Определение по дело №232/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ I -   333                                               21.02.2018 г.                                          град Бургас

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                           мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар

като разгледа докладваното от младши съдия С. Димитрова

въззивно гражданско дело № 232 по описа за 2018 година,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 48299/20.12.2017 г. от ищеца М.Й.Й., ЕГН **********, чрез адвокат Д.Т. от САК, с адрес: ***, срещу решение № 1923/23.11.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 3435/2017 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции за осъждане на ответника Т.К.И., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща стойността на невърнат паричен заем, предоставен по договор за заем, сключен между страните на 14.04.2017 г., ведно с мораторна лихва в размер на 1,25 лева, начислена върху главницата за периода от 15.05.2017 г. до 17.05.2017 г. и законна лихва, начиная от 17.05.2017 г. до окончателното плащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 1126 лева.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ищецът излага доводи за неправилност на обжалвания акт, като постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционния съд нарушил принципа за равенство на страните в процеса, като без да изложи мотиви уважил доказателствено искане на ответника за експертиза, а отхвърлил отправено от ищеца  такова, което предопределило изхода на спора с извод за неавтентичност на основното писмено доказателство по делото. Въззивникът прави оплакване за немотивираност на решението в частта, с която се прави оценка на доказателствения материал и по-точно – в частта, с която БРС кредитира тройната пред единичната експертиза. Излагат се доводи, за неправилно позоваване на съда на недопустимо събрани свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от ответника документ. Твърди се необоснованост на извода на съда, че доказателствената сила на представения разходен касов ордер била опровергана, като се сочи, че документът не е бил оспорен по делото, а тройната експертиза не установява документът да е неавтентичен. Прави се подробен анализ на изготвените по делото експертни заключения със съображения за непълнота, неяснота и необоснованост на приетата от съда тройна експертиза. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и решаване на спора по същество с постановяване на ново такова от настоящия състав, с което исковите претенции да бъдат уважени.

При условията на евентуалност, предвид разпределената от въззивния съд доказателствена тежест, въззиникът прави доказателствено искане за назначаване на техническа експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.К.И., ЕГН **********, чрез адвокат П.М. БАК, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и излага насрещни съображения по оплакванията, релевирани от въззивника. Твърди, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно, като по същество се споделят изложените от районния съдия мотиви, предвид което, моли, актът да бъде потвърден изцяло. Противопоставя се на доказателственото искане на въззивника, като твърди, че за допускането й не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК.

Настоящият състав намира, че постъпилата въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстнационния съд поради процесуални нарушения. В конкретния случай, въззивникът излага множество оплаквания за допуснати от БРС процесуални нарушения, но не обосновава с тях направеното пред БОС доказателствено искане. Още повече задачата, по която се иска назначаване на експертиза не е прецизирана, а доказателственото искане е поставено в зависимост от действия на въззивния съд, които, доколкото не е направено оплакване в такъв смисъл, не са част от въззивното производство и служебните задължения на съда. На следващо място, следва да се съобрази и становището на въззиваемия за настъпила процесуална преклузия за искането.

Предвид изложеното, съдът ще се произнесе по доказателственото искане на въззивника, след прецизирането му и вземане становището на въззиваемия, в открито съдебно заседание по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 48299/20.12.2017 г. от М.Й.Й., ЕГН **********, чрез адвокат Д.Т. от САК, с адрес: ***, срещу решение № 1923/23.11.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 3435/2017 г.

ВНАСЯ в.гр.д. № 232/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в насроченото открито съдебно заседание за 21.03.2018 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.