Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 16.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря А. Евстатиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3976 по описа за 2018 год. на РС-Враца и за да се
произнесе, съобрази следното:
С.Г.Б. е предявил срещу С.Г.Б., Ц.Г.Б.
и Р.Р.К. конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
5/6 идеални части от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот,
подробно описан в исковата молба, прехвърлени с договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 132, том IV, рег. № 4614, дело № 419/2017 г.
Ищецът твърди, че с ответниците С.Б. и Ц.Б.
са наследници на Г.С.Б., починал на 30.04.2008г. В наследството на същия бил
УПИ, придобит от него заедно с С.Б. в режим на СИО: поземлен имот №
500.1611, целият с площ от 788 кв.м., за
който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно
застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846,
община Криводол, обл. Враца, на ********одобрен със заповед №142/10.09.1996г.
на Кмета на Община Криводол заедно с построената в имота една сграда под №
500.1611.1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, цялата със
застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот №500.400 – поземлен имот
на Г.К.В., имот № 500.395 – поземлен имот на П.К.Ц.и др.; имот № 500.1613 –
поземлен имот на И.Б.Б. и др.; имот № 500.399 – поземлен имот на Д.Р.Д.и др.;
имот №500.9565 – улица на община К.
Сочи, че с нотариален акт №132, том ІV,
рег. № 4614, дело № 419/2017г. на 17.11.2017г. ответниците С. и Ц. са продали
на Р., която е малолетна и е представлявана от своя баща, за сумата от 5500 лева собствените си общо
5/6 идеални части от описания имот. С. е прехвърлила собствените си 4/6 идеални
части, а Ц. – 1/6 идеални части. Твърди, че продажбата е извършена в нарушение
на чл.33, ал.2 ЗС, тъй като ищецът като съсобственик с 1/6 идеална част от
имота не е бил поканен да изкупи идеалните части на прехвърлителките, нито пред
нотариуса са представени доказателства за такова предложение. Излага, че
разбрал за продажбата през м. юли 2018г. по повод снабдяване с документ за
посочения имот от Община К. Желае да му бъде признато правото да изкупи
продадените 5/6 идеални части от посочения имот за сумата от 5500 лева, която е
платила третата ответница.
Ответницата С.Б. е подала отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който е оспорила предявения иск, като
счита, че исковата молба е подадена извън двумесечния срок, предвиден в закона. Твърди, че срокът следва да бъде
броен от датата на продажбата, а не от датата на узнаването за нея от ищеца.
Заявила е, че нито устно, нито писмено е канила ищеца да изкупи нейната част от
имота при каквато и да е цена. Излага, че в края на 2017г. бащата на третата
ответница Р. започнал да демонстрира, че
е собственик на цялата къща. Сочи, че продажбата е извършена при запазване на
право на ползване за продавачите. Изложила е, че през пролетта на 2018г.
възникнал конфликт между нея, ищецът и съпругът на дъщеря й Р. по повод процесния имот. Направила е
възражение, че не е получила плащане за прехвърлителната сделка и желае да бъде
развален договорът за покупко-продажба и да бъде направена делба между тях.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор и от ответниците Ц.Б. и Р.К.. Твърдят, че при подготовка на сделката за
прехвърляне на идеалните части на Р., нейният баща Р.К. уведомил устно ищецът
за предстоящата продажба, който отказал да изкупи дяловете им. Твърдят, че
въпреки че в нотариалния акт е записано, че сделката е продажба, ответницата Ц.
била дарила своите идеални части на дъщеря си, като било налице прикрита
сделка. След извършване на сделката
отношенията между ищеца и неговата сестра, ответницата Ц. и съпруга й Р.К., се
влошили допълнително. Поводът бил желанието на Р. да разшири дейността си като
земеделски производител, като обработва и част от процесния имот, за което
ищецът не дал съгласия. По повод промяна на партидата на имота в ЧЕЗ била
използвана неистинска декларация от името на Ц., която подала сигнал в
полицията, във връзка с който ищецът дал обяснения пред органите на МВР. Намира иска за неоснователен, тъй като не са
налице предпоставките за уважаването му. Твърди, че след като и дарила
собствените си идеални части на дъщеря си, то ответницата Цветана вече не е
имало необходимост да предлага своите идеални части на ищеца. Сочи, че ищеца е
предявил иска след преклузивния двумесечен срок от извършване на сделката.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа следното:
С определението по чл.140 ГПК от
13.11.2018г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че ищецът е съсобственик
на идеални части от процесния имот, както и че преди прехвърлителната сделка от
17.11.2017г. до ищеца не е отправяно предложение да изкупи идеалните части на
ответниците Ц.Б. и С.Б..
