Решение по дело №42/2017 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260094
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20174340100042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 260094

гр. Троян, 07.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, втори състав, в публичното заседание на седми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                  Председател: Светла Иванова

 

при секретаря Емилия Петрова и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 42 по описа на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази:   

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба, предявена от Й.К.Й. *** и К.Б.П. ***, против М.Р.Т., действащ в качеството си на управител на „Тиролой”ЕООД гр.***, с правно основание чл.109а от ЗС.    В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба вх.№2168 от 21.03.2017г., с която се претендира Й.К.Й. и К.Б.П.  да заплатят на „Тиролой”ЕООД гр.*** обезщетение в размер на 1250.00 лева за причинени вреди, под формата на пропуснати ползи, вследствие лишаването на дружеството от възможността да отдава под наем един брой бунгало за сезонно ползване, за периода 2014, 2015 и 2016година.                             

В хода на производството /на 25.04.2017г./ ищецът  по първоначалния иск и първи ответник по насрещния - Й.К.Й. е починал,  като същия е заместен в настоящият процес  от своя син - К.Й.Й., ЕГН  ********** - конституиран в качеството на ищец по делото.На 11.05.2020г. К.Й.Й., ЕГН  **********  е починал и с Определение на съда от 11.11.2020 година е заместен в настоящият процес  от своя син И.К.Й., ЕГН **********.     Със заявената насрещна искова претенция е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр.чл.51 от ЗЗД. Ищецът по насрещният иск намира, че от противоправното поведение на ответниците изразяващо се в бездействие - непремахване на процесния фургон, на дружеството „Тиролой" ЕООД е причинена и продължава да бъде причинявана вреда под формата на пропуснати ползи, като същият е лишен от възможност да  продължи започнатия от него процес по изграждане на обект „Осем бунгала за сезонно ползване" в собствения си поземлен имот с идентификатор № 83212,22.462 в местността ***, землището на с. Ш., Община Троян, за който е одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и започнало трасиране на имота.                                                         

С депозирана по делото молба-становище вх.№ 2924/01.06.2018 година ищецът по насрещния иск по реда на чл. 214, ал.1 от прави изменение на иска, като същия да се счита предявен за сумата 14 480 лева, представляваща причинени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие лишаване на дружеството от възможност да отдава под наем „ 1 брой бунгало за сезонно ползване” за период включващ годините 2014, 2015, 2016 и 2017 година.                                                                                 

В проведено на 21.05.2021г. открито съдебно заседание, по искане на ищеца по насрещният иск,  на основание чл. 214 от съдът отново е допуснал изменение относно размера, като предявеният иск е намален за сумата от 9190.00 лева, за период включващ годините 2014, 2015, 2016 и 2017 година.                                                                                                   

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от   ответниците по насрещната искова претенция  не са  представили писмени отговори, не са взели отношение по иска и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права, същите са уведомени с разпореждане на съдията докладчик по делото.                                                                    

В съдебно заседание, ищецът по насрещният иск „Тиролой" ЕООД се представлява от адв. Д.Д., упълномощен защитник, който поддържа заявената насрещна претенция в хода на производството и по съществото на спора.                                                                                    

В с.з., ответниците по насрещният иск се представляват от адв.К.Н., който излага аргументи за неоснователност на претенцията, които поддържа в хода на производството и по съществото на спора. Подробни съображения доразвива в представена по делото писмена защита.                                                                                                       

От приложените към настоящото дело писмени доказателства и съдържащите се такива в приобщените към него дела: гр.д.№1277/2013г. на ТРС; в.гр.д.№ 400/2014г. на ЛОС; гр.д.№649/2018г. на ТРС; в.гр.д. №345/2019г. на ЛОС; в.гр.д.№449/2019г. на АС-***, от допуснатата и изслушана съдебно-техническа  експертизи с вещо лице инж. Ж.Й. и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:        Ищецът по насрещният иск „Тиролой" ЕООД се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в село Ш., Община Троян, Местност ***, а именно: Поземлен имот № 83212.22.462, с площ от 937 кв. м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект, стар идентификатор: няма, при съседи: ПИ № 83212.22.423, ПИ №83212.501.51, ПИ № 83212.22.561, ПИ № 83212.22.562, ПИ № 83212.22.415 и ПИ № 83212.22.451 по силата на  нот. акт № 114 т. І, н. д. №100/2011 г. на Нотариус М. Г., който е приложен като доказателство по гр.д.№1277/2013г. на ТРС, последното приобщено към настоящото дело. От приложените към него писмени доказателства се установява, че след закупуването на имота, ищцовото дружество е предприело процедура по изготвянето на инвестиционен проект за изграждане на осем бунгала за сезонно ползване, които да бъдат отдавани под наем на туристи.  На ищцовото дрежуство „Тиролой" ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 138/04.08.2011 г. на Община Троян да построи „Осем бунгала за сезонно ползване" в собствения си поземлен имот с идентификатор №83212,22.462 в местността ***, землището на с. Ш., Община Троян. Разрешението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.08.2011 г. От представен по настоящото дело  нот.акт за покупко-продажба на недв.имот №92, том ІІІ се установява, че ответниците са съсобственици на ПИ № 83212.22.451 находящ се в село Ш., Община Троян, Местност ***, с площ от 1501 кв. м, с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, стар идентификатор: няма, при съседи: ПИ № 83212.22.462, ПИ №83212. 22.562, ПИ № 83212.22.499, ПИ № 83212.22.514, ПИ № 83212.22.415 и ПИ № 83212.22.452. /л.5/.         Установява се, че в имота на ответниците е поставен неподвижен метален фургон, който според ищецът по насрещния иск навлиза в собствения на дружеството имот и затваря достъпа до него, а според ответниците се намира на границата с имота на ответника и не засяга неговия имот.                                                                                                    

От доказателствата поприобщеното към настоящото дело гр.д.№1277/2013г. на ТРС се установява, че  „Тиролой" ЕООД е подало жалба № 3_02-447/14.06.2011 г. до Община Троян относно поставения фургон без съгласието на дружеството, като след извършена проверка е издадена  Заповед № 699/26.08.2011 г. на Кмета на Община Троян, с която е наредено на Й. и И.Й. в едномесечен срок от получаване да премахнат фургона от ПИ № 83212.22.451 и ПИ № 83212.22.462 и да осигурят достъпа до собствения на ищцовото дружество имот.                     По настоящото гр.д.№42/2017г. на ТРС е представена молба-становище от адв.Д., пълномощник на „Тиролой" ЕООД в едно с писмо от Община Троян, от съдържанието на което се установява, че на ответниците по насрещният иск е даден10-десет дневен срок да представят в Община Троян документ за собственост на процесния фургон и разрешение за поставянето му, съгласно изискването на ЗУТ, в противен случай са предупредени, че ще започне процедура  по принудителното му премахване /л.98/

По делото е допусната и изслушана техническа експертиза с вещо лице инж. Ж.Й., от заключението на която се установява, че в имот № 83212.22.462  - собственост на „Тиролой" ЕООД  няма изградени бунгала. Експерта е извършил оглед на място, при което е установил, че имот № 83212.22.462 представлява ливада, ограден с телена ограда от  север, изток и от юг, а от запад, на границата с имот № 83212.22.451 – на ответниците по насрещният иск няма ограда,  като според вещото лице се  влиза свободно и в двата имота. Експерта е констатирал,  че на терена няма изградени бетонови площадки за изграждане на бунгала, както и не се  откриват и елементи на техническата инфраструктура (шахти и др.). При проучване на материалите приобщени към настоящото дело е установил, че има издадено строително разрешение № 138/2011г., но липсва представен Протокол за откриване на строителна площадка и за определяне строителна линия и ниво. Вещото лице констатира, че имот №83212.22.462 има достъп до асфалтирана улица от юг, чрез порта, която е премахната, но от портата съществуват на място два бетонови дирека, като е установило ширината между  тях- 2.50. м., ширината  между западния дирек и масивна ограда на изток на имот № 83212.22.423 - 4.00 м.  и ширината на  пътя за достъп до имот № 83212.22.462 - 5.00 м. по КК.

         Експерта е установил, че: „….че фургонът в имот № 83212.22.451 е до западният бетонов кол на портата, попада в имот 83212.22.451 и не засяга имот № 83212.22.462…“, като в заключението е изразено становище на вещото лице, че според него „… се касае за грешка в кадастралната карта и оттам идва заблуждението, че фургонът навлиза в имот № 462….“, излагайки аргументи в тази насока, а именно: „….На комбинираната скица към гр. д. 649/2018 г. със зелен цвят и букви А-Б е отбелязана източната граница на парцел 2 идентифициран в плана по §4 от 1996 г. От огледа на место установявам, че по тази граница са разположени и млади плодни дръвчета, които се явяват и като реална граница между имот № 83212.22.451 и № 83212.22.462. Тези дръвчета свидетелите определят като граница между двата имота , както и портата. Не е ясно защо западната граница на имот № 83212.22.462 по кадастрална карта е заснета на запад от плодните дръвчета и западния бетонов дирек на портата, на место няма траен топографски елемент, който да се приеме за съществуваща стара реална граница определяща западната граница по кадастрална карта…“

За изясняване на обективната истина по делото, досежно установяване размера на причинената вреда е допусната и изслушана икономическа експертиза. Вещото лице инж. Р. констатира в заключението си, че в Община Троян не са регистрирани нощувки от тур.обект „Бунгало с две легла", поради което при изготвяне на експертизата са използвани данни за регистрирани нощувки в стая за гости с две легла с тоалетна и баня/ една звезда/в с. Ш. и цена на една нощувка, в която се предлагат на туристите условия най-близки до тези за процесния обект. От използваните данни е видно, че е отчетена сезонността на дейността и различната натовареност и запълняемост на обектите от този тип. Експерта е отразил, че „…Ако реализираните приходи от дейността за процесиите години при сравнително най-близък по условия обект до процесния са 13128,00 лв., то разходите които биха се направили за да се реализират тези приходи са 3938,00 лв. , от там ползата от отдаване на 1 бунгало с две легла на туристи през 2014, 2015, 2016 и 2017 г -общо би била 9190,00 лева…..“, в който размер е последната заявена претенция, след изменението на иска по реда на чл.214 от .

Във връзка с така преценените доказателства и изяснена фактическа обстановка решаващия съд намира предявеният насрещен иск за неоснователен и недоказан по следните съображения: Съда е сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД, вр.чл.51 ЗЗД, касаещ деликтна отговорност. За да бъде успешно доказана заявената насрещна искова претенция, следва да е налице  виновно и противоправно поведение на ответниците, което да е довело до нанесените и претендирани от ищеца имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи, като между това противоправно поведение / в случая бездействие/ и вредоносния резултат следва да е налице причинно-следствена връзка, която следва да се докаже. Настоящата инстанция след като анализира приобщените доказателства намира, че тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не бяха доказани по несъмнен начин.                                                От назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, компетентна, безпристрастна и съобразена с приобщения по делото доказателствен материал се установява, че процесният фургон не закрива съществуващия вход към имота на ищеца, поради което остава недоказано твърдението на ищеца по насрещният иск, че фургона е поставен на входа на имота и пречи за достъпа до същия. От друга страна в настоящия казус ищеца изрично посочва, че нанесената вреда от ответниците се изразява в пропуснати от него ползи, което се явява елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса в съответствие с правилото на чл. 154 от . В заключението на техническата експертиза е отбелязано, че в имота няма никакви следи от извършването на строителни работи.

От доказателствата приложени по гр.д.№1277/2019г. на ТРС, последното приобщено по настоящото дело се установява, че „Тиролой" ЕООД  притежава  издадено от Община Троян Разрешение за строеж №138 от 04.08.2011г. /л.7 гр.д.1277/2013г. на ТРС/ за построяване на  „ОСЕМ БУНГАЛА ЗА  СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ“, разположени в ПИ №№ 83212.22.462, находящ се в село Ш., Община Троян, Местност ***, като в  разрешението за строеж /т.1/ изрично е указано какви условия следва да бъдат изпълнени: Одобрен инвестиционен проект №116/04.08.2011г., който е неразделна част от Разрешението за строеж по проектни части:Архитектура, Строителни Конструкции, Електро-становище, ВиК- становище, ВП, ПБЗ, като в т.7 са посочени други задължителни условия, упоменати в Приложение №1, което е неразделна част от Решението, а именно, че: Разрешението за строеж е влязло в сила на 18.08.2011г, като за начало на  разрешения строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне линия и ниво на строежа, а когато такъв не се изисква – датата на заверка на заповедната книга на строежа.

Съгласно чл.153, ал.2 от , разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите, а за линейни обекти на техническата инфраструктура - ако в срок 10 години от влизането му в сила не е завършено строителството.

От прието по настоящото дело заключение на в.л. Й. се установява, че имот № 83212.22.462 представлява ливада, като на  терена експерта не открива нито изградени бетонови площадки за изграждане на бунгалата нито елементи на техническата инфраструктура (шахти и др.).  Липсват доказателства и за наличен Протокол за откриване на строителна площадка и за определяне строителна линия и ниво.

Съгласно посочените по-горе разпоредби, като съобрази заключението на в.л. Й. и при липса на ангажирани от ищеца по насрещния иск доказателства в обратна насока, безспорно се установява, че издаденото  от Община Троян Разрешение за строеж №138 от 04.08.2011г. е изгубило правно действие към 18.08.2014г., тъй като в продължение на 3 години от влизането му в сила / 18.08.2011г./  не е започнало строителството.  В този смисъл твърденията на ищецът по насрещният иск

обективирани в приложената по настоящото дело на л.71 молба, наименована „Уточнение на искова молба по насрещен иск“ , че: „Фургонът  на ответниците навлиза в имота на доверителя ми, с което препятства продължаване на започнатия от него процес на изграждане на  обект „ОСЕМ БУНГАЛА ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ“ остана недоказан. Дори и да се приеме, че в предвидения в закона 3 годишен срок е започнало строителство /за което категорично липсват доказателства по делото/, то отново е безспорно, че в продължение на 5 години от влизането в сила  на Разрешението за строеж / 18.08.2011г./,не е завършен грубият строеж /включително покривът на сградите/.

         Настоящият състав счита, че не се налице и предпоставките на  чл.153, ал.3 от , съгласно която разпоредба строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си по смисъла на ал. 2, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие.За да бъде извършена презаверка на издадено вече разрешение за строеж е необходимо да са налице две предпоставки – да е изтекъл съответния срок по чл.153, ал.2 от и в едногодишния срок по чл.153, ал.3 от да е направено искане за презаверка. В настоящият казус такива доказателства липсват.

Икономическата експертиза е изготвила заключението си на база предположение, приемайки  хипотетично, че ако е изградено 1 бунгало с две легла, пуснато в експлоатация, за претендирания период 2014г. до 20187г. „Тиролой“ЕООД би реализирал приход 9190.00 лева, но по делото липсват доказателства, че такава инвестиция е започната. Настоящият състав счита с оглед наличните доказателства, че за ищецът по насрещният иск  към 18.08.2014г. тази възможност е преклудирана, тъй като разрешението за строеж, въз основа на одобрения при издаването му инвестиционен проект е изгубил правното си действие, съгласно разпоредбите на чл.153 ал.2 .                                                                    

Съдът счита, че заключението на вещото лице по допуснатата икономическа експертиза, макар и прието като доказателство по делото, не установява релевантни за спора обстоятелства, поради изложените по-горе аргументи.

Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, положителната промяна в имуществото на ищеца трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, а такава сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.                                                                

При така установеното следва да се приеме, че претенцията на ищеца  по насрещният иск за пропуснати ползи остана недоказана.                                     

При този изход на процеса и предвид разпоредбата на чл. 78 ал. ІІІ от ще следва ищецът „Тиролой” ЕООД гр. *** да бъде осъден да заплати на ответниците  сторените от тях съдебно-деловодни разноски.                                                                                                              

От представените по делото доказателства е видно, че договореното адв.възнаграждение с ответникът К.П. е в размер на 300.00 лева,  но в приложения на л.177 от делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че е внесена сумата 150.00 лева. От приложения на л.186 от делото Договор за правна защита и съдействие с ответникът И.Й. се установява, че договореното адв.възнаграждение е в размер на 950.00 лева, от които са внесени 100.00 лева.                                                                                                        

Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 . Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. /ТР №6 от 6 ноември 2013 година по ТД № 6/2012г. на ВКС./                                                                 Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че „Тиролой” ЕООД следва да заплати на К.П. сторените по делото разноски за един адвокат в размер на 150.00 лева а на И.Й. – 100.00 лева адвокатско възнаграждение и  200.00 лева депозит за в.л. по допусната СТЕ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Тиролой” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от управителя М.Т. срещу И.К.Й., ЕГН **********,*** /като наследник на Й.К.Й.,ЕГН ********** ***/ и К.Б.П., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 45 от вр. чл.51 ЗЗД за сумата 9190.00 /девет хиляди сто и деветдесет/ лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие лишаване на дружеството от възможността да отдава под наем 1 брой бунгало за сезонно ползванеза периода включващ годините 2014, 2015, 2016 и 2017 година.

ОСЪЖДА „Тиролой” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от управителя М.Т. ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Й., ЕГН **********, сторените по делото разноски в общ размер на 300 – триста лева, от които:100.00 /сто/лева адвокатско възнаграждение и  200.00/двеста/ лева депозит за в.л. по допусната СТЕ.

ОСЪЖДА „Тиролой” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от управителя М.Т. ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.П., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                     Районен съдия: