Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юни през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 10902 по описа на
съда за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът М.К.М. твърди,
че срещу него било образувано досъдебно производство ДП № 3614/2011 г. по описа
на 09 РПУ СДВР, и срещу него е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 НК.
Сочи, че наказателното производство е приключило с влязла в сила на 06.03.2020
г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 21855/2018 г. по описа на СРС, 3-ти
състав. Ищецът сочи, че изпитвал страх, че ще получи наказание за
тежко престъпление. Твърди, че познати и съседи се отдръпнали от него, трудно
му било да си намери работа, тъй като навсякъде искали бележка, че липсва
висящо наказателно производство. Претендира от ответника обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно
производство срещу него в размер на 30 000.00 лв., ведно със законна лихва от 06.03.2020 г. и
разноски.
Ответникът П.Р.Б.оспорва вида и
интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер
като несъобразен с критериите, посочени в
т. ІІ на ППВС 4/1968 г.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Разпоредбата
визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания
за ангажиране отговорността на държавата една, едно от които е в случаите на
постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 07.03.2012 г. по ЗМ № 3614//2011 г. по описа на 09 РПУ СДВР, пр.пр. № 943/2012
г. по описа на СРП, М.К.М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195,
ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал.1 НК, като
на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
На
21.12.2018 г. срещу М.К.М. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 195,
ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал.1 НК, като
на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от справка за съдимост лист 21 и 22 ищецът не е
осъждан, но с решение по дело № 14165/2013 г. /постановено в рамките на
процесния период/ същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание за престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. с ал. 1 НК.
С присъда от 19.02.2020 г. по н.о.х.д. № 21855/2018 г.
по описа на СРС, 3-ти състав подсъдимият М.К.М. е оправдан, като присъдата е влязло в сила на 06.03.2020
г. По наказателното дело са проведени около 5 открити съдебни заседание с
участието на подсъдимия.
Според показанията на свидетеля Д. той познава повече
от 20 години ищеца и знае, че му е повдигнато обвинение през 2012 г. за кражба.
Свидетелят сочи, че след повдигане на обвиненията на ищеца отношенията им
поизстинали, ищецът се изпокарал с приятелите си и станал друг човек. Сочи, че
след повдигане на обвиненията се разделил с жената, с която живеел на
съпружески начала и от която имал две малки деца, като към момента на депозиране
на показанията живеели разделени. Сочи, че ищецът завършил училище в кв.
Филиповци, като според него е с начално образование. Към момента на повдигане
на обвиненията работел като работник в погребална агенция, но в последствие
напуснал, като си търсел друга работа, но поради повдигнатите му обвинения
ищецът не можел да си намери работа, нито да замине за чужбина.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на оправдателна присъда по
повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от
съда по справедливост.
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през който обвинението е
повдигнато и поддържано – 8 години;
това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 1
до 10
години; че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„задържане под стража“, броя на останалите процесуално-следствени действия с
участието на ищеца.
Съдът съобразява, че към момента на привличане като обвиняем ищецът е в
активна възраст.
Съдът намира, че по делото не е установено при условията
на пълно доказване повдигнатото му обвинение да се е отразило негативно на
отношението към ищеца, както и да се доказва пряка причинна връзка между него и
трудовата заетост на ищеца и семейното му положение. В тази връзка показанията
на свидетеля Д. съдът намира за недостатъчни за пълно доказване на тези
обстоятелства. Същевременно съдът взема предвид, че по отношение на ищеца по
време на висящността на процесното наказателно производство са били повдигнати
обвинения и за друго престъпление, за което той е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и това, че ищецът към момента на привличането
му като обвиняем ищецът не е осъждан. При отчитане на всички посочени
обстоятелства, както и като взе предвид принципа на справедливостта и като
съобрази икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с образуваното срещу него
и водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза
на 9 000
лева. Ето защо искът следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния
предявен размер.
По отношение искането за присъждане на
законна лихва.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е влязла в сила на 06.03.2020 г. и от тази дата следва да се
присъди лихва за забава.
По
разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения Договор за правна
защита и съдействие от 01.10.2020 г. ищецът е уговорил с адв. М. и му е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00 лева, поради което ответникът следва да
заплати такова на ищеца съразмерно с уважената част от иска в размер на 600,00
лева
На основание чл. 10, ал.
3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 10 лева – платена държавна такса.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.М., ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер
на 9 000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за
престъпление по чл.
195, ал.1, т.3 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 06.03.2020 г.
присъда по н.о.х.д. № 21855/2018 г. по описа на СРС, 3-ти състав, ведно със
законната лихва от 06.03.2020 г. до плащането, както и на основание
чл. 10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата в размер на 10,00 лева - разходи за
държавна такса и сумата от 600,00
лева – разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен
размер 30 000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________