Присъда по дело №541/2018 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ:

по НОХД № 541/ 2018г. по описа на  Софийски Окръжен съд

 

 Обвинението, против подсъдимия Н.Н. – гражданин на Р Б. и на Р С. М. е съответно :

- по чл.242, ал.1, б.”г”, пр.5-то, вр.чл.18, ал.1 от НК и  от НК , за това, че :         нa 07.05.2017г., около 01.00 часа, на ГК1111-К. / на трасе „Изходящи автомобили“/ , в л.а. „БМВ“, с рег.№ ., е направил опит да пренесе през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл.7, ал.1, пр.1- во от ЗОБВВПИ — 100 броя патрони /предназначени за ловни цели/, калибър 30-06, от които: 50 броя- марка „GECO“, модел „TARGET“, 30 броя - марка „ GECO“ модел „EXPRESS“ и 20 броя - марка „Rottveil“, съкратено — „RWS“, модел „EVOLUTION“, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини /намесата на митническите власти/

-и по чл.339, ал.1 пр.2 НК, за това, че на 07.05.2017г., около 01.00 часа, на ГКПП-К. - в л.а. „БМВ“, с рег.№ . е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, по смисъла на чл.7, ал.1, np.l-во от ЗОБВВПИ -  100 броя патрони /предназначени за ловни цели/, калибър 30-06, от които: 50 броя- марка „GECO", модел „TARGET“, 30 броя - марка „GECO“ модел „EXPRESS“ и 20 броя - марка „Rottveil“, съкратено - „RWS", модел „EVOLUTION“ без да има за това надлежно разрешение.

В съдебно заседание представителят на СОП поддържа и двете повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ характер, като пледира предвид многобройните смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, най-съществени сред които- ниската степен на обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия и по двете престъпления наказателната отговорност да се реализира при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК като се приеме наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Така, за престъплението по чл.242, ал.1, вр.чл.18 НК да бъде наложено наказание – лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде условно отложено за изпитателен срок от четири години и да не се налага предвиденото в специалната разпоредба допълнително наказание- глоба, а за престъплението по чл.339,ал.1 НК – да бъде наложено наказание- лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да се отложи по чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Така определените наказания за престъпления осъществени в съвкупност да се групират по правилата на чл.23,ал.1 НК, като бъде определено едно общо наказание  в размер на по- тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от две години с изпитателен срок- четири години.Предметът и на двете престъпления – 97 бр. патрони калибър30-06, три броя куршуми калибър 30-06 и три броя срязани гилзи калибър 30-06, всички –съхраняващи се в служба „КОС” при РУ на МВР С. да се отнемат в полза на държавата.

Защитата от своя страна пледира, че следва да бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимият Н.Н. и по двете обвинения, за които е привлечен да отговаря, поради следните съображения:

В съставените митнически документи –АУМН и други, протоколи с които веществените доказателства са иззети се посочват различни по вид и марка патрони, от посочените в обвинителния акт, а именно навсякъде в писмените доказателства и документи, съставени от митническите служители, както и в показанията им при разпита им като свидетели веществените доказателства, явяващи се предмет и на двете престъпления се посочват като 100 бр. патрони с марка GECO, съгласно обвинителния акт са: 50 бр. марка GECO, модел TARGET, 30бр- марка GECO, модел EXPRESS  и 20 бр. марка ROTVEIL /RWS/ , модел EVOLUTION.Следователно –обвинението е недоказано по отношение на конкретният брой, вид-марка и модел патрони, които са били открити при митническа проверка, при опит за прекарване през границата,  в лекия автомобил на подсъдимия.

На следващо място- инкриминираните боеприпаси не са били намерени в багажника на автомобила, а са се намирали в купето, в пространството между предните и задните седалки.Местонахождението им потвърждава истинността и искреността на направените самопризнания на подс. Н., относно твърдението, че ги е придобил по  законен  начин и на законово основание в Р С.и  при придвижването си между двете гранични държави, което се осъществявало обикновено в екстремни условия, нощно време и с различни автомобили, е забравил за тях и ги е забравил, на мястото където са били открити в автомобила.Престъплението, за да бъде осъществено се характеризира с умисъл от субективна страна, а в настоящия случай е налице несъзнавана непредпазливост- небрежност.Липсата на елемент от субективна страна не обосновава деянието като престъпно.

