Р Е Ш Е Н И Е № 1301
10.07.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3015/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.А.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-002706/16.04.2019 г., издадено от К.О.Н.– Началник група
към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 5 т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са
допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на надлежно описание на
нарушението и непосочване на доказателствата, които го потвърждават. Взема
становище да е нарушен и чл. 18 от ЗАНН, тъй като двете нарушения, за всяко от
които му е наложено отделно наказание, били обективирани
в един носител. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата. Пледира да не е
преминавал на червен светлинен сигнал на светофара. Сочи и че от НП не бил
могъл да разбере по колко контролни точки му се отнемат за всяко отделно
нарушение, което също да съставлявало порок на съдържанието му.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх.
№ 31489/15.05.2019 г.), с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Б.А.К., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 25.04.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 30.04.2019 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 18.03.2019 г. около 14:30 часа в гр. Пловдив
жалбоподателят Б.А.К. управлявал лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. № **, като се движил в крайна дясна лента по бул. „Източен“.
Когато достигнал до кръстовището на бул. „Източен“ и ул. „Марин Дринов“, пътният светофар за движение надясно подавал
червен светлинен сигнал. По същото време на бул. „Източен“ в средната пътна
лента се намирали свидетелят Д.И.Б. и неговият колега И.К.П.– ** на ОДМВР-Пловдив,
група „**, сектор „**“, които патрулирали с мотоциклети на територията на
Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив. Въпреки червения сигнал на светофара,
жалбоподателят К. навлязъл и преминал с управлявания лек автомобил с рег. № **
през кръстовището на бул. „Източен“ и ул. „Марин Дринов“
и продължил движението си надясно. Свидетелят Б. имал пряка видимост към
светлинните сигнали на светофара и забелязал преминаването на жалбоподателя на
червен сигнал, след което двамата с колегата си настигнали жалбоподателя и подали
светлинно-звуков сигнал за спиране. Когато св. Б. се изравнил с автомобила,
управляван от жалбоподателя, той видял, че К. говорил по телефона си по време
на движение, но без да използва устройство, позволяващо употребата му без
участие на ръцете на водача. На място св. Б. съставил в присъствието на свидетел
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0629167 против
жалбоподателя К., на когото връчил препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д.И.Б., който
изцяло поддържа констатациите си по съставения АУАН. От показанията му се
установява мястото на извършване на деянието, както и че преминаването през
процесния пътен участък – кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Марин Дринов“ е било регулирано от пътен светофар. Изяснява се и
че св. Б. заедно със своя колега П.са патрулирали с мотоциклети, като са се
движили в средната пътна лента по бул. „Източен“. Установява се още, че
жалбоподателят К. по същото време е управлявал МПС, като се е движил в крайна
дясна лента и достигайки кръстовището с ул. „Марин Дринов“,
е преминал на червен светлинен сигнал на светофара. Свидетелят посочва, че
заедно с колегата си са имали непосредствена видимост към светлинните сигнали
на светофара и той е подавал единствено червен сигнал още към момента на
навлизане на жалбоподателя в кръстовището. От показанията на Б. се установява,
че след това той и колегата му са настигнали жалбоподателя и са подали
светлинно-звуков сигнал за спиране, като изравнявайки се с управлявания от него
автомобил, св. Б. е видял и че К. говорил по телефона по време на движение, но
без да използва устройство, позволяващо употребата му без участие на ръцете на
водача. Съдът намира показанията на св. Б. за подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Не се установяват основания, по които
свидетелят да се счита за предубеден. Показанията му изцяло кореспондират и с
докладната записка рег. № 2372р-6247/16.04.2019 г., която той е съставил за
случая, а досежно нарушението по чл. 104а ЗДвП и с
твърденията на самия жалбоподател в подаденото допълнително възражение, където
признава да е използвал телефона си по време на движение.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя К. се
изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
20.07.2010 г. и валидно до 20.07.2020 г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята
материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното
от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни
изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. На
първо място не е нарушено правилото по чл. 18 от ЗАНН. Посочената разпоредба
регламентира задължение за административнонаказващия орган да налага отделно
наказание за всяко отделно нарушение и тези наказания да се изтърпяват
поотделно. В настоящата хипотеза това изискване е спазено и за всяко от двете
констатирани нарушения наказващият орган е наложил на жалбоподателя отделно
наказание. Правилно тези наказания не са били групирани, а е постановено изпълнението
на всяко едно от тях. Следователно нарушение на чл. 18 от ЗАНН не е допуснато,
а възражението в този смисъл е неоснователно. Разгледаната законова разпоредба
на вменява задължение за всяко административно нарушение да се издава отделно
НП, нито съдържа забрана наказването по две или повече нарушения да бъде обективирано в един хартиен носител, стига да се съблюдава
правилото по чл. 18 от ЗАНН, което в случая е направено.
Не се споделя и възражението непосочването в НП за кое
нарушение колко контролни точки се отнемали да е съществено процесуално
нарушение. Трайна и безпротиворечива е практиката на
касационната инстанция по отношение на този въпрос, като отнемането на
контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на
специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на
основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността
на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения
контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не
със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в
сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани
контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба.
Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която
възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на
влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление
само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не
се налага с наказателното постановление. Отнемането на контролни точки е
подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по
издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно
съществуване и не подлежи на съдебно оспорване (така Решение № 1009 от 22.05.2015 г. по к.а.н.д. № 844/2015 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 980 от 16.05.2016 г. по к.а.н.д. № 393/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 495 от 07.03.2016
г. по к.а.н.д. № 166/2016 г. на Административен съд – Пловдив).
Неоснователно е и възражението да липсвало надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящият
съдебен състав намира, че в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на
актосъставителя, респ. в НП фактическите изводи на наказващия орган относно
всички съставомерни елементи от състава на вменените
във вина на жалбоподателя нарушения. Неясно е какво точно обстоятелство не е
разбрал той и какво затруднение е създало това пред упражняване правото му на
защита. В наказателното постановление ясно и непротиворечиво са описани датата
и мястото на всяко от двете деяния, тяхното авторство от страна на
жалбоподателя К., индивидуализиран е управляваният от жалбоподателя лек
автомобил, както и в какво се е изразило конкретното му противоправно
поведение, което представлява посочване на самото изпълнително деяние на всяко
от двете нарушения. Всякакви други обстоятелства биха могли да бъдат
установявани и в хода на съдебното следствие, тъй като районният съд е
инстанция и по фактите, но неописването на несъставомерни
обстоятелства не е съществено процесуално нарушение. В тази връзка при
нарушение, изразяващо се в несъобразяване на поведението на участник в
движението със светлинните сигнали, не съставлява съществено процесуално
нарушение непосочването на скоростта на движение, тъй като тя не е елемент от
състава на нарушението и не се включва в предмета на доказване. В случай че
жалбоподателят има възражения относно това обстоятелство, както се посочи, то
би могло да бъде установено и пред съда. Все в тази връзка непосочването дали
пътният светофар е имал поставен брояч и в коя пътна лента се е движил
наказаният също не опорочават съществено съдържанието на наказателното
постановление. Всяко от нарушенията е надлежно описано с посочване на конкретните
факти, подведени под съставите на двете нарушения, с което правото на защита на
жалбоподателя не е било ограничено. Не се споделя от настоящия състав и доводът
непосочването на доказателствата (освен съставения АУАН) да влече на
самостоятелно основание отмяната на наказателното постановление и да е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на
Административен съд – Пловдив). Не става ясно от възражението и за кои
непосочени доказателства става въпрос.
По правилността на наказателното постановление
настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се доказа по категоричен и несъмнен начин жалбоподателят
К. да е извършил нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е бил наказан по
т. 1 от обжалваното наказателно постановление. От обективна страна датата и
мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на свидетеля
очевидец Б., който изцяло поддържаше констатациите си по съставения АУАН.
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя също е установено по
категоричен начин, като последният също не оспорва факта именно той да е
управлявал лекия автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № **
към момента на преминаването през процесното
кръстовище. Доказан по делото факт е и че на посоченото кръстовище движението е
било регулирано с пътен светофар. Установява се на следващо място, че
жалбоподателят от обективна страна се е движил с лекия си автомобил по бул. „Източен“
и е направил маневра завиване вдясно по ул. „Марин Дринов“.
Следователно жалбоподателят Колев е имал правното качество „водач“ по смисъла
на § 6, т. 25 и на „участник в движението“ съгласно § 6, т. 28 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. На първо място това означава, че жалбоподателят е годен
субект на административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На следващо място
като участник в движението той е имал задължението да съобразява своето
поведение със светлинните сигнали. Съгласно глава осма от ППЗДвП
светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина -
означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта
светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава
„Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри! Това
не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този
сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара,
че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния
случай от събраните и проверени по делото доказателства съдът приема, че
жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба. Този фактически извод беше направен от показанията на
свидетеля очевидец Б., който е имал пряка видимост и непосредствено е възприел
светлинните сигнали на светофара и момента на преминаването на жалбоподателя
през кръстовището. Беше изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че
преминаването е забранено. Следователно като е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара,
жалбоподателят К. не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на
светофара. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално,
то с осъществяването на това му поведение, нарушението е било довършено от
обективна страна.
От субективна
страна съдът намира, че деянието е извършено виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява лек автомобил и в този
смисъл е участник в движението, както и че движението на процесното
кръстовище е регулирано от пътни светофари, възприел е и червения светлинен
сигнал на светофара за движение, но въпреки това е пристъпил към осъществяване
на деянието. Следователно в съзнанието си той е формирал представа относно
всички елементи от състава на нарушението.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за липса
на видимост към светлинните сигнали на светофара, нито съдът приема, че това
обосновава хипотеза на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. На първо
място от показанията на св. Б. се установи, че водачите са имали видимост към
сигналите на светофара при приближаването си към кръстовището, с което
твърдението на жалбоподателя се явява оборено. Отделно от това жалбоподателят е
следвало да съобрази конкретната пътна обстановка и скоростта си на движение,
за да може да реагира своевременно на светлинния сигнал на светофара.
