НОХД
№ 198 по описа за 2011г. на РС-Монтана
М О
Т И В И
Подсъдимия
Т.М.Т. xxx е обвинен в това, че на 6.01.2010г. в с. Ерден, обл. Монтана отнел
чужди движими вещи-1 бр. мобилен телефон, марка “Нокия”, модел 1600 с прима карта
и батерия, без зарядно устройство-25 лв., предплатени минути-6 лв. и български
пари в банкноти с номинал 10 лв. -4 бр. -общо 40 лв., илил всички на обща
стойност 71 лв. от владението на В.Т.П. xxx, без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща
се в нанасяне на удари с крак по цялото тяло-престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимия Т.М.Т. разбира в какво е обвинен, признава се за
виновен при условията на чл. 371, т. 2 от НПК и дава съгласие да не се събират
доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура-гр. Монтана заявява, че установената в съдебно заседание
фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт,
поради което поддържа правната квалификация на деянието. С оглед вида и
характера на производството, а именно-съкратеното съдебно следствие, не
извършва анализ на събраните по делото доказателства. При определяне вида и
размера на наказанието, предлага на съда да се съобрази с обществената опасност
на деянието и на дееца. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му
наложи наказание в рамките на чл. 198, ал. 1 от НК, което да бъде определено
при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, с прилагане разпоредбата на чл. 58, ал.
1 от НК в редакцията й преди изменението в ДВ бр. 26/2010г., като наказанието
се определи при разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно една година
лишаване от свобода, като в случая се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Служебният
защитник на подсъдимия-адвокат Михайлов от АК-гр. Монтана също счита, че в
конкретния случай законът е предвидил изключително високо по степен наказание
за това тежко деяние. Подсъдимият обаче изкрено признава вината си, съжалява за
извършеното, прави категорично изявление, че това няма да се повтори и ще
преустанови тази дейност, резултат на младежките му години. В резултат на
всичко казано счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание от около
една година лишаване от свобода, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което
наказание не следва да изтърпи, като се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК.
Производството
се развива по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Доказателствата
по делото са писмчени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК, съдът
прие и приобщи събраните в хода на досъдебното производство и тези събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства. Прочете протоколите от
разпита на свидетелите и заключението на вещото лице, изготвило на досъдебното
производство съдебно-оценъчната експертиза.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и по
отделно във връзка със становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
На
6.01.2010г. подсъдимият Т.М.Т. и свидетеля В.Т.П. xxx. Седяли на една маса и се
черпели през целия следобяд, до късно през нощта. Така, в продължение на часове
изпили неопределено количество алкохол. По някое време подсъдимият поискал в
заем от свидетеля П. 10 лв., които последният му дал. В показанията си
свидетелят П. твърди, че в себе си имал 60 лв..Сметката, която заплатил била 10
лв. и в него останала сумата от 40 лв., която се намирала във външния горен
джоб на якето му. Около 22.00ч. свидетелят П. си тръгнал от заведението. Няколко
минути след него подсъдимия отишъл на съседна маса, при свидетеля Г.Д. и му
казал да тръгва с него, защото искал да набие свидетеля П., тъй като имали с
него “стари дрязги”. Свидетелят Г.Д. тръгнал с подсъдимия, тъй като се
страхувал от него и не смеел да му противоречи. Стигнали до дома на свидетеля П.
по преки улици. Подсъдимият влязъл в двора на къщата му, като казал на
свидетеля Д. да го чака отвън. След малко подсъдимият излязъл и казал, че П.
още не се е прибрал и ще го изчакат. След малко свидетелят П. се появил. Подсъдимият
и Д. стояли в тъмното/улицата не била осветена/ и наблюдавали как В.П. идвал към
тях. Щом като ги приближил, подсъдимият тръгнал срещу него и веднага започнал
да го рита. От ударите свидетелят паднал на земята. При падането, мобилният му
телефон също паднал на земята. Последният твърди, че се бил свил и се пазел да
не го удрят в главата. През това време свидетелят Д. стоял отстрани, като в
показанията си твърди, че казал на подсъдимия да престане да бие П. и да си
тръгнат, при което подсъдимият се вслушал в съветите му. В момента в който
тръгнали, подсъдимият казал на Д., че докато биел П. видял, че е изпаднал
мобилният му телефон, поради което се върнал при битият свидетел. Свидетелят Д.
твърди, че е видял как подсъдимия се навел над падналия свидетел и взел нещо, но
нямал представа какво е то. Впоследствие по пътя, подсъдимия на няколко пъти
светел с мобилния телефон на П.. Свидетелят П. в показанията си твърди, че едно
от лицата се навело над него, отворило ципа на единия от външните му джобове на
якето, където се намирали парите му и взело четирите банкноти от по 10 лв. всяка
една от тях. Липсвал и мобилния му телефон, който бил изпаднал на земята. След
случилото се, свидетелят П. се изправил и се прибрал в домът си и веднага си
легнал, тъй като имал силни болки по тялото. На сутринта, когато станал и
огледал къщата установил, че в къщата е влизано. Една от необитаемите стаи, била
разхвърляна, а майка му не чурла нищо. Сигнализирал органите на полицията. В обясненията
си свидетелят П. твърди, че не разпознал нито едно от лицата, които го
пресрещнали пред дома му и лицето, което му нанесло ударите и го ограбило, тъй
като било тъмно. На 17.03.2010г., около два месеца след грабежа, свидетелят П.
отново се намирал в същото барче. На друга маса се намирал и подсъдимия Т.. Последният
го погледнал заплашително и му казал да си тръгва веднага, за да не му се случи
отново това, което му се случило преди време. Уплашил се и веднага напуснал
барчето. Два-три дни след грабежа, подсъдимият отишъл на гости у свидетеля Е. Й.,
с когото са приятели отдавна. Предложил на свидетеля да му продаде един мобилен
телефон, който бил без зарядно устройство, т. е. същият телефон, който отнел
при грабежа. Й. се съгласил и закупил телефона за 20 лв..Дал го на съпругата си,
която го ползвала известно време с италианската си карта. След като й свършили
парите в картата, оставила телефона. Впоследствие Й. ползвал телефона, но
последният се повредил и той го изхвърлил.
Видно
от заклюйчението на вещото лице по изтготвената съдебно-оценъчна експертиза, общата
стойност на отнетите вещи е в размер на 71 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, бюлетини за съдимост, свидетелските показания, които съдът
кредитира изцяло, като дадени обективно и правдиво и се подкрепят от събраните
по делото писмени доказателства.
Видно от приложената справка за съдимост, подзсъдимият
е осъждан многократно, има пет влезли в сила присъди за извършени престъпления
против собствеността и престъпления по ЗДвП.
При
условията на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания и
доказателствата на досъдебното производство, събрани по реда и при условията
предвидени в НПК, без да са допуснати процесуални нарушения.
С оглед на установеното от фактическа страна
съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК-на 6.01.2010г. в с. Ерден, обл. Монтана
отнел чужди движими вещи-1 бр. мобилен телефон без зарядно устройство, предплатени
минути и български пари в размер на 40 лв., или всички на обща стойност 71 лв. от
владението на В.Т.П. xxx, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил сила, изразяваща се в нанасяне на
удари с крак по цялото тяло.
От
субективна страна е налице пряк умисъл при извършване на деянието, по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на престъплението се свеждат до ниско правно и обществено
съзнание и решаването на спор по нерегламентиран начин, уронващ човешкото
достойнство.
Обвинението
се доказа от събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, свидетелството за съдимост, съдебно-оценъчната експертиза.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази наказанието предвидено
в текстта на чл. 198, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на същия закон
регламентиращи материата, както смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Смегчаващи вината обстоятелства са младата възраст, признанието на вината, осъзнаването
и разкаянието за извършеното, както и тежкото семейно положение-малко дете и
безработна жена. Отегчаващи вината обстоятелства се определят от обществената
опасност на деянието, представляващо престъпление против собствеността и
личността на гражданите, тежестта на извършеното и предходната съдимост.
Съобразявайки
всички изисквания на закона съдът намира, че и най-лекото предвидено в текстта
на закона наказание е несъразмерно тежко с оглед извършеното от подсъдимия Т. и
при наличието на изброените по-горе многобройни смегчаващи отговорността
обстоятелства, определя наказанието на този подсъдим при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, като на основание чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 58а, във вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК му наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
За
поправянето и превъзпитанието на Т. съдът намира, че не е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказание и тъй като са налице и останалите законови
предпоставки, на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на
наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Така
наложеното наказание съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на
наказанието в чл. 36 от НК както по отношение на подсъдимия, като го мотивира
занапред да спазва законите, установения правен ред и личното достойнство на
хората, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейдства предупредително и възпитателно.
При
горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: