№ 159
гр. Ботевград, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200015 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш № **** издаден от Агенция "Пътна инфраструктура, с
които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Г. Д. И., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – "глоба" в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139,
ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Г. Д. И., чрез адв. В. И. от САК е описано искане
за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и
необоснован. Според въззивника е изтекла и три годишната давност по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят, редовно призован, в съдебно
следствие, се явява лично и с адв. И.. Заявява, че поддържа жалбата. Преди
последното съдебното заседание на 17.04.2025г. е постъпила е писмена защита
от жалбоподателя, в която развива допълнителни доводи за покрита давност
на описаното в процесния ЕФ нарушение. Допълнително е депозирана молба,
в която сочи, че не може да се яви в съдебното заседание на 17.04.2025г.
1
поради служебна ангажираност, но не възразява да се даде ход на делото.
Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалвания електронен
фиш по изложените в жалбата и писменото становище аргументи.
За административно наказващия орган, редовно призован, не се явява и
не изразява становище.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според обжалвания ЕФ на 31.01.2021г., в 15:50 часа с устройство №
10052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала
"Хемус", км 51+778, е бил заснет лек автомобил Мицубиши лансер, с рег. №
****, с обща техническа допустима максимална маса ****, който се е движел
с посока на движение намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена
винетна такса. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към
него статични изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за
превозното средство няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила (в случая това е
жалбоподателя), като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата му е наложено административно наказание –
"глоба" в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: известие за доставяне обр. 243 от
07.11.2024г.; ЕФ ****; статични изображения във вид на снимков материал;
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси; справка за
собственост на МПС; протокол и др.
Съдът кредитира посочените доказателства като непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа
2
обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на
доказване по делото.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно
виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили.
Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено
по делото.
От представените по делото разписки за електронна винетка, издадена от
БГ ТОЛ се установява, че за лек автомобил Мицубиши лансер, с рег. № ****,
за инкриминираната дата не е била закупена винетка.
Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото
и не се оспорват от жалбоподателя.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /ерг. чл. 84 ЗАНН във ар. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
3
на изискванията на чл. 189ж, чл. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на
съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението -
31.01.2021г., в 15:50часа, мястото на нарушението - автомагистрала "Хемус",
км 51+778, с посока - намаляващ километър; марка и регистрационен номер
на пътното превозно средство - Мицубиши лансер, с рег. № ****, посочен е
собственикът на същото – жалбоподателят Г. Д. И., ЕГН **********, описано
е нарушението движение на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата, както и нарушената законова
разпоредба - на чл. 139, чл. 5 и чл, вр. чл. 102, чл. 2 от Закона за движението
по пътищата. Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната
таксата по чл. 10, чл. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се
освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност,
правилно е определен размерът на глобата - 300 лева, който не подлежи на
индивидуализация от административнонакзаващия орган или съдът. В същия е
посочена и конкретна структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура”,
която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от
НУРПИФССТРКППСБВБИР.
Издаденият ЕФ съответства на образеца на ЕФ, одобрен по надлежния
ред.
Процесното нарушение е реализирано от обективна страна и
фактологията е изяснена.
Правната квалификация на деянието съответства на направеното в ЕФ
описание.
Санкционната разпоредба също е правилно приложена от
административно-наказващият орган.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като
т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП са
моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които
имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и
4
моторни превозни средства с повишена проходимост.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във ар. с чл. 102, ал. 2 от Закона
за движението по пътищата.
Според чл. 139, чл. 5 от ЗДвП движението на ППС по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата. Жалбоподателят е
санкциониран именно затова, че е управлявал ППС, без да е изпълнил
задължението си по установяване размера на дължимата от него пътна такса.
Като формално деяние, нарушението е такова, че съставът му не включва
противоправен резултат, вкл. увреждане на бюджета и липсата на такъв
резултат не го прави в конкретния случай деяние с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Това е така,
защото в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба
на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен
случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесното
5
нарушение и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на
такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
от съответния вид, съдът намира, че деянието на жалбоподателя не съставлява
маловажен случай.
За неоснователни се приемат възраженията за незаконосъобразност на
атакувания ел. фиш.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК. Нормата на чл. 80, ал. 1 от НК предвижда, че
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на изрично определени срокове, диференцирани според
наказуемостта на деянията.
ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на
АУАН и на НП. Със съставянето му административнонаказателното
преследване е започнало (възбудено), а след влизането му в сила му се придава
значението на влязло в сила НП и подлежи на принудително изпълнение в
сроковете по чл. 82 от ЗАНН. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че
от съставянето до връчването на ЕФ тече обикновена давност в размер на 3
години. Връчването е само едно фактическо действие, за което в закона няма
предвиден срок. То няма характера на действие на надлежен орган,
предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. Да се приеме, че обикновена давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
може да изтече до връчване на ЕФ, означава да се стимулират
недобросъвестните нарушители да се укриват. Според разрешението, дадено в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, в
ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна
давност, като празнината се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН и срокът е четири
години и половина. Отнесено към конкретния случай, в който нарушението е
извършено на 31.01.2021 г., това означава, че абсолютната погасителна
давност за извършеното противоправно деяние ще изтече в края на 31.07.2025
г.
Цитираната в жалбата съдебна практика в обратен смисъл не е
6
обвързваща за прилагане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт само тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за съдебните органи.
Ето защо съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да се
потвърди като законосъобразен.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена въззиваемата страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **** издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г. Д. И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание – "глоба" в размер на 300 лева, за
извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7