На трето място- позовавайки се и цитирайки многобройна съдебна практика се застъпва становище, че съотношението между двете престъпления е на поглъщане-щом държането на боеприпаси без надлежно разрешение е осъществено при преминаване на държавната граница, не е налице съвкупност от престъпления, а само едно –единствено престъпление- контрабанда, което поглъща престъплението по чл. 339, ал.1 НК.

На следващо място защитата акцентира  върху твърде ниската степен на обществена опасност на деянията, в зависимост от конкретни техни характеристики и такива характеризиращи личността на подсъдимия, в зависимост от които следва да се счете, че степента на обществена опасност в конкретния случай не е достатъчна да бъде инкриминирано деянието по чл.242,ал.1 НК като престъпление, по –скоро е осъществено митническо нарушение, което следва да се санкционира по административен ред.

Подсъдимият Н.Н. изцяло се присъединява към позицията на защитата си  и конкретните доводи, изложени в нейна подкрепа.И в обясненията си и в пледоарията си по същество заявява, че несъзнателно е тръгнал на път към Р С., в края на работната седмица, в бързината и под въздействие на умората, забравяйки за останалите в автомобила патрони, за които си припомнил  чувайки шума от удар на метални предмети едва след рязкото отваряне на вратата при проверката
от митническите служители.Демонстрира искрено и чистосърдечно разкаяние  и заявява, че не е имал намерение да наруши закона .

В последната си дума подсъдимият се разкайва и съжалява за стореното и моли съда за снизхождение.

Съдът, като прецени /по отделно и в съвкупност/ събраните доказателства в двете фази на производството писмени-на досъдебното производство, документи, протоколи и др. писмени доказателства- прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, и в хода на съдебното дирене, гласни доказателства- свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, експертни заключения и веществени доказателства, прие за установена следната

Ф  А  К  Т  И  Ч  Е  С  К  А     О  Б  С  Т  А  Н  О  В  К  А

Подсъдимият Н.Н. е  роден на ***г. в гр. С., Р С. М., с висше медицинско образование, работи като  регионален мениджър за Б. на Организация за  клинични проучвания „HT Research”, баща на две деца. От 1999г. живее постоянно в Р Б. и притежава двойно гражданство- На Р Б. и на Р С. М.. Не са регистрирани противообществени прояви и  не е осъждан за престъпление от общ характер.

Притежава членство в Ловния съюз на Р С.и в тази връзка редовно подновена годишна ловна карта.Като член на ловно сдружение „Л.” в Р С.притежава разрешително за носене на оръжие на територията на тази държава.

Същият е член на ловно- рибарско сдружение - „Съюз на ловците и риболовците в Б.“, но няма издадени разрешения в Република Б., за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие - по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, включително за внос и износ на такива.

Подсъдимият Н.Н. обяснява, че служебната му дейност била свързана с много стрес и напрежение, поради което с цел разтоварване и постигане на баланс упражнявал хобито си да ловува като често ходел на лов в Република С., където имал разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, като обикновено се придвижвал до там с л.а. „БМВ“, с рег,№ . /собственост на „У. л.“ ЕАД“/.

В периода от 03.03.2017г. до 06.05,2017г. Н.Н. около десет пъти напускал пределите на Р Б. с горепосочения лек автомобил, през ГКПП - З. и ГКПП - К. за около два - три дни, след което се прибирал в Р Б., като последното му влизане на територията на страната ни било на 06.05.2017г. сутринта /в 03.24 часа - с л.а. „БМВ“, с рег.№ ./. При едно от своите  последни пътувания в Р С.– на датата -24.04.2017г. закупил от „Д.” Л. и придобил на легално основание  боеприпаси- ловни патрони-100 броя / 80 +20 /, калибър 30-06, подробно описани в документ- превод от сръбски език- приложение към фактура 1764/24.04.2017г. След което завръщайки се в Б. не обърнал внимание, че патроните са останали в автомобила.

На 06.05.2017г. вечерта подсъдимият Н. решил отново да пътува до Република С.и около 23.00 часа потеглил от гр.С. за Р С., управлявайки л.а. „БМВ“, с рег.№ ., придружаван от св.Л.Р.А.. Независимо, че нямал издадено разрешение за дейности с боеприпаси за огнестрелно оръжие в Р Б.,  напущайки страната, с автомобила,  посочен по- горе, управляван от подс. Н.   същият превозвал посочените по- горе боеприпаси- патрони за ловна карабина калибър 30-06, от които  90 /деветдесет/ броя патрони се намирали в багажа на подсъдимия  в купето на автомобила, а  още 10 /десет/ броя патрони- в кухината –джоб на лявата врата на автомобила- до водача.

Около 01.00 часа на 07.05.2017г. подсъдимият пристигнал на ГКПП К., област С. на трасе „изходящи леки автомобили“. По същото време свидетелите Ф.Л.Н. и И.Д.К. - служители на Митнически пункт К. към Митница С. били дежурни „нощна смяна“. Изпълнявайки служебните си задължения, св.К. запитал подсъдимия Н.Н. и св.Л.А. дали имат нещо за деклариране. След като получил отрицателен отговор, митническият служител помолил подсъдимия да излезе от моторното превозно средство и да отвори багажника на автомобила, както и да извади носения от него багаж да проверка, т.к му направило впечатление, че Н. напуща страната, а носи със себе си твърде малко багаж. При отваряне на шофьорската врата, св.К. чул странен шум, поради което осветил с фенер джоба на вратата, където видял един найлонов плик, в който имало десет броя патрони.

Св.К. разпоредил на подсъдимия Н. да вкара автомобила в гаража, за извършване на митническа проверка, като взел документите на водача и спътника му, както и тези за моторното превозно средство. По нареждане на св.К., подс.Н. и св.А. извадили всички вещи от автомобила за проверка, сред които и багажа на Н., който се намирал в купето –на задната седалка. При последвалата проверка на багажа на пътуващите, в една от чантите за които подс. Н. заявил че е негова , св.К. намерил в найлонов плик още 90 /деветдесет/ броя патрони, поставени в три броя картонени кутии със следните надписи: „GECO TARGET 30-06“, „GECO EXPRESS 30-06“ и „EVOLUTION 30-06“.

В присъствието на св.Н., св.К. съставил на подс.Н. АУАН № 209/07.05.2017г. по описа на Митница С.. На основание чл.41 от ЗАНН, патроните били иззети с разписка за задържане № 0089257/07.05.2017г., служебно манифестирани с ММ №5804К- 60/09.05.2017г., след което оставени на съхранение в склада за отнети в полза на държавата стоки при МП-К..

За случилото се бил уведомен ръководител звено МП-К. - св.И.С.И., а съставените документи били предадени на св.И.П.И. ***.  Подсъдимият Н. и св.А. били пропуснати през ГКПП К. да продължат по пътя си.

С протокол за доброволно предаване от 20.09.2017г. по досъдебното производство са приобщени като веществени доказателства, намерените и иззети с разписка за задържане № 0089257/07.05.2017г. - 100 броя патрони, калибър „30 - 06“, на които е извършен оглед на ВД.

От заключенията на приложените по делото съдебно-балистична експертиза - Протокол № 11/28.09.2017г. на РДГП Д. и съдебно- оценителната експертиза се установява следното:

Представените за изследване 100/сто/ броя патрони са калибър „30-06“, от които: 50 броя- марка „GECO“, модел „TARGET“, 30 броя - марка „GECO“, модел „EXPRESS“ и 20 броя - марка „Rottveil“, съкратено - „RWS“, модел „EVOLUTION“. Същите представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия, по смисъла на чл.7, ал.1, np.l-во от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ — „Боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули ши снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие/ и са годни за използване по предназначение. И трите вида патрони са предназначени за ловни цели.

Единичната пазарна стойност на патрони марка „Rottveil“ / съкратено - RWS/, модел „EVOLUTION“ се равнява на 5.80лв., единичната пазарна стойност на патрони марка „GECO“, модел „TARGET“ е -2.50лв., а на патрони марка „GECO“, модел „EXPRESS“, единичната пазарна стойност се равнява на 3.35лв.

Общата стойност на 100/сто/ броя патрони, калибър „30-06“, с горепосочените марки и модели, се равнява на 341.50 лева. Минималната работна заплата към момента на извършване на деянието - 07.05.2017г. е - 460.00лв.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото различни групи доказателства – веществени доказателства/ инкриминираните като предмет и на двете престъпления боеприпаси/, експертни заключения, писмени доказателства и гласни такива- свидетелски показания и обяснения на подсъдимия.

Досежно вида и марката на патроните съдът намира, че следва да се приеме за установено, че се касае за  патрони калибър „30-06“, от които: 50 броя- марка „GECO”, модел „TARGET“, 30 броя - марка „GECO“, модел „EXPRESS“ и 20 броя - марка „Rottveil“, съкратено - „RWS“, модел „EVOLUTION“. Съдът не приема за съществено разминаването в писмените документи, цитирани по- горе, според които всички патрони са с марка „GECO”, както и в показанията на свидетелите които назовават намерените боеприпаси с марката на преобладаващия брой патрони-80 от общо 100 броя.Допускането на такава непрецизност е житейски обосновано с късния час, в който се е осъществила проверката,  и с факта, че проверяващите са митнически служители, за които е било приоритетно да опазят и предадат веществените доказателства по надлежния ред- в съответния митнически склад, с оглед препятстване достъпа на трети лица до предаването им на разследващите органи, като едва последните са прецизирали и индивидуализирали патроните по марки и модели. Сигурно е обаче, че приложените по делото веществени доказателства са същите, които са били иззети от подсъдимия, който в обясненията си потвърждава това обстоятелство. Неточността в показанията на свидетелите също е житейски обяснима, с оглед на многото проверки, които се осъществяват всеки ден на Митницата, както и с изминалия период от време, така и с обстоятелството, че единствено св. К. е имал преки и непосредствени наблюдения върху предмета на престъплението, което той е разкрил, същевременно фокусът му на внимание не е бил насочен към разчитане и разпознаване на марките на ВД,  а да осъществи служебните си задължения надлежно и да състави надлежни документи.По тази причина съдът не възприема възражението на защитата в този смисъл и счита обвинението за напълно доказано в тази му фактическа част- относно това какво е намерено у подсъдимия Н..

По втория въпрос- къде са намерени веществените доказателства обаче се установи различна фактическа обстановка, спрямо изложената в обвинителния акт – а именно- че голямата част от патроните са били пренасяни в багажника на лекия автомобил.

Твърдението на единствения пряк очевидец на откриването на патроните сред свидетелите-митнически служители –св. Ив. К. е, че същите са били извадени от багажа на единия от пътниците /подсъдимия/, свидетелят никъде в показанията си не твърди , че тази чанта, в която са били извадени картонените кутии е била извадена непременно от багажника. Обратното- обстоятелството, че 90 бр. от патроните, опаковани в картонени кутии , са се намирали в купето на лекия автомобил върху задната седалка се установява безпротиворечиво от обясненията на подсъдимия  и показанията на неговия спътник – св. Р.А.. Относно детайлите, касаещи местонахождението двамата твърдят различни неща-  а именно- св. А.-че са били на пода в пространството  между предната и задната седалки, а подсъдимия- че са се намирали върху задната седалка, където се е намирала и чантата с багажа му, отделно от нея.Съдът, доверявайки се на пок.св. К., като най- безпристрастни /макар и при непълни възприятия/, но категорични –относно факта, че боеприпасите са били извадени от чанта за съхранение на багаж, приема, в контекста на твърдяното в обясненията, а именно- че това е била чантата на подсъдимия, превозвана върху задната седалка на автомобила.

П Р А В Н А  К В А Л И Ф И К А Ц И Я

 

 

По описаният начин като нa 07.05.2017г., около 01.00 часа, на ГКПП-К. / на трасе „Изходящи автомобили“/ , в л.а. „БМВ“, с рег.№ ., е направил опит да пренесе през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл.7, ал.1, пр.1- во от ЗОБВВПИ — 100 броя патрони /предназначени за ловни цели/, калибър 30-06, от които: 50 броя- марка „GECO“, модел „ TARGET“, 30 броя - марка „GECO“, модел „EXPRESS“ и 20 броя - марка „Rottveil“, съкратено — „RWS“, модел „EVOLUTION“, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини /намесата на митническите власти/, подсъдимият само формално е осъществил от обективна страна състава чл.242 ал.1 б.”г”, пр.5-то, вр.чл.18 ал.1 от НК, но с оглед на степента на обществена опасност описаното деяние покрива признаците на административно нарушение по чл.233,ал.1 ЗМ, като категорично отсъства необходимият интензитет на обществена опасност, за да бъде деянието инкриминирано като престъпление по посочения по- горе текст.

И като на 07.05.2017г., около 01.00 часа, на ГКПП-К. - в л.а. „БМВ“, с рег.№ . е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, по смисъла на чл.7, ал.1, пр.1-во от ЗОБВВПИ - 100 броя патрони /предназначени за ловни цели/, калибър 30-06, от които: 50 броя- марка „GECO“ модел „TARGET“ 30 броя - марка „ GECO модел „EXPRESS“ и 20 броя - марка „Rottveil“, съкратено - „RWS“, модел „EVOLUTION“, без да има за това надлежно разрешение  формално от обективна страна са налице признаци на  престъпление чл.339, ал.1, пр.2-ро от НК, но деянието на подсъдимия не би могло да се квалифицира като такова поради незначителната степен на обществена опасност, с която се характеризира.

Наказателното производство, дефинирано най- общо с оглед целта си като защита и санкция е приоритетно насочено към защита на значими обществени отношения от престъпно посегателство, посредством възпиране и санкциониране на извършителите /специална превенция / и предотвратяване на извършване на престъплението от други лица- евентуални бъдещи извършители /посредством генералната превенция/.

По този начин процесът не е нито догма, нито самоцел, а още по- малко налагане на наказание на всяка цена, в случаите когато само формално са налице признаците, описващи дадено деяние като престъпно.Именно защото целта му е насочена към защита на обществото, държавата и утвърдените общочовешки ценности, едно човешко деяние може да бъде инкриминирано само и единствено когато в конкретния случай се докаже, че засяга в необходимата, призната от законодателя степен обществените отношения, защитата на които се цели по наказателен път. В случай, че само формално се констатират признаци от обективна страна, а като резултат отсъства противоправно увреждане или степента на засягане на родовия и специален обект обществени отношения е незначителна, деянието не би могло да се квалифицира като престъпление с последиците по закон- наказателна репресия за подсъдимия.Последното ще бъде в нарушение на човешките права на личността и ще дефинира процеса като инквизиционен, а не като справедлив, измествайки го от фокуса на целта, придадена му от законодателя и постигане на репресия, вместо обществена полза.В константната практика на ВКС и ВСР  е трайно застъпено разбирането, че степента на обществена опасност следва да се отчита при всеки отделен случай,  в зависимост от редица конкретни обстоятелства, относно деянието и личността на дееца. / В т.смис. Р № 37/26.03.2013г. по н.д. № 2138/2012г. на ІІІ НО/

В конкретния случай-  съдът приема, че и по отношение на двете деяния, заявени от прокуратурата като инкриминирани такива е налице хипотезата на чл.9, ал.2 НК –пр.2, а именно- обществената опасност следва да се прецени като явно незначителна в зависимост от редица конкретни обстоятелства- общи и за двете деяния, изключваща инкриминирането им като престъпления , а именно:

Относно личността на дееца- касае се за млад човек, македонец по произход, приел доброволно българско гражданство, баща на две деца, лице с висше медицинско образование, на когото е възложено да управлява регионална структура, изпълняваща важни обществени функции по изпитването и внедряването на лекарствени средства и иновативни методи, свързани  с  възстановяването, опазването и превенцията на човешкото здраве.Освен, че е с необременено съдебно минало, сред характеристичните му данни категорично отсъстват такива за криминалистични регистрации или каквито и да е противообществени прояви.Касае се за личност която трайно и последователно съблюдава и спазва законите и установените правила в обществото.

Спрямо осъщественото от него деяние, описващо признаци на престъпления , осъществени в идеална съвкупност,  същият проявява чистосърдечно и искрено разкаяние, самокритичност, в зависимост от което се налага извода, че същият не би допуснал за в бъдеще подобен род деяния.

Косвено това се илюстрира от оказаната всестранна помощ по разследването от страна на подсъдимия Н. след разкриване на престъплението, както и цялостното му процесуално поведение.

Съдът се доверява изцяло на обясненията на Н., относно подбудите и мотивите за извършване на деянието, а именно- че бидейки подложен на необичайно високо ниво на стрес на работното си място, същият използва всеки почивен ден да релаксира, посредством упражняването на хоби –лов в Р С..Многобройността и интензитета на пътуванията му се илюстрират от справката за задгранични пътувания, приложена към досъдебното производство.Съдът се доверява на обясненията му, че в бързината, изнасяйки ги от Р С., не си е дал сметка, че превозва забранени за преминаване през границата  предмети и забранени за притежаването им в Р Б. –ловни патрони.

В тази връзка деянието му на изнасяне на боеприпасите от Р С./където са закупени на законно основание / се характеризира с по- голям интензитет на обществена опасност. Това деяние не е обаче предмет на настоящото обвинение, а деецът е предаден на съд за   обратното- прибирането на патроните обратно в Р С., където държането им е законно.В т.смис. държането на гранична територия на Р Б. и пренасянето през границата на боеприпаси е само по себе си в нарушение на закона, но конкретното действие като последица –резултат и  отражение върху степента на обществена опасност следва да се прецени в положителна светлина- като стремеж да дееца да поправи допуснато нарушение на закона, като върне боеприпасите  обратно в Р С., където единствено има право по закон да ги държи, след като ги е бил изнесъл в Р Б., поради невниманието си.

На следващо място – не без значение са обстоятелствата – че патроните са придобити на законно основание чрез закупуването им в Л. на 24.04. 2017, за същите е съставен официален документ, предназначението на същите е да се използват само и единствено за упражняване на ловна дейност в Р С., където подсъдимият е регистриран като член на ловен съюз, заверена му е годишната карта, притежава ловен билет и има разрешително за носене на огнестрелно оръжие.Подсъдимият е  член на „Съюз на ловците и риболовците в Б.”, от което може да се направи извод, за начало на процедурата за легитимиране на упражняваната от него в Р С.ловна дейност и на територията на Р Б. като законна, в т.ч. и посредством  кандидатстване, подаване на необходимите документи и в крайна сметка-придобиване на разрешение за носене на оръжие. Не на последно място- съотношението между стойността им и размера на минималната работна заплата /в контекста на цитираното по- горе Р № 37/26.03.2013г. на ІІІ НО на ВКС/.

Макар и с по- второстепенно значение пред изброените по- горе обстоятелства, но следва да се обърне внимание, че предмета и на двете престъпления са само боеприпаси,  подсъдимият  не е носел в себе си оръжие, следователно  е изключена опасността от засягане на други обществени отношения – свързани със сигурността, човешкия живот и здраве, като последица от произвеждане на изстрел, нито от подсъдимия, нито от друго лице / в случай, че евентуално бъдат изгубени или откраднати по време на пътуването/.

На следващо място- в зависимост от установените фактически данни по делото не се установява деянието /деянията да  е осъществено при пряк умисъл от субективна страна. По – скоро е налице втората форма на умишлена престъпна дейност – евентуален умисъл – като деецът е разбрал, че поради бързането и невниманието си е изнесъл от Р С.боеприпасите е целял връщането им в Р С./поправяне на противозаконно деяние от една страна, а от друга –възможността легално да ги използва според предназначението им, което е било възможно единствено в Р С./.По този начин не е преследвал противозаконна цел, но се е съгласявал, примирявал с противозаконния характер на деянието.

Всичко това, в своята цялост обосновава и за двете деяния /осъществени в идеална съвкупност/ значително по- ниска степен на обществена опасност от необходимата за  инкриминирането им, поради което и по двете обвинения следва да се признае подсъдимия за невиновен в извършването на престъпление и да се оправдае по повдигнатото обвинение като първото деяние следва да се квалифицира съгласно чл.242,ал.6 НК като административно нарушение по чл.233, ал.1 ЗМ /обн. ДВ бр.15 /6.02.1998г. в сила от 1.01.1999г.  в редакцията му с ДВ бр.58 /2016г. в сила от 1.01.2017г./

В подкрепа на това разбиране, се е произнасял ВКС- Р №49/2.03.2017г. по н.д. № 1301/016г. на ІІ НО, Р № 263/16.02.2017г. по н.д. № 1111/2016г. на І НО.

Що се касае до субективната страна съдът не би могъл да се съгласи и да възприеме становището на защитата за липса на умишлено деяние, а за проявена непредпазливост по чл.11,ал.3 НК. Конкретните факти, изведени от съвкупната преценка на доказателствата не обосновават това становище.Непредпазливост ще е налице, ако подсъдимият Н. изобщо не е знаел и не е предполагал, че  в багажа му се намират забранени за държане и за пренасяне пред държавна граница боеприпаси,  поставени тайно от друго лице, без знанието  на подсъдимия, техен собственик, който по закон е бил длъжен да  контролира и гарантира режима на държането, съхраняването и пренасянето им според изискванията на закона.

Изнасянето им поради  проявена разсеяност  от Р С.и опита им за прибиране обратно, носени в багажа на подсъдимия в автомобила на задната седалка,  не обосновават твърдяната непредпазливост, а евентуален умисъл-в зависимост от изложеното по-горе.

Съдът не би могъл да се съгласи и с твърдението на защитата, че съставите на чл.242,ал.1 НК и чл.339 НК с а в съотношение на поглъщане.

Това разбиране е несъответно на закона, поради това, че с двете деяния, осъществени в идеална съвкупност се засягат различни по вид групи обществени отношения. Цитираната задължителна съдебна практика  ТР№ 1 /21.01.2015г. се намира извън обхвата на настоящия случай като се отнася за престъпления по чл.242, ал.1 НК и по чл.234 НК, които в действителност се намират в съотношение на поглъщане, т.к. изпълнителното деяние по основния текст  и на двете престъпления се състои в пренасяне на стоки, не би могла да се търси и приложи аналогия с престъпленията по чл.242,ал.2 НК и чл.354а НК –пренасяне на наркотични вещества, поради наличие на квалифициран по- тежко наказуем текст по ал.2 на чл.242 НК, в зависимост от предмета на контрабандата- наркотични вещества.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА

 

За административно нарушение по чл.233,ал.1 ЗМ е предвидена глоба – до двойния размер на контрабандните стоки.

Съдът счита, че с оглед вида и предмета на нарушението и с всички конкретни обстоятелства следва отговорността да се реализира при баланс- а именно глобата да се определи в границите от 100% до  200% върху стойността на контрабандните стоки, при средния размер – в размер на 150% от стойността,  като определи и наложи на подсъдимия Н.Н. –глоба в размер   на 522.25  лева, което наказание е необходимо и достатъчно с оглед целите на административно- наказателната отговорност и поради това- справедливо по размер.

 

 

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИ

 

 На  основание чл.233,ал.6 ЗМ  веществените доказателства, описани в обвинителния акт: 97/деветдесет и седем броя/ патрони, калибър „30-06“, 3/три/ броя куршуми, калибър „30-06“ и 3/три/ броя срязани гилзи / калибър „30-06“ /намиращи се на съхранение в Служба „КОС“ при РУ МВР — С. следва да бъдат отнети в полза на държавата.

 

На основание чл.190,ал.1 НК в зависимост от вида на постановената присъда разноските по делото следва да останат за сметка на бюджета на държавата.

 

Мотивиран от тези съображения съдът постанови присъдата.

 

                                                     СЪДИЯ: