Р Е Ш Е Н И Е
Номер 525 07.04.2021г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на седемнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1612 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда чл.145
и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 и чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.И.
*** и Е.И.Д., с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Ц.З. от АК-гр.Велико
Търново, със съдебен адрес:***, офис 1, против Заповед № 1799 от 21.07.2020г.
на Заместник- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/
на Община Бургас, с която е наредено премахване на незаконен строеж- Бунгало
/под № 10, в работната окомерна схема на Община Бургас, находящ се в поземлен
имот, с идентификатор *по КК на гр.Бургас, УПИ
ХVII-57, в кв.1 по ПУП- План за регулация и застрояване
за имоти № **.15, **.35, **.43, **.57, **.70, **.86, **.87, **.88, **.95, **.98
и **.99, местност „ххквартал „Крайморие“, гр.Бургас, който строеж е изпълнен от
неизвестен извършител. С тази заповед е определен и срок за доброволно
изпълнение, считано от влизането й в сила, като са указани ипоследиците от евентуалното й неизпълнение.
Оспорва
се законосъобразността на издадената заповед. В жалбата се признава факта, че
двете оспорващи страни са собственици на общо 5 бр. бунгала, сред които и
процесното, които стопанисват през годините. Сочи се, че праводателят на двете
жалбоподателки- техният покоен баща Иван Е., приживе е придобил собствеността
върху бунгалото от дружеството „Електроразпределение- Плевен“ ЕАД на
25.08.2004г., за което се прилага незаверено копие на фактура и квитанция към
приходен касов ордер. Според жалбоподателите, в община Бургас имало документ за
временно строителство и разрешение за строеж на конкретното бунгало. Акцентира
се на обстоятелството, че бунгалата се ползват от жалбоподателите години наред,
като са водоснабдени и се заплащат разходите за питейна вода. Застъпва се
тезата, че бунгалата, сред които и процесното, съставляват „преместваеми
обекти“. Признава се факта, че освен оспорената по делото заповед,
жалбоподателите са умедомени и за наличието на Констативен акт № П-12 от
15.06.2020г., който обаче е неотносим към предмета на делото, доколкото се
отнася за бунгало № 5, а не за процесното бунгало № 10. Сочи се, че при
съставяне на описания в заповедта констативен акт, както и в останалите актове
съставяни за другите бунгала, не е присъствал представител на оспорващите. При
положение, че бунгалото е преместваем обект, според оспорващите е налице друг
нормативен ред за неговото премахване, а не издаване на заповед с процесното
правно основание, поради което считат, че е нарушен и материалния закон.
Ангажират съдебно-техническа експертиза, както и гласни и писмени
доказателства. В писмени бележки доразвива тезата си, че обектът е преместваем.
Община Бургас и Областна администрация Бургас не представили документи относно предоставеното
през 70-те години право на „Електроразпределение Плевен“ да изгради бунгала на
това място, които според оспорващите трябвало да съхраняват. Процесният
констативен акт не бил връчен на двете жалбоподателки, с което били лишени от
правото си на възражения в съответния срок. В условието на евентуалност, ако се
приеме наличието на „строеж“, следвало да се вземе предвид указаното в § 16 от
ДР на ЗУТ, с оглед установеното време на изграждане на строежа, както и наличие
на останалите предпоставки за приемането на този строеж, като търпим. На
следващо място, жалбоподателите се позовават на термина „временен строеж“,
изграден съгласно разрешение по чл.120 от ППЗТСУ, който обслужвал дейност по
строеж извършван от посоченото юридическо лице. Оспорва се наличието на
основанието по чл.225, ал.2 от ЗУТ, като се позовава и на съдебна практика.
Иска се отмяна на оспорената по делото заповед, издадена по отношение на
бунгало № 10. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът–Заместник-кмет по СИРР на Община Бургас,
чрез процесуалния си представител, представя по делото административната
преписка. Оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена, като неоснователна. Сочи,
че са налице всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки за
издаване на административния акт. Оспорват се представени по делото документи,
които не са заверени и се иска изключването им от доказателствата.
Пълномощникът на ответната страна пледира за отхвърляне на жалбата, с оглед
събраните по делото доказателства. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В условието на евентуалност, ако бъде уважена жалбата, прави
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което
следвало да се редуцира до минималния размер.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира
следното:
Оспорването от страна на М.И.А. и Е.И.Д. е процесуално
ДОПУСТИМО. За двете лица е налице правен интерес от оспорването, тъй като макар
да не са посочени изрично като адресати на обжалваната по делото заповед,
същата е неблагоприятен за тях административен акт, който засяга правната им
сфера. Това е така, защото признатите от двете оспорващи страни факти и
обстоятелства, а именно че са дългогодишни собственици на 5 бр. бунгала, сред
които и процесното бунгало № 10, които владеят и ползват от години, след като
техният покоен баща е закупил тези бунгала на 25.08.2004г. Признава се и факта,
че към момента на издаване на заповедта собствеността върху Бунгало № 10 е
придобита по наследство от праводателя Иван Е., бивш жител ***, починал на
09.09.2011г. /удостоверение за наследници-
л.11/. В този смисъл, оспорващите се легитимират като собственици на обекта,
описан в заповедта, а за това обстоятелство не само, че не се спори от
насрещната страна, но и ответникът чрез упълномощения си процесуален
представител изрично изтъква, че счита именна двете физически лица за
собственици на описания в заповедта незаконен строеж. Заповедта е индивидуален
административен акт, който подлежи на оспорване пред съда, а предвид липсата на
спор и относно факта, че заповедта не е връчвана лично на двете физически лица,
не би могъл да се обоснове извод за просрочие на оспорването, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена и в срока по чл.149, ал.1 от АПК. При
наличие на всички кумулативно изискуеми положителни предпоставки за допустимост
на оспорването, жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При
разглеждане на спора по същество, съдът съобрази следното:
Факти:
От приетите по
делото доказателства, част от административната преписка се установява, че с Констативен
акт № П-17 от 15.06.2020 г. /л.23-25/,
съставен при проверка от двама служители от Дирекция «Устройство на
територията» на община Бургас, е установен незаконен строеж, представляващ „Бунгало” /под № 10 в работната окомерна
схема на общината, находящ се в поземлен имот, с идентификатор *по КК на гр.Бургас,
УПИ ХVII-57, в кв.1 по ПУП- План за
регулация и застрояване за имоти № **.15, **.35, **.43, **.57, **.70, **.86, **.87,
**.88, **.95, **.98 и **.99, местност „ххквартал „Крайморие“, гр.Бургас.
Констатирано
е, че поземленият имот, върху който е разположено Бунгало № 10 е собственост на
Българската държава, като се сочи, че съгласно ПУП- ПРЗ за описаните по-горе
имоти, одобрен с Решение на Общински съвет- Бургас, влязъл в сила на
18.06.2013г. и цитираните заповеди на Община Бургас, Българската държава е
определена за собственик на УПИ ХVII-57, в кв.1 по ПУП-ПРЗ, отреден за „курортно
строителство“, с площ от 1090 кв.м. Сочи се, че липсва одобрен проект за
бунгалото, нито е извършвано съгласуване от контролните органи, липсва учредено
право на строеж, нито е издавано разрешение за строеж, респективно липсва
протокол за откриване на строителна площадка, както и протокол за определяне на
строителна линия и ниво.
Описано
е, че при проверката на място е установено в поземления имот извършването на
незаконен строеж „бунгало“, изградено от дървена конструкция, с двускатен покрив, с размери
3.70/ 6 м. и височина 2.50 м, като е трайно закрепен за терена. Според
констатациите на проверяващите служители към момента строежа не е използван, а
периода на изграждане не може да се установи.
Констатираните
нарушения се изразяват според описаното в КП в изпълнение на строеж в поземлен
имот държавна собственост, без учредено право на строеж, без одобрен
инвестиционен проект и без разрешение за строеж, а като нарушени разпоредби са
посочени чл.148, ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.3 и чл.182, ал.1 от ЗУТ.
Процесното
Бунгало № 10 е квалифицирано, като строеж от V-та категория, съгласно чл.137,
ал.1, т.5, буква «а» от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на
МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Констативният
акт е съставен от длъжностни лица при община Бургас,
в отсъствие на собственика на строежа към онзи момент, а тъй като е изпълнен от
неизвестен извършител, поради което и не би могъл да бъде връчен на конкретно
лице към онзи момент е съобщен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, чрез поставяне
на обекта, както и на съответното табло за съобщения в ЦАУ «Приморие», а също
така и в интернет страницата на община Бургас, с оглед обективираното в Акт за
резултатите от обявяването на КА № П-17 от 15.06.2020г. /л.26/. Срещу
констативния акт, в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, не са постъпили възражения.
При така
установените факти и обстоятелства, зам.кметът на община Бургас е издал Заповед
№ 1799 от 21.07.2020 г., на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ, с оглед наличието на оправомощителна заповед, издадена от Кмета на
община Бургас. Наредено да се премахне установения незаконен строеж.
По делото е
безспорно, че имотът върху който е разположено бунгалото е държавна
собственост. Липсват дори твърдения от страна на жалбоподателите, че в някакъв
период от време са придобили собственост върху този имот.
Безспорно е и
обстоятелството, че бунгалото, заедно с още 4 подобни бунгала са придобити от
праводателя на оспорващите на 25.08.2004г., като според заявеното от тях в
жалбата, същите разполагат само с фактура и квитанция от приходен касов ордер
за сумата от 720 лева /л.11 от делото/.
Предвид
факта, че документите са приложени към жалбата като незаверени копия, съдът предостави възможност на оспорващите страни
да бъдат заверени, с оглед приемането им като доказателства по делото,
респективно да представят в съдебно заседание техен оригинал или заверен с
оригинала екземпляр. До приключване събирането на доказателсва обаче, страните
не приложиха такъв екземпляр на представената Фактура № ********** от
25.08.2004г., издадена от доставчика «Електроразпределение Плевен» ЕАД на
получателя И.Е.И. за 5 бр. «бракувани бунгала» на единична стойност 120 лева, без
ДДС или общо 720 лева, с включен ДДС. В последното съдебно заседание,
пълномощникът на жалбоподателите представи в оригинален индигиран екземпляр
само Квитанция № 0001590 за сумата от 720 лева, платена в брой от И.Е.И. по
Фактура № ********** от 25.08.2004г., който след сравнение с представеното по
делото копие и надлежното му заверяване от пълномощника, бе върнат на
представилите го жалбоподатели.
В преписката изпратена
от ответната страна се съдържа и формално заверено копие на Договор за продажба
от 25.08.2004г., сключен в гр.Плевен, между продавача «Електроразпределение -
Плевен»ЕАД и купувача И.Е.И.. Предмет на договора е закупуването на движими
вещи- демонтирани материали от бракувани бунгала срещу цена от 120 лева, без ДДС.
В долния десен ъгъл на втората страница на договора /л.35 от делото/ се съдържа
саморъчно изписан текст, че «материалите по фактура № 17011690 от 25 август са предадени на 26 август», като са положени
подписи и на лицето, което ги е предало, както на приел. По изрично искане на
жалбоподателите, да бъде представен оригинала на този договор, с който те не са
запознати, ответната страна не представи оригинален екземпляр. Според тезата на
ответника, жалбоподателите са приложили копието на този частен документ, тъй
като именно техния праводател е страна по договора, което обстоятелство обаче
бе отречено от оспорващите страни, според които не са знаели за съществуването
на този договор.
Заявеното от
ответната страна се подкрепя и от отговора на Областния управител на Област
Бургас /л.126 от делото/, според което «при
проведена среща в Областна администрация и г-жа Е.И.Д. от същата е представено
незаверено копие от Договор от 25.08.2004г. за продажба на демонтирани
материали от бракувани бунгала, сключен между «Електроразпределение Плевен»ЕАД
и И.И., чиято наследница е г-жа Д., както и фактура от 25.08.2004г. и квитанция
към приходния касов ордер». В писмото на Областния управител се сочи още,
че върху поземлен имот с идентификатор *са разположени множество постройки,
представляващи бараки и дървени бунгала. В КК е отразена единствено сградата за
енергопроизводство, с идентификатор **.125.1. По искане на съда, изрично се
уточнява, че от наличните в досието на имота документи, не са налице такива,
които да удостоверяват урчедяване право на строеж, ползване на имота и
разполагане на постройки или съоръжения в полза на заличеното дружество «Електроразпределение - Плевен» ЕАД, както и
на други лица.» Сочи се, че Държавата не е съгласувала строителни книжа за
постройките в имота
Тази своя
теза оспорващите заявиха и по време на личното им изслушване, по реда на чл.176
от ГПК, с оглед установяване на обстоятелствата по делото, като отрекоха да са
виждали този договор, нито да са представили копие на документа в учреждение по
някакъв повод.
За
установяване на факти от съществено значение за оспорването, бяха изискани
документи от правоприемника на «Електроразпределение- Плевен» ЕАД, а именно
дружеството «ЧЕЗ Разпределение БЪЛГАРИЯ» АД. Видно от приложеното по делото
писмо- отговор /л.100/, в архивите на това дружество не се съхранява Договор за
продажба на движими вещи от 25.08.2004г., сключен между праводателя на
юридическото лице, като продавач и купувача И.И. Е..
Допълнително,
от страна на правоприемника на заличеното дружество «Електроразпределение-Плевен» ЕАД бе изпратен писмен отговор /л.134
от делото/, видно от който «след извършена обстойна проверка, включително в
счетоводните регистри на дружеството, не се установиха и не бяха открити
съхранени налични данни и документи относно обстоятелството по какъв начин е
предоставено право на изграждане на бунгала в поземлен имот, с идентификатор *по
КККР, в парк «Росенец», местност «Отманли», гр.Бургас. Сочи се, че водените в
счетоводните регистри на заличеното дружество активи- 6 броя дървени бараки
/бунгала/, разположени в парк «Росенец» са били бракувани и отписани през месец
август 2004г.
По искане на
съда, от страна на Община Бургас е изпратено изрично писмо /л.108 от делото/, в
което се сочи, че след извършена проверка в архива на общинската администрация
е установено, че не се съхранява издавано разрешение за изграждане или
разполагане на обекти в поземлен имот държавна собственост, с идентификатор *по
КК на гр.Бургас, УПИ ХVII-57, в кв.1 по
ПУП-ПРЗ, което да е издавано във времето в полза на заличеното дружество «Електроразпределение-
Плевен» ЕАД.
От СГКК-
гр.Бургас бе изискана информация относно наличието на устройствени планове,
действието им във времето по отношение на процесния недвижим имот,
предвижданията на тези планове и наличието на вписани в КККР почивни бази, от
какво се състоят /сгради и съоръжения/, съответно собствеността на тези имоти.
Видно от отговора, в процесният недвижим имот- държавна собственост е вписана
една единствена сграда, с функционално предназначение- сграда за
енергопроизводство, със застроена площ 44 кв.м. В СГКК са представени само
ПУП-План за застрояване и Трасировъчен план, в които фигурирала само цитираната
сграда. Според данните от тези планове, имот с настоящия идентификатор */предходен
номер УПИ ХVII-57/ е отреден „за курортно строителство“.
В хода на
производството двете страни ангажираха и гласни доказателства, като по искане
на жалбоподателите бе изслушан свидетеля Костадин Г., а по искане на ответната
страна- свидетеля М. Д.а.
В показанията
си свидетелят Д.а потвърди, че е участвала при извършване на оглед на
процесното Бунгало № 10, за което е съставен КП № П-17 от 15.06.20г. Според
нейните лични възприятия това бунгало е изградено от дървена конструкция, с
двускатен покрив и е трайно прикрепено върху бетонова основа. Заяви, че огледът
е бил извършен отвън, тъй като служителите не са имали достъп да влязът в
помещението. Не може да коментира начина на самото закрепване, но изрично
заяви, че бунгалото е разположено непосредствено върху бетоновата основа, т.е
липсвало простраство между дървената конструкция и разположената върху земята
бетонова основа или с други думи, бунгалото не е «повдигнато» спрямо бетоновата
основа, поради което от служителите извършващи огледа е обоснован извода, че не
би могло да се отдели от нея. Заяви, че при огледа на място не е видяла табела
с надпис «Електроразпределение- Плевен».
В показанията
си свидетелят К.Г. изтъкна, че познава двете жалбоподателки от 2004г., а
техният покоен баща от по-рано. Приживе, баща им е бил пазач на бунгалата на
«Енерго Плевен» в м. «Отманли». Бунгалата са 5 на брой, като от бащата на
оспорващите знаел, че дружеството е продала тези бунгало на И.И.. Сочи, че
същите са изградени върху бетонова основа. Заяви, че е влизал вътре в
помещенията, но не се виждало по какъв начин бунгалото е закрепено върху тази
бетонова основа. Потвърди, че бунгалата се ползват трайно във времето, като
идвали и гости от гр.Плевен. Мястото,
където са разположени бунгалата е заградено, а отвън имало табела с надпис на
плевенското дружество. Освен бунгалата,
в заграденото пространство имало и един трафопост. Той лично е възприел
съществуването на бунгалата от 2002г., но не знае кога са построени. Сочи, че
трафопостът захранвал остров «Света Анастасия» /с предишно наименование остров
Болшевик». Има водоснабдяване на бунгалата, а трафопостът не работи от 5-6
години.
По делото е
назначена и приета СТЕ, изготвена от вещото лице инж.С.Б. /л.71 и сл. от
делото/.
Видно от
приетото по делото заключение, съгласно ПУП-ПРЗ за имотите, одобрен с Решение №
21-15/26.03 и 28.03.2013г. на Общински съвет-Бургас /л.120 от делото/ и издадена
въз основа на него Заповед на Кмета на община Бургас от 12.11.2013г.,
Българската държава е собственик на имота, отреден «за курортно строителство».
Бунгало № 10 е изпълнено без учредено право на строеж и без строителни книжа
/одобрен проект и разрешение/. Ситуирано е в западната част на имота. Носещата
конструкция на бунгалото е метална, ссътавена от метални греди /колони/ и греди
от винкел, върху които е изпълнен двускатен покрив, покрит с ламарина и
етернит. По ограждащите му стени отвън е изпълнена обшивка от дъски и
водоустойчив гипсокартон, обрушена и на места прогнила. За ограждащите стени са
ползвани панели, захванати за метална носеща рамка, а върху тях е изпълнена
обшивката. Дограмата е смесена- дървени прозорци и един алуминиев прозорец, като
има две врати, от които едната е метална. Бунгалото не е електрифицирано, но
има канализационно отклонение, което е показателно за наличието на
водоснабдяване. Вещото лице сочи, че металните колони от носещата конструкция
са «насадени» в бетонова плоча с дебелина 25 см. При огледа и извършените
замервания, като приблизителни размери на бунгалото се описват, както следва:
3.70 м / 6.00 м и височина 2.70 м. Цялостното състояние на бунгалото е силно
амортизирано.
Според
заявеното от експерта, бунгалото може да бъде преместено на друго място само
чрез демонтаж, пренасяне на елементите и монтирането им на ново място, върху
нова основа със същата функция. НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕНО В НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ.
В конкретният случай, поради лошото му
състояние /силна амортизация/, голямата част от елементите няма да могат да се
ползват. Колкото до бетоновата основа, върху който същото е «насадено», тази
плоча не би могла да се пренесе на друго място, а следва при евентуален
демонтаж да се разбие и да се почисти земното пространство.
При
изслушване на вещото лице- в открито заседание на 11.11.2020г. вещото лице
уточни, че понятието «насадени» означава следното: «В бетона се оставя дупка, колоната влиза и се подлива с бетон и наоколо
се слагат планки с болтове които я държат». При посещението си на място и
извършения оглед, експертът счита, че закрепването на носещата конструкция е
извършено по този начин, с други думи е направена т.нар. «монтажна обувка».
Снимката, която най-добре онагледява изграждането е фотоснимка № 3 от приложението
към заключението.
По отношение
на времето на изграждане на процесното бунгало, вещото лице сочи, че документи
с подобна информация не са били открити и поради това не може да се посочи
точната година на построяването. Въпреки това, могат да се направят изводи за
времето на изграждане имайки предвид външния му вид и начин на изграждане и
по-конкретно използването на «етернит» за покривно покритие. В
обстоятелствената част на заключението обстойно е описано, че етернитът е
материал, който съдържа азбест. Сочи се, че преди 90-те години на миналия век
етернита масово се е използвал като покривно покритие, но в началото на 1990г.,
със съответна Директива, в ЕС е била забранена употребата на азбест в
строителството, като в България също са предприети законодателни промени и
конкретно с Наредба за опасност от химически вещества и препарати, в сила от
2003г. също е въведена забрана за употреба на азбест.
Вещото лице
сочи, че при издирване на документите относно изграждане на бившата почивна
база на плевенското енерго-дружество, в преписката за парк «Росенец»,
предоставена й за нуждите на експертизата при посещението на вещото лице в
Областна администрация-Бургас, установила, че е наличен само един Кадастрален
план на Лесопарк «Росенец» с № 1144, одобрен на 11.09.1990г. от Общински
народен съвет- Бургас. В плана са нанесени изградени почивни бази на
територията на този парк, но почивна база на «Електроразпределение - Плевен» - гр.Плевен не фигурира, т.е. не е
нанесена. На мястото, където се намира процесното бунгало и останалите бунгала
ползвани от жалбоподателите е отразен само горски път, водещ до базата. От
всичко изложено, вещото лице обосновава извода, че бунгалото е изградено в
периода между седемдесетте и осемдесетте години на миналия век.
При така установените в хода на производството факти,
съдът обосновава следните правни изводи:
Заповед № 1799 от 21.07.2020г. е издадена от
компетентен орган- Заместник-кмета по «Строителство, инвестиции и регионално
развитие» на община Бургас, съобразно нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ и на основание оправомощителната Заповед № 3379 от 08.10.2019г.
на Кмета на община Бургас, с която на основание § 1, ал. 3 ДР ЗУТ е предоставил
на издателя на заповедта всички свои правомощия по ЗУТ, а именно да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи от 4-та до 6-та категория, съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ и по-конкретно описани в т.22 от заповедта /л.19-21 от
делото/.
Административният
акт е издаден в съответната писмена форма, а при постановяването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е Констативен
акт № П-17 от 15.06.2020 г., с който е установено незаконното строителство, осъществено
без необходимите строителни книжа и без право на строеж, с който акт се започва
процесното производство. Констативният акт е съставен в отсъствие на собственика
на строежа, но е надлежно връчен и в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, адресатът е
депозирал възражение. При положение, че в случаят извършителят на строежа е
неизвестен към момента на посещението на място, съгласно чл.225а, ал.2,
изр.2-ро от ЗУТ, копие от КА е поставен на самия строеж, както и на
определените за това места в сградата на общинската администрация, за което
обстоятелство са представени надлежни удостоверителни доказателства, а именно
акта за обявяване /л.26 от делото/. В тази връка, възражението на
жалбоподателите за нарушаване правото им на защита, поради невръчване на КА е
неоснователно, предвид изложените обстоятелства и представените по преписката
писмени доказателства.
На следващо място,
заповедта е издадена в унисон с приложимия материален закон и неговата цел, поради
следното:
Безспорно е
по делото, че процесното Бунгало № 10 е изградено в имот с идентификатор *по КК
на гр.Бургас, който е държавна собственост. Не се спори и относно
обстоятелството, че това бунгало е собственост именно на двете оспорващи
страни, в качеството им на наследници на И.Е.И., б.жител ***, като в жалбата
изрично се сочи, че собствеността върху бунгалата е придобита от праводателя им
на 25.08.2004г.
Не са
представени никакви документи установяващи наличие на строителни книжа/ одобрен
проект и разрешение за строеж/ за изграждане на бунгалата и по-конкретно за
процесното Бунгало № 10, а несъмнено такива са необходими, доколкото обектът
съставлява строеж, по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, V-та категория. Същият е
изграден без изискуемите строителни книжа, в нарушение на нормата на чл.148,
ал.1 ЗУТ.
С оглед характеристиките на процесното
бунгало № 10, установени посредством СТЕ, съдът прие, че действително е налице
строеж, по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според дефиницията, дадена с
посочената норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Не е спорно между
страните, че процесното бунгало е монтирано върху бетонова основа, а за
определянето му като строеж е ирелевантно с какви материали е изградено- в този
смисъл е и трайната съдебна практика- напр.
Решение № 3268 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 732/2012 г., II о.; Решение
№ 8299 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2010 г., II о.; Решение №
10901 от 06.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7809/2006 г., II о., Решение № 5161
от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2426/2012 г., II о.
Съобразно посочената в обжалвания административен акт материалноправна разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащият подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. От данните по делото е установено, че за строежа няма издадено разрешение, нито е налице одобрен инвестиционен проект.
Неоснователна е тезата на жалбоподателите, че обектът не е строеж, а е преместваемо съоръжение. Бунгалото е изпълнено от конструкция от носещи греди и колони, които са прикрепени /„насадени“/ към бетоновата основа /плоча/, с дебелина 25 см. Демонтирането му е възможно чрез разглобяване на съставните части, а не без да се нарушава целостта му, най-малкото поради обективната невъзможност да се отдели от мястото заедно с бетоновата плоча, която е негова основа. Последната изобщо не би могла да се отдели и ползва на друго място, както изтъкна при изслушването си и вещото лице, а този факт недвусмислено квалифицира Бунгало № 10 като строеж, респективно изключва възможността да бъде окачествен като преместваем обект, по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ.
Доводите на
жалбоподателите, че трябва да са налице строителни документи, удостоверяващи
законното изграждане на бунгалото, които следва да се намират в община Бургас и
едва ли не са скрити от администрацията са абсолютно несъстоятелни и не намират
опора в нито един доказателствен източник, приобщен по делото.
Не само
писмото на община Бургас описано по-горе в изложението установява факта, че
такива строителни книжа за изграждане на бунгало № 10 не са налице и няма данни
да са издавани. В тази насока е и отговора на Областния управител на Област
Бургас, както и отразеното в експертното заключение на приетата по делото СТЕ,
изготвена от вещо лице, с необходимата професионална компетентност и
безпристрастност. Нещо повече, дори правоприемникът на заличеното дружество
«Електроразпределение- Плевен» ЕАД в писмения си отговор, също обсъден във
фактическите констатации на настоящия съдебен акт, не може да представи подобни
документи, въпреки, че в счетоводните регистри, както се сочи в писмото, тези
бунгала са били отразени, като материални активи, но са отписани през м. август
2004г. В този смисъл, не само общинската администрация, но и държавата,
представлявана от Областния управител, съответно от СГКК-гр.Бургас, както и
правоприемника на заличеното юридическо лице, са изложили еднопосочни твърдения
относно липсата на подобни строителни книжа, респективно липсата на учредено
/отстъпено/ право на строеж. Показателно за този факт е и обстоятелството, че
дори в Кадастралния план за Лесопарк «Росенец», одобрен на 11.09.1990г. от
ОНС-Бургас не съдържа данни за изградена почивна база на това дружество в
посоченото място. Според заявеното от вещото лице, по приетото и неоспорено
заключение, на мястото, където се намират бунгалата, вкл. Процесното с № 10
единствено е отразено наличието на горски път, но не и на елементи /сгради и
съоръжения/ чието изграждане е разрешено в полза на заличеното енерго-дружество
в гр.Плевен. В тази връзка, няма никакво основание да се твърди наличието на
подобни книжа, още повече, че съществуването на подобни документи е положителен
факт, който следва да се докаже именно от твърдящите за неговото наличие, а
такива доказателства няма по делото. Единствената нанесена сграда в поземления
имот е с функционално предназначение за енергопроизводство /трафопост/, който и
според вещото лице не функционира, в подкрепа на което са и свидетелските
показания на допуснатия по искане на жалбоподателите свидетел. В показанията си
свидетелят Г. също заяви, че този трафопост не работи от 5-6 години, но така
или иначе, това съоръжение не би могло обективно да свидетелства за наличие на
законосъобразно изградена почивна база, включваща и Бунгало № 10, предвид
установения с категоричност по делото факт, че бунгалата не са електрифицирани.
Освен това, свидетелят заяви, че този трафопост е захранвал намиращият се в
близост остров Света Анастасия /с предишно име о-в Болшевик/. Следователно,
наличието на подобно съоръжение, дори да е функциониращо няма отношение към
дейността относно изграждането и ползването на тези строежи /бунгала/, при
положение, че същите поначало не са захранени с ел.енергия.
Вярно е, че
действащият ПУП-ПРЗ, в сила от 2013г. предвижда имотът собственост на държавата
«за курортно строителство» и в този смисъл действащият и понастоящем за имота
подробен устройствен план е в унисон с естеството на процесния обект- бунгало.
Наред с това, по делото не са ангажирани доказателства за изграждането му в
конкретна година, поради което липсват причини да не се кредитира с доверие заключението
на вещото лице и относно периода на изграждане на строежа- между седемдесетте и
осемдесетте години на миналия век. При липсата на каквито и да било други
източници на информация за изграждане на обекта по друго време, следва да се
приеме, че така заявеният от вещото лице интервал от време принципно попада в периода
«до 07 април 1987г.», съгласно §16, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.
Обаче, не са налице част от кумулативно изискуемите предпоставки за определяне
на строежа, като «търпим», каквато е тезата на оспорващите.
Въпреки горепосочените обстоятелства, строежът не съответства на нормативите действали по време на
извършването му. Това е така, защото съгласно действащият към момента на
изграждането му Закон за териториално- селищното устройство /ЗТСУ/ и по-конкретно
нормата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗТСУ, според която имат право да строят в чужд
имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж. Нормата е императивна
и е показателна за факта, че законовата уредба /действащите нормативи/ към онзи
момент не са допускали изграждането на строеж в чужд имот без учредяването на
това ограничено вещно право. Никой не твърди, че строежът е извършен в собствен
имот, поради което и обстоятелството, че е изграден в чужд имот, в случаят
държавна собственост също е безспорно по делото. Липсват и твърдения този имот
да е предоставен за управление на заличеното дружество, още по-малко на други
лица. Действащият Закон за устройството на територията /ЗУТ/ освен, че не
допуска изграждането на подобен строеж без одобрен проект и строително
разрешение /чл.148 от ЗУТ/, също поставя изискване за учредяване на право на
строеж в полза на съответните лица, които го извършват /собствениците на
строежа/, съгласно чл.182, ал.1 от ЗУТ. При това положение, нито действащия към
момента на изграждането закон, нито сегашната нормативна уредба позволява
подобна квалификация на строежа, като търпим, придвид липсата на описаните
кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал.1 ПР на ЗУТ. Търпимият строеж, съобразно изискванията на
§16, ал.1 ПР ЗУТ, следва да е изграден до 07.04.1987г., трябва да е и в
съответствие с правилата и нормите към момента на извършването му и по сега
действащия ЗУТ. В случаят, това условие не е изпълнено, тъй като бунгалото е
изградено без строителни книжа; без необходимото съгласие на собственика на
имота- Българската държава и учредено право на строеж, т.е. без да са изпълнени
формалните изисквания за реализиране на строителство в чужд имот.
Институтът на
търпимост не е приложим и в останалите, обективирани от действащото
законодателство хипотези. Това е така, защото съгласно § 16, ал.2 и ал.3 от ПР
на ЗУТ е налице и друго кумулативно изискване, а именно за надлежно деклариране
на собствеността /строежа/ пред съответните одобряващи органи /общинската
администрация/, каквото дори не се твърди да е извършвано някога от
жалбоподателите, нито са представени такива доказателства от тях или от
сезираните в хода на производството институции. Отделно от това, конкретно за
ал.3 обективно не е възможно позоваването на тази разпоредба след като
началният срок за извършване на строежи в тази конкретна хипотеза / след 30 юни
1998г./ е очевидно след времето на извършването му, съгласно приетото по делото
и неоспорено заключение на вещото лице.
Последният
възможен вариант за окачествяването на строежа като търпим също е обективно неприложим,
с оглед времето указано в нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като
началният срок за изграждане на строежите в този случай следва да бъде от 02.01.2001 г. /обнародване на ЗУТ/ до
31.03.2001 г./влизането му в сила/, което също очевидно не съответства на времето на
изграждане на процесния строеж /между седемдесетте и осемдесетте години на
миналия век/ и тази хипотеза също е неотносима.
В хода на съдебното производство
жалбоподателите не са ангажирали доказателства, които да оборят установените в
хода на административното производство факти, а именно извършване на
строителство без строителни книжа, а въпреки съответствието на предназначението
на строежа с действащия ПУП- ПРЗ, според който процесният поземлен имот -
държавна собственост е отреден „за курортно строителство“, в единственият наличен
и установен от вещото лице Кадастрален план за Лесопарк „Росенец“, одобрен на
11.09.1990г. от ОНС-Бургас не са отразени подобни строежи, нито въобще
наличието на почивна база на заличеното дружество, както вече бе отбелязано.
Освен това, според
§184, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на
закона, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби, но тази хипотеза също не е налице, доколкото не се и твърди
започването на подобна процедура по искане на конкретно лице.
За пълнота на
изложеното, следва да се обсъдят и становищата на страните и техните изявления
по повод някои представени по делото незаверени
копия на документи. Формално, Договорът за продажба на движими вещи от
25.08.2004г. сключен между заличеното енерго-дружество- гр.Плевен и праводателя
на жалбоподателите е заверен с оригинала, но от страна на Община Бургас, която
нито е страна по него, нито притежава оригинален екземпляр от този частен
документ, с оглед направените в хода на делото изявления от ответната страна.
Такъв не бе представен и от правоприемника на заличеното юридическо лице, тъй
като не бил съхраняван в архивите. Освен това, до приключване на събирането на
доказателства, приложеното копие на Фактура № ********** издадена на същата
дата за сумата от 720 лева, с ДДС, издадена от дружеството
„Електроразпределение-Плевен“ ЕАД на получателя И.Е.И. също не бе заверено с
оригинала. От страна на жалбоподателите бе заверено само копието на квитанция
към приходен касов ордер за посочената във фактурата сума, платена в брой от И.Е.И..
В този смисъл, липсата на надлежно заверен препис от договора, направен от
страна която притежава такъв екземпляр, както и незавереното копие на
фактурата, действително следва да се изключат от доказателствата по делото.
Тези приложения обаче нямат никакво отношение към релевантните към спора факти,
които са установени от годни доказателствени източници. Това е така, защото
извън предмета на настоящото дело е установяването на облигационните отношения
между праводателя на действащия оператор –доставчик на електрическа енергия и
праводателя на двете жалбоподателки. В настоящото производство не е спорно кой
е собственик на бунгалата, както и времето на придобиване, при положение, че
самите оспорващи страни в жалбата, а и в личните си обяснения пред съда,
подкрепени от показанията на допуснатия по тяхно искане свидетел сочат кога са
придобити петте бунгала, сред които и процесното Бунгало № 10. Цитираните
частни документи нямат никакво отношение към изследване на относимите към
процесната заповед факти и обстоятелства, свързани с наличието на незаконен
строеж и неговите характеристики, респективно институтите на търпимост, поради
което така изключените от доказателствата частни документи нямат връзка със
законосъобразността на атакуваната по делото заповед.
Колкото до тезата на жалбоподателите, че е
налице „преместваем обект“, а не строеж, поради което е налице съвсем различен
ред за премахването му, по-горе вече бяха обсъдени фактите, отричащи тази теза,
поради което и не следва да бъдат преповтаряни. В този смисъл, следва да се
отбележи, че за обосноваването на извода, че не е налице „преместваем обект“ е
анализирано приетото заключение на вещото лице по СТЕ, осъществена след
непосредствен оглед на мястото от инж.Б.. В този смисъл, характеристиките на
процесното бунгало, което и според съда съставлява строеж, са установени с
надлежни доказателствени средства, на които не могат да се противопоставят
описания на закупени вещи, чрез сключен договор и съставени в тази връзка
фактури и платежни документи, дори въпросните документи да бяха заверени в
оригинала и да съставляваха годни доказателства, по принцип.
Формирането на извода
за наличие на „строеж“, респективно за отсъствие на предпоставките за
окачествяването на бунгалото като „преместваем обект“ е извършено след анализа
на заключението на вещото лице, притежаващо необходимата компетентност и
специални знания да даде отговор на поставените му задачи, а освен това
заключението е дадено след извършен оглед лично от това вещо лице и
съпътстващите го фотоснимки, онагледяващи характеристиките на обекта. В този смисъл,
дори да бяха представени заверени копия на договора и фактурата, тези частни
документи и описаното в тях не би могло да се противопостави на така приетото
заключение по СТЕ. Следва да се отбележи, че извън предмета на това дело би
било евентуалното изследване съдържанието на подобни частни документи и
установяване на обстоятелството дали са с вярно или невярно съдържание, дали са
преправени и какъв вид облигационни отношения установяват. Ето защо, тези
материали нямат отношение към релевантните по делото факти, с оглед направените
от страните волеизявления относно придобиване собствеността на процесното
бунгало, което несъмнено води до извода, че именно жалбоподателите са
действителния адресат на оспорената заповед.
Съвсем отделен е
въпроса, че противоречи на всякаква житейска логика жалбоподателите да не са
запознати с цитираният договор от 25.08.2004г. при положение, че в жалбата се
цитира именно тази дата, като време на придобиване собствеността на бунгалата,
както и при наличие на фактура и квитанция за плащане, издадени именно въз
основа на този договор. Абсолютно нелогично е копие на същия да се намира в
Община Бургас, ако не е представено от някоя страна по договора или неин
правоприемник, при положение, че общинската администрация няма никакво отношение
към сключването му, нито връзка с облигационните отношения между страните по
съглашението. Нещо повече, в писмото на областният управител, постъпило по
делото изрично се сочи, че именно една от жалбоподателките е представила
копието при проведена среща в Областна администрация, от където по-късно е
препратен на Община Бургас. Този аспект на спора между страните относно това
кой и по какъв начин е представил копието е без значение за относимите към
предмета на делото факти и обстоятелства, които са надлежно установени, но
коментарът в тази връзка бе направен само за пълнота на изложението при
обсъждане на техните доводи и становища.
По изложените съображения, процесната заповед е издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел, поради което е законосъобразен административен акт, а
оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО и жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, в полза на Община Бургас, в
чиято структура е включен ответният административен орган следва да се присъди
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което оспорващите
следва да заплатят, на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Бургас, първи състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. *** и Е.И.Д.,
с адрес: ***, чрез пълномощника- адвокат Ц.З. от АК-гр.Велико Търново, със
съдебен адрес:***, офис 1, против Заповед № 1799 от 21.07.2020г. на Заместник-
кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с
която е наредено премахване на незаконен строеж- Бунгало /под № 10, в работната
окомерна схема на Община Бургас, находящ се в поземлен имот, с идентификатор *по
КК на гр.Бургас, УПИ ХVII-57, в кв.1 по ПУП-
План за регулация и застрояване за имоти № **.15, **.35, **.43, **.57, **.70, **.86,
**.87, **.88, **.95, **.98 и **.99, местност „ххквартал „Крайморие“, гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.И. *** и Е.И.Д., с адрес:
***, да заплатят на Община Бургас сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: