№ 11952
гр. С., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110149322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49, вр.
чл. 45 от ЗЗД от „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД срещу С.О. за заплащане на сумата 639,23 лв. за
главница, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка, назована „щета №№“ по договор за имуществена застраховка
„Каско“ №№, със срок на покритие 05.01.2021 – 04.01.2022 г. за настъпили имуществени
вреди по лек автомобил „А. SQ5“, рег. №№, при пътно-транспортно произшествие от
22.04.2021 г. в гр. С., ул. „С.ш.“, посока кв. „Г.“, ведно със законна лихва от дата на подаване
на искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на горепосочените дата и място е настъпило ПТП, при което л. а.
„А. SQ5“, рег.№№ при движение по общински път попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, от което са причинени имуществени вреди върху
автомобила. Твърди, че собственикът на увреденото МПС е застрахован при ищцовото
дружество по имуществена застраховка „Каско”. Поддържа, че оценката на вредите възлиза
на 639,23 лв., заплатени като застрахователно обезщетение по образуваната при ищеца
застрахователна преписка. На осн. чл. 410, ал. 1 КЗ след заплащане на застрахователното
обезщетение като застраховател встъпва в правата на застрахования, увреден от непозволено
увреждане от ответника, който носи отговорност като стопанин на пътя.
Ответникът оспорва по основание и размер иска. Счита претенцията за недоказана и
оспорва наличието на препятствие на пътя и механизма на настъпване на произшествието,
мястото с оглед на това, че преди датата на ПТП са извършвани ремонтни дейности в
процесния участък; а платеното без да са осъществени условията по ОУ на ищеца. Излага,
че ул. „С.ш.“ се поддържа от С.О., която е възложила с Договор №№/14.06.2019г.
извършването на дейностите по поддръжка и текущ ремонт на пътя на „ГБС – И.с.“ АД.
Счита, че дори пътната неравност да представлява изрязана настилка, подготвена за ремонт,
но без сигнализация, то дружеството –изпълнител следва да обезопаси. Твърди, че водачът
на увреденото МПС при движение със съобразена скорост е можел да избегне
препятствието, тъй като се е намирал на прав участък и навежда възражение за
1
съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът е формулирал искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ГБС – И.с.“
АД като трето лице помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че по
силата на сключен между С.О. и „ГБС – И.с.“ АД договор №№/14.06.2019г., това лице е
поело задължение да поддържа в изправно състояние пътния участък, където е реализирано
процесното ПТП и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне
вземане за обезвреда. Съдът намира това искане за допустимо и основателно при изложените
от ответника факти. По реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1,пр.2 от ЗЗД, С.О.
предявява обратен осъдителен иск срещу „ГБС – И.с.“ АД за сумата 639,23 лв. в случай, че
съдът намери главния иск за основателен. Поддържа, че „ГБС – И.с.“ АД е задължено като
изпълнител по договора за поддръжка на пътя за неговото обезопасяване. В срока по чл. 131
от ГПК „ГБС – И.с.“ АД е подало отговор на искова молба. Оспорва иска и поддържа, че
извършената работа по пътния учатък е приета без забележки от възложителя – С.О..
Твърди, че произшествието е настъпило в участък, за който не е възложено извършването на
ремонт или след приключване на ремонтните дейности. Намира, че С.О. като възложител и
по арг. от чл. 8 от договора упражнява контрол и не е установено отклонение от работата.
Присъединява се към съображенията на С.О. относно липсата на неравност на пътя.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че пътят, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, е общински път;
както и че „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е заплатило 639,23 лв. за извършен ремонт на лек автомобил
„А. SQ5“, рег. №№.
Ищецът представя застрахователна полица №№ г. с предмет имуществено
застраховане на МПС „А. SQ5“, рег. №№, със срок на покритие 05.01.2021-04.01.2022г.,
която установява наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил към датата на ПТП (22.04.2021 г.).
Разпитан св. А. Г. и св. Н. А. установява, че процесното ПТП настъпило на
посоченото място и време – април 2021 г. на бул. „С.ш.“, ок. 500-600 м преди О.ш., когато
застрахованият автомобил е преминал през дупка на пътя, представляваща изрязана
асфалтова настилка подготвена за ремонт, която не е била обезопасена и обозначена, както и
настъпилите от това материални щети -от дясната страна предна и задна гума. Съдът
възприема показанията на свидетеля, при условията на чл. 172 от ГПК, като намира същите
за достоверни- последователни и житейски логични, резултат са на непосредствени и лични
възприятия. Гласните доказателства се подкрепят и от приетата и неоспорена от страните
авто-техническата експертиза, чието заключение допълва и потвърждава обстоятелствата за
механизъм на произшествието.
Допусната съдебна авто-техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена от
съда при условията на чл. 202 от ГПК, установява, че имуществени вреди по автомобила са
в пряка причинна връзка с реализираното ПТП при съпоставка на щетите по лекия
автомобил, установените от гласните доказателства, вкл. описът на застрахователя, и
техническите правила и норми, а стойността на щетата по средни пазарни цени към датата
на ПТП възлиза на сумата 769,03 лв.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл.
5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в интерес на населението
в Общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно
чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно, С.О. като собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да
организира дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и
2
да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на
общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като
осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като
общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена
работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по общинските
улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено движение на автомобилисти. Безспорно по делото е обстоятелството, че са
причинени имуществени вреди на л.а., застрахован при ищеца, от попадане в процесната
неравност на пътния участък, стопанисван от ответника. Установен е фактическият състав
по чл. 49 от ЗЗД. Ищецът е изпълнил задължението си да репарира вредите чрез заплащане
на застрахователно обезщетение, при което обезпечитално-гаранционната отговорност на
ответника следва да бъде ангажирана, поради проявено от служителите му бездействие и
неполагане на дължимата грижа за своевременно сигнализиране на пътния участък, а
именно като такъв с неравности на пътната настилка, и участниците в движението да са
предупредени за опасностите по пътя /чл. 13, ал. 1 от ЗДвП/. Ответникът дължи
действителната стойност на вредата и на обезщетяване подлежат увредените лица за
причинените им при настъпване на застрахователно събитие имуществени вреди по тяхната
пазарна стойност. Ето защо ответникът следва да заплати размера на причинените вреди
адекватно според действителната им стойност към момента на произшествието.
Противопоставените от ответника възражения останаха недоказани въпреки дадените му от
съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК. С оглед на заключението на САТЕ,
предявеният иск се явява изцяло основателен. Търсеното парично задължение е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва.
Приетото по главния иск налага разглеждането на евентуално съединения обратен
осъдителен иск на С.О. срещу третото лице –помагач. Страните не спорят, че са обвързани с
Договор №№/14.06.2019 г. за изработка, с възложител С.О., и „ГБС – И.с.“ АД, като
изпълнител, по силата на който изпълнителят се задължил да извършва на територията на
С.О. – VII зона, включваща райони „Панчарево“, „М.“, „Студентски“, дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. Срокът на договора
е 48 месеца, като изпълнителят поема и гаранционна отговорност за извършения ремонт. Не
се спори, че с писмо изх. № № от 12.03.2021 г. С.О. възлага ремонт на пътната настилка на
ул. „С.ш.“ в кв. Г., р-н „М.“, от бул. „К.“ до Софийски околовръстен път в срок до 30.04.2021
г., както и че е изпълнен. С това се потвърждава изнесеното от свидетелите, че пътят е бил в
ремонт и наличието на изрязана пътна настилка, като следва да се отчете, че процесното
ПТП е настъпило след възлагането на ремонта и преди неговото приключване. От събраните
писмени и гласни доказателства не се установи да са предприети действия за това в участъка
да са поставени пътни знаци за неравности по платното за движение по чл. 25 и сл. от
Наредба № 18/23.07.2001 г., във вр. с р. VI, чл.11, ал. 1, т.11 от Договора. С последната
клауза се уговаря задължението на изпълнителя за периода на извършването на ремонтните
дейности да изготви проект за временна и/или постоянна организация на движението и да го
съгласува с компетентните органи. Предвид установените правнорелевантни факти,
обратният иск се явява основателен до уважения размер на главната претенция, ведно с
дължимата законна лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, отв. С.О. трябва да
заплати на ищцовото дружество съдебни разноски за сумата общо 710 лв.за платени
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, отв. „ГБС – И.с.“ АД, трябва да заплати на С.О. за
уважения обратен иск съдебни разноски за сумата 150 лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“
№33, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „П.“ №9, на основание чл. 411, вр. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 639,23 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с
ликвидационни разноски по застрахователна преписка, назована „щета №№“ по договор за
имуществена застраховка „Каско“ №№, със срок на покритие 05.01.2021-04.01.2022 г. за
настъпили имуществени вреди по лек автомобил „А. SQ5“, рег. №№, при пътно-
транспортно произшествие от 22.04.2021 г. в гр. С., ул. „С.ш.“, посока кв. „Г.“, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 25.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“
№33, да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „П.“ №9, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 710,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страна на С.О. –
„ГБС – И.с.“ АД.
ОСЪЖДА „ГБС – И.с.“ АД, с ЕИК: ................, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Д.“ №3-5, да заплати на С.О., с ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „М.“ №33, на основание чл. 79, ал.1, пр.II oт ЗЗД, вр. чл. 219,ал. 3 от ГПК, сумата от
639,23 лева за главница, представляваща обезщетение за неизпълнен Договор
№№/14.06.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 25.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че С.О., с ЕИК ............., заплати същите суми
като изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по гр. дело № 49322/2021 г. по
описа на СРС по иска с правно основание чл. 411, вр. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГБС – И.с.“ АД, с ЕИК: ................, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Д.“ №3-5, да заплати на С.О., с ЕИК ............., седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „М.“ №33, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 150,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4