№ 15668
гр. С., 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110110845 по описа за 2024 година
„Р. 13 Корп” е предявило срещу Министерство на правосъдието иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 425 лева, от които 25 лева –
държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен отказ,
постановен с Определение №11 от 04.05.2022 на Агенция по вписванията –
гр.Р., отменен с Определение №531 от 25.02.2022 по гр.дело №387/2022, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищецът поддържа, че с Определение №11 от 04.05.2022 на Агенция по
вписванията-гр.Р. съдията по вписванията отказва подновяване на ипотека,
вписана в АВ с акт №65, том 1 , дело №599 от 2012 с рег.
№1668/02.05.2012г.Искането за заличаване на посочената ипотека е
депозирано пред Агенцията по вписванията – Имотен регистър с молба за
подновяване на договорна ипотека с акт №42, том 2, рег. №2034 от 03.05.2022
на Нотариус К. М.. Твърди, че мотивите на съдията по вписванията да откаже
да впише подновяването на ипотеката са, че искането е постъпило след
изтичането на 10-годишния срок по чл.172 от ЗЗД и че не е ясен размерът на
сумата, за която се желае подновяване.Поддържа, че при изпълнение на
1
служебните си задължения съдията по вписванията е пропуснал да вземе в
предвид разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредно положение в първоначалната й редакция, съгласно която спират
да текат от 13.03.2020 до отмяната на извънредното положение давностните и
други срокове, предвидени в нормативните актове.Твърди, че срещу
определението , с което е постановен отказ на съдията по вписванията ищецът
подава жалба по реда на чл.577 от ГПК пред Окръжен съд-Б..Твърди, че с
Определение №531 от 25.05.2022 по гр.дело №387/2022 на ОКръжен съд- Б. е
отменено Определение №11 от 04.05.2022 на Районен съд- Р., с което се
отказва вписване на молбата за подновяване на договорната ипотека.Твърди,
че от отмяната на отказа за вписване се установява, че това е
незаконосъобразно действие, от което му са причинени имуществени вреди в
размер от 425 лева, от които 25 лева – държавна такса по подадената жалба и
400 лева - адвокатско възнаграждение.Поддържа, че тъй като производството
по обжалване е едностранно охранително по своята същност, направените
разноски не могат да бъдат възложени на насрещната страна с оглед
разпоредбата на чл.541 от ГПК.Поради това претендира обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния отказ.Твърди, че за действията на съдия по
вписванията по реда на чл.49 от ЗЗД следва да отговаря Министерство на
правосъдието.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Министерство на правосъдието
оспорва предявения иск.Твърди, че отговорността му за вреди, причинени от
незаконосъобразни действия на съдии по вписванията е гаранционно-
обезпечителна.Предявява при условията на евентуалност обратен иск срещу
Р. Г. Г.- Т. за сумата от 425 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.В случай, че Министерство
на правосъдието бъде осъдено да плати цялата сума ответникът да бъде
осъден да плати на Министерство на правосъдието сумата от 425 лева,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди от
незаконосъобразния отказ за вписване, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. Г. Г. не е представила отговор на
обратния иск.
2
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С Определение №11 от 04.05.2022 по преписка №2119/2022, на съдия по
вписванията при Районен съд- гр.Р. е отказано вписването на молба за
подновяване на договорна ипотека с акт №42, том 2, рег. №2034 от 03.05.2022
на помощник нотариус по заместване Т. М. при нотариус К. М. с рег. №061.
По делото е представена жалба от „Р. 13 Корп” срещу Определение №11
от 04.05.2022 на Агенция по вписванията-гр.Р..
С определение №531 от 25.05.2022 по гр.дело №387/2022, Окръжен съд-
Б. е отменено определение №11 от 04.05.2022 на съдия по вписванията при
Районен съд- гр.Р. и са задължени съдиите по вписванията при Районен съд Р.
да извършат исканото вписване..
По делото е представена вносна бележка от 10.05.2022 за сумата от 25
лева- държавна такса за жалба , внесена от Р. 13 Корп по сметка на Окръжен
съд Б..
По делото е представен и договор за процесуално представителство от
10.05.2022, сключен между „Р. 13 Корп” и адв. К. П. за сумата от 400 лева-
адвокатско възнаграждение във връзка с подаване на жалба срещу
Определение №11 от 04.05.2022 на съдия по вписванията при Районен съд-гр.
Р..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Отговорност за вреди от действия на съдия по вписванията трябва да се
търси по общия исков ред.Исковете за присъждане на обезщетение за
настъпили вреди, вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са
предявени срещу възложителя на работата следва да бъдат квалифицирани по
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. В този смисъл е Определение №468 от 6.11.2019
по ч.гр.дело №3479/2019, ВКС, III ГО.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.Обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.Отговорността по чл.49 от
ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на определена
3
работа, ако изпълнителите на работата – физически лица, са извършили
виновно противоправно деяние и е налице причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата.
Съгласно чл.281 от ЗСВ съдиите по вписванията се назначават от
министъра на правосъдието след провеждане на конкурс.Затова именно
Министерство на правосъдието е органът, за който възниква отговорността за
вреди вследствие на незаконосъобразните действия на съдията по
вписванията.
С Определение №11 от 04.05.2022 по преписка №2119/2022, на съдия по
вписванията при Районен съд- гр.Р. е отказано вписването на молба за
подновяване на договорна ипотека с акт №42, том 2, рег. №2034 от 03.05.2022
на помощник нотариус по заместване Т. М. при нотариус К. М. с рег. №061.
С определение №531 от 25.05.2022 по гр.дело №387/2022, Окръжен съд-
Б. е отменено определение №11 от 04.05.2022 на съдия по вписванията при
Районен съд- гр.Р. и са задължени съдиите по вписванията при Районен съд Р.
да извършат исканото вписване..
Съгласно чл.569., т.5 ГПК вписванията, отбелязванията и тяхното
заличаване, са нотариални производства.Съгласно чл.15-чл.22 от Правилника
за вписванията вписването, подновяването и заличаването на ипотеките се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по
вписванията по местонахождение на недвижимия имот.Съгласно чл.22 от
Правилника за вписванията когато са изминали 10 години от датата на
вписването на ипотеката, без то да е подновено, заличаването става с молба на
заинтересования , без други доказателства.
С оглед на изложеното твърдяното увреждане, дължащо се на
постановения от съдия по вписванията отказ, който е отменен от съда като
незаконосъобразен, произтича от действие на съдия по вписванията, в
правомощията на който е да разпореди исканото вписване в рамките на
образуваното охранително производство.
Отказът на съдията по вписванията по молбата подлежи на съдебен
контрол по реда на чл.577 от ГПК, който е идентичен с контрола на всички
охранителни актове.Тъй като производството пред съда е едностранно,
охранително по своята същност, направените за него разноски не могат да се
възложат на насрещната страна, доколкото такава няма, а и с оглед
4
разпоредбата на чл.541 от ГПК.Посочената разпоредба не е пречка по общия
ред молителя да претендира обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния отказ.
Разноските сторени в производство по обжалване на отказа на съдията по
вписванията са пряка и непосредствена последица от отмяната му като
незаконосъобразен.Обжалването на отказа е свързано със задължително
заплащане на държавна такса, която в случая е 25 лева.Процесуалното
представителство от адвокат в производството по чл.577 ГПК не е
задължително, но е призната от закона възможност.Съгласно чл.11 от Наредба
№1 за съдебни поръчки, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на
действия на съдия по вписванията възнаграждението е в размер от 400 лева.В
случая видно от договора за процесуално представително е договорено и
платено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че имуществените вреди за ищеца
вследствие на незаконосъобразния отказ са в размер от 425 лева, от които 25
лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че предявенит иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По обратния иск
Уважаването на иска по чл.49 от ЗЗД обуславя разглеждането на евентуално
предявения обратен иск срещу третото лице помагач за осъждането му за
заплащане на присъдените в полза на ищеца суми.
Съдията по вписванията е в трудови правоотношения с Министерство на
правосъдието /чл.281 от ЗСВ/.В отношенията между работодателя и
работника по учредената трудово-правна връзка съгласно чл.293 от ЗСВ,
действие имат разпоредбите на чл.203-чл.206 от КТ.За вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при
или по повод изпълнение на трудовите задължения отговорността се определя
от гражданския закон.За вреда, причинена на работодателя по небрежност при
или по повод изпълнение на трудовите задължения, работникът или
служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното
месечно трудово възнаграждение.С нормата на чл.206, ал.3 от КТ изрично е
5
уредено правото на регрес, което възниква в полза на работодателя, обезщетил
третите лица за причинените от служителя вреди.
В случая Министерство на правосъдието не е установило елементите на
фактическия състав на чл.203, ал.1 от КТ, вредата да е причинена умишлено,
да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на
трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданския закон.В
случая не е установен умисъл в ответника, нито е извършено престъпление, а
незаконосъобразните действия са извършени при и по повод изпълнението на
трудовите задължения на съдията по вписванията.
От друга страна ограничената имуществена отговорност се реализира по
специален ред.В тези случаи работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или
служителя.Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата
или от плащане на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й. Ако в едномесечен срок служителят не оспори основанието
или размера на отговорността работодателят удържа дължимата сума по
трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите,
посочени в ГПК.Предвиденият специален ред за ангажиране на ограничената
имуществена отговорност на работника или служителя изключва
възможността това да бъде направено в настоящото производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният обратен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 450 лева, от които 50 лева –
държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски и в полза на
ответника по обратния иск.Но разноски не са реализирани, поради което не
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр.С., ул. „С.”№1, да заплати
на „Р. 13 Корп”, дружество, регистрирано под фирмен номер *****, със
седалище и адрес на управление:Б.В.О., Тридент Чембърс, ПК146, гр.Р.Т.., със
съдебен адрес:гр.С., ул. „В.”№68, ет.1, чрез адв. П., на основание чл.49 от ЗЗД
сумата от 425 лева, от които 25 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди от незаконосъобразен отказ, постановен с Определение №11 от
04.05.2022 на Агенция по вписванията –гр.Р., отменен с Определение №531 от
25.02.2022 по гр.дело №387/2022, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на правосъдието, гр.С., ул.
„С.”№1, срещу Р. Г. Г., ЕГН**********, с адрес:гр.Р., ул. „И.М.”№23 иск с
правно основание чл.219, ал.3 от ГПК за сумата от 425 лева, от които 25 лева –
държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен отказ,
постановен с Определение №11 от 04.05.2022 на Агенция по вписванията –
гр.Р., отменен с Определение №531 от 25.02.2022 по гр.дело №387/2022.
, ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр.С., ул. „С.”№1, да заплати на
„Р. 13 Корп” ,дружество, регистрирано под фирмен номер *****, със седалище
и адрес на управление:Б.В.О., Тридент Чембърс, ПК146, гр.Р.Т.., със съдебен
адрес:гр.С., ул. „В.”№68, ет.1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 450
лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника- Р. Г. Г..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8