№ 1321
гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен
характер № 20225220200761 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
Частният тъжител В. В. Г. се явява лично и с повереника си адв. И. В.,
редовно упълномощен.
Подсъдимите Г. С. П. и Л. С. П. се явяват лично и със защитника си
адв.Е. П., надлежно преупълномощена от адв.М., който пък е надлежно
упълномощен от подсъдимите.
Явява се свидетелят Р. С. Н. – редовно призован.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Р. С. Н. – на 60 години, от гр.Септември, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, без родство
1
с подсъдимите.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Р. Н.:
СВ. Н.: Познавам от едно време г-жа П.. Едно време събирах мляко и по
този повод я познавам. Момчето в залата не го познавам. Не съм го виждал.
Когато пристигнах с линейката с д-р Ф. пред РПУ-то, докторът слезе и аз
останах, защото ако ме извикат, трябва да отида на друго място. Останах до
линейката, защото работи и има апаратура в нея, която се зарежда. Линейката
беше без изгасен двигател. Аз пушех цигара на тротоара до линейката.
Линейката беше спряна пред РПУ-то отвън на 10-тина метра. Има двор и
стълбички, по които се качваш на входната врата на полицията. Аз не съм
влизал там. Докато бях отвън след 3-4 минути, а може и 5 минути, някаква
кола спря зад мен. Аз не съм я познал в началото г-жа П. и на бегом видях, че
влезе в РПУ-то. Нещо ръкомахаше, но какво точно аз не съм чул и не съм
видял. Само ръкомахаше нещо и не знам какво викаше, не си спомням.
Имаше още един мъж с госпожата, но тя май влезе сама. Мъжът май остана
отвън. Не съм видял в колата дали е имало трети мъж. Аз бях отвън. Докторът
не ме е викал и не съм влизал. Вътре имаше много полицаи, защото се вижда
през стъклата. Какво се е говорило и викало вътре не знам. Видях само, че
влезна и нещо тряскаше и ръкомахаше госпожата. Отвори силно вратата и
нещо ръкомахаше, но то не се чува. Докато пушех цигара не е имало случай
да си говоря с някой. Аз не го познавам другият мъж. Съпругът на тази
госпожа го познавам като личност само. Той беше там. Той не си спомням
дали е влизал, а само видях, че тя влезна на бегом. После дали е влезнал не
знам.
Когато видях майката да влиза, колата спря зад мен и видях на 7-8
метра как влиза навътре жената. От там, където бях аз, се вижда фоайето,
което е след входа на районното. Виждам, че има хора вътре, но не ме е
интересувало и не съм наблюдавал просто. Майката остана във фоайето. Тя
влезе вътре. Аз се качих после в линейката и чаках докторът да дойде. Тя
като се качи във фоайето беше затворена вратата. Тя я отвори и я бутна да я
затвори след това. Аз бях някъде на 10-тина метра от фоайето. Тя влезе вътре,
но отвътре не се чува, то е 10 метра и има и стъкла. Аз после се качих в
2
линейката и чаках доктора.
Преди днешното съдебно заседание, преди 10 дни, Л. дойде до вкъщи и
ми каза, че се съди с полицаите от преди две годни и й казах да не се
занимава с мен, защото не си спомням и нищо не съм чул. Може би половин
час съм чакал докато се върне докторът. Като се върна докторът не е
споделял нещо с мен. Аз не питам за пациентите.
АДВ. В.: Нямам други искания.
АДВ. П.: Подсъдимата Л. П. желае да де обяснения и въз основа на
нейните обяснения ще преценим дали имаме други искания.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимата Л. П.:
ПОДС. П.: На 05.11.2020г. около 19.20 ч. Г. беше излезнал 5-10 минути
преди това да си купи цигари и да напазарува. Обади ми се в 19.20 ч. да му
занеса болничния. Това ни беше разговорът. Не ми е казал подробности. Той
ми каза, че се намира пред магазин „Гюро“ и ако може, да му занесем
болничния. След което аз се обадих на г-н Т. и му разказах и питах след като
Г. е болен има ли някакви проблеми, защото ние знаехме, че ще бъде
задържан. Имам предвид адв.Т.. Защо се съмнявах, че ще го задържат –
защото на 02-ри ноември по всички медии излезна, че Г. се укрива. Всичко
беше подготвено с цел да се подиграват с нас - това е истината. Как може на
31-ви в 15 ч. е станал случаят с моя съпруг със сбИ.е в бошулско. На 01-ви
ноември в 13.30 ч. понеже Г. беше болен и предимно той изпраща животните,
че пресичаме пътя и е опасно, изпращам моя съпруг и идват две полицейски
патрулки, а не е имало нито позвъняване, че моят мъж се е съпротивлявал. 30
години той е по полето. Ако е някой, трябваше да има сега какво да Ви кажа.
Дойдоха на 01-ви ноември в 13.30 ч. да задържат мъжа ми. Тогава изкарваме
животните. Моят мъж ги помоли, ако може, да върнат животните, защото
няма да мога се справя с тях. Никой от полицаите и даже каза: „Оставете
хората да си приберат животните и тогава го задържайте“. Никой от
полицаите не обърна внимание на казаното. Той даже беше свидетел по
делото този полицай от Ковачево. Задържаха го мъжа ми, а аз останах с
животните. В 13 ч. го освободиха на 02-ри ноември. Излъгаха ме, че ще дойде
3
прокурор и сутринта от 08.20 ч. до 13.30 ч. с адв.Т. съм била в полицията в
Септември. Кой търси Г. и как го търсиха? На 02-ри ноември излезе по всички
медии, че Г. се укрива и продължавам със случая. След като извикахме наш
познат Траян Сестримски да ни закара до полицейското. Ние нямаме
възможност да спрем там, защото линейката е там и ние спряхме към
фондовите. От вратата, където беше линейката, до стълбите дали е и 4-5
метра. Не може човек, който пуши, да не види какво става. Аз съм носила
само болничния на Г.. До масата беше Г. с белезници, а до него беше Ю.. Г. го
нямаше. Тези лица ги нямаше, като задържаха моя мъж. Моят мъж го задържа
Ш. по документи. Аз се смятам за интелигентен човек. Как може пред
толкова много хора да почна да обиждам, да не ми се сложи наказание по
чл.65, никой не ме е предупреждавал за нищо, защото д-р Ф. го е казал това и
изведнъж съм ги дърпала и обиждала. Като видях Г. прав до масата, в първия
момент не съм реагирала защо са го задържали. В първия момент показах на
доктора болничния и докторът каза: „Чакай, сега започвам“. До масата беше
само Ю. и се обърна към него Г. и му каза: „Ето майка ми и баща ми“. Няма
как да не влезе мъжът ми. Ние бяхме заедно. Няма как да не познава съпруга
ми. Това беше назад във времето. Няма как да не го познава. Моят мъж беше
директно зад мен и фоайето е малко и има и една маса и няма как да се
поберем и моят мъж остана малко по-назад. Аз няма да затворя вратата, както
каза, че съм влезнала и треснала и моят мъж как да влезе. Тогава Г. каза: „Ето
майка ми и баща ми, аз не съм копеле“. Аз само викам: „О, копеле, докторе,
нося медицинското на Г.“. Той каза: „Чакайте, ще го прегледам“. Като видя
Ю. като един вид се противи Г. на него и какво е било само кимна на
дежурния. Той беше вътре в дежурната. Няма как да излезе на прозореца,
защото е на нивото ми и аз се навеждам като влезна. Как така излезна на
прозореца? Кимна и изведнъж Г. излезна. Може би е бил при дежурния и като
го хвана за качулката, аз се хванах за ръката на Г. и започнаха дърпане,
влачене, псувни. Как така си мислите, че четирима полицаи и Г. и те ще му
позволят нещо да им направи. Това е житейски недопустимо. Не знам дали
сте забелязали, че при всяко едно дело исках показанията. Това е трето
разпитване на д-р Ф.. Той никога не беше споменавал, че Г. е получил
бъбречна криза. Единствено, че му казахте да прочете вторите доказателства
какво е слагал и каза: „Във фиша съм записал еди какво си“ и че споделял, че
от малък има болки с бъбреците. Аз съм родител на Г. не е имал никога
4
проблеми с бъбреците. Г. му казал, че са го били и ритали. Аз това него знаех.
Това го научих в петък към 07ч., като си дойде Г. пеш. След като си дойде не
знаех какво се е случило. Събота и неделята беше почивен ден. В понеделник
кракът ми отече и той ми каза: „Майко, ще си извадим медицинско“.
Извадихме си е и двамата и не че сме се самонаранявали ние, ние не сме луди
хора. Всичко е в името на парите, всичко е за пари. Аз не знам как заспиват
тези хора. Като започнаха да дърпат и блъскат Г., излезнаха всички полицаи.
След което Г. вика: „Майко, пусни ме“ и те започнаха да го дърпат към една
врата, а аз го държах за ръката. Тогава Ю. ме изрита в крака, а Сотиров с
някаква палка, като събота и неделя разбрах имената им. Те удряха с палка Г.
и мен удариха в кръста. Действително не отричам, че съм искала Г. да не го
задържат. Кой родител ще иска да го задържат? Той не беше виновен за този
случай, те му го преписаха. Не може цял живот да те обиждат, че си кравар и
какво като си кравар и затова са били проблемите ми. Не знам защо така
отреагира. Аз не съм използвала думите „боклук“, „нещастник“, „еничар“,
„негодник“. Никога не съм ги използвала. На 06-ти ноември аз отидох след
задържането към обяд и Г. имаше разстройство и проблеми със стомаха.
Обадих се на личния лекар и каза да продължим лечението. Съмнявахме се за
пневмония. За мен беше Ковид или пневмония. Пиеше антибиотици и
„Бисептол“. Тя каза: „Ако имате проблеми, обади се по телефона“. Занесох му
аз храната, когато беше задържан и не ми дадоха свиждане. Съгласно чл.73 от
ЗМВР, единствено се забранява свободно предвижване на задържания. Те не
ми дадоха нито храна, нито вода, нито лекарства да му дам. 24 часа е бил с
белезници и са си правили, каквото искат. Аз подадох жалба срещу тях. Те
изчакаха да минат камерите. Не съм имала проблеми до тогава и не знаех, че
2 или 3 месеца се пазят камерите. Изчакаха да минат камерите. Пред
магазина „Гюро“, където беше пак проблемът с Г., в тази вечер камерите не
са записвали. Той ги е потърсил от собствениците. Те казват, че камерите не
са работили. Как да се защитим, господин съдия? Те използваха това, че няма
кой. Това беше към 20 ч. Кой тогава ще е в полицията? Те си стават един на
друг свидетели. На 26-ти септември след делото д-р Ф. не си беше тръгнал и
чакаше отпред на стъпалата на съда Г. и си споделихме някои реплики с
адв.М. и видяхме, че го качи в колата си и си го закара. Дали той ще мине
според Вас на моя страна – това никога няма да мине.
На 06.11.2020г. аз подадох жалба, че Г. е обиждан с „копеле“, че ни
5
наричаха „боклуци“ и ни псуваха и че е чист тормоз това срещу нас. До г-н Б.
- началникът на РУ тогава я подадох. Беше срещу четиримата полицаи.
Февруари месец дойде отговор и за мен нищо не се пишеше. Тогава
представихме и медицинските. Отговорът беше, че срещу Г. не е използвано
полицейско насилие. Друго нищо, а само с едно изречение. Аз когато влезнах,
Г. беше при масата с белезници и нищо не е говорил. Психомотрно възбуден е
написано в във втория фиш. То трябва да е написан това в първия. Всичко е
допълвано ей така. Всичко, което е казал Г., всичко ми го сподели на мен. То
се виждаше и по медицинското. Ние искахме, за да докажем, че е бил болен и
го държаха за 24 часа на студа, искахме, когато си вадеше на 09-ти
медицинското, отидохме за преглед на дробовете, че наистина е бил болен, а
не по показанията на доктора, че нищо му е нямало. Тогава имаше много хора
и беше Ковид и трябваше бързо да се прибираме и това нямаше как да се
случи да му направят снимка на белия дроб.
АДВ. П.: Въз основа на обясненията на подсъдимата считам, че за
правилното изясняване на делото и най-вече за това дали действително
полицаите имат мотив да не бъдат особено обективни в показанията си и
конкретно тези, които са разпитани като свидетелите, моля, да изискаме от
РУ - Септември подадената жалба на 06.11.2020г. от Л. С. П. заедно с всички
материали по образуваната по тази жалба преписка, вкл.отговора и събраните
документи във връзка с извършената проверка. В наказателния процес е
важен мотивът, както на частния тъжител, така и на един свидетел дали има
някакъв личен повод да не бъде обективен и безпристрастен. В случая
известно е, че ако един такъв свидетел лично е засегнат и срещу него е
подадена жалба, е твърде вероятно да не бъде абсолютно безпристрастен в
показанията си и поради това следва да установим дали е подавана такава
жалба и дали има някакви конкретни твърдения за неправомерни действия от
тези лица, разпитани като свидетели. Това до голяма степен ще ни даде
сведения как да кредитираме показанията на свидетелите.