Възражението, че поради разположението на светофара при подаването на жълт
сигнал преминавали по няколко автомобила, е неотносимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП
забраната за преминаване при жълта светлина на светофара не се отнася за онези
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат,
без да създадат опасност за движението. Следователно законодателят е регулирал
тази хипотеза, при която не е налице основание за ангажиране отговорността на
водачите. Процесният случай обаче не е такъв, тъй
като по делото категорично се доказа, че още към момента на навлизане на
жалбоподателя в кръстовището светофарът вече е подавал (отпреди това) само
червен сигнал. Фактът, че в съседната пътна лента, където е бил св. Б., е имало
спрели превозни средства е могъл да послужи като индиция
за жалбоподателя за това, че светофарът е подавал забранителен сигнал за
движение.
Съдът намира, че правилно е определена приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по
чл. 104а от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се установява по категоричен начин, че от обективна
страна на описаните в НП време и място жалбоподателят К. е управлявал лек
автомобил марка и модел „Хонда Джаз“ с рег. № **,
като е използвал
мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на
свидетеля очевидец Б. се установи, че жалбоподателят е извършил процесното деяние по време на движение, като именно К. е
била водач на превозното средство. Следователно в обективната действителност са
се осъществили фактите от хипотезиса на правната
норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължение да
съобрази поведението си с разписаното правило за поведение. Последният в
качеството си на водач на МПС е била адресат на това задължение, както и годен
субект на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Установи се още от обективна страна,
че жалбоподателят К. е държал мобилния си телефон с едната си ръка, долепен до
ухото си и е провеждал разговор. С това си поведение той е осъществил изпълнителното
деяние на нарушението по чл.104а от ЗДвП, като е използвал мобилен телефон по време
на управление на превозно средство без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете. И това нарушение е формално и с
осъществяването на изпълнителното му деяние то е било довършено. От субективна
страна деянието е било извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. К.
е формирал в съзнанието си представа за общественоопасния
характер на нарушението и относно всички елементи от състава му, съзнавайки че
управлява моторно превозно средство и че използва мобилния си телефон по време
на движението, но без устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете, въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.
Следва да се отбележи и че жалбоподателят също признава извършеното нарушение
по т. 2 от НП в подаденото възражение пред наказващия орган след издаването на
АУАН, като посочва, че телефонът му е позвънял и той се е обадил по време на
движение.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определяне на наказанието, поради което и в тази си
част наказателното постановление е законосъобразно и правилно.
Съдът намира, че по делото не е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. Не се доказаха никакви
обстоятелства, налагащи извънредна необходимост за жалбоподателя да премине
през кръстовището на забранителен сигнал на светофара или да използва мобилния
си телефон по време на движение без устройство, позволяващо му да стори това
без използването на ръцете. Напротив и двете нарушения разкриват типичната
степен на обществена опасност на нарушения от този вид. При тази преценката
следва да бъде взето предвид и че жалбоподателят е извършил две отделни
нарушения непосредствено едно след друго, което също повишава степента на
обществена опасност и препятства възможността деянията да се квалифицират като
маловажни.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът
приема за неоснователно възражението срещу правилността на НП, обосновано с
липсата на логика, ако полицейските служители са били в съседна пътна лента,
жалбоподателят да извърши нарушение по ЗДвП. На първо място трябва да се
посочи, че съдът формира правните си изводи въз основа на събраните по делото
доказателствени материали и установени от тях факти. Житейската логика почива
на това какво обикновено се случва в обективната действителност при определени
факти, но това не означава, че във всяка една ситуация всяко административнонаказателно отговорно лице би реагирало по
един и същи начин. Противно би обезсмислило дейността по доказване в процеса,
която има за цел да установи какво конкретно се е случило, а не какво следва от
правилата на житейската логика. Правосъдие, водено от житейска логика, би
почивало на предположения, а не на конкретни факти. Така например възможно е
жалбоподателят да не е забелязал полицейските служители, които са били на
мотоциклети или защото не е гледал към намиращата му се отляво пътна лента,
когато е предприемал маневра завиване надясно. Противоречи на правилата на
логиката и говоренето по телефона по време на движение и без устройство,
позволяващо използването му без участието на ръцете, когато има полицейски
служители в съседната пътна лента, но по делото се доказа жалбоподателят да е
сторил и това, поради което възражението се цени за неоснователно.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, поради
което трябва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-002706/16.04.2019
г., издадено от К.О.Н.– Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на Б.А.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание:
1) чл. 183, ал. 5 т. 1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.