РЕШЕНИЕ
№ 853
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110147224 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание по 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Л. С. А.
срещу „Банка ДСК” АД.
Ищцата Л. С. А. е предявила иск за признаването за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата от 544,26 лева, представляваща остатъчна главница,
за която е издаден изпълнителен лист от 05.03.2014 г. по ч. гр. дело № 10762/2014 г. по
описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1860/2014 г. при ЧСИ Ренета Василева. Сочи се, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по посоченото ч. гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че последното
валидно извършено действие, водещо до прекъсване на погасителната давност за
вземането, е извършено плащане на сума по изпълнителното дело на 11.04.2017 г.
Твърди се, че след тази дата не са предприемани изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност, като освен това изпълнителното дело следва да
се счита за прекратено по силата на закона поради липса на поискани и предприемани
изпълнителни действия в срок от две години. Твърди, че остатъчната сума е
недължима на ответника поради изтекъл давностен срок, което моли да бъде
установено от съда. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава изцяло основателността на
предявения иск и изложените от ищцата факти. Сочи, че на 08.11.2017 г. е последната
подадена от ответника молба по изпълнителното дело, като на 13.04.2017 г. е получен
и последният паричен превод към взискателя от съдебния изпълнител. Признава
факта, че изпълнителното дело следва да се счита прекратено поради непоискани и
неизвършени изпълнителни действия в продължение на две години, както и факта, че
1
остатъчното задължение е погасено поради изтекъл давностен срок. Счита, че не е дал
повод за завеждане на делото, поради което моли разноските да останат в тежест на
ищцата. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
С депозирано от ищцата становище с вх. № 413675/19.12.2024 г. същата е
направила искане да бъде постановено решение с оглед направеното от ответника
признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
Основният спорен между страните въпрос е свързан с отговорността за
разноските, като ответникът счита, че в случая с оглед направеното признание на иска
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските
останат в тежест на ищеца. Съдът намира за неоснователно искането на ответника да
не бъде осъждан за разноските по делото, тъй като не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Предпоставките са кумулативни, като само признанието на иска не е
достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищеца. Ответникът се е снабдил с
изпълнителен титул за процесната сума, като е образувано и изпълнително дело срещу
ищцата, поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените в производството разноски за държавна
такса в размер на 50 лева.
Ищцовата страна претендира и заплащането на адв. възнаграждение в полза на
процесуалния представител в размер на 500 лева. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна защита на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение
№ 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от
15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо да бъде представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от
основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките
за оказване на безплатна адвокатска помощ. В тези случаи възнаграждението на
адвоката се определя от съда /чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв./. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като е посочил, че
следва да се присъди минималният такъв. Съдът е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
2
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая
повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност, която да е
обусловена от събирани в производството гласни доказателствени средства или
експертни заключения, като производството е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е
явил, като ответникът е признал основателността на предявения иск. Предвид
изложеното настоящият състав счита, че в полза на адв. И. Н. следва да бъде
определено адв. възнаграждение в размер на 400 лева. Следва да се посочи, че в
хипотезата на чл. 38 ЗАдв. съдът определя размера на дължимото възнаграждение,
което следва да бъде заплатено на адвоката, съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК, че Л. С. А.,
ЕГН ********** не дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК ********* сумата от 544,26 лева,
представляваща остатъчна главница, за която е издаден изпълнителен лист от
05.03.2014 г. по ч. гр. дело № 10762/2014 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Банка ДСК” АД, ЕИК ********* да заплати
на Л. С. А., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв.
„Банка ДСК” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. И. А. Н., вписан в Адвокатска
колегия – София, с адрес: гр. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Л. С. А..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3