Решение по дело №7/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 224
Дата: 16 март 2021 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700007
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

             224 / 16.3.2021г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХI състав в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                  СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора СТТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 7 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н., регистриран като едноличен търговец с фирма „Найкен – 90 – Николай Николов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Зеленика“, № 6, ет. 1, срещу Решение №260125 от 11.11.2020г., постановено по а.н.дело №788 по описа на Районен съд Пазарджик  за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №478735-F521579 от 21.11.2019 г. на Директора на офис /Дирекция/ за обслужване гр. Пазарджик към Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което на ЕТ „Найкен-90 Николай Николов“, ЕИК *********, за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение па процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2  от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Оспорва се извода на районния съд, че процесния случай не може да квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според жалбоподателя, съдът предубедено и без логическа връзка се е опитал да вмени, като утежняващо обстоятелство това, че към 20.11.2019г. едноличния търговец е имал множество непогасени задължения към бюджета. Поддържа се становище, че сами по себе си, задълженията към бюджета не следва да се отчитат, като основание за определяне дали едно деяние е маловажно или не е маловажно.

Според касационния жалбоподател, неправилно и незаконосъобразно, решаващия съд е приел, че с подадената със закъснение декларация, приходната администрация била лишена от възможността на установи дали едноличния търговец наистина развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска.

Счита се, че след като нарушението е извършено за първи път, не е била извършвана дейност от търговеца през отчетния период и не са налице увредени обществени отношения, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 28 от ЗАНН.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като бъде отменено и процесното наказателно постановление. Иска се присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

 

3. Ответната Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите в представени по делото писмени бележки от процесуалния представител юрк. Т. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на районния съд. Изцяло се отрича възможността да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН, като процесния случай се квалифицира като маловажен.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е фактически осъществено от дружеството.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районния съд е бил сезиран с жалба от ЕТ „Найкен-90 Николай Николов“, срещу  НП №478735-F521579 от 21.11.2019 г. на Директора на офис за обслужване гр. Пазарджик към ТД на НАП, Пловдив, с което нему, за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F521579 от 05.11.2019г., съставен от Мария Мишева, на длъжност ст. инспектор по приходите. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното :

ЕТ „Найкен-90 Николай Николов“, като регистрирано по ЗДДС лице, не е осигурило подаването на Справка - декларация за ДДС в законоустановения срок до 14.10.2019 година за данъчен период от 01.09.2019г. г. до 30.09.2019 г. Справка-декларацията за посочения данъчен период е подадена в Офис за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив на 23.10.2019 година с вх. №13001660963 от 23.10.2019 г., тоест със закъснение от 9 дни.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 125 ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС. Акта е връчен на Николов на 05.11.2019г. за което е съставена надлежна разписка. Не са вписани забележки или възражения от страна на адресата на акта.

 

7. Описаните в акта факти, обстоятелствата при които са проявени и правната квалификация на деянието са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.

 

8. В хода на съдебното производство са представени :

- Уведомление за приемана на справка декларация за м. септември 2019г., с отбелязан вх. №13001660963 от 23.10.2019 г. и самата справка декларация за отчетен период м. септември 2019г. ;

- Покана изх. № 21546 от 17.10.2019г. за съставяне на акта за установяване на административно нарушения;

- Справка за общите задължения на едноличния търговец.

- Наказателно постановление №462158-F496418 от 09.09.2019 г. на Директора на офис за обслужване гр. Пазарджик към ТД на НАП, Пловдив, с което на ЕТ „Найкен-90 Николай Николов“ , за нарушение на чл.125, ал.3 и ал.5 от ЗДДС – неподаване в установения в закона срок на отчетните регистри Дневник за продажби и Дневник за покупки по ЗДДС за отчетен период м май 2019г., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. ;

- Наказателно постановление №462158-F496418 от 09.09.2019 г. на Директора на офис за обслужване гр. Пазарджик към ТД на НАП, Пловдив, с което на ЕТ „Найкен-90 Николай Николов“ , за нарушение на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС – неподаване в установения в закона срок на справка декларация по ЗДДС за отчетен период м май 2019г., на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

- Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, по силата на която директорите(ръководители) на офиси при ТД на НАП са упълномощени да издават наказателни постановления, включително в хипотезата на чл. 179 от ЗДДС.

 

9. В качеството на свидетел е бил разпитан контролния орган, съставил акта за установяване на административно нарушение. В показанията си, свидетеля е пресъздал обстоятелствата при които у бил съставен констативния акт.

 

10. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение при осъществяване на дейността на едноличния търговец е несъмнено установено. Счетено е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Според съда, както АУАН така и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е било довършено на 15.10.2019 г., доколкото законоустановения срок по чл.125 ал.5 от ЗДДС е изтекъл предишния ден. АУАН е съставен на 05.11.2019 г., тоест в тримесечния срок от откриване на нарушението и нарушителя.

Обсъдено е възражението на едноличния търговец за това, че формално извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е намерено, че същото е неоснователно. Посочено е, че  разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС изрично е предвидено, че  е налице задължение за подаване на справка декларация и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност. Според районния съд, при неподаването на справката декларация за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина развива или не дейност, както и дали коректно се разчита с държавния бюджет и фиска. Посочено е още, че  към 20.11.2019 г. едноличния търговец има множество непогасени задължения към бюджета, както и че справката-декларация е подадена от търговеца едва след изпращането на показана за съставяне на АУАН. Всичко това според съда, не дава основание да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

Прието е още, че при определяне размера на санкцията, наказващия орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга обществени отношения от бюджетната сфера и е определил е законосъобразна санкция, равняваща се на минималния размер на предвидената за съответното нарушение.

 

ІV. За правото :

 

11. Според чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

Съответно, в чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б от закона, а в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е установено правилото, че декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Бездействието относно неизпълнение на задължението за подаване на справка декларация е възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според която  лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000лв.

 

12. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Подробни съображения са изложени по отношение на възможността в случая да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

13. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Закона за данък върху добавената стойност не релевира в нито една хипотеза понятията „временно“ или „трайно“ преустановяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.  В чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, изрично е предвидено, че справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

В случая това несъмнено, не е сторено от дружеството най-малко за отчетни периоди м. май и м. септември 2019г.

 

14. Изложените от районния съд съображения относно липсата на предпоставки за квалифициране на процесното деяние, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което е излишно да се повтарят.

За да се приложи правилото на чл. 28 от ЗАНН, трябва да се установи, че по отношение на конкретно извършеното деяние са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения.

Отчетността относно задълженията за данък добавена стойност са от съществено значение за нормалното функциониране на бюджетната система на страната. Особената значимостта на охраняваните обществени отношения и констатираните данни относно фактите и обстоятелствата при които е извършено процесното нарушение, не дават основание, конкретния случай да се определи като маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като съответно отговорността на жалбоподателя се изключи изцяло.

 

15. Доказателства по делото не съдържат, каквито и да е данни, които могат обосновават еднозначно извод за значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение спрямо други нарушения от същия вид, съответно обосноваващи квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително, в случая въпросната справка декларация за данък върху добавената стойност е подадена едва след отправяне на покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и то в хипотеза на вече извършвана предходна проверка през м. юни 2019г. и установяване на същото нарушение, но за отчетен период м. май 2019г.

 

16. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260125 от 11.11.2020г., постановено по а.н.дело №788 по описа на Районен съд Пазарджик  за 2020 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :            /п/                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./п/

 

                                    

                                     2. /п/