Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 11.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова
и
с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №296 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано въз
основа на касационна жалба на „П.“ ООД, чрез
адвокат С.Е.от ШАК, срещу Решение №72/23.08.2019 г. на Районен съд град Велики
Преслав, постановено по АНД №27/2019 г. по описа на същия съд.
Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излагат се доводи, че неправилно е издадено предписанието, тъй като касаторът
не е извършил водоземане от реката от 2017 г. насам, тъй като нивото на същата
е било ниско, поради което не е необходимо да монтира сертифицирано
измервателно устройство. Излагат се и твърдения, че разрешителното му е
прекратено, поради което счита, че са налице основанията за приложение на чл.28
от ЗАНН. На тези основания моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакувания съдебен акт и съответно да бъде отменено НП №8/10.01.2019 г. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Ответната страна Басейнова дирекция „Черноморски район“ град Варна,
редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по
касационната жалба.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита касационната жалба за допустима и основателна. Счита, че са
налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което предлага решението
и НП да бъдат отменени.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С процесното
решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №8/10.01.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“
град Варна, с което на касатора „П.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.13 от
Закона за водите.
За да постанови съдебния си акт, съдът е
установил следната фактическа обстановка:
На
11.06.2018 г. от служители на ДК при БДЧР е извършена проверка на дружеството –
касатор за изпълнение на условията по разрешителното му за водовземане на повърхностни
води от воден обект река Калайджи с цел напояване, при която било установено,
че касаторът не е изпълнил даденото му предписание с писмо изх.№26-001348/18.09.2017
г. да монтира сертифицирано измерително устройство за измерване на подадените
водни количества. В предписанието било определен и срок за изпълнение – до
01.05.2018 г. Резултатите от проверката били обективирани в КП
№003043/11.06.2018 г. и въз основа на него на дружеството било съставен Акт за
установяване на административно нарушение №000123/31.07.2018 г. за нарушение на
чл.48 ал.1 т.13 от Закона за водите. В определения от закона срок дружеството
предявило възражение срещу Акта и след преценка на същото и събраните
доказателства по преписката, е издадено процесното НП.
Установено е от въззивния съд, а и спор няма
между страните, че касаторът има издадено Разрешително за водовземане
№200519/19.02.2007 г. от БДЧР при МОСВ река Калайджи. Безспорно е установено,
че на дружеството още на 18.09.2017 г. е дадено предписание да монтира сертифицирано
измерително устройство и е бил определен достатъчно дълъг срок, а именно до
01.05.2018 г., като предписанието не е било изпълнено към момента на проверката
– 11.06.2018 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, решаващият съд е приел, че както при съставяне на Акта за
установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на
него на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи
до отмяна, както и дружеството е нарушило разпоредбата на чл.48 ал.1 т.13 от
Закона за водите, тъй като е следвало да изпълни даденото предписание. Въз
основа на това е прието, че правилно е ангажирана имуществената отговорност на
дружеството по реда на чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите и е определен размер
на имуществената санкция в законоустановения минимум. Въз основа на това
въззивният съд е потвърдил НП.
Настоящата касационна инстанция приема, че
решението на РС град Велики Преслав е правилно и законосъобразно, тъй като е
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Изводите на решаващия съд за липса на
съществено процедурно нарушение както при съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение, така и при издаване на процесното НП, са правилни и
законосъобразни, тъй като кореспондират с доказателствата по делото.
Настоящата касационна инстанция приема за
законосъобразни и изводите на решаващия съд по съществото на спора, а именно,
че дружеството не е изпълнило дадените му предписания към момента на проверката
от контролните органи, а именно към 11.06.2018 г., при определен срок до
01.05.2018 г. Направеното възражение от касатора както пред касационната
инстанция, така и пред въззивната инстанция, че още от 2017 г. до настоящия
момент не е извършвал водовземане, тъй като нивото на реката е ниско, поради
което не е било налице необходимост от монтирано на сертифицирано устройство да
измерване на ползваната вода, съдът намира за неоснователно и ирелевантно по
отношение състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството. На първо место липсват данни по делото това Предписание да е било
оспорено по съответния ред и да е отменено, поради което подлежи на изпълнение
от касатора и то в определения в него срок. На второ место, от приложените по делото
доказателства и в частност Решение от 18.02.2019 г. на БДЧР се установи, че
разрешителното за водовземане е прекратено, като молбата е подадена от касатора
на 17.07.2018 г., т.е. след извършване на проверката – 11.06.2018 г. Липсват
доказателства по делото касаторът преди датата на проверката да е предприел
действия за прекратяване на разрешителното по посочената от него причина –
ниско ниво на реката. При тези факти настоящата касационна инстанция приема, че
касаторът безспорно е нарушил разпоредбата на чл.48 ал.1 т.13 от Закона за
водите и правилно е ангажирана отговорността му по реда на чл.200 от Закона за
водите. Изводите на въззивната инстанция за липса на основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН се споделят изцяло, тъй като не се установи нарушението да е с
по-ниска степен на обществена опасност от сходните нарушения.
Като е достигнал до тези правни изводи,
решаващият съд е постановил съдебно решение в съответствие с процесуалния и
материалния закон. В този смисъл касационната жалба се явява неоснователна и
решението на РС град Велики Преслав, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №72/23.08.2019 г. на Районен съд град Велики
Преслав, постановено по АНД №27/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 11.11.2019г.