Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Враца, 13.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в
публично заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и първа година
в състав :
Председател : Васил
Ганов
При секретаря Десислава Стоянова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1019 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от „Вайдар Транс” ЕООД – гр.Враца срещу Наказателно постановление
№26-0000484 от 11.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”, с което за нарушение на
чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните превози, на осн. чл.104, ал.7, предл.2
от ЗАвПр му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.
Дружеството-жалбоподател
оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че необходимата
информация, извлечена от дигиталната карта на водача Б.П.С. с ЕГН **********,
който е управлявал товарен автомобил марка ДАФ с рег.№*****, оборудван с
дигитален тахограф марка Continental
Automative №**********
за периода на
проверката е съхранявана, но поради здравословни причини, законният
представител на дружеството не е могъл да я представи. Твърди се, че са
допуснати съществени материални и
процесуални нарушения.
В законовия срок ответната страна не взема становище по
жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба
съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът приема са установена следната фактическа обстановка:
На 03.09.2020 г. около 15:50 ч. в гр.Враца,
бул******** свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. /инспектори в РД „Автомобилна
администрация” Враца/ извършили проверка
в офиса на „Вайдар
Транс” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността за превоз на товари №3031 за
периода 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г. като при проверката констатирали, че
превозвачът не съхранявал най-малко една година след тяхното приключване
информацията от дигиталната карта на водача Б.П.С., който е управлявал товарен
автомобил марка ДАФ ФТ с рег.№*****, оборудван с дигитален тахограф марка Continental Automative №********** за периода на
проверката.
За констатираното
нарушение е съставен констативен протокол за извършената комплексна проверка от
03.09.2019 г., както и АУАН от
03.09.2020г., в който е обективирано, че при комплексна проверка в офиса на „Вайдар
Транс” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността за превоз на товари №3031 за
периода 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г. е констатирано, че превозвачът не
съхранявал най-малко една година след тяхното приключване информацията от
дигиталната карта на водача Б.П.С., който е управлявал товарен автомобил марка ДАФ
с рег.№*****, оборудван с дигитален тахограф марка Continental Automative №********** за периода на проверката.
Впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление
с идентична фактическа обстановка, с което на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвПр на осн. чл.104, ал.7, предл.2 от ЗАвПр му е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.
Впоследствие
информацията
от дигиталната карта на водача Б.П.С. била представена на контролните органи от
С.К. /счетоводител на дружеството-жалбоподателя и „ръководител транспорт”/ като
преди това тази информация била прехвърлена от управителя на дружеството Б.С.,
който към този момент бил на лечение извън България на С.К..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: протокол за извършената комплексна проверка от 03.09.2020
г. АУАН от 03.09.2020 г., съставени от Ю.Ф.
– инспектор при РД „Автомобилна администрация”-Враца, Наказателно постановление
№26-0000484 от 11.09.2020 г. на Директор на РД „Автомобилна администрация”, информацията
от дигиталната карта на водача Б.П.С., свидетелските
показания на Т.Г., Ю.Ф. и С.К..
Тълкувайки събраните по делото доказателства
съдът приема следното:
Съдът приема, че актът за установяване
на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на
ЗАНН. Налице са процесуални нарушения по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Неправилно от административно-наказващия орган е посочена законовата
разпоредба, която е нарушена, тъй като АУАН и НП вменяват, че жалбоподателя –
юридическо лице не е съхранил най-малко една година след тяхното приключване информацията
от дигиталната карта на водача Б.П.С., който е управлявал товарен автомобил
марка ДАФ с рег.№*****, оборудван с дигитален тахограф марка Continental Automative №**********, за периода на
проверката.
Видно от представените по делото
писмени доказателства –информация и показанията на свидетелката С.К. /счетоводител
на дружеството-жалбоподателя и „ръководител транспорт”/, информацията
от дигиталната карта на водача Б.П.С. се е съхранявала за периода на проверката, но поради здравословни причини на управителя на
дружестовото, същите не са могли да се представят веднага, но впоследствие са
представени. В тази връзка съдът
кредитира показанията на С.К., в които същата твърди, че необходимата
информация била предоставена от нея на контролните органи като преди
това тази информация била прехвърлена на нея от управителя на дружеството Б.С.,
който към този момент бил на лечение извън България. Т.е. тази информация е била налична и се е съхранявала
за този период.
Съгласно чл.33, §.2 от Регламент
/ЕС/ №165/2014г. /цит/: „Транспортните предприятия съхраняват тахографските
листове и разпечатките, когато разпечатките са направени с цел спазване на член
35, в хронологичен ред и в четлива форма най-малко една година след тяхното
използване и издават копия на съответните водачи при искане от тяхна страна. Транспортните
предприятия също така издават копия на данните, извлечени от картите на водача,
на съответните водачи при искане от тяхна страна, както и разпечатки на хартиен
носител на тези копия. Тахографските листове, разпечатките и
извлечените данни се представят или предават при поискване от страна на
оправомощен служител на контролен орган.”. Съгласно чл.104, ал.7 от ЗАвП
/цит/ : „На превозвач или на лице по чл. 12б,
ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи,
се налага имуществена санкция от 2000 лева”. От цитираните разпоредби е видно,
че изр.1 от чл.33, §.2
на Регламент /ЕС/ №165/2014г. не е нарушен от юридическото лице, съгласно
събраните писмени и гласни доказателствата по делото, а до колкото може да се
констатира нарушение, то би могло да се подведе по изр. последно на от чл.33,
§.2 на Регламент /ЕС/ №165/2014г. Горният извод се извежда от обстоятелството,
че информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф на процесния автомобил се е съхранявала от юридическото лице жалбоподател
/представени като писмено доказателство в съдебното производство /, но не е
представена от жалбоподателя при поискване от административните служители. Не е
налице нарушението, описано както в АУАН, така и в НП, съгласно чл.6 от ЗАНН,
тъй като европейското и местното законодателство разграничават двете деяния
– съхраняване или непредставяне при поискване
на процесните тахографски листи. В този смисъл е решение №111/29.01.2019 г. по
НАХД №3302/2018 г. на Административен съд Бургас. В
случая процесната информация се е съхранявала от дружеството в законовия срок,
но не е предоставена при поискване веднага.
Освен това липсата на съхранение на
документи и данни е отрицателен факт, който за да бъде опроверган, следва да се
ангажират доказателства за обратното чрез представянето им. Като всеки отрицателен факт, несъхраняването на информацията
от дигиталната карта на водача Б.П.С., който е управлявал товарен автомобил
марка ДАФ с рег.№*****, оборудван с дигитален тахограф марка Continental Automative №********** за периода на
проверката, би могъл да бъде опроверган чрез положителния факт на тяхното
представяне. По делото се представи процесната информация, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 696.00 лева с ДДС, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено по банков
път. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Тълкувайки понятието "разноски"
съобразно правната уредба съдържаща се в чл.143 от АПК, налага се извод, че под
"разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Т.е. разноските
следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с
извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на
фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране
на доказателствата - изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни
разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния
съд и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл.143 от АПК,
подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски.
Аналогично е и разбирането на Върховния административен съд, видно от
постановяваните от него съдебни актове - Решение № 7087/18.05.2012г. по адм.д.
№ 48/2011г., Решение № 3568/13.03.2014г. по адм.д. № 2459/2013г., Решение №
15209/19.11.2013г. по адм.д. № 7308/2012г. В този смисъл, претенция за
присъждане на сумата от 70.00лв. за гориво поради заплатен транспорт за
пътуване на пълномощника до гр.Враца е неоснователна и следва да се отхвърли.
Неоснователна е и претенцията за заплащане
на сумата от 200.00лв. за явяване съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9 юли
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №26-0000484 от 11.09.2020
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, с което на
„Вайдар
Транс” ЕООД с ЕИК ********* за нарушение на чл. 91в, т.2 от Закона за
автомобилните превози, на осн. чл.104, ал.7, предл.2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” Враца да заплати на „Вайдар
Транс” ЕООД с ЕИК ********* сумата
от 400.00 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен
съд-гр.Враца в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: