сумата
по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Сочи, че сключването на Договор за поръчителство е
въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
3
когото последният не може да бъде сключен. Счита, че е налице заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г.
Счита, че посоченият в договора размер на ГПР, за който твърди, че не
е реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като сочи, че нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая излага
доводи, че не е налице нито една от тези две хипотези –нищожната клауза на
процесния Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ относно
определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че не е приложима
нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
В условията на евентуалност, ищецът моли да бъде прието, че клаузата
на чл.1, ал.2 от Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“, въз
основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство е
нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по
следните съображения:
Посочва, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца, е необходимо да
сключи договор за поръчителство. Позовава се на чл.1, ал. 2 от договора, че
ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде
отпуснат кредит. Счита, че сключването на договор за възлагане на
поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита.
Счита, че посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните
престации. Излага доводи, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
4
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може
и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Посочва, че
такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на
другата. Излага доводи, че за да е налице нищожност, е необходимо да се
установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или
вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто сочи, че е настоящият случай.
Ищецът прави извод, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е
нищожна, доколкото с нея ищецът е задължен да сключи договор за
поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 110% от отпусната сума.
В тази връзка ищецът счита, че клаузата на чл.1, ал.2 от Договора за кредит
противоречи на добрите нрави и е нищожна като неравноправна по смисъла
на чл.143 от ЗЗП. Счита, че същата е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на
страните, в ущърб на ищеца като потребител / чл.143, ал.1 ЗЗП/. Счита, че
посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
/чл.147, ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за
гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
На следващо място ищецът излага доводи, че клаузата на чл.1, ал.2 от
Договор за кредит е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.
Твърди, че клаузата на чл. 1, ал.2 от договора е част от стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите
нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора.
По отношение на втория установителен иск ищецът счита, че така
сключеният Договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2021г. с
дружеството "***" *** е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както
5
и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. с чл.19, ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Излага съображения, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Посочва, че такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата.
Счита, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. Излага доводи, че понятието „добри нрави“ предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай,
ищецът излага доводи, че такава нееквивалентност между престациите е
налице, тъй като сумата която се претендира е в размер на 4576,95 лева и
съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 150% от сумата на
отпуснатия кредит от 500 лева.
Счита, че е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.
Твърди се в исковата молба, че сумата от 4576,95 лева, се заплаща без
кредитополучателят да получава нищо насреща, като същият е принуден да
сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително
избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че чрез
Договор за предоставяне на поръчителство се постига единствено и само
увеличаване на дължимата сума с над 150%, без каквато и да е насрещна
престация.
На следващо място, излага доводи, че Договор за възлагане на
поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание
чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът излага доводи, че възнаграждението което следва да се заплати
по Договор за предоставяне на поръчителство, в размер на 4576,95 лв., е
6
следвало да бъде отразено в ГПР, тъй като по своята същност представлява
разход по кредита.
Твърди се в исковата молба, че Договор за възлагане на поръчителство е
недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Ищецът счита,
че договорът за възлагане на поръчителство е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост, води до
неравновесие в правата на страните, като е в ущърб на ищеца като потребител
/ чл.143, ал.1 ЗЗП /. Счита, че договорът за поръчителство не е разбираем и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да
прогласи, че Договор № *** за потребителски кредит тип „За теб“, сключен с
„***" *** е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.
чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1,
ал. 2 от Договор № *** за потребителски кредит тип „За теб“ е нищожна на
основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.
чл.19, ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да приеме,
че Договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2021г., сключен с "***" ***
е нищожен на основание чл.26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26,
ал. 1, пр.2 вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Представени са писмени доказателства. Н е са направени
доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***" ***, редовно уведомен,
депозира писмен отговор на искова молба, чрез юрисконсулт Х. Г., в
който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и
недоказани.
Ответникът счита, че Договорът за кредит тип „Кредитна линия“
съдържа всички предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит
реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в
Република България законодателство, предвид което същият е действителен.
Сочи, че на 08.03.2021г. между ищеца и ответника „***“ *** е сключен
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ № ***. Твърди, че на
7
същата дата ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 3500 лв.
По повод изложените от ищцата твърдения за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от
ЗКП и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, ответникът сочи, че Законът за
потребителският кредит урежда обществените отношения, развиващи се
между „Потребител и „Търговец“, като целта е да бъде осигурена защитата на
потребителите. Счита, че по тази причина и законът се явява „специален“
спрямо общите норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията
и договорите, уговарящи предоставянето на заеми и недействителността.
Сочи, че специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явява и нормата на чл. 22 от ЗПК,
където изчерпателно са изброени основанията, на които договорът за
потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен, предвид което
нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е неприложима за развилите се
правоотношения между страните.
Ответникът счита за неправилни изложените в исковата молба пороци
на договора за кредит, свързани с невключване на претендирана от “***“ ***
сума. Отбелязва, че кредиторът не е изисквал и приемал плащания за
„гарант“.
Ищецът счита, за неправилни изложените в исковата молба твърдения,
за наличие на пороци на договора за кредит, свързани с невключване на
претендирана от “***“ *** сума за гарант в размер на 3418,80 лв. при неговото
изчисляване. Отбелязва, че кредиторът не е изисквал и приемал плащания за
„гарант“. Твърди, че същият няма и информация за посочената сума от
3418,80 лв. и не разполага с данни, които потвърждават или отричат нейният
размер или изискуемостта й от трети лица.
Оспорва изложените в исковата молба доводи за нищожност, свързани с
неправилно изчисляване на ГПР, произтичащо от невключване на разход за
поръчителство и счита, че ГПР е изчислено правилно, включително и че са
взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за
потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Излага доводи, че ГПР трябва да
бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит, и неговото
изчисляване следва да се извърши преди сключването на договора, като
използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за потребителя“
следва да са били известни на кредитора именно към момента на сключване на
8
договора за кредит. В тази връзка сочи, че не разполага с информация такъв
разход да е бил договарян от страна на клиента, както и да е заплащан от него.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на
чл. 1, ал. 2 от процесния договор. Сочи, че изискването за обезпечаване на
потребителския кредит е разписано в изпълнение на разписаните в Директива
2008/48 и ЗПК разпоредби.
Ответникът акцентира на естеството на получената от ищеца услуга, а
именно т.н. „бързи кредити“, които от гледна точка на занижените изисквания
към кредитната история на клиентите и тяхната платежоспособност, се явяват
високо рискови, предвид което и в случай ненеблагоприятно развитие на
възникналите правоотношение /каквото посочва, че е настоящото, предвид
отказа от страна на ищцата да върне предоставения й кредит/, единствената
сигурна възможност кредитора да получи дължимите суми по договора, е да
се удовлетвори от обезпечението по кредита. По повод изложените твърдения
за неизпълнимост на изискванията за обезпеченост, ответникът счита че
същите са недоказани.
Счита, че е значителен размерът на главницата по кредита, а именно 2
000 лв. и отрича да е налице умишлена завишеност на изискванията към
обезпечението. Посочва, че ищецът дори не е направил опити да предостави
поръчителство от страна на физически лица.
Ответникът счита за неправилни изложените аргументи в исковата
молба за противоречие на чл. 1, ал. 2 от Договора с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
Акцентира, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, кредиторът не изисква от
кредитополучателя заплащане на такси и комисионни за допълнителни
услуги, а изисква обезпечаване на кредита. Сочи, че кредиторът не предоставя
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, не начислява
такси за предоставянето на такива и не изисква от кредитополучателя
заплащането на такива. Ответникът счита за неправилни и в противоречие с
доказателствата по делото изложените в исковата молба твърдения, че в чл. 1,
ал. 2 от Договора за кредит не се поставя изискване за кредитополучателя за
сключването на договор за гарант.
По повод всички, изложени в исковата молба твърдения за нищожност,
поради неравноправност на договора /в цялост или на отделни негови
членове/, ответникът счита, че в исковата молба не се предоставят никакви
9
доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, което предвид
изключението, предвидено в чл.146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите, изключва възможността същите да бъдат нищожни. Счита за
неправилни изложените в исковата молба доводи, че потребителят не е имал
възможност да влияе относно съдържанието на договора за кредит. Счита за
неотносима цитираната практика по Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи, като сочи, че от исковата молба не става ясен
поводът за нейното посочване.
Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите, като
неоснователни и недоказани.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „***" ***, редовно уведомен,
депозира писмен отговор на искова молба, чрез адв. Дончо Дончев, в
който са изложени доводи, че претенциите са неоснователни и
недоказани.
Излагат се доводи, че на 08.03.2021г. между ищцата и ответника „***“
*** е сключен Договор за възлагане на поръчителство. Сочи се, че по силата
на последния, ответникът е поел задължение да се задължи да отговаря
солидарно за всички задължения на ищеца по Договор № *** за
потребителски кредит тип „За теб“.
Твърди се, че в резултат на поетото задължение и след уведомление от
страна на кредитора, че кредитът не е обезпечен по друг начин, на 13.03.2021г.
е сключен Договор за поръчителство между „***“ ***, в качеството му на
поръчител и „***“ *** - в качеството му на кредитор. Сочи се, че със
сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с
Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно
с ищцата за всички задължения, произтичащи от посочения договор за
потребителски кредит.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба доводи за
недействителност на договора за възлагане на поръчителство, по следните
съображения:
Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗКП и чл. 19, ал. 4 от
10
ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, акцентира, че съгласно чл. 1, т. 1 и сл. от ЗПК,
последният установява изискванията към договора за потребителски кредит и
изначално уговаря материята на правоотношенията, свързана с
потребителския кредит. Твърди, че настоящият има характера на
обезпечителна сделка по главния договор, както и че правната уредба на
взаимоотношенията се уговарят по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД, както и
възникналите от теорията и практиката правила за договора за услуга. В тази
връзка счита за неоснователни изложените въз основа на ЗПК твърдения за
нищожност на договора за възлагане на поръчителство. Счита, че извън
предмета на настоящото производство са и въпросите дали кредиторът е
изчислил правилно Годишния процент на разходите и дали възнаграждението
за поръчителство следва да се включва в него, дали са приложими
разпоредбите на чл. 11 за реквизитите на договора за потребителски кредит,
чл. 19 относно ГПР и чл. 21 и чл. 22 относно нищожността, както и
разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО.
Ответникът счита за неоснователни изложените доводи за нищожност
на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ответникът счита, че
изложените от ищцата съображения в тази връзка, а именно, че е налице
нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение,
както и че са злепоставени интересите на ищеца с цел извличане на собствена
изгода на кредитора за неправилни, необосновани и противоречащи на
възникналите правоотношения между страните. Сочи, че до настоящия
момент не са правени никакви плащания от страна на ищцата по договора за
кредит, предвид което и поръчителят ще следва да заплати така посочените
задължения. В тази връзка не счита, че е налице сочената нееквивалентност на
престациите, както и че е налице накърняване на „добрите
нрави“. ’
По повод изложените твърдения за недействителност на договора за
поръчителство на основание чл. 143, ал. 1, и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, ответникът
оспорва същите, като сочи, че посочените клаузи не са основание за
недействителност на договора за поръчителство, а се уреждат от института на
неравноправните клаузи.
Отправено е искане да бъдат отхвърлени претенциите, като
неоснователни и недоказани.
11
Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока за отговор е предявен и насрещен иск от „***" ***, против
М. Г. М., ЕГН **********. Твърди се, че на 08.03.2021г. между М. М. и
„***“ *** е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“
№ ***. Твърди се, че на същата дата е усвоена главницата по кредита в размер
на 3500 лв. Сочи се, че кредитът е следвало да бъде върнат на 21 вноски, всяка
в размер на 227,05 лв. Твърди се, че общо заплатената сума до момента по
договора за кредит е в размер на 2497,55 лв., като ищецът по насрещния иск се
позовава на приложената по делото справка от счетоводството на
дружеството.
Отправено е искане, в случай, че бъде уважен предявения от М. М. иск
за прогласяване на нищожност на договора за кредит, да бъде постановено
решение, с което М. М. бъде осъдена да заплати на „***" *** сумата от
2270,50 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на настоящата
искова молба до датата на окончателното й изплащане.
Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещна
искова молба от М. М., чрез адв. Д. М. от АК-Пловдив. Изложени са
доводи, че насрещният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди се в отговора на насрещна искова молба, че Договор №*** за
потребителски кредит тип „За теб“ е нищожен на осн. чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК. Излагат се доводи, във връзка с
посочване на лихвения процент и се твърди, че липсват условия за
прилагането му. Посочва се, че нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита. Твърди
се, че липсва посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на
кредита, или е променлив.
Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в
договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от заемодателя. Сочи, че визираната неяснота съществено
12
ограничава правата и е основание за недействителност на Договор №*** за
потребителски кредит тип „За теб“.
Твърди се, че в договора е посочена абсолютна стойност на ГПР, като
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти са
включени в него и как се формира същият/. Сочи, че доколкото е предвидена
дьлжимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно дали същото
е включено в ГПР, изобщо липсва информация, какво точно е включено в
процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е
следвало да бъдат подробно описани. Счита, че в договора за кредит липсва
яснота досежно тези обстоятелства.
Сочи, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Твърди, че не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
неустойка. Счита, че неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Счита също така, че посочената годишна лихва в договор за паричен
заем, не е ясно какво съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Твърди, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт.
Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, като счита, че заплащането на сумата
по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Сочи, че сключването на Договор за поръчителство е
въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без
когото последният не може да бъде сключен. Счита, че е налице заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г.
Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като сочи, че нищожността
13
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая излага
доводи, че не е налице нито една от тези две хипотези –нищожната клауза на
процесния Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ относно
определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като
изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че не е приложима
нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор.
В открито съдебно заседание ищецът М. М. не се явява, не се
представлява. С молба взема становище по хода на делото. Исковата молба се
поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът „***“ не се явява, не се
представлява. С Молба взема становище по хода на делото. Отговорът на
исковата молба и насрещният иск се поддържат по изложените съображения.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът „***“ не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Установява се от приложеното копие на договор, че на 08.03.2021г. е
сключен Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“между „***“ ***
в качеството на Кредитодател и М. Г. М., в качеството на Кредитополучател.
Съгласно таблица към чл. 1, ал.4 от Договора, кредитът се отпуска в общ
размер на 3500 лв. за срок от 21 месеца, годишен лихвен процент - 36%, ГПР
42,42%.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, че кредитополучателят в петдневен
срок от одобряване на искането за усвояване на сумата по кредита, следва да
осигури обезпечение по кредита чрез две физически лица, наети на безсрочен
трудов договор при минимално брутно месечно възнаграждение от 1500 лв.,
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и
безусловна банкова гаранция съгласно списъка с одобрени от кредитодателя
банки.
14
Установява се от приложеното копие на договор, че на 08.03.2021 г. е
сключен договор за възлагане на поръчителство между „***“ *** и ищцата,
съгласно който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за
всички задължения на клиента по процесният договор тип „Кредитна линия”.
За поемането на задължението за поръчителство, клиента заплаща на
поръчителя възнаграждение, като съгласно погасителния план, към вноските
за главница и лихва от 227,05 лв. месечно, се прибавя и сума от 217,95 лева за
поръчителство, с което месечната вноска става 445лв.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, на 08.03.2021 г. е сключен Договор
за кредит *** потребителски тип „За теб” между „***“ *** в качеството на
Кредитодател и М. Г. М., в качеството на Кредитополучател. Съгласно
договора, кредитът се отпуска в размер на 3500 лв. за срок от 21 месеца от
08.04.2021г.-08.12.2022 г. Вещото лице дава заключение, че сумата от 3500 лв.
е усвоена в офис на ищеца „***“ *** на 08.03.2021 г. Вещото лице сочи, че му
е представен първичен документ за усвояването на сумата с положен подпис.
Експертизата изчислява лихвеният процент и годишният процент на разходите
на база на посочените данни в приложеният погасителният план към исковата
молба и към отговора на ответното дружество: Годишен лихвен процент —
36%; ГПР — 42,58% при включена главница и договорна лихва за 21 месеца с
ГЛП 36% (без поръчителство и/или неустойка). Размерът на ГПР се изчислява,
съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ЗПК при следните
допускания: при сключване на договора кредитополучателят усвоява цялата
сума и ползва кредита за целият срок на договора, като погасява всяка вноска
на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок
задълженията си, съответно няма начислени разходи за събиране, лихви или
неустойки за неизпълнение. Вещото лице дава заключение, че плащанията,
които са извършени по договора в „***“ са следните — общо 2629,60 лв., с
които са погасени главница 1637,86лв. и лихва 991,74 лв. Съгласно
заключението, на 13.03.2021 г. е сключен договор за възлагане на
поръчителство между „***“ И „***“ ***, съгласно който поръчителят поема
задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по
процесният договор тип „За теб” с номер ***. Вещото лице сочи, че „***“ ***
са й предоставили погасителен план за платими 12 вноски по 217,95 лв., общо
2615,40 лв. Вещото лице, посочва, че след като отправила запитване защо
вноските не са 21 на брой както по погасителен план към договора, й било
потвърдено, че същите не са 12, а са 21 вноски. Съгласно заключението, от
приложения на стр.9 (на гърба) от делото погасителен план се установява, че
към вноските за главница и лихва от 227,05 лв., се прибавя и сума за
възнаграждение за поръчителство в размер на 217,95 лв. месечно, при което
общата сума за плащане всеки месец на 08-мо число става общо 445 лв.
15
Изчисленият от експертизата ГПР по кредита е 42,58% без включена сума за
поръчителство, а ако такава бъде включена ще се установи ГПР в размер на
263,84 %.
Вещото лице прави уточнение в открито съдебно заседание, че по основния
кредит от „***“ ***, усвоената главница, както е посочила в експертизата
категорично и с първичен счетоводен документ, при осчетоводяване е 3500
лева, погасената главница е 1637,86 лева, т.е. остатъка от главницата е 1862,14
лева и е падежирал. Посочва, че неизплатената договорна лихва към датата на
падежа на договора, който е бил 08.12.2022г., е в размер на 276,31 лева. Прави
уточнение, че по договора за кредит за „***“ ***, общият размер, дължим, е
бил 4576,95 лева, от които заплатени вноски са 2615,40 лева, т.е., остава
незаплатена сума по договора за поръчителство, в размер на 1961,55 лева.
Тези суми не се олихвяват. Уточнява, че по насрещния иск се претендират
2270,50 лева, а по нейни изчисления сумата е 2138,45 лева.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Предвиден е
законоустановен максимален размер на ГПР, който е до пет пъти законната
лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата се позовава на нищожност на договора за кредит, като счита че
неправилното изчисляване и посочване на таксите, които е следвало да се
включат в ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
16
Неоснователно е възражението за нищожност на договора, поради това, че
уговорената в договора неустойка не е включена при изчисляване на ГПР и по
този начин в договора е посочен ГПР, който е неверен.
Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК
/обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение
на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Безспорно е, че страните са обвързани от сключения договор за
потребителски кредит. Безспорно е, че ищцата има качеството на потребител,
тъй като е действала като физическо лице за задоволяване на собствени
нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3
ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, поради което намират приложение нормите на ЗПК. Не
е спорно, че ищцата е получила сумата по кредита.
На следващо място, съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от
потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
17
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В разглеждания случай в договора за паричен заем, е посочен размер на
ГПР 42,42% при определени допускани, но от същия не става ясно какви
точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти
на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в
текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК към закона. Тоест липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са
включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по
кредита. С допълнителното плащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем, се покриват
разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като
представляват условие за сключване на самия договор, и които са били
предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че
поръчителят е одобрен и известен на заемодателя и от клаузите на
поръчителството става ясно, че възнаграждението е пряко обвързано с
погасителните вноски по кредита, и дължимо наред с тях. След като тези две
условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква
стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да
бъде включена в размера на ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР
и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, въвежда
потребителят в заблуждение относно действителния размер на сумата, която
следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Посочването в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което
пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за
сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че
клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя,
е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата
цялост. В подкрепа на горните изводи е заключението на приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че с
включването на възнаграждението на дружеството - поръчител в обхвата на
18
разходите при изчисляването на ГПР по кредита, процентът на разходите на
годишна база ще се промени на 263,84 %. Това потвърждава и извода, че в
договора за потребителски кредит е посочен неверен годишен процент на
разходите. Следователно невключването на този скрит разход към ГПР
противоречи на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
изискването на тази норма не е удовлетворено.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. В разглеждания случай настоящият
съдебен състав приема, че сключеният Договор №*** за потребителски
кредит тип „За теб“ не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
защото посочения ГПР не отговаря на действителния такъв, в който следва да
бъде включено възнаграждението за поръчителство. Съгл. чл. 11, т. 7
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В процесния договор
липсва общата сума, дължима за ГПР за процесния период, отсъства и
информация за начина на изчисляването му, а същевременно посочения в
договора по-нисък ГПР е различен от действителния, който излиза извън
допустимите съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК рамки. Предвид гореизложеното, и на
основание чл. 22 ЗПК, сключеният между страните договор за потребителски
кредит е недействителен. Нормите на Глава шеста от ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
19
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и
посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя (в този смисъл
е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по дело C 377/14 ). Неизпълнението на
изискванията за неговото изчисляване злепоставя целта на Директивата да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят бива подведен и не може да сравни продуктите адекватно.
Размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на потребителя дали
да сключи договора, поради което неправилното му посочване е достатъчен
аргумент да се приложи най-тежката санкция недействителност на договора.
Посочването на неверен ГПР засяга два от съществените принципа, на които
се гради правото на ЕС – лоялна конкуренция и защитата на потребителите,
поради което това нарушение е съществено и следва да води до
недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Осъществяването на този фактически състав от нормата на чл. 22 от
ЗПК обуславя основателност на предявеният отрицателен установителен иск,
поради което следва да бъде уважен.
Нищожността на договора за паричен кредит води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер
спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да
бъдат обезпечени, следователно договорът за гаранция е нищожен поради
липса на предмет, а предявеният иск основателен.
Във връзка с гореизложеното, с оглед уважаване на главния иск, не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен при
условията на евентуалност, поради което Съдът не дължи произнасяне по
него.
По предявения насрещен иск с правно основание с правно основание
чл.79 вр.чл.86 вр.чл.240 от ЗЗД:
Претендира се заплащане от ищцата на сумата от 2270,50 лева, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата
20
на окончателното й плащане. С оглед изводите на Съда за недействителност на
Договор за потребителски кредит и на осн. чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая това е законовоопределена постановка и на тази разпоредба не може
да бъде противопоставено възражение, че се касае за неоснователно
обогатяване.
В случая, основателни и доказани са претенциите по насрещния иск за
осъждане на М. М. да заплати сумата 2138,45 лв. –главница, която вещото
лице дава заключение, че не е изплатена. Претенциите по насрещния иск за
разликата до пълния предявен размер от 2270,50 лв., като неоснователни,
следва да се отхвърлят.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците
следва да заплатят разноски в полза на Съда за държавна такса в размер на
100лв./ по 50 лв. за всеки един от предявените искове/ и възнаграждение за
вещо лице в размер на 250 лв., поради това, че ищецът е освободен на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Ответниците следва да заплатят и на
основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на процесуалния представител на
ищеца разноски за едно адвокатско възнаграждение, тъй като от
представените документи се установява, че пълномощникът е предоставил
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който
да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо
страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191
от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение №
163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., ГК, I г. о. на ВКС, определение №
319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ГК, IVг. о. на ВКС/. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази
възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение
от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C
427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С
202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
21
определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, тъй като не
съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност
на делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480 лева, при съобразяване, че адвокатското
дружество е регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2
НМРАВ определя правила за изчисление на минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор
от цената на предявените искове, а не поотделно съобразно цената на
отделните претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение
№ 60345 от 11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по
ч.гр.д. № 3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос,
Съдът е приел, че възнаграждението на адвоката е единно, като база за
определянето му е единствено материалния интерес по правния спор, а не
броя на предявените искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните адвокатски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски
съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава,
когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и
направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в
процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата
не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
22
бъде възложен размерът на адвокатски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както
изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния
съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
Производството по делото е приключило при едно открито съдебно
заседание, не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
страните не са присъствали, нито техните процесуални представители, като са
събрани незначителни по обем писмени доказателства, които са анализирани
от вещо лице при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
Процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил
е писмени документи, и е подал еднотипно становище за двете заседание.
23
Фактите от които произтичат претендираните права на ищеца са едни и същи
и именно на тях се основават различните искания на ищеца. Не се установяват
допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство. Съобразно материалния интерес по делото, констатираната
по-горе фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената
правна услуга, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 480 лв. с ДДС.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по
насрещния иск М. Г. М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ №
50 следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск "***“ ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***,
направените по делото разноски в общ размер от 226,79 лева за
юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса, съобразно уважената и
отхвърлена част на насрещния иск.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор №*** за
потребителски кредит тип „За теб“ от 08.03.2021г. сключен между М. Г. М.,
ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № 50 и „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я., поради противоречие със закона ЗПК и ЗЗД
и добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД Договор за
възлагане на поръчителство от 08.03.2021г., сключен между М. Г. М., ЕГН
********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № 50 и „***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано
от Л.И.Б.а.
ОСЪЖДА на чл.79 вр.чл.86 вр.чл.240 от ЗЗД М. Г. М., ЕГН **********
от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № 50 ДА ЗАПЛАТИ на "***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я., сумата 2138,45 лв. –главница по Договор
№*** за потребителски кредит тип „За теб“ от 08.03.2021г. ведно с дължимата
законна лихва за забава, считано от завеждане на насрещната искова молба
24
19.06.2024г., до пълното погасяване на вземането, като за разликата до пълния
размер от 2270,50 лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано от Л.О.Т. и
З.К.Я., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС-Плевен сумата от 50 лв. за
държавна такса и 125 лв. за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано от Л.И.Б.а,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС-Плевен
сумата от 50 лв. за държавна такса и 125 лв. за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***,
представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-
Пловдив сумата от 240 лева за предоставена безплатна правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „***“ ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***,
представлявано от Л.И.Б.а, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-
Пловдив сумата от 240 лева за предоставена безплатна правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК М. Г. М., ЕГН ********** от с. ***,
обл.Плевен, ул. „***“ № 50 ДА ЗАПЛАТИ на "***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № *** разноски в общ
размер от 226,79 лева за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
25