АДВ. В.: Считам, че е неоснователно искането. От обясненията на
подсъдимата се разбра, че е пуснал жалба, като същата е била насочена към
тъжителя и свидетели по делото. Съдът може да изхожда за обективността на
свидетелските показания, като съпостави с всички събрани по делото
6
доказателства.
РЕПЛИКА АДВ. П.: Обясненията на подсъдимата са и средство за
защита. За да разберем дали са и доказателствено средство, нека да ги
контролираме чрез изискване на жалбата, за да имаме гаранция дали са
достоверни или средство на защита.
Съдът не намира за необходимо да събира писмени доказателства
относно това подавала ли е подсъдимата жалба срещу полицейските
служители, тъй като няма никакво основание да се съмнява в достоверността
на нейните обяснения в този смисъл. Още повече, че тя изясни в достатъчна
степен какво е било съдържанието на жалбата, срещу кои лица и какъв
отговор е получила във връзка с подадената жалба.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата в горния смисъл.
АДВ. П.: Запознати сме с това, че заличихте като свидетел В. Т., за
който днес подсъдимата даде сведения, че е бил потърсен именно във връзка
със задържането, по повод на което е станал настоящият инцидент. Молим Ви
да отмените определението си и да приемете, че за правилното изясняване на
делото е необходим свидетелят В. Т., тъй като пряко е бил ангажиран именно
със случая, който е предмет и на тъжбата, а именно задържането на П..
Именно по този повод и при това задържане се твърди, че са нанесени
инкриминираните обиди, поради което моля да отмените определението си и
да призовете свидетеля Т. на адреса, който е съобщен в предишен протокол от
съдебно заседание заедно с телефонен номер.
АДВ. В.: Считам, че няма причина съдът да ревизира определението си.
Акцентът е, че свидетелят Т. не е бил очевидец на случилото се, както и
обстоятелствата, отразени в тъжбата, не го е имало и те не са станали негово
доС.ие. Поради тази причина няма да изяснява релевантни за делото факти.
Съдът не намира основание да ревизира протоколното си определение, с
което лицето В. Т. беше заличен като свидетел по делото по съображенията,
7
подробно изложени в това протоколно определение, които не следва да бъдат
преповтаряни.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата в горния смисъл.
Страните /по отделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. В.: Уважаеми господин съдия, моля, да уважите тъжбата и с
Вашия съдебен акт да признаете подсъдимите за виновни за престъпленията,
както са повдигнати с тъжбата. Това е втората пледоария във връзка с
настоящия казус. Поддържам изцяло съображенията, изложени при
първоначалната такава. Считам, че фактическата обстановка, отразена в
тъжбата, се изясни в хода на съдебното следствие и въз основа на събраните
по делото доказателства. На процесната дата подсъдимият П. при опит на
полицейските служители да бъде отведен в РУ е отправил по техен адрес
инкриминираните обидни изрази „смешници“, „палячовци“, „кръгла нула“,
„мишка“. Адресат са били полицейските служители Г. и Ю.. Няма съмнение,
че изразите са с обидно съдържание и няма съмнение, че са били отправени
именно спрямо двамата полицейски служители, тъй като те са го спрели за
установяване самоличност и отвеждане в РУ - Септември. П. е продължил с
отправянето на обидни изрази, повтаряйки ги и в присъствие на
пристигналите полицейски служители, един от които е разпитаният като
свидетел С.. Пристигането на втория полицейски екип не е станало
самоцелно, а причина за това полицаите до окажат съдействие на своите
колеги е била съпротивата, която подсъдимият е оказал при опит да бъде
отведен в полицията и тя е провокирала полицейските служители Г. и Ю. да
8
поискат помощ. Тази помощ е поискана чрез оперативния дежурен И. Г.,
който е преценил, че ситуацията налага изпращане на помощен екип. Те не са
извикали сами колегите си без да стиковат действията си с лицето, отговорно
за това, а е имал е дежурен. Очевидно информацията, получена в оперативния
дежурен, е била такава, че го е накарала да им изпрати съдействие. Сами
можем да си обясним чисто житейски кога имат двама полицейски служители
нужда от съдействие за завеждане на едно лице в полицията - очевидно,
когато им пречи да си изпълнят служебните задължения. Отправянето на
обидни изрази от страна на подсъдимия П. по отношение на Г., както казах, е
станало в присъствието на трима свидетели, разпитани по делото. След
отвеждането му в полицията тъжителят е станал адресат на обидни изрази и
от страна на майката на подсъдимия,а именно другата подсъдима Л. П., която
явявайки се в РУ, очевидно провокирана от факта, че синът й е задържан,
съзира в това негово задържане произвол според нейните думи от страна на
полицейските служители и явно като маниер на поведение или неуспявайки
да задържи емоциите си, започва да обижда полицаите в множествено число,
като адресат са били включително тъжителят и свидетеля Ю. и другите
полицаи. Конкретно според свидетелите визуално се била фокусирала върху
Г. и Ю. и гледайки ги, е използвала изразите, посочени в тъжбата -
„боклуци“, „нещастници“, „еничари“, „негодници“. Всеки един от тях
безспорно е с негативно съдържание. Няма спор, че полицейските служители
към онзи момент са изпълнявали служебни полицейски задължения, но
спрямо тях са отправяни обидни квалификации. Моля, да признаете
подсъдимите за виновен и мисля, че разпоредбата на чл.78а е неприложима,
тъй като обект на престъпното посегателство са служители на полицията при
изпълнение на служебните им задължения. Моля, да уважите гражданския
иск в пълен размер. Няма как подобно поведение да не окаже влияние върху
полицейските служители, изпълнявайки си служебните задължения. Те не
заслужават такова отношение на обществото към тях. Те сриват полицаите
пред цялото общество без да се осигури нормална среда на полицейските
служители на работа. Моля, да ни присъдите и сторените разноски. Считам,
че се дължат и такива при първоначалното разглеждане пред друг състав на
РС - Пазарджик и тези пред ОС – Пазарджик, но ако прецените, че не можете
тях, моля само за тези пред Вас.
9
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия, аз считам, че въпреки наличието на
свидетелски показания на трима полицейски служители - колеги на частния
тъжител, от фактическа страна на първо място не може да се приеме, че е
налице доказано изпълнително деяние от всеки от двамата подсъдими на
състава на обидата, изразяващо се в изричане на точно конкретни думи от
страна на Г. П. и думи от страна на Л. П. именно към частния тъжител Г.. В
делото не се доказаха по безспорен начин точните думи, които е отправила Л.
и дали ги е отправила и думите, които е казал Г. П., поради разминаване
показанията на полицейските служители, а категорично не се доказа
обстоятелството към кого са отправяни тези обидни думи, тъй като
единственото, което безспорно се установи в случая, ако въобще е имало
пререкания, скандали или недоволство, че те са били отправяни към всички
полицейски служители, включително към свидетелите. Никъде няма изречено
категорично становище на нито един от разпитаните свидетели, включително
лекарят Ф., който може да се приеме, че не е колега на частния тъжител, че
конкретните думи, както се твърди в тъжбата, от Л. П. „смешник“, „палячо“,
„кръгла нула“ и „мишка“ ги е казала точно на г-н Г., а пък П. бил казал пак на
г-н Г. „боклук“, „нещастник“, „еничар“, „негодник“. Точно тези твърдения
няма нито един свидетел, който да ги възпроизведе, както са посочено в
тъжбата. На първо място, факт е, че нито един от подсъдимите не знае
имената на г-н Г., така че няма как да обидиш някой, като не му знаеш името.
Факт е, че според тъжителя и без да знаеш името на някой с обръщането си
към конкретно лице можеш да го обидиш, само че в случая нито г-жа П., нито
П., са се обърнали само и единствено към г-н Г.. Това личи от показанията на
колегите на г-н Г.. Само за пълнота ще кажа защо смятам, че имаме
разминаване и липса на яснота кой от двамата подсъдими какво е казал и на
кого го е казал. Свидетелят С. е чул само и единствено думите, които според
него П. е казала: „Вие сте боклуци, еничари, нещастници, ще видите вие“.
Изрично казва „отправяше ни госпожата тези думи“, т.е. изрично подчертава,
че са казвани в множествено число към всички полицаи, включително към
свидетеля С., който има качество на свидетел. За г-н П. се твърди, че е казал:
„Вие сте палячовци, смешници, вие сте кръгла нула, нищо не можете да ми
направите“ и изрично се подчертава „към всички ги оправяше, включително
към мен“. На съдебното заседание на 04.07.2022г. първият разпитан свидетел
заявява, че думите лично към него включително са били отправяни към
10
свидетеля. Ако приемем, че думите са отправяни към всички тях, тогава
трябва всички да са тъжители, а не свидетели по делото. Как един свидетел
може да възпроизведе възприети факти, когато е лично засегнат? Никой от
тези лично засегнати свидетели не казва: „Г-жа П. отиде при Г., каза му в
лицето нещо си“. Няма такова нещо, за да можем да приемем, че наистина
има обида точно и само към Г.. Още по-неясна става ситуацията, ако
прочетем показанията на свидетеля Ю.. Той само и единствено говори, че е
чул обидни думи от Г. П. и думите „смешнции“, „палячовци“, „мишки, ако
сте без униформа сте кръгла нула“ и каза, че са били обиди „по наш адрес“ -
използва множествено число, включвайки отново себе си. Г-н Г. твърди
малко по-различно нещо. Той говори, че С. П. и Л. П. са казали
„нещастници“, „боклуци“, „кои сте вие да го задържате“, „негодници“, „не
сте полицаи, а еничари“. Ето тук е съвсем различна фактическата обстановка.
Тук се говори, че обидните думи са от С. и Л. П.и и пак отново към всички
служители в РУ. Нямаме никаква конкретика към кого те са изречени.
Абсолютно недоказано от фактическа страна е изпълнителното деяние на
обидата. Г-н Ф. само и единствено завява, че е чул думи, изречение от Л. П.,
но отново казва, че тя ги е обиждала, т.е. отново говори в множествено число,
че е обиждала полицаите, без въобще да бъде конкретен, че е засягала само г-
н Г.. Дори да повярваме на всички показания на свидетелите на обвинението,
не можем да изведем фактическата страна на деянието, защото са
противоречиви, а от друга страна нямат и за адресат г-н Г..
На следващо място, считам, че дори да се приеме, че е имало някакви
изречени обидни думи, ние не може да не кредитираме обясненията на
подсъдимия П., който единственото, което казва, е че лицата, които първи са
инициирали конфликта, са самите полицаи, защото те са го обидили. В своите
обяснения подсъдимият П., без да бъде опроверган от нито един от
свидетелите, заявява, че му било казано от полицейските служители и лично
от Г.: „Ще те смачкам, копеленце мръсно“. Тъжителят първи е обидил
подсъдимия, като го нарекъл „копеленце мръсно“. Дори да се приеме, че е
имало някакви по-нататъчни реплики от страна на П., тук сме изправени пред
позиция на отвръщане на обидите, т.нар.реторсия, като изрично подчерта П.,
че два пъти към него Г. му е казал „мама ти деба, копелето мръсно“. Това са
няколко обидни думи, които са инициирани първо от г-н Г.. Каквото и да му е
казвано след това, попада в правната фигура на реторсия, което е когато
11
първи обидиш и след това ти отвърнат и лицето, което е отвърнало не носи
наказателна отговорност. Именно защото г-н Г. е лицето, което първи е
обидило П., на самостоятелно основание следва да приемете, че се касае за
реторсия, при което за разлика от всички други свидетели, които не могат да
обяснят към кого са били обидните думи, подсъдимият П. изрично е
категоричен, че точно г-н Г. го е обидил и нямаме опровергаване на тези
негови обяснения от нито един свидетел, поради което нямаме никаква
причина да не им повярваме.
Задаваме си въпроса, който е много резонен, а именно защо тези всички
свидетели имат причина да говорят против двамата подсъдими П.и и затова и
следва защитата да даде отговор. Той е много ясен. Той излезе и е видно от
делото. Срещу подсъдимия П. е упражнено насилие от същите тези свидетели
при задържането. За тези свои си действия майката на подсъдимия и
подсъдима по делото Л. П. е подала и жалба именно за неправомерни
действия, както на тъжителя, така и на разпитаните свидетели негови колеги.
От това по-голям мотив да застанеш и свидетелстваш против човека, подал
жалба срещу теб, няма по едно дело. Най-правдоподобното обяснение на
всички тези полицейски служители да говорят срещу подсъдимите е ,че тези
подсъдими на практика са жалбоподателя и потърпевшия от действията на
свидетелите. В никой случай тези свидетели не са обективни. Единственият,
който може би не е заинтересован, е лекарят д-р Ф., само че моля да имате
предвид обстоятелството, че този господин уж трябва да бъде обективен, а
казва някои неверни факти, които внасят съмнение изцяло в показания му,
като например това, че П. е боледувал от бъбреци и от малък имал проблеми.
Той в качеството си на лице, отговарящо за здравословното съС.ие, изтъква
неща, които не отговарят на истината. Той е получил тези проблем и травми
от нанесения побой, а не че е болен и има заболяване на бъбреците. Самият
факт, че не е достоверен в тази си част на показанията д-р Ф., означава, че
няма как да му повярваме за неговите думи, независимо, че чисто формално
не е колега на частния тъжител и би трябвало да бъде по-обективен, но тогава
защо дава в своята област сведения, които не отговарят на истината, че
подсъдимият П. има заболяване на бъбреците, ако е достоверен и
безпристрастен свидетел.
Поради всички тези разминавания и най-вече заради това, че всички
свидетели са заинтересовани лично по някакъв начин да натопят хората,
12
които са им причинили неприятност с подаването на жалба, с това, че са се
оплакали моите подзащитни за неправомерни действия срещу тях, ние няма
как да се убедим, че всичко, което те казват, е абсолютната истина по делото,
поради което ще Ви помоля да приемете, че обвиненията са недоказани. Ако
приемете, че има някакви доказателства, моля, да приемете, че спрямо
подсъдимия П. е налице реторсия, тъй като той първо е бил обиждан от Г. и
поради това моля да оправдаете изцяло двамата подсъдими и да ги признаете
за невиновни.
РЕПЛИКА АДВ. В.: На първо място, няма доказателства тъжителят да е
обиждал подсъдимия П. и на второ място с риск да сгреша считам, че по
чл.143 реторсията е неприложима, а само по чл.146.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Само искам да добавя, че моля да оставите без
уважение гражданския иск освен като неоснователен и недоказан най-вече за
това, че самият тъжител е упражнил неправомерно поведение в качеството си
на длъжностно лице, нито има право да влиза в пререкания със задържано
лице и да ги квалифицира, независимо дали ги обижда или не и няма право да
упражнява форма на насилие. От тази гледна точна никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение и затова трябва да се
отхвърли гражданският иск.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия П.: Присъединявам се
към казаното от адвоката. Никой не обиждах и унижавах така, както бях аз
обиждан и унижаван, влачен. Всички права ми бяха нарушени. Казваш ми и
тръгвам, но да ме унижаваш и дърпаш, няма да се случи.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата П.: Присъединявам се
към казаното от адвоката и искам да допълня, че житейски недопустимо е
при четирима полицаи да ги е блъскал и наранявал. Не може един път Г. да
каже „Тя гледаше към доктора, като е обиждала“, а после да каже, че съм
гледала към двамата Ю. и Г.. От всичко събрано до тук от всички полицейски
служители и лекаря има съвпадение само на казаните думи от страна на Г. и
от страна на мен. Всичко друго е разминаване. Няма как да говориш истината
13
след като лъжеш. Ти се оплиташ в тази лъжа и лъжеш. Казаха на предната
адвоката Д., че били обърквани. Обърквайте ме и мен, съгласна съм. Как
може един човек, който казва истината, да казва, че е объркван. Те са
научили по 3-4 думи за нас. Никога не съм ги обиждала, за да приемете, че
съм ги обиждала. На Г. кой ще стане свидетел, като взаимно са си свидетели.
За Г. се приема, че е обиждал и се приема, че и аз защото докторът лъже.
След като си позволи да излъже, че от малък има проблеми с бъбреците, по-
натам не искам да коментирам. И срещу него има жалба. Той сега ще каже
сигурно, че и него съм обиждала. Аз не съм конфликтен човек, а човек, който
търси истината. Никога не съм се противопоставяла на човек.
В предходното съдебно заседание аз бях на преглед. Тогава г-н В. е
казал, че на 26-ти Г. е бил болен. Аз нося болнични, а на 27-ми е отишъл при
ЧСИ Б.. Не е вярно. На 28-ми отиде, защото от ДФЗ пуснах да изхранвам
животните, а не някой, който лъже. Аз трябва да ги изхранван тези животни и
затова ние доброволно отидохме.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия П.: Пледирам за справедливост и че
съм невинен. Не съм обиждал никой, не съм унижавал никой, на никой нищо
не правих в деня на задържането.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата П.: Пледирам за справедливост.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.35 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14