Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 244 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против решение № 281/11.03.2020
г., постановено по АНД № 191/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 19-1085-001883/25.07.2019 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.178д от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от същия закон, на ответника по касационната жалба – Р.Л.Ц. ***, било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Като
касационно основание се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния
закон. Касаторът поддържа, че от приобщените по преписката фотоснимки е видно,
че мястото, предназначено за паркиране на ППС от хора с трайни увреждания, е
надлежно обозначено с пътен знак Д21. Сочи, че, независимо как ще се тълкува
зоната на действието на този знак, автомобилът на ответника по касация бил
паркиран по такъв начин, че знакът оставал около средната част на автомобила,
който заемал местата за паркиране както пред, така и след знака. Счита, че с
оглед правоспособността и квалификацията си като водач на МПС, ответникът по
касация е съзнавал, че мястото, сигнализирано с посочения пътен знак, е
определено за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с трайни
увреждания, с каквото право той не разполага, но въпреки това паркирал в
нарушение на даденото със знака законово предписание, поради което нарушението
било извършено при пряк умисъл като форма на вината. Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба Р.Л.Ц., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за нейната неоснователност и моли въззивното решение да бъде оставено
в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност
на жалбата като сочи, че решението на районния съд е неправилно, тъй като не е
съобразено с материалния закон. Иска се отмяна му и потвърждаване на
наказателното постановление (НП).
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото доказателства
въззивният съд е приел, че на ул.“Страхил войвода“ № 9 в гр.Русе бил поставен
знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания". На 20.05.2019 г., при извършване на проверка от полицейските
служители Пламен Петров и Диян Горлоев, било установено, че на така
обозначеното място са паркирани два автомобила, единият от които, марка „Алфа
Ромео“ с рег. № Р 7575 ВМ, е собственост на ответника по касация. На последния
първоначално бил съставен фиш сер. Н № 414389/20.05.2019 г. за извършено
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, срещу който Ц. подал възражение. Във
възражението си той посочил, че на пътния знак Д21 липсвала поставена
допълнителна табела, която да обозначава броя на местата, предназначени за
паркиране от хора с увреждане, а на пътното платно липсвала пътна маркировка с
международния символ за достъпност, каквато изисквала разпоредбата на чл.22 от Наредба
№ 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания. В резултат на подаденото възражение фишът бил анулиран
като на Ц. бил съставен АУАН с бл. № 243858/11.06.2019 г. за същото нарушение,
въз основа на който било издадено и обжалваното НП.
За да отмени този санкционен акт, районният съд приел,
че от приложения снимков материал ставало ясно, че на пътния знак Д21 липсва
поставена допълнителна табела, на която да са указани броят места, предназначени
за паркиране от хора с трайни увреждания. Приел е, че липсва и пътна
маркировка, обозначаваща място или места, които евентуално са предназначени за
паркиране от хора с увреждания. В заключение е посочил, че след като не са
изпълнени законовите разпоредби от органа, отговарящ за законосъобразното
обозначение на местата за паркиране на МПС, управлявани от хора с трайни
увреждания, то гражданите не следва да понасят административнонаказателна
отговорност, щом за тях е неясно къде точно се намират и колко на брой са тези
места. Изложените съображения не се споделят от касационната инстанция.
Разпоредбата на чл.22 от Наредба № 4 от 2009 г. действително
предвижда, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се
обозначават с пътен знак Д21 "Инвалид" (сега "Място за паркиране
на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания") в съответствие
с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ,
бр. 73 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с
международния символ за достъпност (фиг. 5)[1]. От своя
страна чл.120 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. предвижда, че пътен знак Д21
"Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания" се използва за сигнализиране на място, предназначено за
паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.
Пътният знак се поставя самостоятелно.
Действително поставеният на място пътен знак Д21 не е
съчетан с пътна маркировка с международния символ за достъпност, а от снимките
е видно, че наличната такава е значително износена. На знака липсва и табела с
обозначение на това за колко места за паркиране се отнася той. Противно на
приетото от въззивната инстанция обаче, това не означава, че районът на
действие на знака не е обозначен. Според чл.55, ал.10 от ЗДвП пътен знак
Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни
средства, обслужващи хора с увреждания. Когато
върху платното за движение или в обхвата на пътя липсва пътна маркировка или
друго допълнително средство за сигнализиране (допълнителна табела), съдържаща
информация за мястото и броя на местата за паркиране, определени за хора с
трайни увреждания, зоната на действие на
знак Д21 обхваща мястото/местата или участъка от пътя, непосредствено след
знака съгласно чл.101 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. Следователно, този
знак има действие за участъка от пътната лента, на която е поставен, намиращ се
непосредствено след него, по посока на движението (арг. от чл.41, ал.1 от
ППЗДвП и чл.10, ал.1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г.). Видно от изготвените
фотоснимки, автомобилът на ответника по касация е така паркиран, че поставеният
знак Д21 остава в средната му част, поради което безспорно паркираното МПС навлиза
в зоната на действие на знака.
Следва да се отбележи, че липсата на надлежно
поставена пътна маркировка на участъка от пътя, до който се отнася този знак,
не съставлява основание, което да изключва задължението на водачите да
съобразяват поведението си с неговото предписание. Аргумент за това разбиране е
и разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че когато има несъответствие
между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни
да се съобразяват с пътните знаци. Щом съобразяването с предписанието на пътния
знак е задължително, дори когато е налице несъответствие с това на пътната
маркировка, то на още по – силно основание пътните знаци са задължителни,
когато такова несъответствие няма поради липсата на нанесена маркировка.
По делото няма спор, че жалбоподателят не е лице с
увреждане и поради това няма право да паркира на мястото, определено за тази
цел със знак Д21. Както обосновано се поддържа от касатора, самият пътен знак,
който ответникът по касация е възприел, но въпреки това паркирал автомобила си
на обозначеното с него място в нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, ясно
демонстрира, че нарушението е извършено при пряк умисъл като за обосноваването
му липсата на пътна маркировка в син цвят с нанесен международен символ за
достъпност е ирелевантно.
Като е достигнал до
противоположни правни изводи районният съд е постановил едно неправилно
решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество като
наказателното постановление бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът има право на
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя
в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1,
пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 281/11.03.2020
г., постановено по АНД № 191/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 19-1085-001883/25.07.2019 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-001883/25.07.2019 г., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което, на основание чл.178д от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от същия закон, на Р.Л.Ц., с
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева.
ОСЪЖДА Р.Л.Ц., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора Т. А. А., сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: