№ 429
гр. Разград, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500332 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си юрисконсулт Р.И., с която се обжалва Разпореждане №
3339 от 29.10.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 2239/2021 г. по описа на
Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за част от
вземанията, представляващи възнаграждение за пакет допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника Т. СТ. П., ЕГН **********, от с. „Раковски“, общ. Разград, за
следните суми: 250,51 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“; сумата в размер на 776,25 лв., възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че заповедният съд на
1
този етап от производството не разполага с правомощия да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитира практика.
Твърди, че заповедният съд има правомощие да преценява дали
искането се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор или
има обоснована вероятност от това. Заповедният съд не е подвел под нормата
на чл. 143 от ЗЗП представените доказателства. Заповедният съд неправилно
не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, а именно че преценяването
на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи от договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
Посочва, че дружеството кредитор е предоставило преддоговорна
информация във форма и срокове съобразно ЗПК, като са посочени ясно
параметрите на договора. Изготвен е бил и погасителен план, който се
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителни вноски, който е връчен на кредитополучателя, заедно с
договора за потребителски кредит.
Иска се от съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо него
да постанови издаване на заповед за изпълнение за всички вземания на
"Профи кредит България" ЕООД, претендирани със заявлението по чл. 410 от
ГПК. Претендират се направените съдебноделоводни разноски.
Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Същата е
подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен
интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД,
против длъжника Т. СТ. П., ЕГН **********, от с. „Раковски“, общ. Разград,
за следните суми: 875.19 лв –главница по договор за потребителски кредит;
сумата от 309,86 лв. – неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода 10.05.2020 г. – 08.05.2021 г.; сумата от 250,51 лв. – възнаграждение
2
по закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“; сумата от 688,05 лв.,
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“; сумата
от 140.44 лева – обезщетение за забава за периода 11.04.2020 година до
08.05.2021 година; сумата от 105,63 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.05.2021 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 27.10.2021 година;
законна лихва от 28.10.2021 година до окончателно изплащане на
задължението, сумата в размер на 28.62 лева – внесена държавна такса и
сумата в размер на 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
като се сочи, че задълженията произтичат от сключен между страните
договор за потребителски кредит № 30042997288 от 05.03.2020 година.
На 29.10.2021 г. е издадена Заповед № 1329 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20213330102239/2021 г. по описа
на Районен съд Разград за неплатена главница в размер на 875.19 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
пред съда до окончателното й плащане; сумата от 309.86 лева,
представляваща договорна лихва за периода 10.05.2020 година до 08.05.2021
година; сумата от 140.44 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.04.2020 година до 08.05.2021 година; сумата от 105.63 лева,
представляваща обезщетение за забава от 08.05.2021 година до 27.10.2021
година; сумата от 28,62 лева, представляваща разноски – внесена държавна
такса и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, заповедният съд е отхвърлил
заявлението в частта, относно претендираното вземане за сумата в размер на
250.51 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“
и за сумата от 776,25 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Флекси“.
В мотивите си заповедният съд е приел, че по отношение на
възнаграждението по закупените пакети от допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ искането противоречи на закона, а именно на чл. 10а, ал. 1 и 2 от
ЗПК, поради което се явяват и нищожни съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗПК.
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че
спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че
3
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този
смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало
да следи за тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от
настоящата инстанция. Цитираната от жалбоподателя практика не е
релевантна за казуса. Действително преценката за противоречие със закона и
добрите нрави, би могла да се направи от описанието на твърдяното вземане
в заявлението по чл. 410 от ГПК, като това е така, защото преценката за други
пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес
в случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането,
така както е описано в заявлението по чл. 410 от ГПК, не може да
противоречи на закона и добрите нрави. Напротив ако заповедният съд
констатира такова противоречие, последният следва да отхвърли заявлението.
Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
По отношение на сумата в размер на 250.51 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", както и по
отношение на сумата в размер на 776.25 лева, представляващо неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси", съдът намира за
установено следното:
Настоящата инстанция намира, че заявлението относно
допълнителните услуги е правилно отхвърлено. На първо място следва да се
отбележи, че допълнителна услуга "Фаст", всъщност предоставя възможност
за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, за което
страните са уговорили "възнаграждение" в размер на 250,51 лева. На
практика тази допълнителна услуга “Фаст“ урежда предварителна дейност на
кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита,
предвид разпоредбите на чл. 16 и сл. от ЗПК, по силата на които кредиторът
разполага с възможност да изисква и събира информация от кредитоискателя
на базата на която да извирши своя анализ, въз основа на който да прецени
дали да предостави търсената сума. Поради изложеното настоящият съдебен
състав не може да приеме, че се касае за допълнителна услуга, тъй като тази
предварителна дейност изцяло е насочена към преценка и предоставяне на
заемната сума на заемополучателя.
По делото не се съдържат данни длъжникът да се е възползвал от
4
приоритетно разглеждане и предоставяне на кредитните средства. От друга
страна, той дължи сумата по този пакет още от момента на подписването му,
като плащането е разсрочено и представлява част от погасителната вноска по
кредита, а в случай на предсрочно погасяване на кредита преди уговорения
срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга "Фаст" е
изискуемо в пълен размер.
По отношение на втората допълнителна услуга "Флекси" се
установява, че се включва възможност за гъвкав погасителен план, за която
възможност е уговорено "възнаграждение" в размер на 776,25 лева. Налице е
противоречие с добрите нрави – видно от представените приложения, сумата
по кредита е 900 лева, а цената на допълнителния пакет е близка до заетата
сума, дори в комбинация двата пакета допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ надхвърлят по размер действително поисканата и заета сума. От
друга страна – възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Законът обаче не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По
същността си така описаните в заявлението услуги представляват именно
такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на
заповедния съд, че посочените суми за закупени допълнителни услуги са
нищожни.
В голяма част тези услуги относно приоритетно разглеждане на
кредита (не е ясно дали то е било такова в конкретния случай) и отлагане
плащането на определен брой вноски са свързани именно с отпускането,
изплащането и управлението на задълженията по договора за кредит. Поради
това твърдението, че тези услуги не са пряко свързани с договора за кредит е
неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че тези услуги са реално
предоставени на потребителя, предвид липсата на данни за приоритетното
разглеждане и отпускане на заемните суми. Безспорно е, че наличната
възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им
предоставяне.
Ето защо подадената частна жалба следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното в посочените части разпореждане потвърдено.
5
Водим от горното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3339 от 29.10.2021 г.
постановено по ч. гр. д. № 20213330102239/ 2021 г. по описа на Районен съд -
Разград в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6