Представен е нотариален акт за продажба
на недвижим имот №132, том IV, рег. №4614,
дело №419/2017г. на нотариус С.П.с район на действие РС-Враца, вписана под №006
при НК. От него се установява, че на 17.11.2017г. С.Г.Б. и Ц.Г.Б. са продали на
Р.Р.К./внучка на първата и дъщеря на втората/, представлявана от своя баща и
законен представител Р.К.П., собствените
си 5/6 идеални части от следния недвижим имот: поземлен имот № 500.1611, целият
с площ от 788 кв.м., за който е образуван урегулиран поземлен имот IV, целия с площ от 772 кв.м. и отреден за жилищно
застрояване в кв. №62 по регулационния план на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846, общ.
Криводол, обл. Враца, на *******, одобрен със заповед №142 от 10.09.1996г. на
кмета на Община Криводол, заедно с построената в имота една сграда с
идентификатор 500.1611.1, на два етажа, масивна, жилищна сграда, еднофамилна,
със застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот №500.400 на Г.К.В.,
№500.395, поземлен имот на П.К.Ц.и др.; № 500.1613 – поземлен имот на И.Б.Б. и
др.; имот №500.399 – поземлен имот на Д.Р.Д.и др.; имот № 500.9565 – улица на
Община К. Имотът е бил продаден за сумата от 5500 лева, като продавачите С.Г.Б.
и Ц.Г.Б. са си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване. Представени
са скица №228/05.07.2018г. за имота и удостоверение за данъчна оценка изх.№
**********/05.07.2018г. за неговото пълно индивидуализиране.
От представено удостоверение за
наследници из.№94-С.142-2/05.07.2018г. на Община Криводол се установява, че
наследници на Г.С.Б. са съпругата му С.Г.Б. и двете му деца – С.Г.Б. и Ц.Г.Б..
Представено е удостоверение №
102/23.07.2018г. на Община Криводол, от което се установява, че в Общинска администрация Криводол е получено
заявление с вх. №94-Р.364-1/29.06.2018г. от Р.Р.К. за вписване на НА №132, т.
ІV, рег. №4614, н.д. №419 от 17.11.2017г. за УПИ ІV1611 в кв.62 по кадастрален
и регулационен план на гр. Криводол, общ. Криводол, първият одобрен със заповед
№ 27/1991г., вторият одобрен със заповед №142/1996г. Посочено е, че
нотариалният акт е отразен в цифровия модел на плана и разписните книги към
него на 03.07.2018г. С цитираното удостоверение се е снабдил ищеца въз основа
на молба и платена квитанция от 17.07.2018г.
Изслушани са по делото трима свидетели.
Свидетелят А.И. е заявила, че с ищеца се познават от деца и са приятели. В
началото на месец юли 2018г. ищецът бил отишъл пред нейния дом и й показал
нотариалния акт, с който процесният имот е прехвърлен на ответницата Р.. Ищецът
бил видимо разстроен и споделил, че в този ден бил узнал за извършената сделка,
както и че ако е знаел по-рано, не би вложил толкова средства за ремонт на
къщата. Свидетелката също така е посочила, че не са толкова близки, че да знае
за спорове между него и роднините му. Изложила е и, че не е влизала в самата
къща, тъй като с ищеца не си ходят на гости, виждали се на улицата пред къщата.
Заявила е също така, че ищецът знае за длъжността, която тя заема, но не я
потърсил в това й качество, както и че самата тя не е била запозната с
документа за прехвърляне на собствеността върху процесния имот в рамките на
служебните си задължения и правомощия.
Свидетелят К.е заявил, че познава
страните по делото, тъй като градът не е голям и хората се познават, а също
така със семейството на Ц. са в една и съща сфера на дейност – земеделие и
животновъдство. Заявил е, че станал свидетел на скандал между съпруга на
ответницата Ц. и ищецът С., който се е състоял пред магазин „Домашен майстор” в
град К. Ищецът му обяснил, че се карат, защото „имотът бил прехвърлен на Р.“. Посочил
е че е станал свидетел на този спор на 4-5 май 2018г., което си спомнял, тъй
като имал уговорка с клиент, на който трябвало да достави месо за празника -
Гергьовден, и срещата им била пред магазина.
Свидетелят П. е заявил, че е в далечна
роднинска връзка със страните. Срещнал се с ищеца във фоайето на читалището в
гр. Криводол, където се намира и данъчната служба. Той му споделил, че
ответницата С. е прехвърлила къщата на Р., като е посочил, че не знае те да
имат друга къща, освен тази, в която живеят в гр. К. Казал му също, че се карал
с бащата на ответницата Р. - Р. пред магазин „Домашен майстор”. Посочил е, че този
разговор се е състоял около Гергьовден 2018г., което си спомнял, тъй като
трябвало да се купува месо за празника.
Налице е противоречие между показанията
на свидетелите А.И. и тези на свидетелите К.и П.. Съдът намира, че следва да
бъде дадена вяра на свидетелските показания на свидетелите К.и П.. Показанията
на всеки от свидетелите са вътрешно непротиворечиви, дадени под страх от
наказателна отговорност, като изложеното от всеки от тях съответства на
посочените обстоятелства от другия. Свидетелите са единодушни относно моментът,
в който ищецът е споделил с тях, че е осъществена процесната прехвърлителна
сделка – около Гергьовден 2018г., както и че е имало спор между него и бащата
на ответницата Р. – Р., пред магазин „Домашен майстор” в гр. К. Изложили са
съображения относно факта, който им е помогнал да запомнят конкретния период, в
който са проведени разговорите с ищеца, тъй като е било в периода около
празника Герьовдан, като общоивестно е, че е обичайна подготовка за този
празник и закупуване на месо, за да бъде отбелязан. Съдът не споделя доводите
на процесуалния представител на ищеца, че са налице противоречия в показанията
на свидетелите, както и че същите са непоследователни, като вече изложи доводи
за този свой извод. Следва да се има предвид, че свидетелите са
незаинтересовани от изхода на спора, като са споделили свои лични впечатления
от разговор с ищеца, в който той е заявил знанието си за процесната сделка. От
друга страна свидетелят И. е заявила, че ищецът е отишъл при нея да сподели за
узнаването си за сделката, като е бил много разстроен, дори се е разплакал. В
същото време неколкократно е казала, че не е толкова близка с ищеца и
семейството му, за да знае за някакви спорове между тях, както и за да посещава
дома му на гости. Свидетелката е
споделила впечатления от споделеното от ищеца, който е отишъл с тази цел при
нея – да сподели за извършването на сделката, докато с другите двама свидетели
е споделил тази информация в рамките на обичаен разговор между тях или по повод
сцена, на която е станал свидетел. Поради изложеното съдът намира, че
показанията на свидетелят И. не следва да бъдат вземани предвид при решаване на
спора по делото по отношение на момента на узнаване на ищеца за сделката, като
кредитира показанията на свидетелите К.и П.. Показанията на свидетелят И. могат
единствено да потвърдят, че ищецът е знаел за извършената продажба към момента
на техния разговор в началото на месец юли, но не и че това е моментът на
неговото узнаване. Този факт противоречи на изложеното от другите свидетели, и
освен това се основава единствено на твърденията на ищеца пред свидетелката.
От приложената по делото прокурорска
преписка на РП-Враца, образувана по сигнал с вх. №1691/04.07.2018г., допустимо
доказателство, което установява релевантно за настоящия спор обстоятелство, е
единствено сведение от С.Б., което представлява извънсъдебно признание на
обстоятелството, че към 16.07.2018г., когато е дадено, вече е бил узнал за
извършеното прехвърляне на имота.
Други допустими и относими
доказателства не са събрани.
При така установеното по
делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно
доказване, че е съсобственик в процесния имот и че е извършено
прехвърляне по договор за покупко-продажба между ответниците на дял от
съсобствения имот.
Ответниците следва да установят, че
преди сключването на договора между тях на ищеца е било предложено изкупуване
при същите условия. Ответницата Ц.Б. следва да докаже възражението си за
наличие на привидна сделка дарение и нищожност на покупко-продажбата, поради
привидност.
Не се спори между страните и е отделено
като безспорно по делото, че ищецът е съсобственик на процесния имот с
идентификатор № 500.1611, целият с площ
от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден
за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. Криводол, ЕКАТТЕ
39846, община Криводол, обл. Враца, на ********одобрен със заповед
№142/10.09.1996г. на Кмета на Община Криводол заедно с построената в имота една
сграда под № 500.1611.1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, цялата
със застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот №500.400 – поземлен
имот на Г.К.В., имот № 500.395 – поземлен имот на П.К.Ц.и др.; имот № 500.1613
– поземлен имот на И.Б.Б. и др.; имот № 500.399 – поземлен имот на Д.Р.Д.и др.;
имот №500.9565 – улица на община Криводол
От представените по делото
доказателства /нотариален акт, удостоверение от Община Криводол/ се установи,
че е извършена покупко-продажба на идеални части от процесния имот от страна на
двамата съсобственици на ищеца – неговата майка и сестра, ответниците С. и Р.,
на трето лице, което преди продажбата не е имало дял от съсобствения имот.
Не се спори между страните, и не са
представени доказателства в обратен смисъл, че ищецът не е бил канен да изкупи
дяловете на своите съсобственици преди извършването на продажбата от тяхна
страна.
Не се доказа твърдяната от ответницата Ц.
привидност на сделката. За установява на това обстоятелство следваше да бъде
представено обратно писмо, тъй като сделката се оспорва от страна по нея. Освен
че не бе представено обратно писмо, не бе представено и начало на писмено
доказателство в тази насока, нито бяха поискани и събрани други доказателства
относно обстоятелството, че сделката е била с дарствен характер. С оглед
изложеното наведеното от ответницата възражение остана недоказано. Други
основания за недействителност на сделката не са посочени.
Последният релевантен факт за
основателност на иска, който следваше да бъде установен по делото, е дали е
спазен преклузивният двумесечен срок, уреден в закона.
Съгласно константната съдебна практика
срокът започва да тече от узнаването за сключената сделка, като само при
наличие на отправена покана, този срок започва да тече от момента на извършване
на продажбата. / в този смисъл Решение №383/26.10.2010г. по гр.д. №532/2010г.,
ІІ г.о., ВКС, Решение № 197/03.08.2012г. по гр.д. №1430/2010г. ВКС, І г.о./.
Срокът е преклузивен и спрямо него не се прилагат правилата за спиране и
прекъсване на давностните срокове. С неговото изтичане материалното право на изкупуване
се погасява, което води до неоснователност на исковата претенция.
Установено бе по делото, че не са
отправяни писмени покани до ищеца за изкупуване дяловете на двете ответници
преди извършване на сделката, поради което срокът за предявяване на иска
започва да тече от узнаването на ищеца за продажбата. В настоящия случай съдът
прие за достоверни показанията на свидетелите К.и П., от които се установява,
че ищецът е знаел за процесната сделка около Гергьовден 2018г. Искът е подаден
на 24.08.2018г., като двумесечния срок би бил спазен, ако ищецът е узнал след
24.06.2018г.
С оглед приетото по делото относно
момента на узнаване от ищеца за продажбата – около Гегрьовден 2018г.,
непосредствено преди празника, т.е. около 06.05.2018г., като свидетелят К.дори
е заявил, че ищецът му е споделил, че е извършена такава сделка на 4-5 май
2018г., то искът се явява предявен след изтичане на двумесечния преклузивен
срок, поради което правото на ищеца да изкупи продадените от съсобствениците му
дялове без да бъде поканен да ги купи, се е погасило и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сторените от тях разноски. Ответницата С.Г.Б. е представила
доказателства за сторени от нея разноски в размер на 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответниците Ц.Г.Б. и Р.Р.К. са представили
доказателства за сторени от тях разноски в размер съответно на 300 лева за Ц. и
600 лева за Р., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против С.Г.Б., ЕГН **********,
Ц.Г.Б., ЕГН **********, и Р.Р.К., ЕГН **********,
конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
5/6 идеални части от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот с
идентификатор № 500.1611, целият с площ
от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно
застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. Криводол, ЕКАТТЕ 39846,
община Криводол, обл. Враца, на ********одобрен със заповед №142/10.09.1996г.
на Кмета на Община Криводол заедно с построената в имота една сграда под №
500.1611.1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, цялата със
застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот №500.400 – поземлен имот
на Г.К.В., имот № 500.395 – поземлен имот на П.К.Ц.и др.; имот № 500.1613 –
поземлен имот на И.Б.Б. и др.; имот № 500.399 – поземлен имот на Д.Р.Д.и др.;
имот №500.9565 – улица на община Криводол, прехвърлени с договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С.П.с
район на действие РС-Враца, вписана под №006 при НК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на С.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на Ц.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на Р.Р.К., ЕГН **********, действаща
със съгласието на своята майка Ц.Г.Б., ЕГН **********, сумата
от 600,00 лева,
представляваща разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: