Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
гр. Габрово, 1.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Мариела Караджова,
като разгледа докладваното от съдия Кирова адм.
дело № 77 по описа за 2022
година на Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/.
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд – Габрово жалба с вх. №
СДА-01-763 от 28.04.2022 г., подадена от П.Н.П., с ЕГН ********** ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0258-000027,
издадена на 13.04.2022 г. от Иван Димитров Пенчев – полицейски инспектор към ОД
на МВР – Габрово, РУ – Дряново, с искане за нейната отмяна.
С атакуваната Заповед на основание чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС товарен автомобил Форд
Транзит, рег. № ***, като са отнети два броя
регистрационни табели със същия номер. Мярката е наложена за срок от 6 месеца за това, че е допуснал на 13.04.2022
г. посоченото превозно средство да бъде управлявано от друго лице, а именно
Румен Андреев Йорданов – неправоспособен водач, който не притежава свидетелство
за управление на МПС – административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което на
последния е бил съставен АУАН № 461846/ 13.04.2022 г.
Видно от
разписка, съдържаща се в ЗППАМ, както и от докладна записка на мл.инспектор В.М.,
рег. № 258р-6046 от 11.05.2022 г. при РУ - Дряново /л.36/, заповедта е връчена на П. Н. П. на 19.04.2022 г., а жалбата против
нея е постъпила директно в Административен съд – Габрово на 28.04.2022 г. – в
рамките на законния 14-дневен срок. Същата е
подадена в нарушение на чл. 152, ал. 1 от АПК, поради което съдът е изпратил
копие от нея на издателя на заповедта, като същият е задължен да приложи по делото
оспорения административен акт с цялата преписка по издаването му, вкл.
доказателства за начин и дата на връчване на адресата; доказателства за
наличието на компетентност да издава актове от типа на процесния; доказателства
за собствеността на автомобила и за това, че водачът е бил неправоспособен към
датата на установеното нарушение, както и да посочи на какво основание адресат
на акта се явява физическото лице П.Н.П., след като същото не е нито водач,
нито собственик на процесното МПС. С писмо, вх. № СДА-01-819/ 10.05.2022 г., на
началник РУ – Дряново при ОД на МВР – Габрово по делото са представени по опис част
от изисканите документи. Не се приложени такива относно собствеността на МПС и
не се уточнява по каква причина адресат на ПАМ е настоящият жалбоподател.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна
страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната
основателност.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като с
нея е наложена ПАМ на П. Н. П. като физическо лице, докато процесното МПС е
собственост на „***“ ООД, на което жалбоподателят е съдружник и управител.
Твърди се, че превозното средство е предоставено за управление на *** –
служител на дружеството и правоспособен водач, на който по време на пътуване му
станало лошо и без знанието и съгласието на управителя е преотстъпил управлението
на тования автомобил на друго лице – Р. А. Й.в, адресат на АУАН № 461846/
13.04.2022 г., по повод на който е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
В проведено по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата с искане за отмяна на
оспорения ИАА. Твърди, че самият той като физическо лице не е собственик на
автомобила, а в качеството си на управител на собственика „***“ ООД е
предоставил превозното средство на правоспособен водач. Навежда доводи за лиса
на лична вина и за претърпяване на загуби от търговското дружество – собственик
на товарния автомобил.
Ответникът – полицейски инспектор при РУП – Дряново към
ОД на МВР – Габрово, не се явява. Представлява се с пълномощно, рег. № 258р-7660/07.06.2022
от главен юрисконсулт в ОДМВР – Габрово, която оспорва жалбата изцяло с довода,
че заповедта е издадена на П. Н. П., тъй като същият притежава 50 % от
дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0258-000027,
издадена на 13.04.2022 г. от Иван Димитров Пенчев – полицейски инспектор при РУ
– Дряново към ОД на МВР – Габрово, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона
за движение по пътищата, на жалбоподателя П. Н. П. ***, е наложена мярка по чл.
171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС товарен автомобил Форд
Транзит, с рег. № *** за срок от 6 месеца, като са отнети 2 броя регистрационни
табели със същия номер. В заповедта издателят изрично е посочил, че описаният
автомобил е собственост на „***“ ООД, но е управляван от ***, с посочени ЕГН и
постоянен адрес, който не притежава свидетелство за управление на МПС –
неправоспособен водач. За допуснатото административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП на водача е съставен АУАН серия GA, № 461846/ 13.04.2022 г., към който
препраща процесната заповед.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. По
своя характер тези мерки са вид административна принуда, за прилагането на които е предвиден
процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна
отговорност. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед,
която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, а предпоставка за издаването ѝ е извършено от водача или
собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно
нарушение, което се установява с АУАН. Описаните в
АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на ЗППАМ,
поради което актът се явява част от административната преписка по издаване на
такава заповед.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия
закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № 264з-894/
06.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Габрово, който в качеството си на
ръководител на такава служба, съгласно приложена заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил посочените в нея служители
да налагат ПАМ по ЗДвП, сред които са и полицейските инспектори към РУ на ОД на
МВР – Габрово. Такъв се явява и авторът на обжалваната ЗППАМ, поради което съдът
намира същата за издадена от надлежно упълномощен служител, в обхвата на
предоставените му правомощия.
По отношение на
установените релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в
хода на делото доказателства в тяхната съвкупност.
Процесната
Заповед е издадена за нарушение, установено с посочения в нея АУАН № GA
461846/13.04.2022 г., който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Актът е приложен към
преписката и съдът приема, че е редовно съставен, притежава всички необходими
реквизити по ЗАНН и е съставен за нарушението, описано в оспорената заповед.
С Разпореждане
№ 390/29.04.2022 г. и повторно с Определение № 421/11.05.2022 г. Административен
съд – Габрово е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да установи
изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорената заповед, в
това число, че към датата 13.04.2022 г. лицето, управлявало процесното МПС, е
било неравоспособно, както и да уточни по каква причина процесната ПАМ е
наложена на жалбоподателя, след като от описанието на фактологията в заповедта
той не е нито собственик, нито водач на превозното средство.
В о.с.з. на
08.06.2022 г. е представена и приета като доказателство по делото Справка
картон на водача с дата 08.06.2022 г., представляваща извадка от Автоматизирана
информационна система „Административно-наказателна дейност“ на МВР (АИС АНД),
от която по несъмнен начин се установява, че по въведено ЕГН на Румен ***,
същият не притежава СУМПС. При така изложеното следва да се приеме, че
обективно е реализирана хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – процесното
МПС е било управлявано от неправоспособен водач.
Но,
настоящият съдебен състав намира, че не са налице материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрация на ППС" по отношение на
жалбоподателя П. Н. П.. Съставителят на оспорената заповед неправилно и
необосновано е приел, че това физическо лице е субектът, спрямо който
съществува законово регламентирано основание за налагане на ограничителната
мярка. П. Н. П. притежава дял и е управител на „***“ ООД, което е собственикът
на превозното средство и този факт е безспорно установен от приетите по делото писмени
доказателства – Свидетелство за регистрация на ППС № ********* от 05.11.2018 г.
/л. 6 и л. 18/, докладна записка от издателя на акта полицейски инспектор Иван Пенчев,
рег. № 258р-6054 от 12.05.2022 г. /л.31/, удостоверяваща извършена от него
справка в АИС на МВР за собственост на автомобила, както и разпечатана справка
от тази информационната система /л. 39/. Тези данни
са били известни на издателя, защото самият той в съставените от него АУАН № GA 461846/13.04.2022 г. и оспорената ЗППАМ № 22-0258-000027/ 13.04.2022 г. изрично е посочил, че товарен автомобил Форд Транзит, рег. ***, е собственост на посоченото по-горе търговско
дружество.
Принудителните
административни мерки, в това число и тези, налагани по ЗДвП, са инструмент на
държавата за обезпечаване законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват мерки, водещи
до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат
неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен
резултат. Тези мерки подлежат на стриктно тълкуване, както по отношение на
основанията, така и по отношение на субеките, техни адресати. Като субект на
ПАМ, в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, законът определя собственика на ППС, който управлява собственото си
моторно превозно средство или, както е в настоящия случай – собственика, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице визирани в приложимата
правна норма обстоятелства. Действително, жалбоподателят е собственик и управител на търговското
дружество – собственик на МПС, но по силата на право, различно от правото на
собственост на МПС, той не може да бъде адресат на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
По
изложените мотиви съдът приема жалбата за основателна. Оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0258-000027, издадена
на 13.04.2022 г. от Иван Димитров
Пенчев – полицейски инспектор в РУ – Дряново към ОД на МВР –
Габрово, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, е
постановена при неправилно приложение на материалния закон и същата следва бъде
отменена като незаконосъобразна.
Относно възражението
на жалбоподателя, че той няма вина и не е предоставял превозното средство за
управление на неправоспособен водач, съдът намира, че въпросът за вината в
случая е ирелевантен за спора, тъй като законът не предвижда като предпоставка
за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила.
По разноските: при този
изход на спора жалбоподателят има право на разноски, но присъждането им не се
претендира от него, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
от АПК, Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0258-000027, издадена на 13.04.2022 г. от Иван
Димитров Пенчев, на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Габрово, РУ –
Дряново, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП по отношение на П.Н.П., с ЕГН **********, е наложена мярка прекратяване
на регистрацията на ППС товарен автомобил Форд Транзит с рег. № ***и са отнети два броя регистрационни табели с рег. *** за срок от
6 месеца.
На основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата решението не подлежи на обжалване.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА