Р Е Ш Е Н И Е
06.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
30.03. 2021
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 721 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 348а-871 от 06.07.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на В.К.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
„глоба” в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и
„глоба“ в размер на 500.00 лева за извършено нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Иска се отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител – адв. С.. Последният поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.06.2020 г., около 23:30 часа в гр. Сапарева баня, на ул. „Гюрица“, пред дом № 4 се провеждало на открито културно мероприятие банкет на кукерите от гр. Сапарева баня организирано от В.К.. Събитието било разрешено от кмета на гр. Сапарева баня със Заповед РД-08-393/24.06.2020 г., с която е изрично разпоредено при провеждане на мероприятието да не се смущава спокойствието на гражданите и гостите на Община Сапарева баня за времето от 23:00 до 06:00 часа. След получен сигнал за силна музика и шум полицейски патрул съставен от свидетелите Д. и Д. посетил адреса.
Свидетелят Д. в показанията си твърди, че е свидетел по съставянето на акта в РУ Дупница. Същият е и свидетел по установяване на нарушението, който извод съдът прави въз основа на заявеното от свидетелите на жалбоподателя, които също са присъствали на мероприятието, както и от показанията на св. Д..
На 27.06.2020 г. Д.Д. в присъствието на свидетеля И.Д. е съставил АУАН № 348а-840 за това, че на същата дата около 23.30 ч. в гр. Сапарева баня на ул. ,,Гюрица“ пред дом № 4 В.К. като организатор на масова мероприятие не изпълнява полицейско разпореждане на униформен служител, изразяващо се в прекратяване на музиката и мероприятието; същият подтиква присъстващите да останат на място, с което пречи съзнателно на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения и осуетява полицейските действия, с което е нарушил разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.Т. и К.Л. като непротиворечиви и логични в преобладаващата им част. Съдът не кредитира показанията на св. Д., тъй като същите са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Съдът не възприема като достоверни и показанията на св. Д., който при разпита си е заявил, че е свидетел само по съставянето на акта в РУ Дупница. Заявеното от него категорично бе опровергано от показанията на свидетелите Тодоров и Лазов, от чиито показания безспорно се установи, че Д. е присъствал на случая и е взел активно отношение спрямо участниците в мероприятието. Заявеното от този свидетел, съдът отдава на стремежа му да се дистанцира от собственото си неприемливо поведение тогава.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
съгласно Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания на закона относно тяхното съдържание.
В АУАН е записано:, „...като организатор на масова мероприятие не изпълнява полицейско разпореждане на униформен служител, изразяващо се в прекратяване на музиката и мероприятието; същият подтиква присъстващите да останат на място, с което пречи съзнателно на полицейските служители да изпълняват служебните си задължения и осуетява полицейските действия.“
Същото описание на нарушението е възпроизведено и в обжалваното НП.
Съдът намира, че по този начин в АУАН и в наказателното постановление не са описани всички елементи от състава на нарушенията, които са визирани в сочените за нарушени разпоредби на чл. 64 и чл. 264 от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящият случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР –,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му” и ,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си”, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер административни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказва се с глоба от 100 до 500 лева лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер от 500 до 1000 лева се наказва лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Липсва яснота за какво нарушение е бил привлечен към административно-наказателна отговорност жалбоподателя - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, какво е съдържанието на издаденото устно полицейско разпореждане, респ. в какво се изразява съзнателното препятстване на полицейският орган да изпълни задълженията си по служба.
Констатираните от съда в обжалваното наказателно постановление неясноти и непълноти при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
В конкретния случай, както в
текста на АУАН, така и на НП не е налице конкретно описание на функциите и
задълженията осъществявани от полицейските служители в конкретната вечер, както
и точно, ясно и пълно описание на конкретни действия, с които се твърди, че
жалбоподателят е попречил на тяхното изпълнение. Посочено е най-общо, че лицето
подтиква присъстващите да останат на място, с което пречи съзнателно да
изпълнят служебните си задължения и осуетява полицейските действия. В АУАН и НП
не са посочени конкретните полицейски задължения, на които е попречил да бъдат
изпълнени и най-важно от кого от двамата полицейски служители са изпълнявани,
или и от двамата едновременно.
На следващо място, нарушението на
жалбоподателя не е и доказано от събраните гласни и писмени доказателства.
Изолирани са показанията на св. Д. относно обстоятелството, че са провели
разговор с жалбоподателя да прекрати силната музика. От показанията на
свидетелите-очевидци Тодоров и Лазов се установява, че когато полицейските
служители пристигнали мероприятието е било приключило, а музикантите събирали
инвентара си. От тези показания става ясно, че полицейският служител И.Д. се
обърнал към тях с думите: ,,Аз до кога да ви чакам! В колона по един и да ви
няма!“. Също така се установява, че жалбоподателят не е имал агресивно
поведение към полицаите. От техните показания изцяло се опровергават
констатациите посочени в АУАН, пренесени идентично и в съдържанието на
обжалваното НП. Независимо от отбелязаното по-горе следва да се акцентира и на
още едно съществено обстоятелство. Присъстващите на мероприятието не са били
длъжни да прекратяват мероприятието, каквото полицейско разпореждане според
АУАН и НП не е изпълнил жалбоподателя, а единствено да се съобразят с условията,
залегнали във Заповед №РД-08-393/24.06.2020 г. на Кмета на Община Сапарева
баня, с която е дадено разрешение за провеждане на културното мероприятие, на
открито и при спазване на всички противоепидемични мерки и да не се смущава
спокойствието на гражданите и гостите на Община Сапарева баня през времето от
14.00 ч. до 16.00 ч. и от 23.00 ч. до 06.00 ч.
Горните аргументи водят до извода, че е безпредметно да се обсъждат и останалите материалноправни доводи в жалбата, тъй като изложеното обуславя цялостна отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-871 от 06.07.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на В.К.К., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
- „глоба” в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и
- „глоба“ в размер на 500.00 лева за извършено нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил,
на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: