№ 49
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №291677/15.06.2022 г., подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез
гл. юрк. Р. Ч., срещу Решение №261631/13.05.2022 г. по гр.д.№16226/2018 г. на СГС – I
– 16 състав, В ЧАСТТА МУ, в която по иск с правно основание чл.432 от КЗ,
застрахователят е бил осъден да заплати на ищеца Е. М. А. сумата над 16 500 лв. до
размера от 37 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея като пешеходец, в резултат от ПТП, осъществило се на 01.06.2018 г.
по вина на Н. Г. С. – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270“ с рег.
№********, ведно със законната лихва върху главницата над размера от 16 500 лв., за
периода от 28.09.2018 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната
му част. Сочи се неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД, и необсъждане насъбраните
доказателства - искът е уважен в прекомерно висок размер, в нарушение на принципа
на справедливостта, и в отклонение на съдебната практика по сходни случаи, които се
сочат. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на
ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над размера от 16400 лв., до
присъдения размер от 37 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата над
размера от 16 400 лв. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото
разноски, съобразно изхода на спора.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№300204/17.08.2022 г., подаден
от Е. М. А. чрез адв. М. Н. - Т.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника – съдът правилно е отчел конкретните обстоятелства,
като е взел предвид политравмените увреждания, обхващащи няколко области на
тялото, продължителния възстановителен период, възрастта на пострадалата и
претърпените от нея стрес и страх, настъпилите промени в живота й в резултат от
увреждането. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението в обжалваната част. Заявява се претенция за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от
родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания
съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 01.06.2018 г. е настъпило
процесното ПТП, както и по механизма на настъпването му. Не се спори, че към
момента на ПТП е бил налице валиден договор със застрахователя – ответник за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на
ПТП, не се спори по вината на водача на застрахованото при ответника МПС, и
качеството на ищцата на увредено лице, претърпяло неимуществени, както и
имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изследвания. Спорът
между страните пред въззивната инстанция е фокусиран върху размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди за
размера над 16 500 лв. По отношение на присъденото на ищцата обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат от процесното ПТП, решението на
първостепенния съд не е обжалвано, и е влязло в сила.
Във връзка със спора пред въззивната инстанция съдът намира следното от
фактическа страна:
Не се спори, а и се установява с влязла в сила на 12.04.2019 г. осъдителна
Присъда от 27.03.2019 г. по НОХД №18994/2018 г. на СРС /на л. 128 от делото на
СГС/, че на 01.06.2018 г. около 13:30 ч. в гр. София, при управление на МПС –
л.а.“Мерцедес МЛ 270“, с рег.№ ********, по бул.“Дондуков“, с посока на движение
от ул.“Кракра“ към бул.“В. Левски“, и на прилежаща пешеходна пътека в района на
№58, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 от ЗДвП, като не е
пропуснал пресичащата пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на
движение пешеходка Е. М. А. и реализирал ПТП с нея, като по непредпазливост й
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кост на лявата ръка,
което й е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за
повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и в пияно
състояние, за което престъпление на виновния водач е наложено наказание лишаване
2
от свобода за срок от една година и 4 месеца, чието изтърпяване е условно отложено с
изпитателен срок от 3 години.
От приетата съдебно-медицинска експертиза /на л. 121-122 от делото на СГС/ се
установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 01.06.2018 г. ищцата е
получила съчетана травма на глава, тяло и крайници, довела до фрактура на лявата
мишнична кост в средна трета и по-леки контузии с охлузвания по всички крайници и
главата /които не са описани в медицинската документация по точното им анатомично
разположение и размер/. Фрактурата е закрита, напречна на костта, под залавното
място на делтоидния мускул с типично за вида на фрактурата разместване на костните
фрагменти, и отговаря на описания механизъм на получаване – удар от твърд тъп
предмет с голяма кинетична енергия. В деня на хоспитализацията е установено и често
усложнение, което настъпва при този вид увреждане – контузия на радиалния нерв,
водеща до неговата пареза, а оттам – и до невъзможност да се повдигне китката и
пръстите. Това усложнение силно удължава възстановителния период, като налага
провеждането на множество процедури от кинезитерапия и лечебна физкултура, както
в болнични, така и в домашни условия. В резултат от описаната фрактура на
мишничната кост, и настъпилото усложнение - пареза на радиалния нерв, е настъпило
трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник, за срок от около 8 месеца. На
ищцата е била оказана своевременна и адекватна медицинска помощ – била е
хоспитализирана при условията на спешност, като след необходимите изследвания е
претърпяла спешна оперативна интервенция – кръвно наместване на костните
фрагменти и фиксирането им с импланти – 2 гъвкави вътрекостни пирона /“ендери“/.
Охлузването по лицето и гърба на носа са били хирургически обработени. В резултат
от счупването, настъпило в близост до радиалния нерв, е настъпила и контузия на
нерва, довела до двигателни и сетивни дисфункции в областта на неговата инервация –
мускулите разгъвачи на китката и пръстите и сетивността по горната част на дланта.
Това усложнение е констатирано в деня на хоспитализацията на ищцата, и е наложило
провеждането впоследствие на три кинезитерапевтични курса и ЛФК. Общият
възстановителен период при подобна фрактура, ако няма посоченото усложнение, е 4
месеца, а в резултат на усложнението той е бил удължен двойно – в случая 8 месеца.
При проведеният за нуждите на експертизата личен преглед на ищцата на 17.04.2021 г.
е констатирано, че е настъпило пълно възстановяване на ищцата от фрактурата и
неврологичното усложнение – не се установява функционален дефицит в активните
движения на двете съседни на фрактурата стави, няма хипотрофия на мускулатурата
на мишницата, тестовите движения на китката и пръстите по отношение на парезата на
радиалния нерв са в нормален обем. На 27.02.2019 г. /девет месеца след оперативното
лечение/ двата вътрекостни импланта са били извадени. Във връзка с така получените
увреждания ищцата е търпяла болки първоначално с висок интензитет – до
оперативното лечение, а след това те са намаляли до умерени и слаби, изострящи се
при опит да се раздвижи ръката, както и в периода на рехабилитацията. По време на
целия възстановителен период от 8 месеца лявата ръка на ищцата е била със силно
ограничени функции, което е налагало частична чужда помощ в бита и
самообслужването. След приключване на възстановителния период подобни фрактури
предизвикват трайна остатъчна феноменна болка при промяна на атмосферното
налягане.
Съдът намира приетото заключение за компетентно, подробно, логично,
обосновано, и кореспондиращо на представените по делото писмени доказателства –
медицински документи: Епикриза от ИЗ №20709/2018 г. от Клиника по детска
3
ортопедия и травматология на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ за хоспитализация на ищцата
в периода от 01.06.2018 г. до 06.06.2018 г. /на л.9 от делото на СГС/, фактури за
направени разходи за избор на екип, болничен престой, и закупуване на медицински
изделия – 2 бр. ендери и остеосинтезен пакет /на л.10-13/, поради което го кредитира
изцяло.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. Н.
/майка на ищцата/ се установява, че узнала за настъпилото ПТП от обаждане по
телефона от бащата на детето. Свидетелката пристигнала в болницата едновременно с
линейката – детето било в кръв, ръката била силно деформирана от оток, казали й, че
била загубила съзнание преди това, но при пристигането си в болницата ищцата била в
съзнание, и била силно изплашена. Свидетелката останала при ищцата в болницата
през цялото време – около седмица. Детето било много изплашено и от самата
болница, тъй като не било хоспитализирано преди това. На втория ден ищцата отново
колабирала. Страхувала се при изписването да излезе от болницата. Когато се
прибрала в дома си, се страхувала да излезе навън, да ходи по улицата, не искала да се
вижда с хора, до сега продължавала да се страхува от съприкосновение, когато край
нея има много хора. Била натъртена и с охлузвания, които изглеждали черни. И до сега
продължавала да има белези от охлузванията по цялото тяло. Няколко месеца преди
катастрофата били поставени на ищцата брекети, които при катастрофата са се забили
в бузата й, и тя не можела да се храни нормално, нямала и желание да се храни. След
операцията продължавала да има болки в ръката и не можела да я използва. Болките в
ръката постепенно отшумяли, но ръката продължила да бъде неизползваема, тъй като
бил засегнат нерв. За да се възстанови ръката, ходели на процедури – първите две
терапии не дали разултат, чак след третата, проведена между 6-тия и 8-мия месец,
ръката се раздвижила. Лявата ръка не била водеща за ищцата, но тя не можела сама да
отиде до тоалетната, да се измие или да си направи сандвич – през целия период от 8
месеца непрекъснато се нуждаела от чужда помощ, която й била оказвана от близките
й, които се редували да й помагат. Ищцата много се променила след катастрофата.
Преди това била весело дете, искала да влезе в отбора по баскетбол в училището. След
катастрофата ищцата е депресирана, изпитва страх от неща, от които не се страхувала
преди. Не можела вече да играе баскетбол, тъй като при играта има съприкосновение с
други хора. Посъветвали ги да я заведат на море, но тя се страхувала да отида там,
защото има много хора. Наложило се да се разхождат само по алеи, на които няма
хора. Предпочитала само да стои на плажа и да гледа. Страхувала се да влезе във
водата, защото можело да падне и да се удари, не искала да плува, а преди
катастрофата плувала чудесно. Въпреки че ползвали доста препарати за белези, по
лицето на ищцата останали някои белези, и тя ползвала силен грим, за да ги прикрие.
По тялото също били останали белези, и тя съобразявала дрехите си с това.
Съдът преценява показанията на св. Н. при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита близкото й родство с ищцата /която е нейна дъщеря/, обуславящо
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът намира
показанията на свидетелката за обективни, логични, подробни и обосновани, основани
на личните ежедневни впечатления от състоянието на ищцата и добро познаване на
нейния характер, напълно кореспондиращи на събраните писмени доказателства и
приетата СМЕ, поради което ги кредитира изцяло.
Съдът намира за относими за определянето на претърпените от ищцата вреди и
показанията на св. Л., разпитана за механизма на ПТП /който не е спорен във
въззивното производство/, в частта им, в която същата установява, че ищцата е
4
пресичала бул.“Дондуков“ на пешеходната пътека срещу Английската гимназия,
заедно с още много деца. Пресичала нормално и спокойно, имало голям поток от хора,
които пресичали заедно с нея. Катастрофата е станала на дневна светлина, по обедно
време. Автомобилът, който връхлетял върху ищцата, карал бързо и по трамвайните
линии.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна
за установено, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 01.06.2018 г., ищцата
– тогава на 15 години, е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в:
съчетана травма на глава, тяло и крайници, довела до фрактура на лявата мишнична
кост в средна трета и по-леки контузии с охлузвания по всички крайници и главата , в
зоната на лицето и гърба на носа. Фрактурата е закрита, напречна на костта, под
залавното място на делтоидния мускул с типично за вида на фрактурата разместване на
костните фрагменти. Фрактурата е била съпроводена с усложнение, характерно при
този вид увреждане – контузия на радиалния нерв, водеща до неговата пареза,
причиняваща двигателни и сетивни дисфункции - невъзможност за повдигне на
китката и пръстите и загуба на сетивността в горната част на дланта, което значително
е удължило възстановителния период – обичайния възстановителен период за подобна
фрактура е 4 месеца, но заради усложнението възстановителният период е удължен
двойно, като е продължил 8 месеца. Усложнението е наложило провеждането на три
цикъла кинезитерапевтични процедури и лечебна физкултура, провеждани както в
болнични, така и в домашни условия. В резултат от описаната фрактура на
мишничната кост и настъпилата пареза на радиалния нерв, ищцата е търпяла трайно
затруднение в движенията на горния ляв крайник, за срок от около 8 месеца, през който
период не е можела да се самообслужва, и непрекъснато се е нуждаела от чужда
помощ, която е получавала от своите близки. Оказаната на ищцата медицинска помощ
е била своевременна и адекватна – била е хоспитализирана по спешност, и е
претърпяла оперативна интервенция за кръвно наместване на костните фрагменти и
фиксирането им с импланти, охлузването по лицето и гърба на носа са били
хирургически обработени. След възстановителния период е настъпило пълно
възстановяване на ищцата от фрактурата и неврологичното усложнение – без
остатъчен функционален дефицит в активните движения на двете съседни на
фрактурата стави, и без хипотрофия на мускулатурата на мишницата, движения на
китката и пръстите са възстановени в нормален обем. На 27.02.2019 г. ищцата е
претърпяла нова оперативна интервенция за отстраняване на двата вътрекостни
импланта. В резултат от уврежданията ищцата първоначално и до оперативното
лечение е търпяла болки с висок интензитет, които на два пъти са предизвикали загуба
на съзнание, след което те са намаляли до умерени и слаби, изострящи се при опит да
се раздвижи ръката, както и в периода на рехабилитацията. След приключване на
възстановителния период ищцата е възможно да продължи и занапред да търпи
остатъчна феноменна болка при промяна на атмосферното налягане. Наред с
физическите болки и страдания, ищцата е претърпяла силен психически и емоционален
шок в момента на настъпване на процесното ПТП, и силен стрес в периода на
хоспитализацията. Налице са трайни неблагоприятни психически и емоционални
промени, настъпили при ищцата в резултат от претърпяното ПТП. Преди
произшествието ищцата е имала весел нрав, а след произшествието ищцата е в трайно
депресивно състояние, не желае да общува с други хора, ограничила е социалните си
контакти, изпитва множество различни страхове, които преди не е изпитвала.
Непосредствено след произшествието и през възстановителния период ищцата се
страхувала да напусне болницата, както и да излезе от дома си, като и до настоящия
5
момент продължава да изпитва страх да се движи по улиците и да бъде между много
хора, изпитва силен страх от съприкосновение с други хора и от нараняване, който
пречи на нормалното й функциониране – тя се е отказала от намерението си да се
включи в училищния баскетболен отбор, не желае да ходи на море, да плува /а преди
това е плувала чудесно/, страхува се да влезе във водата. Налице са трайни остатъчни
белези по видимите части на тялото на ищцата – лицето и крайниците, от които ищцата
се притеснява, и се старае да прикрие със силен грим и с облеклото си. Съдът взема
предвид, че ищцата е младо момиче /към момента на ПТП е била на 15 години/, поради
което нейната емоционалност и психика са значително по-уязвими от тези на възрастен
човек, поради което психическата и емоционална травма, претърпяна от ищцата, е
значително по-тежка от тази на възрастен човек. Психическата травма на ищцата е
значително по-тежка от тази при подобно ПТП, тъй като поведението на ищцата е било
напълно законосъобразно – увреждането е настъпило, когато тя е пресичала на
пешеходна пътека, в близост до нейното училище, със спокоен ход, заедно с други
деца и сред много други хора, през деня, на оживено място – т.е. в позната и спокойна
обстановка, която е била привидно напълно безопасна, в която ищцата се е чувствала
спокойна и защитена. Настъпването на тежко увреждане, застрашаващо живота й, е
накърнило трайно нейното усещане за сигурност и способност за контрол върху
средата извън дома си. Претърпените травматични наранявания са оставили трайни
физически белези, които ищцата възприема като загрозяващи, и те се отразяват
неблагоприятно на нейното самочувствие и самооценка, изпитва притеснение от тях
пред други хора. Младата възраст на ищцата, нейният пол, и стоящите пред нея
житейски задачи – да установи своя приятелска среда, да изгради партньорска връзка,
да реализира своите желания за лична изява в областите на нейните интереси -
утежняват субективното преживяване от продължителното ограничаване на нейната
способност за самостоятелен живот, от фунционалните ограничения, които търпи, и от
остатъчните трайни белези по видимите части от тялото й.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че
определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, не е прекомерно, а е съобразено с принципа на справедливостта
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно установените критерии с ППВС №4/1968 г.,
като съответства на характера и тежестта на увреждането, претърпените две
оперативни интервенции и множество възстановителни процедури,
продължителността на възстановителния период, нуждата от чужда помощ,
остатъчните трайни белези и дискомфорт, тежката психическа и емоционална травма,
която не е преодоляна и до настоящия момент.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да
се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство. Със
списък по чл.80 от ГПК ищцата е претендирала присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния й представител по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв., в размер на минималното адвокатско възнаграждение, съобразно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен
ДДС. Съобразно обжалваемият интерес, в размер на 20 500 лв., минималното
адвокатско възнаграждение се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004 г., в редакцията й към датата на приключване на съдебното дирене пред
6
въззивната инстанция, в размер на 2 245 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – в размер на
2694 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат М. Б. Н. - Т., с ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.3.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №261631 от 13.05.2022
г., постановено по гр.д.№16226 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд – I – 16
състав.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат М. Б. Н. - Т., с
ЕГН **********, със служебен адрес: гр. София, ул.“Славянска“ №29, ет.3, сумата от
2694 лв. /две хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, за процесуално
представителство на Е. М. А., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7