Решение по дело №5951/2012 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............

 

гр. С., 02.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, гражданско отделение, IV-Б състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Василев

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

                                         Васил П.

 

при секретаря Н.М.,

като разгледа докладваното от младши съдия Васил П. гр.д. № 5951 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258–273 ГПК.

Обжалва се решение от 07.09.2011 г. по гр.д. № 28049/2008 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в частта му, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Т.И.А., Н.И.Ч., А.Д.К. и М.Г.К. на следния недвижим имот: къща близнак на два етажа, находяща се в западната част на дворното място, находящо се в гр. С., ул. „Б.В.” № ** и № **а, представляващо УПИ VIII-174, местност „Х.Д.”, кв. 27а, по плана на гр. С., цялото с площ от 623 кв.м., при граници от север – УПИ VII-173, изток – ул. „Б.В.”, юг – IX-175, запад – УПИ II-161, УПИ III-162, УПИ IV-163, състояща се от сутерен, застроен на площ от 69,56 кв.м. и жилищен етаж, застроен на 69,25 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. С., ул. „Б.В.” № ** и № **а, представляващо УПИ VIII-174, местност „Х.Д.”, кв. 27а, по плана на гр. С., цялото с площ от 623 кв.м., при граници от север – УПИ VII-173, изток – ул. „Б.В.”, юг – IX-175, запад – УПИ II-161, УПИ III-162, УПИ IV-163, при квоти: 1/12 ид.ч. за Т.И.А., 1/12 ид.ч. за Н.И.Ч., 2/12 ид.ч. за А.Д.К. и 8/12 ид.ч. за А.Д.К.М.Г.К. при режим на съпружеска имуществена общност.

Въззивниците, ответници по делбения иск, А.Д.К. и М.Г.К. обжалват решението в частта му, с която е допусната до делба жилищната сграда – западен близнак. Поддържат, че искът е неоснователен, защото обектът не е съсобствен между съделителите, тъй като е придобит по давност от въззивниците чрез спокойно и непрекъснато владение от 1977 г. насам. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е отказал допускането на гласни доказателства за установяване придобИ.ето по давност на процесния имот от страна на въззивниците. Предвид изложеното въззивниците молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска за делба на жилищната сграда. В съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора жалбата се поддържа.

Въззиваемите страни, ищци по иска за делба, Т.И.А., Н.И.Ч., не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание и в писмени бележки по съществото на спора се оспорва въззивната жалба, поддържа се основателност на иска за делба. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т.И.А. и Н.И.Ч. с иск за делба на следния недвижим имот (който е предмет на разглеждане от въззивния съд): къща близнак на два етажа, находяща се в западната част на дворното място, находящо се в гр. С., ул. „Б.В.” № ** и № **а, представляващо УПИ VIII-174, местност „Х.Д.”, кв. 27а, по плана на гр. С., цялото с площ от 623 кв.м., при граници от север – УПИ VII-173, изток – ул. „Б.В.”, юг – IX-175, запад – УПИ II-161, УПИ III-162, УПИ IV-163, състояща се от сутерен, застроен на площ от 69,56 кв.м. и жилищен етаж, застроен на 69,25 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, находящо се в гр. С., ул. „Б.В.” № ** и № **а, представляващо УПИ VIII-174, местност „Х.Д.”, кв. 27а, по плана на гр. С., цялото с площ от 623 кв.м., при граници от север – УПИ VII-173, изток – ул. „Б.В.”, юг – IX-175, запад – УПИ II-161, УПИ III-162, УПИ IV-163. Ищците твърдят, че са съсобственици по наследство от баща си И.Д.К. на по 1/12 ид.ч. от процесния имот. Квотата в съсобствеността на баща им от 1/6 ид.ч. последния получил по наследство от дядото на ищците Д.К.А., който починал през 1991 г. и оставил за наследници съпруга С.С.А., бащата на ищците и ответникът А.Д.К.. На последния през 2007 г. бабата на ищците С.С.А. продала собствената си 4/6 ид.ч. от процесния имот – къща-близнак в западната част на дворното място, поради което той, доколкото придобитото е било по възмезден начин, е станал съпритежател в условията на съпружеска имуществена общност на 4/6 ид.ч. от имота заедно със съпругата си ответницата М.Г.К., а по наследство от Д.К.А. – на останалата 1/6 ид.ч. При тези квоти ищците молят да бъде допусната делбата.  

Ответниците А.Д.К. и М.Г.К. в подадения от тях отговор на исковата молба поддържат неоснователност на иска за делба по отношение на жилищната сграда. Поддържат, че 1/6 ид.ч. от имота, която по наследство се падала на И.Д.К., е придобита по давност от ответника А.Д.К. чрез спокойно и непрекъснато владение от 1977 г. насам.

За да уважи иска за делба, първоинстанционният съд е приел, че жилищната сграда е придобита от С.А. и Д.А. през 1955 г. в режим на съпружеска имуществена общност и в съсобственост с Й. и А. С.. Със съдебна делба, извършена на 17.08.1982 г. по гр.д. № 12333/1981 г., СРС, 46 с-в, съпрузите А. са станали собственици на западната част на къща-близнак (процесния имот), в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на Д.А. през 1991 г. сънаследници на това лице са съпругата му С.А. за 4/6 ид.ч., ответникът А.К. за 1/6 ид.ч. и наследодателят на ищците И.К. за 1/6 ид.ч. С договор за покупко-продажба от 2007 г. С.А. прехвърлила на ответника А.К., който тогава, а и понастоящем, е в брак с ответницата М.К., своите 4/6 ид.ч. от имота. По тази причина съдът е допуснал имота до делба при законните квоти, като е намерил за неоснователно възражението на ответниците за придобИ.ето на 1/6 ид.ч. от имота, паднали се по наследство на наследодателя на ищците И.К.. Посочил е, че сънаследникът е държател за ид.ч. на останалите сънаследници и за да стане владелец за тези ид.ч. е необходимо да манифестира по отношение на другите сънаследници, а не пред трети лица или държавни органи, воля за промяна на намерението в такова за своене, което от писмените доказателства по делото първоинстанционният съд е приел за недоказано.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд служебно проверява валидността на обжалваното решение изцяло, допустимостта му – в обжалваната му част. По отношение на правилността на решението въззивният съд е ограничен от въззивните доводи на страните.

Решението е валидно и в обжалваната му част е допустимо. Същото е и правилно.

Между страните липсва спор, както пред първата, така и пред настоящата инстанция, относно възникването на съсобствеността и законните квоти по отношение на имота. Правилни са в тази връзка и изводите на първоинстанционния съд. Дворното място, в което е построен процесният западен близнак от къща-близнак, е придобито по възмезден начин – чрез покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 167/31.12.1955 г., нот. Цв. П., СНС, – от Й. и А.С. и от С.А.. След 1956 г. върху дворното място са построени две жилищни сгради – къщи-близнаци, които със съдебно-спогодителен протокол от 17.02.1982 г. по гр.д. № 12333/1981 г., СРС, 46 с-в, са поделени, като дял I – източният близнак от двуетажната къща е придобит в изключителна собственост в режим на съпружеска имуществена общност от Й. и А.С., а западният близнак (делбеният имот) – от С.А. и Д.А. в изключителна собственост в режим на съпружеска имуществена общност. Тъй като на 23.05.1991 г. Д.А. е починал, неговата 1/2 ид.ч. от имота съпружеска имуществена общност е наследена от съпругата му С.А. и от децата му ответникът А.К. и И.К. – наследодател (баща) на ищците, поравно – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. С.А. освен това е титуляр на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота от прекратената със смъртта на съпруга й Д.А. съпружеска имуществена общност. Или към 1991 г. законните квоти са 1/6 ид.ч. за И.К., 1/6 ид.ч. за А.К. и 4/6 ид.ч. за С.А.. С договор за покупко-продажба № 037/26.06.2007 г., нот. В. П., рег. № 206 на НК, район на действие СРС, С.А. е продала на ответника А.К. 4/6 ид.ч. от имота. Няма спор, че към този момент, а и понастоящем, А.К. е в брак с М.К..

Спорът между страните е дали 1/6 ид.ч., паднала се по наследство на И.К., а след смъртта му през 2008 г. – на ищците, негови дъщери, е придобита по давност от ответниците, в какъвто смисъл е заявеното от последните в отговора на исковата молба възражение.

По реда на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е допуснал изслушването на гласни доказателства за обстоятелствата, твърдени от ответниците – спокойно и непрекъснато владение на имота от ответника А.К. и съпругата му ответницата М.К., считано от 1977 г. и досега. Показанията на свидетелките В. и Г. са еднопосочни, последователни и изхождат от непосредствените впечатления на свидетелките, поради което и въззивният съд ги кредитира. Те са в следния смисъл: процесният имот се състои от жилищен етаж, напълно пригоден за живеене, и сутерен, който също се използвал за живеене. Ответникът А.К. и наследодателят на ищците И.К. са родени в жилището и живели там заедно с родителите си докъм средата на 70-те години. И. живеел заедно със съпругата си в сутерена, заедно с родителите си, но когато А. се оженил и довел съпруга да живеят на първия етаж, И. и неговата съпруга се изнесли. След години, когато И. вече се бил развел с жена си, той се върнал да живее в дворното място при майка си С., но не живял в сутерена на жилищната сграда, а в една барака в двора – около пет години преди да почине. И.обичал да си попийва и когато бил в нетрезво състояние се случвало да се кара с брат си А., да влиза в конфликти с него. Свидетелките не са чували И.да е имал претенции към съсобствеността на къщата, за която се грижел и в която от 70-те години и досега живеел ответникът А. със съпругата си М.. Последните правели и ремонти на къщата, плащат консумативи за имота.

С оглед горните показания въззивният съд намира за недоказано направеното от въззивниците, ответници по делбения иск, възражение за придобИ.е по давност на принадлежащите на сънаследника И.К. идеални части от имота. Отначало следва да се отбележи, че макар в отговора на исковата молба, а и пред настоящата инстанция, да се твърди, че ответникът е владял, считано от 1977 г., по същество възражението може да бъде разгледано само за периода след 1991 г., когато е починал общият наследодател на страните – Д.А.. В настоящия случай ответникът твърди придобИ.е по давност на 1/6 ид.ч. от имота от И.К., но последният преди 1991 г. не е притежавал никаква идеална част от имота. Самият ответник с изявлението си в отговора на исковата молба, че е придобил 1/6 ид.ч. от имота по наследство от Д.А. – своя баща, починал пред 1991 г., по същество признава, че преди този момент не е владял ид.ч. от имота. Това е така, защото за са се придобие ид.ч. от имот по давност, то владелецът следва да упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене на определено правно основание или в условията на съвладение с други лица, чийто права – в точно определен обем – следва да признава и зачита. Очевидно, освен това, закупувайки от майка си С.А., през 2007 г. нейните 4/6 ид.ч. от имота, ответникът е признал нейните права върху имота. Той и не твърди да е придобил по давност ид.ч. от имота, принадлежали на майка му. Твърдението му е единствено за придобИ.е по давност на ид.ч. от имота, принадлежали на брат му И.К.. По отношение на това възражение срещу делбения иск въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т. е. чрез упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи само за себе си (чл. 68, ал. 1 ЗС). Съгласно чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно Тълкувателно решение № 1 ОТ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., тази презумпция не намира приложение в случаите, в които съсобствеността е възникнала по наследяване. В тези случаи се счита, че сънаследникът, който ползва целия имот, го държи освен за себе си, и за другите сънаследници – има качеството на владелец на своите ид. части и на държател на ид. части на другите сънаследници. За да се превърне владението в самостоятелно, е необходимо този сънаследник да отблъсне владението на сънаследниците, чиито идеални части претендира да владее, като манифестира пред тях по явен и несъмнен начин своето намерение да счита имота за изцяло своя собственост. В конкретния случай не се установява ответникът А. Константинов да е упражнявал владение по смисъла на чл. 68 ЗС в твърдяния от него период след смъртта на Д.А. през 1991 г. върху принадлежащата на другия сънаследник И. К. ид.ч. от имота. Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че процесният жилищен обект в периода от 1977 г. до днес е ползван от ответника и съпругата му, също ответница по делото, както и от майката на ответника, т.е. налице е безспорно упражняване на фактическа власт върху имота от същия. Извод за явно манифестирано от ответника пред сънаследника И. К. (а не пред съседи или пред държавни институции)  намерение за своене на имота обаче не може да се направи. Не представляват достатъчно доказателства за това обстоятелство показанията на разпитаните свидетелки, тъй като нито една от тях не установява, че ответникът е довел до знанието на брат си И. субективно намерение да счита ид.ч. на последния от процесния имот за своя. Установява се само, че 70-те години И. заедно със съпругата си е напуснал жилището, както и че около пет години преди смъртта си (т.е. около 2002 г.-2003 г.) И., след като се развел с жена си, се върнал да живее при майка си, но не живял в жилището, а в барака в двора. Тези факти не позволяват да се направи извод, че А. е преобърнал държането си на ид.ч. от имота, принадлежаща на брат му, във владение, чрез съответна демонстрация на това пред И.Константинов. Дори и да се приеме, че от факта, че И.е живял последните години не в жилището, а в барака в двора, съчетан с факта, че между двамата братя е имало конфликти последните години, може да се направи извод, че А. не е допуснал И. в жилището и е манифестирал воля да завладее ид.ч. на последния, то това владение не стига за придобИ.е по давност на процесната 1/6 ид.ч. от имота, доколкото владението е продължило само пет години (последните години преди И. да почине, когато е живял в барака в двора), а чл. 79, ал. 1 ЗС изисква владение в продължение на 10 години за придобИ.е по давност на недвижим имот.

Ето защо възражението за придобИ.е на ид.ч. на И. К. по давност е неоснователно, същата е останала приживе в патримониума на И. К., а след смъртта му е наследена от ищците по делото. Съсобственост съществува и делба следва да бъде допусната при законните квоти, посочени по-горе.

Решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Относно разноските по производството.

При този изход на спора право на разноски за въззивното производство имат ищците. Същите имат право на разноски в размер на 1000 лв. – адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2012 г.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.09.2011 г. по гр.д. № 28049/2008 г. на Софийския районен съд, 74 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН **********, и М.Г.К., ЕГН **********, да заплатят на Т.И.А., ЕГН **********, Н.И.Ч., ЕГН **********, сумата от 1000 (хиляда) лева, разноски, сторени в производството пред Софийския градски съд.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.