№ 19639
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110154201 по описа за 2024 година
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
На ответника следва да се предостави възможност да завери
представените с отговора на исковата молба доказателства съобразно
разпоредбата на чл. 183 ГПК с „вярно с оригинала“.
Ненеобходимо е да се изисква и прилага по делото цялото трудово досие
на ищеца, поради което направеното от страната доказателствено искане в
тази насока следва да бъде отхвърлено.
Следва да се допусне исканият от ищеца разпит на свидетел при режим
на довеждане за опровергаване твърденията за допуснати дисциплинарни
нарушения.
Следва да се допусне исканият от ответника разпит на свидетел при
режим на довеждане за доказване твърденията за допуснати дисциплинарни
нарушения.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно
уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
За процесуална икономия с настоящото определение на ищеца следва да
бъде дадена възможност да уточни исковата претенция.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски район съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да посочи период на претенцията за обезщетение за оставане без
1
работа по чл. 225, ал. 1 КТ с начална и крайна дата, хронологично
последователни в противен случай исковата молба ще бъде върната в
посочената част.
ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника писмени
доказателства под опис.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно
заседание да завери по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ същите ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна
на ищеца в първото по делото открито съдебно заседание за опровергаване
твърденията за допуснати дисциплинарни нарушения.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от страна
на ответника в първото по делото открито съдебно заседание за доказване на
твърденията за допуснати дисциплинарни нарушения.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.06.2025 г. от 11:00 часа,
за когато страните и вещото лице да бъдат своевременно и надлежно
призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца - и препис от постъпилия отговор с доказателствата.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от С. П. Ц. срещу „ПроЛакт Трейд“ ЕООД искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 224 и чл. 225, ал. 1
КТ за признаване на извършеното със Заповед от 15.07.2024 г. уволнение за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа
„продавач консултант“; за заплащане на сумата 7728,00 лева – обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение от 15.07.2024 г. в 6-месечен
срок, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията; за
заплащане на сумата 708,40 лева – обезщетение за неизползван годишен
отпуск 11 дни от 2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.09.2024 г. до окончателното изплащане
на задълженията; за заплащане на сумата 644,00 лева – обезщетение за
неизползван годишен отпуск 10 дни от 2024 г., ведно със законна лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда - 12.09.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът С. П. Ц. твърди, че между нея и ответника „ПроЛакт Трейд“
ЕООД има сключен Трудов договор, по силата на който е заемала длъжността
„продавач-консултант“. Твърди, че със Заповед за уволнение на работодателя
от 15.07.2024 г. е прекратил трудовото правоотношение с ищцата поради
2
дисциплинарно уволнение, като в мотивите на заповедта е отбелязано, че
служителят е допуснал системни нарушения на трудовата дисциплина,
злоупотреба с доверието на работодателя, тежки нарушения на трудовата
дисциплина и с поведението си е причинил имуществени загуби на
работодателя поради липса на отчетност при извършване на дейността на
ответницата, липса на водени чек листове и дневници от страна на
ответницата, съгласно внедрената от дружеството система за безопасност на
храните и добри търговски практики. Оспорва констатациите в заповедта за
уволнение. Твърди, че продавач-консултантите не са имали достъп до
системата и никой не може да оперира с нея, тъй като работодателят лично е
заприходявал и отписвал от складовата наличност стоките, поради което за
евентуално несъответствие служителят не отговаря. Посочва, че
работодателят е имал един централен склад в гр. Пловдив и един склад в гр.
София, като служителите са изпращали стоки от София към Пловдив с
подписване на протокол за изпратен вид и количество на стока, а при
приемане на стока в склада в Пловдив са отбелязвали, че отбелязаната в
протокола от София стока действително е получена, а след това протоколите
са се предавали на работодателя и той ги е въвеждал в системата. Посочва, че
представителят на работодателя Б. Н. А. е имал ключ за достъп до касата и
достъп до складовата наличност, а ищцата и колежката й Г. Ф. са имали общо
само един ключ за касата и достъп до офиса в гр. София. Посочва, че
работодателят е обвинил ищцата и нейната колежка Г. Ф., че са присвоили
суми, първоначално от 30 000 лева, а след това – от 70 000 лева, но оспорват,
че ищцата и нейната колежка са имали достъп до такива суми, тъй като
работодателят е прибирал касовата наличност и наличните суми, до които са
имали достъп са били малки. Ищцата твърди, че заедно с колежката си Г. Ф. са
отишли на детектор на лъжата, които е показал, че не са откраднали сумата, но
въпреки това след това са били уволнени. Оспорват твърденията в заповедта
за уволнение. Посочва, че не са й поискани обяснения, поради което
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание уволнение не е спазена.
Оспорва твърдените липси да са установени с надлежни счетоводни
документи. Поддържа, че посочените в заповедта констатации не са
установени по надлежния ред. Твърди, че обвиненията, че е откраднала стока,
заплашването, че ще дойде полиция са причинили на ищцата нервен стрес, не
е можела да върши ежедневните домакински задължения към семейството си,
вдигнала е високо кръвно и е изпаднала в депресия. Посочва, че през 2023 г. е
имала 11 дни неизползван платен годишен отпуск. Моли съдът да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „ПроЛакт Трейд“ ЕООД подава отговор на исковата молба
след срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни.
Посочва, че ищцата е назначена на длъжност „продавач-консултант“ в
„ПроЛакт Трейд“ ЕООД на 13.10.2023 г., което е прекратено на 15.07.2024 г. с
връчване на заповед за уволнение. Твърди, че работното и място за целия срок
на трудовия договор е било магазин, стопанисван от дружеството, находящ се
на адрес: гр. София, ул. „Гюшево“ № 83 Бизнес център Сердика, сграда 1 офис
№ 4. Твърди, че ищцата системно не е изпълнявала служебните си
3
задължения, като е допуснала следните дисциплинарни нарушения: 1/ при
общо 7 броя извършени ревизии на складовата наличност на склада в
търговския обект са открити липси на продукти или излишъци, довели до
загуби за дружеството и клиентите на дружеството, 2/ ищцата не е водила
регистрите съгласно изискванията на системата за Анализ на опасностите и
контрол на критичните точки, 3/ не е изпълнявала системно задължението си
да води касовата отчетност на паричните средства в брой в касата на
дружеството, което е установено с протокол за извършена ревизия от
11.07.2024 г., а също така 4/ без знанието и разрешението на управителя на
дружеството при служебната й комуникация с друга служителка на
дружеството, работеща в офиса в Пловдив - Златка Спасова Евтимова с ЕГН
**********, й е разпоредила да превежда касовата наличност в края на всеки
месец чрез разплащателната система Изипей АД (Easypay), като С. Ц. не е
предавала същите касови обороти от офиса на дружеството в Пловдив и ги е
задържала за себе си, вследствие на което в периода от 31.10.2023 г. до
28.06.2024 г. е присвоила от своя работодател сумите от 22 300 лв.; 5/ ищцата е
допуснала несъотвествие между складовата наличност по складова програма
и реалната наличност; 6/ не са описвани и въвеждани в касовия апарат всички
направени от дружеството текущи разходи в брой; 7/ след м. април 2024 г. не е
водила системата АОККТ, не е правила записи в дневниците на системата, чек
листове за почистване и хигиена на персонала; 8/ стоките в склада не са
сортирани по партиди съгласно законовите изисквания, въпреки
многократните напомняния на управителя за това; 9/ не е поддържала
инвентара и помещенията за съхранение на стока. Оспорва датата на
уволнението да е на 15.07.2023 г., тъй като поддържа, че към тази дата
дружеството-работодател не е било надлежно учредено и ищцата не е била
назначена на трудов договор. Твърди, че действителната дата на уволнение на
С. Ц. е 15.07.2024 г. и от тази дата до предявяване на процесната искова молба
в съда са изтекли малко по-малко от 2 месеца. Твърди, че на 05.07.2024 г. и на
14.07.2024 г. е поискал обяснения от С. Ц., а на 09.07.2024 г. се е явила на тест
на полиграф или т.нар „детектор на лъжата“. В писмените си обяснения,
дадени на 12.07.2024 г. ищцата е отрекла да е присвоявала парични суми от
работодателя, но в повторни писмени обяснения на Г. Ф., дадени на 14.07.2024
г., е признала, че е присвоявала парични суми с разрешението на нейната
колежка С. Ц., без работодателят да е разрешавал това. Посочва, че именно
поради това на 15.07.2024 г. е уволнил дисциплинарно С. Ц. заради
изброените многобройни дисциплинарни нарушения. На следващо място,
посочва, че ищцата е искала и използвала 15 работни дни отпуск от
назначаването до уволнението си, при полагаеми пропорционално на
отработеното време по трудов договор – за периода от 13.10.2023 г. до
15.07.2024 г., е имала само 13 дни платен годишен отпуск, от които е ползвала
8 дни, а останалите 5 дни са й заплатени с последното трудово
възнаграждение. Поради това оспорва иска за отпуск като неоснователен.
Оспорва иска по чл. 225 КТ като недопустим, тъй като ищцата претендира
обезщетение за оставане без работа за 6 месеца, а към момента на подаване на
исковата молба са изтекли единствено 2 месеца от уволнението й. Моли съдът
4
да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Доказателствена тежест
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване: наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото на
посоченото основание – дисциплинарно уволнение.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение с
ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване на изискванията на
трудовото законодателство – т.е. че посочените в заповедта за дисциплинарно
уволнение дисциплинарни нарушения са действително извършени от
служителя и надлежно установени, спазена е процедурата по уволнението,
включително са изискани обяснения на работника и служителя.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при
наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
В тежест на ответника е да докаже да докаже наличието на обективни
пречки, възпрепятстващи възстановяването на ищеца на работа.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
прекратяване на трудовото правоотношение; наличие на полагаем и
неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен
годишен отпуск; размер на брутното трудово възнаграждение за последния
отработен месец от ищеца.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил уговореното трудово възнаграждение на ищеца, респективно – да
докаже, че към датата на прекратяване на трудовия договор
работникът/служителят не е имал неизползван платен годишен отпуск.
По исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ в тежест на ищеца е да докаже в тежест на ищеца е да докаже, че в
резултат на уволнението е останал без работа за процесния период, поради
което е претърпял имуществени вреди в претендирания размер, както и какъв
е размерът на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец преди уволнението му.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил уговореното трудово възнаграждение на ищеца, респективно – да
докаже, че ищецът не е останал без работа за процесния период.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличието трудово правоотношение между
страните през процесния период на длъжността „продавач консултант“; със
заповед за дисциплинарно уволнение, връчена на ответницата на 15.07.2024 г.
трудовото правоотношение между страните е прекратено.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
5
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6