№ 74
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000258 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалби на С. С.
ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х.Л.
А от с.Кралево, срещу решение № 260036 от 30.12.2020г. по търг.дело №
32/20г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 15
000лв. до 30 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания от травматологични
увреждания: счупване на горния край на раменната кост, закрито в ляво,
настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019г., причинено от водача на МПС
„Рено Меган Сценик“ с рег. № Т 5391 АК, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
BG/30/118003492261 и
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу
същото решение, но в частта му, с която застрахователното дружество е
осъдено да заплати на С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и
1
законна представителка Х.Л. А от с.Кралево, обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от травматологични
увреждания: счупване на горния край на раменната кост, закрито в ляво,
настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019г., причинено от водача на МПС
„Рено Меган Сценик“ с рег. № Т 5391 АК, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
BG/30/118003492261 за разликата над 10 000лв. до присъдените 15 000лв.,
както и до размера на сумата 769лв. – разноски.
Във въззивната жалба на С. С. ИСМ., чрез неговата майка и законна
представителка, се твърди че съдът неправилно е приложил установения в
чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост и като последица е определил
обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответства на степента на търпените
неимуществени вреди.
Твърди че присъденият размер на застрахователното обезщетение е
занижен. Твърди че съдът не е анализирал, аргументирал и не е извършил
цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства за определяне на
размера на обезщетението. Твърди че съдът не е отчел възрастта на
пострадалия, периода от половин година, в който пострадалият е изпитвал
болки и страдания, интензитета на търпените болки, нуждата от грижи от
родителите, трайните оперативни белези, които ще останат за цял живот,
продължителната изолация, през която детето е било затворено. Твърди че
съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение със социално-
икономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ нива на
застрахователни обезщетения. Позовава се и на присъдени обезщетения от
съдилищата в по-високи размери по сходни случаи.
Моли съда да отмени решението на съда в обжалваната от него
отхвърлителна част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му, претендиран от него
размер, ведно със законна лихва. Претендира направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД
2
със седалище гр.София в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор
на подадената от И. жалба.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в обжалваната от тях осъдителна част е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно.
Твърди че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД като е присъдил
обезщетение в завишен размер, което не кореспондира на критериите за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърди че сумата 15 000лв. е
прекомерно завишена и не кореспондира на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период, както и че не съответства на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания на ищеца
и на факта, че телесното увреждане е възстановено в обичайния за това срок.
Твърди че присъденото обезщетение е прекомерно и не е съобразено с
представените по делото доказателства.
Твърди че при процесното ПТП ищецът не е бил достатъчно защитен,
доколкото не се е намирал в „Система за обезопасяване на деца“.
Недостатъчният родителски надзор от страна на родителите на И. е довел до
поставянето на здравето и живота му в опасност, което от своя страна е
нарушение по чл.48 ал.1 от ЗЗД и представлява съпричиняване на
вредоносния резултат. Твърди че съдът се е отклонил от практиката на
съдилищата по подобни случаи.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което искът за обезщетение
за неимуществени вреди за обжалваната от него разлика да бъде отхвърлен.
Претендира направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна по тази жалба С. С. ИСМ., малолетен, действащ
чрез своята майка и законна представителка Х.Л. А от с.Кралево, в депозиран
в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от застрахователя част.
3
Въззивникът С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез своята майка и
законна представителка А, в депозирана за съдебно заседание от процесуален
представител молба, поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за
обезщетение в предявения от него размер и да остави без уважение жалбата
на застрахователя.
Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призовани,
не се явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по
жалбите, предвет на въззивно производство.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от С. С. ИСМ.,
малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Х.Л. А
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и имуществени вреди в размер на
180 лв. в резултат на пътно-транспортно произшествие на 23.03.2019г.,
причинено виновно от Ш К М при управление на лек автомобил с рег.№ Т
5391 АК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на въззивно
обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до 15 000лв. и в частта му, с
която претенцията за разликата над 15 000лв. до 30 000лв. е отхвърлена.
Първоинстанционното решение в частите му, с които искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размера на сумата 10 000лв. и искът за
имуществени вреди е уважен изцяло е влязло в сила.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 23.03.2019г., вината на водача Ш К М и
4
механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Мехмедов вреди при
управлението на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване.
Не са спорни установените от първата инстанция травматични
увреждания: счупване на горния край на лявата раменна кост. Установено е с
представените медицински документи и от заключението на приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, че И. е приет в
лечебно заведение в деня на произшествието. Първоначално е извършено
закрито наместване на счупването, а на 28.03.2019г. е извършено открито
наместване на горния край на лявата раменна кост, под обща упойка,
счупването е фиксирано с Киршнерова игла и е поставена имобилизация.
Следоперативният период е протекъл гладко и на следващия ден детето е
изписано за продължаване на лечението при домашни условия. Според
експерта счупването на лявата раменна кост е причинило трайно затруднение
на движението на лява ръка за около шест месеца. Срокът за възстановяване е
определен от експерта около шест месеца, като в съдебно заседание е
посочено, че при децата е възможно този срок да бъде леко съкратен. Към
момента при преглед експертът е установил че е налице добро
възстановяване на счупената лява раменна кост, ръката се движи в пълен
обем, няма болки.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ш К М, живеещ с
майката на С.И., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво,
кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема
за установено че детето е останало при майка си в следващия месец и
половина – два, докато е бил с шина и тя му е помагала в ежедневието, докато
ръката му е била обездвижена. Свидетелят сочи, че детето си е стояло в къщи.
5
Изпитвало е болки в ръката, които са продължили до към пет – шест месеца
от произшествието. И преди произшествието детето не е било приказливо, но
след него се е затворило съвсем, не иска да говори за инцидента.
От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, обективно и
компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитира от съда изцяло към
момента на изследването детето е с нормалпсихологическо функциониране,
отговарящо на възрастта му с неговите характерови особености. Липсват
данни за повишена емоционална лабилност и страхови изживявания, които да
са пряко свързани с инцидента. Изградените характерови особености и
налични дефицити и нужди са на база на възпитателният модел и нямат пряка
връзка с инцидента.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 15 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от И. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 23.03.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 5 години. Получил е фрактура на ляво рамо,
наместена оперативно. Възстановителният период е продължил около шест
месеца, като към момента е налице пълно възстановяване от счупването. За
определяне на този размер на обезщетението, въззивният съд отчита вида на
увреждането, липсата на усложнения от счупването и негово пълно
възстановяване към момента. По време на възстановителният период и
особено в периода на обездвижване на ръката детето е имало нужда от помощ
в ежедневието и безспорно е търпяло болки. По делото не са събрани
доказателства за претърпени болки и страдания с интезитет и времетраене над
нормално присъщите, а от експерта – психолог е дадено заключение че
изградените характерови особености и налични дефицити и нужди са на база
на възпитателният модел и нямат връзка с инцидента. С оглед на така
изложеното, въззивният съд намира че сумата 15 000лв. е достатъчна да
6
компенсира претърпените от детето И. болки, страдания, неудобства и стрес в
резултат на получената травма при ПТП.
Посочените от страната примери от съдебната практика, макар и да се
отнасят за счупване на раменна кост касаят и за други увреждания, няколко
операции, с тежък възстановителен период, поради което и определеният по
тези дела размер не може да бъде приет за пример на обичайна съдебна
практика.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият И. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат тъй като не е бил поставен в предпазен стол в автомобила с оглед
неговата възраст, евентуално с поставен предпазен колан. В константната и
задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището,
че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание
за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането
като неблагоприятен резултат.
Не е спорно, че пострадалият И. е пътувал в качеството си на пътник на
задна седалка на лек автомобил „Рено Меган – Сценик“. В резултат на
действия на водача на автомобила, автомобилът напуска пътното платно, удря
се в крайпътна мантинела, преобръща се няколко пъти и се удря странично в
крайпътно дърво. Както съдебно-автотехниническата експертиза, така и
съдебно-медицинската експертиза дават предположение в заключенията си че
детето е била на задна седалка на автомобила, поставен в детска седалка.
Прието е от съдебно-автотехническата експертиза, че ищецът е бил
обезопасен чрез поставен колан или е бил в „Система за обезопасяване на
деца“. Изводът е направен от експертите съобразно възрастта на пострадалия
и получените от него травми и уврежданията на лекия автомобил. Посочено е,
7
че механизмът на счупване е от удар върху твърд предмет вътре в купето на
автомобила, въпреки поставен предпазен колан. Посочено е също така, че
няма изпадане от автомобила, защото ако такова е имало, то телесните
повреди биха били значително по-тежки. Фактът че детето е извадено от
автомобила е установен и от показанията на свидетеля Мехмедов, водач на
катастрофиралия автомобил, сочещ че са извадили децата през преден десен
прозорец, като преди това са ги откопчали.
С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за недоказано
направеното от застрахователя възражение за съпричиняване.
С оглед на така изложеното и предвид определения от въззивната
инстанция справедлив размер на обезщетението за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди обжалваното решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над 10 000лв.
до 15 000лв. следва да бъде потвърдено. Следва да бъде потвърдено и в частта
му, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 15 000лв. до
30 000лв.
По претенциите за разноски:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, предмета на въззивно производство и
изхода на спора в полза на въззивника И. следва да бъде присъдена сумата
700лв., представляваща адвокатско възнаграждение, изрично уговорено в
представения по делото договор за правна защита и съдействие за подаване на
отговор на въззивна жалба и процесуално представителство. Уговореното
възнаграждение за подаване на въззивна жалба и процесуално
представителство и разноските за държавна такса не следва да се присъждат
предвид потвърждаване на решението в обжалваните от него части.
Разноски в полза на застрахователното дружество не следва да се
присъждат. Заплатената държавна такса по въззивната жалба срещу
решението в осъдителната му част не следва да се присъжда с оглед изхода на
спора, а доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение
няма представени. При данни за упълномощен адвокат, представлявал
застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение не следва да
бъде присъждано.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 30.12.2020г. по търг.дело №
32/20г. по описа на Окръжен съд – Търговище в частите му, с които е
отхвърлен предявения от С. С. ИСМ., малолетен, чрез неговата майка и
законна представителка Х.Л. А срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 15
000лв. до 30 000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени болки и страдания от травматологични
увреждания: счупване на горния край на раменната кост, закрито в ляво,
настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019г., причинено от водача на МПС
„Рено Меган Сценик“ с рег. № Т 5391 АК, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
BG/30/118003492261 и в частта му, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД е осъдено да заплати на С. С. ИСМ., малолетен, действащ чрез
своята майка и законна представителка Х.Л. А от с.Кралево, обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от
травматологични увреждания: счупване на горния край на раменната кост,
закрито в ляво, настъпили в резултат на ПТП от 23.03.2019г., причинено от
водача на МПС „Рено Меган Сценик“ с рег. № Т 5391 АК, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/30/118003492261 за разликата над 10 000лв. до присъдените
15 000лв., както и до размера на сумата 769лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК ********* да
заплати на С. С. ИСМ., малолетен, чрез неговата майка и законна
представителка Х.Л. А, от с.Кралево, сумата 700лв. /седемстотин лева/,
представляваща направени пред въззивна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10