Р Е
Ш Е Н
И Е № 260067
25.10.2022 год., гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : В. ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр. д. № 3072 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС от А. И.Д. против С.М.С., М.С.М., С.Д.Ж.,
С.М.Р., А.П.Р., М.Е.А. и Р.И.К..
В
исковата молба ищецът твърди, че е собственик на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.714.25.1.4, находящ се на втори жилищен етаж в Сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 77195.714.25, с предназначение на обекта –
жилище, апартамент, с площ 117 кв.м., както
и на 1/6 идеална част от сутерена в сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 77195.714.25.1.15, с предназначение – гараж
и обща площ за обекта 135 кв.м., с административен адрес – гр.Хасково, ул.“******.
Твърди, че гореописаният имот е придобил с Договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 8667, дело № 784 от
2016г. на Нотариус К.В., с рег. № 352 на НК. Посочва, че след като се нанесъл
да живее постоянно в имота, с ответниците, които са останалите съсобственици на
сутерена в сградата, с предназначение – гараж, не могли доброволно да постигнат
съгласие за разпределяне правото на ползване на тази част от имота. Това именно
обосновавало правния му интерес да поиска съдът да разпредели правото на
ползване на посочената съсобствена вещ. Според ищеца, ответниците, които също
се легитимират като собственици в сутерена /гараж/, някои от тях по документи
за собственост притежавали идеални части от тази обща вещ, а други – реални
такива, което създавало неясноти и невъзможност да се стигне до общо съгласие
за ползването на съсобствената вещ. В горния смисъл моли съда да постанови
решение, с което да допусне разпределяне ползването на съсобствения с
ответниците имот с идентификатор № 77195.714.25.1.15, с предназначение – гараж
в сграда, с обща площ от 135 кв.м., с
адрес-гр.Хасково, ул.”********. Претендира разноски.
Ответниците
оспорват иска, като считат същия за недопустим и при условията на евентуалност
– неоснователен. Молят съда да отхвърли
същия и им присъди направените по делото разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото бяха приети като писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №187, том III, рег.№6517, дело №498 от
2006г. на Нотариус с рег.№352, Нотариален акт за поправка
на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №182, том I, рег.№2517, дело №122 от 2006г. на Нотариус
с рег.№125, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№134, том II, рег.№2415, дело
№203 от 2001г. на
Нотариус с рег.№125, Нотариален
акт за дарение
на недвижим имот №125, том 3, рег.№6498, дело №482 от 2006г. на Нотариус
с рег.№079, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№77, том V, рег.№8596, дело
№721 от 2004г. на
Нотариус с рег.№352, Нотариален
акт за дарение
на недвижим имот №101, том III, рег.№2015, дело №166 от 2000г. на Нотариус
с рег.№125, Нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж №38, том 1, рег.№756,
дело №60 от 2000г. на Нотариус
с рег.№079, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№114, том IV, рег.№6805, дело
№639 от 2020г. на
Нотариус с рег.№352, Нотариален
акт за покупко-продажба
на недвижим имот №31, том I, рег.№482, дело №22 от 2002г. на Нотариус
с рег.№125, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
– право на строеж №57, том I, рег.№770, дело №57 от 2000г. на Нотариус
с рег.№125, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
– право на строеж №199, том I, рег.№1259, дело №108 от 2001г. на Нотариус
с рег.№125, Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя, съгласно Наредбата за държавни имоти
и чл.16, ал. 2 от
Наредбата за базисни пазарни цени на недвижими
имоти, сключен между Кмет на
Община Хасково и П. И. П. на 17.05.1996г. с нотариална заверка на подписите с рег. №640/20.03.2000г. на Нотариус с рег.№125, Удостоверение №106/05.12.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Община Хасково,
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№1, том VI, рег.№8667, дело
№784 от 2016г. на
Нотариус с рег.№352, Разрешение
за строеж
№249/11.06.1999г., подписано от
Главен архитект на Община Хасково,
Удостоверение №ТС-638/07.12.2016г. на Д. Х. П., издадено
от Община Хасково, Протокол за разпределение на помещения в сутерен, партер и мансарден етаж от 18.11.1995г., подписан от П.
И. П., Д. Х. П. и А. Н. Л., Договор за отстъпено
право на строеж върху държавна
земя, съгласно Наредбата за държавни
имоти и чл.16, ал. 2 от Наредбата за базисни пазарни
цени на недвижими
имоти, сключен между Кмет на
Община Хасково и Д. Х. П.на 07.03.1996г. с нотариална заверка на подписите с рег. №6262/05.04.2006г. на Нотариус с рег.№353 на Нотариалната камара на Република България,
Договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя, съгласно Наредбата за държавните имоти,
сключен между Кмет на Община
Хасково и Д. Х. П.на
05.04.1995г., Схема на жилищна сграда, одобрена от Главен
архитект на Община Хасково на 17.11.1995г., Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот – право на
строеж №57, том I,
рег.№770, дело №57 от
2000г. на Нотариус с
рег.№125 и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде
обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на
тях.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответниците, че исковата претенция е
недопустима поради липса на промяна в обстоятелствата, при които е било
извършено предходното разпределение на ползването на имота. С оглед
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 13/2012г., ОСГК, предявеният от ищеца иск
по чл.32, ал.2 от ЗС е допустим, поради което следва да се разгледа по
същество. Следва да се отбележи, че допустимостта на този иск е свързана с
несъгласието на единия от съсобствениците с установения до момента начин на
ползване на общия имот, което обуславя необходимост от съдебна намеса за
разрешаване на възникналия спор, докато наличието или не на настъпила промяна
на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение на
ползването, е въпрос по основателност на материалноправния спор, а не по
доспустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС.
От така
описаните по-горе и приети по делото доказателства се налага извода, че
страните не спорят относно своите права на собственост върху имот с
идентификатор № 77195.714.25.1.15, с предназначение – гараж в сграда, с обща
площ от 135 кв.м., с адрес - гр.Хасково,
ул.”********.
Установява
се от представения по делото Протокол от 18.11.1995г., че собствениците на
отстъпено право на строеж на триетажна жилищна сграда в квартал 247, парцел II
общински, намиращ се в гр.Хасково, ул.“****“, а именно – лицата П. И. П., Д. Х.
П.и А. Н. Л., са извършили разпределение правото на ползване върху помещения в
сутерен, партер и мансарден етаж от посочената сграда. По сега действащата КК
на гр.Хасково поземленият имот е с идентификатор 77195.714.25.
По
делото се доказа безспорно, че лицата, посочени в този протокол, са праводатели
на страните в настоящото производство.
Видно
от представената техническа документация е, че с екзекутив е било променено
предназначението на намиращото се в приземния етаж на сградата помещение от
обща част на сградата – склад в гараж, начина на ползване на който също е
отразено в самия екзекутив. Направено е
отбялязване, че на собственика П. П. е предоставена за ползване северозападната
част на гаража; на Д. П. – североизточната част и на А. Л. – югоизточната част
от гаража.
По
делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението по която
вещото лице описва фактическото ползване на място на процесното помещение –
гараж и дава вариант за разпределение на ползване на общата част като
паркоместа – 5 броя, с предвидена площ за маневриране.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че предявената претенция
за разпределение правото на ползване на съсобствената между страните по делото
вещ – гараж, е неоснователна. С иска по чл.32, ал.2 от ЗС се търси съдебна
намеса в гражданските отношения с цел да се създаде правна промяна в
използването и служенето с общата вещ, когато не може да се образува мнозинство
от гласовете на съсобствениците й за нейното ползване. В производството по
чл.32, ал.2 от ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор
между страните, а им оказва съдействие, като замества липсващото мнозинство от
съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши, с оглед
най-целесъобразното използване на общия имот. Съсобствениците могат да
разпределят помежду си ползването на съсобствения недвижим имот с договор,
който ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях
във всеки момент по взаимно съгласие. Когато липсва постигнато такова съгласие
между съсобствениците за изменение на сключения между тях договор, те могат да
поискат от съда да преуреди уговореното от тях разпределение по реда на чл.32,
ал.2 от ЗС. Такова преуреждане могат да искат, само ако са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато първоначалното
споразумение. За нови фактически обстоятелства говорим тогава, когато има
промяна в дяловете в съсобствеността или в статута на имота. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС, в
която се приема, че съществени са тези обстоятелства, които са свързани с предназначението
и състоянието на съсобствената вещ. Например – ново строителство, премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот
вследствие регулационни изменения или такива, които са свързани с обема на
правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на собственост
върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице
по реда на чл.30 от ЗН/. Именно при наличието на тези предпоставки, извършеното
преди това между съсобствениците реално разпределение няма да съответства на
новото фактическо положение, което може да наложи и ново разрешаване на спора
за правото на ползване. Съдебната практика приема още, че прехвърлянето на
притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на друг или на трето
лице не е основание да се иска разпределение на ползването по реда на чл.32,
ал.2 от ЗС, ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е
извършено първоначалното разпределение, тъй като разпределението на реалното
ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика. /Решение №
25/22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г., II г. о., ГК/.
В
настоящия случай ищецът е закупил с Нотариален акт № 1, том 6, рег. № 8667,
дело № 784/19.12.2016г. на Нотариус К. В., 1/6 идеална част от Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.714.25.1.15, попадащ в сграда № 1 в
поземлен имот с идентификатор 77195.714.25 по КККР на гр.Хасково, находящ се на
административен адрес – гр.Хасково, ул.“*****, етаж минус 1, с площ на целия
обект – 135 кв.м. и предназначение на обекта – гараж. При това положение съдът намира, че посочената
сделка, както и извършените други разпоредителни сделки между първоначалните
собственици и ответниците по делото, не представляват промяна в релевантните
факти и обстоятелства, които да обуславят изменение на извършеното
разпределение, тъй като е налице промяна само в субектите - носители на правото на собственост.
При
това положение и след като с Протокола от 18.11.1995г. е било разпределено
ползването на съсобственото помещение от обща част на сградата – склад, чието
предназначение е променено впоследствие с екзекутив на гараж, това разпределение
може да бъде изменено по решение на съда, само ако, както вече бе посочено, са
настъпили нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с
новото фактическо положение, а по делото не се доказа да са настъпили такива
промени.
С оглед
изложеното, съдът намира, че по делото не се установи и доказа наличието на
промяна във фактическото положение, което да налага преразглеждане на въпроса
за разпределение ползването на съсобственото помещение от общата част на
сградата – гараж и определянето му по начин, различен от първоначално
постигнатото разпределение. В този смисъл, не е настъпила промяна в
съществените обстоятелства, при които е било извършено разпределението на
ползването на съсобствената вещ с Протокола от 18.11.1995г., представляваща по
сега действащите КККР на гр.Хасково - Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.714.25.1.15, поради което предявения иск по чл.32, ал.2 от
ЗС е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответниците направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за
адвокат, както следва: на С.М.С. и М.С.М. -
900 лева; на Р.И.К. – 900 лева; на С.М.Р. и А.П.Р. – 300 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката,
представлявал ответницата С.Д.Ж., сумата от 600 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адвоката, представлявал ответницата М.Е.А., сумата от 600 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и
съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А. И.Д., ЕГН **********,***, против С.М.С., ЕГН **********, М.С.М.,
ЕГН **********,***, С.Д.Ж., ЕГН **********,***, С.М.Р., ЕГН **********, А.П.Р.,
ЕГН **********,***, М.Е.А., ЕГН **********,*** и Р.И.К., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределяне ползването на имот с
идентификатор № 77195.714.25.1.15 по КККР на гр.Хасково, с предназначение – гараж
в сграда, с обща площ от 135 кв.м., с адрес
- гр.Хасково, ул.”*******, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. И.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на С.М.С., ЕГН ********** и М.С.М., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 900 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА А. И.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Р.И.К., ЕГН **********,***, направените по
делото разноски в размер на 900 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА А. И.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на С.М.Р., ЕГН ********** и А.П.Р., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА А. И.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на адвокат В.Т.К.,***, с адрес за
упражняване на дейността – гр.Димитровград, бул.“********, сумата в размер на 600
лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА А. И.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на адвокат Г.С.К.,***, с адрес за
упражняване на дейността – гр.Димитровград, ул.“*******, сумата в размер на 600
лева, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.