Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.11.2009г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав на трети ноември
две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия
МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1022 по описа за 2009г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов
договор от 04,01,2008г. е работила в ответното дружество, като трудовото
правоотношение е било прекратено, считано от 20,12,2008г. За периода месец август
2008г. и месец септември 2008г. не е получила уговореното трудово
възнаграждение. Ето защо моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 539,88
лева, представляваща дължимото трудово възнаграждение след като от него се
приспаднат дължимите удръжки за осигуровки и данъци, както следва: за 268.20
лева за месец август 2008г. и 271.68 лева за м.септември 2008г., ведно със
законната от датата на предявяване на иска – 20,08,2009г. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като
твърди, че е извършил плащания към ищцата и тя е получила възнаграждение в
размер на 100 лева на 26,09,2008г., в размер на 100 лева на 13,10,2008г. и в
размер на 150 лева на 30,12,2008г., както и в размер на 400 лева с РКО от
23,02,2009г.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Между страните по делото е сключен
трудов договор № 1/04,01,2008г. за неопределен срок, съгласно който ищцата е
започнала да изпълнява длъжността “оператор шприцмашина” на пълно работно време
при основно трудово възнаграждение от 230 лева. Трудовото правоотношение между
страните е съществувало до 20,12,2008г., когато трудовият договор е прекратен
със заповед на работодателя от същата дата на основание чл. 325, т.1 от КТ.
Добросъвестното полагане на труд от
работника през периода от месец август 2008г. и месец септември 2008г., за
който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение, се предполага. Ответникът
не е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е възникнало
задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Неговият размер е изчислен със
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то
е 268.20 лева за месец август 2008г. и 271.68 лева за месец септември 2008г.
Тази сума е начислена на работника по ведомост за работна заплата и е чистото
трудово възнаграждение, без направените удръжки.
Възражението, че е извършено частично
плащане трудово възнаграждение в размер на 100 лева на 26,09,2008г., в размер
на 200 лева на 13,10,2008г. и в размер на 150 лева на 30,12,2008г. се подкрепя частично
от представените от ответника писмени доказателства. От тях се установва, че е
заплатен аванс за месец август в размер на 100 лева, тъй като това изрично е
посочено в списъка от 26,09,2008г. От останалите такива – списък от
30,12,2008г. и РКО от 23,02,2009г. е видно, че ищцата действително е получила съответно
150 лева и 400 лева, но не и за какво се отнасят, евентуално ако се приеме, че
е за трудово възнаграждение – за кой месец. По тази причина и след като във
ведомостите за работни заплати за месец август и септември 2008г. липсва подпис
за получени трудови възнаграждение, то следва да се приеме, че ответникът не е
установил при условията на пълно и пряко доказване изпълнение на задължението
за заплащане на такова, освен на 100 лева за месец август. Ето защо следва да
бъде осъден да заплати сумата от общо 439,88 лева – 168,20 лева за август и
271,38 лева за септември 2008г. До
пълния предявен размер от 539,88 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 86 от ЗЗД главницата следва
да бъде присъдена ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски по
съразмерност или сумата от 122,22 лева за адвокатско възнаграждение, а на Районен
съд Асеновград на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 50 лева държавна такса
и 30 лева за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “Артглас” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ж.к.
“Северна индустриална зона”, ул.”Възрожденци” №10, ЕИК *********,
представлявано от К.К.К. да заплати на И.Х.С.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 439,88 лева (четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет
и осем стотинки), неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец август
2008г. и месец септември 2008г., както следва 168,20 лева за месец август и
271,38 лева за месец септември, ведно със законната лихва, считано от 20,08,2009г.
до окончателното им изплащане, както и сумата от 122,22 лева (сто и двадесет и
два лева и двадесет и две стотинки), направени по производството разноски, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му предявен размер от 539,88 лева (петстотин
тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА “Артглас” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, ж.к. “Северна индустриална зона”, ул.”Възрожденци”
№10, ЕИК *********, представлявано от К.К.К. да заплати на Районен съд – Асеновград сумата от 50 (петдесет лева),
дължима държавна такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че
ще бъде обявено - 17.11.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: