Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Добрич,
18.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА КОЛЕВА
При секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело № 4070/2018г. по описа на ДРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от М.А.П. срещу „ДОКС” ЕООД за признаване на уволнението за незаконно,
отмяна на уволнителната заповед и поправка в трудовата книжка на основанието за
уволнение.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права на ищеца и възраженията
на ответника:
Претенцията на ищеца:По силата на
трудов договор от 08.06.2017г. заемала
длъжността „***” при ответника. На 04.06.2018г. подала до управителя на
ответното дружество предизвестие за прекратяване на трудовия договор. На
19.06.2018г. отправила изявление за едностранно прекратяване на договора. На
25.06.2018г. получила с нотариална покана искане от ответника за обяснения по
чл.193 КТ. Отговорила, че не дължи такива поради вече прекратения едностранно
трудов договор. Такова искане ищцата
получила и с втора покана - от
13.07.2018г., за неявяване на работа за времето - от 11.06.2018г. до 19.06.2018г. и с още една
- от 17.7.2018г. за неявяване на
работа от 11.06.2018г. насам. На
09.08.2018г. получила уволнителна заповед.
Възраженията на ответника: В ответното
дружество не е получавано предизвестие от ищцата. На 20.06.2018г. ответникът
получил уведомление от ищцата, че според нея от 19.06.2018г. вече не в трудови
правоотношения. Ответникът поискал обяснения от ищцата за неявяването й на
работа след 11.06.2018г., но такива не последвали.
Правна квалификация -предявени са искове по
чл.344, ал.1, т.1 и 4 от Кодекса на труда
Аргументите на ищцата: След едностранното
прекратяване на трудовия договор, считано от 19.06.2018г. не било необходимо да дава обяснения за
неявяване на работа. Уволнителната заповед не била мотивирана- не било ясно да
не се е явявала на работа в два последователни дни. Не била проведена процедурата
по чл.193 КТ. Работодателят на три пъти искал обяснения, но все за различни
обстоятелства.
Аргументите на ответника: Уволнителната
заповед била мотивирана. Ищцата не е работила за срока на предизвестие и не
заплатила обезщетение за неспазено предизвестие. Ако се приеме, че трудовият
договор е прекратен едностранно, считано от 19.06.2018г., искът е недопустим
поради изтичане на двумесечен срок за предявяването му.
Между страните не се спори наличието на
трудов договор и уволнителна заповед.
Спори се дали прекратяването на трудовия
договор е настъпило в резултат на едностранно предизвестие, обстоятелствата във
връзка с това, наличие на основание за уволнение- неявяване на работа в
продължение на два последователни дни след 11.06.2018г., дали е спазена
процедурата по чл.193 ГПК; дали
уволнителната заповед е мотивирана.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След като съобрази становищата на
страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Фактите:
Ищцата е работила при ответника по
трудов договор N 45
от 08.06.2017г. на длъжност „***”.
Представено е Предложение от ищцата до
работодателя от 04.06.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение. С
предложението ищцата е определила 15 дневен срок на предизвестие за едностранно
прекратяване. Няма данни са получаване на предизвестието от ответника. Св.П. /
син на ищцата/ дава сведения, че придружил ищцата до офис на ответното
дружество за връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Тя
влязла в офиса с молбата си за напускане и излязла без нея. Не получила входящ номер.Св.П./
служител при ответника/ дава сведения, че ищцата искала да депозира пред свидетелката
„една молба”, която била без резолюция от управителя на ответното дружество и
съответно според вътрешните правила , не
била приета. Според свидетелката молбата била за отпуск.
По обяснения на управителя на ответното
дружество, не е получавал предизвестие за напускане от ищцата. След като
няколко дена не била работа и я търсил, получил
болничен лист, а след това уведомление, че е подала молба-известие за
напускане. После почнала размяната на нотариални покани между страните.
С исковата молба е представено заявление от
ищцата до работодателя от 19.06.2018г. за прекратяване на трудовия договор,
считано от 19.06.2018г., след изтичане на направеното предизвестие. Заявлението
не съдържа подпис на работодателя. Същият не оспорва , че го е получил.
С Уведомително писмо от 22.06.2018г. ответникът приканва ищцата да
се яви в нотариалната кантора на нотариус Ц.А., за да даде обяснения по чл.193 КТ.
С отговор
от 28.06.2018г., връчена на управителя на ответното дружество, ищцата
заявява, че към 22.06.2018г. трудовото правоотношение вече не съществува и не
носи задължение за даване на исканите обяснения.
Работодателят отново е приканил с Покана / без
дата/ ищцата да даде писмени обяснения по повод неявяването й
на работа в периода 11.06.2018г. –
19.06.2018г.
Следва отговор на покани от ищцата/ без дата/
, връчена на другата страна на 30.07.2018г. /приложена пощенска разписка/, с
който ищцата отново настоява , че трудовият договор е прекратен на 19.06.2018г.
и не дължи обяснения по чл.193 КТ.
Със Заповед N 43/20.07.2018г. на управителя на
ответното дружество трудовият договор между страните е прекратен на основание
чл.330,ал.2, т.6 КТ - уволнение поради неявяване на работа от
11.06.2018г. Отразено е, че ищцата е
отказала да даде обяснение по чл.193 КТ, поискани с нотариални покани от
13.07.2018г. и 17.07.2018г.
С Покана от 24.07.2017г. ответникът уведомил
ищцата, че може да получи на 30.07.2018г. документите, свързани с прекратяване
на трудовия договор. С отговор от 27.07.2018г. ищцата заявила, че иска
документите да й бъдат изпратени на посочен от нея адрес.
Правни изводи:
Първият спорен въпрос между страните е, кога и
на какво правно основание е прекратено трудовото правоотношение.
Възможността за едностранно прекратяване
на трудовия договор от работника с предизвестие е уредена в чл.326,ал.1 КТ. По делото се доказва, че
ищцата е изготвила такова предизвестие с дата 19.06.2018г. Няма доказателства ,
че то е достигнало до работодателя. Самият той в обяснения пред съда отрича да
е получавал такова предизвестие. Научил
за това по-късно. В Уведомително писмо от 22.06.2018г. управителят на
ответното дружество следното: ” В отговор на изпратеното ми по куриер Ваше
заявление с дата на съставяне 19.06.2018г. ....” Следователно, най-рано на
19.06.2018г. работодателят е научил за намеренията на ищцата за едностранно
прекратяване на договора. При липсата на доказателства за връчване на
предизвестието на ищцата за едностранно прекратяване на договора, съдът не
обосновава извод, че това прекратяване е
настъпило, считано от 19.06.2018г.
Така е налице хипотеза на прекратяване на трудовия договор едностранно от работника при неспазен срок на
предизвестие. Разпоредбата на чл.335,ал.2,т.1 посочва кога се прекратява
договорът в тази хипотеза- с изтичането на съответната част на срока на
предизвестието. През време на срока на предизвестие, определен в чл.326,ал.2 и
3 КТ, работникът е длъжен да ходи на работа и да изпълнява трудовите си
функции, тъй като трудовото правоотношение още не е прекратено. Заплащането на
обезщетение за неспазен срок на предизвестието не е част от фактическия състав
на прекратяването на трудовия договор по чл.326 КТ. При неспазен срок от страна
на работника и незаплатено обезщтение, за работодателят възниква правото
на вземане по чл.220 КТ. Заплащането
на обезщетение от страна на работника не е предпоставка за
прекратяване на договора. Меродавен е момента на изтичане на срока на предизвестието, който
започва да тече от момента на получаване.
В случая, както бе посочено, работодателят е
уведомен за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от ищцата, най-рано на 19.06.2018г. Срокът на
предизвестието е минимум 30 дни от тази
дата, при съобразяване на чл.326, ал.3 КТ с оглед длъжността на ищцата.
Работодателят е поканил ищцата на
25.06.2018г. да даде обяснения за неявяването й на работа. От отговори на
ищцата на нотариални покани на ответника
става ясно, че тя отказва да даде такива обяснения, считайки че договорът между
страните е прекратен, считано от 19.06.2018г.
Липсват данни след 19.06.2018г. ищцата да е
изпълнявала трудовите си функции. Работодателят доказва с представените
нотариални покани, че е изпълнил задължението си да й поиска обяснения по
чл.193 КТ. Ищцата е отказала да даде такива. Следователно, процедурата по
чл.193 КТ е спазена.
От формална страна уволнителната заповед
отговаря на изискванията на чл.195 КТ и е мотивирана. Същата следва да съдържа
освен посоченото правно основание на уволнението и периода на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина- неявяване от дата
11.06.2018г. Периодът е определяем
- от 11.06.2018г. към датата на
издаване на заповедта - 20.07.2018г.
Освен това съдържа препратки към
издадени от работодателя документи – нотариални покани до ищцата за изслушване
по чл.193 ГПК, получени съответно – на 13.07.2018г. и 17.07.2018г. Т.е., най-
краткият период от време на неявяване е за времето от 11.06.2018г. до
13.07.2018г., много повече от законов определените 2 последователни работни
данни. Няма данни по делото, а и твърдения от ищцата за наличие на уважителни
причини за неявяването й.
Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като последица, неоснователен се явява и иска по чл.344,ал.1,т.4 КТ.
Разноски:
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответника съдът присъжда разноски
в размер на 650 лв.- адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй
като е проведена успешна защита по два иска. За иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ
минималното възнаграждение се определя в посочения в чл.7, ал.1,т.1 от
Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения размер - 510 лв., минималната
за страната работна заплата към датата на подписване на договора за правна
защита и съдействие.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от М.А.П. ЕГН ******* срещу „ДОКС” ЕООД
ЕИК ********* гр.Д.,
представлявано от Л.А.Л. за признаване
за незаконно уволнение „дисциплинарно уволнение” и отмяна на
уволнителна Заповед N 43/20.07.2018г. на управителя на „ДОКС” ЕООД и за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор N 45/08.06.2017г.
ОСЪЖДА
М.А.П. ЕГН ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ДОКС” ЕООД ЕИК
********* гр.Д., представлявано от Л.А.Л. сторените по гр.дело N 4070/2018г. по описа на РС Добрич в
размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/ - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от 18.12.2018г. -
датата на обявяването му в регистъра
на съдебните решения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: