Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 03.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 15880 по описа за 2018 година, прецени:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Представителят на ищеца Е.Й.К. излага, че срещу ищеца
се води изпълнително дело № 20128380403107 на ЧСИ М.Б., образувано по молба на
„Банка ДСК“ ЕАД на 04.04.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
13.03.2012 г. на основание заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело №
20832/2012 г. на СРС 27 състав. Предмет на изпълнението били: сумата от
39 274,64 лева непогасена главница
по договор за кредит от 20.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от
29.02.2012 г. до изплащане на вземането, 7125,48 лева договорна лихва за
периода от 27.10.2010 г. до 28.02.2012 г., сумата от 1235,17 лева наказателна
лихва за периода от 27.01.2011 г. до 28.02.2012 г. и сума от 1879,06 лева
разноски по делото. Впоследствие вземането по изпълнителното дело било цедирано
на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, а след това на ответника „Ф.И.“ ЕАД. Представителят на ищеца
твърди, че ищецът Е.Й.К. не дължи на ответника „Ф.И.“ ЕАД *** вземането за
главница по изпълнителния лист в размер на 33 824,79 лева, останало непогасено
след публичната продан, като се позовава на погасяване на вземането по давност.
Според неговите твърдения, след образуване на изпълнителното дело бил наложен
запор върху банковите сметки на ищеца като длъжник по изпълнението на
10.04.2012 г., като е изпратено и запорно съобщение до работодателя му. В
периода от 17.05.2013 г. до 18.06.2013 г. собственият на длъжника имот ап. 41 с
идентификатор 68134.4360.265.2.41 в гр. София р-н *******, бил изнесен на
публична продан, без да бъде извършена такава. На 19.12.2013 г. била извършена
нова, този път успешна публична продан на имота. Имотът бил възложен с
постановление от съдебния изпълнител на купувача Л.Б.Н., влязло в сила на
21.01.2014 г. Владението върху имота било предадено от ищеца – длъжник по
изпълнението, на 30.01.2014 г. След тази дата са последвали две удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника, съответно на 25.02.2014 г. и на
25.03.2014 г. Представителят на ищеца твърди, че датата на последната удръжка
25.03.2014 г. била началната дата на срока на погасителната давност. Същата не
се прекъсва с последващия договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.Б.“
ЕАД. На 25.03.2016 г. две години след направената удръжка от трудовото
възнаграждение, поради бездействие на взискателя, изпълнително дело № 20128380403107 на ЧСИ М.Б. било перемирано.
Поради това съображения, представителят на ищеца смята действията, извършени по
изпълнителното дело след тази дата, за ирелевантни за производството. С цесия
на 13.09.2016 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД прехвърлил вземането на „Ф.И.“ ЕАД ***, а на
22.11.2016 г. цесионерът – ответник по настоящото дело, е поискал от съдебния
изпълнител да бъде конституиран като взискател и направил искане за извършване
на изпълнителни действия. Ищецът смята, че давностният срок за погасяване на
оспореното вземане е изтекъл на 25.03.2019 г., по силата на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД.
На основание изложените обстоятелства, ищецът Е.Й.К.
прави искане до съда да признае за установено, че не дължи на ответника „Ф.И.“
ЕАД *** сумата от 33 824,79 лева остатъчна сума по главницата, предмет на
изп. дело № 20128380403107 на ЧСИ М.Б., образувано въз основа на изп. лист,
издаден на 13.03.2012 г. по гр. дело № 10823/2012 г. на СРС 27 състав, поради
погасяването й по давност.
Ответникът „Ф.И.“ ЕАД *** прави следните възражения:
- за недопустимост на иска, поради наличие на
предходно гр. дело № 3239/2019 г. на СГС със същия предмет, по което ищецът е
направил оттегляне на иска, но определението за прекратяване не е влязло в
сила;
- възражение за неоснователност на иска, поради
спиране на давността в изпълнителното производство по силата на ППВС №
3/18.11.1980 г., преди постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
Съдът с доклада си по чл. 140 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
- образуването на изп. дело № 20128380403107 на ЧСИ М.Б.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.03.2012 г. на основание заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр. дело № 20832/2012 г. на СРС 27 състав, с
първоначален взискател „Банка ДСК“ ЕАД гр. София и длъжник Е.Й.К.;
- конституирането като взискател по изпълнителното
дело на ответника „Ф.И.“ ЕАД *** по силата на договор за цесия;
- че на 25.03.2014 г. е постъпило последното плащане
по изпълнителното дело във връзка с наложен запор върху трудовото
възнаграждение (иск. молба л. 2, отговор л. 16).
По образуваното изпълнително дело, съдебният
изпълнител е изпратил до длъжника Е.Й.К. покана за доброволно изпълнение на 10.04.2012 г. На същата дата
съдебният изпълнител е насрочил опис на недвижимо имущество за 23.04.2012 г. и е изпратил запорни
съобщения до търговски банки с регистрация в Р. България, за налагане на запор.
На 16.05.2012 г. по искане на съдебния изпълнител е била вписана в СВп гр.
София възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот – апартамент № 41 в
гр. София, Столична община, район „Люлин“, на VІІ етаж в жилищната сграда блок
№ 711 вх. Б, състоящ се от дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения, със
застроена площ 31,60 кв. м (ИД л.95). На 30.05.2012 г. бил извършен опис на
имота от помощник ЧСИ (л. 115). На 31.05.2012 г. към делото била приложена
оценка на имота (л. 99). На 27.06.2012 г. била обявена публична продан на
описания недвижим имот, със срок на проданта по чл. 488 ал. 1 от ГПК от 23.07.2012
г. до 23.08.2012 г. (л. 123). На 18.10.2012 г. била насрочена нова продан по
реда на чл. 494 от ГПК, със срок на проданта от 29.10.2012 г. до 29.11.2012 г. (л.
140). Нова публична продан била обявена на 30.01.2013 г., със срок от
07.02.2013 г. до 07.03.2013 г. Не е била проведена продан на имота за периода
между определените начална и крайна дата. С протокол от 29.07.2013 г. съдебният
изпълнител е определил пазарна цена на имота в размер на 41 200 лева и
начална цена за наддаване от 30 900 лева (л. 202). С тази начална цена
съдебният изпълнител е обявил нова продан от 09.08.2013 г. до 09.09.2013 г. На
12.11.2013 г. е насрочена нова публична продан при начална цена от 24 720
лева е била насрочена за периода от 18.11.2013 г. до 18.12.2013 г. Проданта е
била разгласена на 13.11.2013 г. (л. 230). В срока на публичната продан, на
18.12.2013 г. е постъпило едно наддавателно предложение (л. 243), отразено в
протокол от 19.12.2013 г. (л. 237). С постановление от същата дата наддавачът Л.Б.Н.
е била обявена за купувач на имота (л. 241). С постановление от 07.01.2014 г.
съдебният изпълнител е възложил имота на обявения за купувач (л. 259).
Постановлението за възлагане е било вписано на 22.01.2014 г. (л. 257).
В хода на изпълнителното производство, бил наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника при трето задължено лице „С-3М“
ЕООД гр. София, съобщение до което е изпратено на 10.04.2012 г. (л. 22).
Наложен е и заповр върху банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, която е
получила съобщението на 18.04.2012 г. (л. 70). От третото задължено лице „С-3М“
ЕООД са извършвани преводи, както следва: на 26.04.2012 г. – 55,62 лева (л.
88); на 21.06.2012 г. – 64,66 лева (л. 119); на 17.07.2012 г. – 127 лева (л
120); на 23.07.2012 г. – 71,51 лева (л. 121); пна 16.08.2012 г. – 57 лева (л.
131); на 17.08.2012 г. – 127 лева (л. 132), на 30.08.2012 г. – 66,15 лева (л.
133); за периода 05.11.2012 г. 20.12.2012 г. – общо 324,95 лева (л. 148-151, л.
166); за периода от 08.01.2013 г. до 01.04.2013 г. – общо 6 плащания с общ
размер 439,27 левана 22.10.2013 г. – сумата от 395,08 лева (л. 221); на
17.12.2013 г. – 31,72 лева (л. 251); на 09.01.2014 г. – 32,14 лева (л. 252); на
21.02.2014 г. – 25,29 лева; и на 25.03.2014 г. – 33,92 лева (л. 276). След тази
дата не са били извършвани действия на принудително изпълнение до 28.05.2019
г., когато са били изпратени запорни съобщения до „Юробанк България“ АД,
„Райфайзенбанк“ ЕАД, и „ВАД Сикюрити груп“ ООД.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че
вземанията, предмет на изпълнителния лист са погасени поради изтичане на
петгодишна давност спрямо ищеца Е.Й.К. . Последното изпълнително действие,
насочено срещу ищеца като длъжник по изпълнителното дело, е било на 25.03.2014
г. и се е изразявало в плащане от третото задължено лице на дължими към
взискателя суми по наложения запор. След
тази дата до 25.03.2019 г. не са били извършвани изпълнителни действия. В тази
връзка съдът приема, че не е настъпило спиране на давностния срок с
образуването и по време на висящността на изпълнителното производство. Горното
следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 116 б. „в“ във връзка с чл. 115 б.
„ж“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Тезата, че давност не тече по време на изпълнителния
процес, противоречи на смисъла и съдържанието на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, защото
може да бъде прекъсвана само давност, която тече, а е безсмислено да се
прекъсва спрял давностен срок. В същия смисъл е и ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД
2-2013-ОСГТК, с която се обявява за изгубило сила постановление № 3 от 1980 г.
на Пленума на ВС. В конкретния случай, част от давностния срок е изтекла преди
приемането на цитираното тълкувателно решение. Въпреки това съдът намира, че
даденото с ТР 2-2013-ОСГТК тълкуване следва да се приложи и за периода преди
неговото приемане. Съгласно чл. 50 ал. 1 от Закона за нормативните актове,
тълкуването има действие от деня, в който е влязъл в сила актът, който се
тълкува. При действието на отменените чл. 47-49 от ЗНА, разпоредбата на чл. 50
ал. 1 от ЗНА се е прилагала във връзка с тълкуване, извършвано от Държавния
съвет, чието съществуване е преустановено с изменение на КРБ (отм.) с ДВ бр. 29
от 1990 г. С отмяната на чл. 47-49 от ЗНА, но запазването на действието на чл.
50 ал. 1 от ЗНА, тази разпоредба следва да се счита приложима за тълкуване,
дадено с тълкувателен съдебен акт на Върховния касационен съд като съдебен
орган, овластен да дава задължително тълкуване на закона. С чл. 50 ал. 1 от ЗНА
се прогласява изрично обратно действие на тълкуването на закона, което обратно
действие следва да се приложи за тълкувателните решения и тълкувателни
постановелния, издадени по реда на чл. 124 и сл. от ЗСВ. Поради това,
цитираното тълкувателно решение по въпроса, че по време на изпълнителния процес
погасителната давност не се спира, следва да се приложи и за давностни срокове,
които са текли преди постановяване на тълкуването, какъвто е конкретния случай.
Поради изложеното, вземането за главница в размер на
33 824,79 лева, предмет на изпълнително дело № 20128380403107, е погасено
по давност след дата 25.03.2019 г. и е недължимо от длъжника Е.Й.К. на взискателя
„Ф.И.“ ЕАД.
Законната лихва върху главницата следва да се счита
погасена като акцесорно задължение, поради погасяването по давност на главното
задължение – предмет на изпълнението. Следва да се счита погасена по давност и
т.нар. „неолихвяема сума“ в размер на 162,05 лева – от поканите за доброволно
изпълнение е видно, че задълженията, обозначени от съдебния изпълнител като
„неолихвяеми суми“ са вземания за договорна лихва, които следва да се считат
погасени с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Недължима е и начислената от съдебния изпълнител такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 3306,02 лева.
Поради непоискване и неизвършване на изпълнителни действия след 25.03.2014 г. в
продължение на две години, изпълнителното производство следва да се счита
прекратено след 25.03.2016 г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. След
неговото прекратяване е недопустимо начисляване на такса по ТТР ЗЧСИ. Съдът
обаче не може да се произнесе по дължимостта на определената такса в настоящото
производство, защото негов предмет са задълженията, които са предмет на
изпълнителното дело. Разноските по изпълнението подлежат на съдебен контрол по
реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, а не в исково производство.
Поради изложените съображения, предявеният иск с
правно основание чл. 439 от ГПК е основателен в предявения размер на
главницата, ведно с определената от съдебния изпълнител законна лихва.
Ответникът дължи на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1544,74 лева, определен съгласно чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 1353 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че
Е.Й.К., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Ф.И.“ ЕАД ***, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:*** сумата от 33 824,79 лева неплатена
главница по договор за кредит, предмет на изпълнително дело № 20128380403107 на
ЧСИ М.Б., законна лихвав размер на 18 223,07 лева и неолихвяема сума от 162,05
лева (сто шестдесет и два лева и пет стотинки), като погасени по давност.
Осъжда „Ф.И.“ ЕАД *** да
заплати на адвокат М.И.П. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на
1544,74 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 1353 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: