Решение по дело №3116/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 852
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20197040703116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  852                         10.07.2020 година                    гр. Бургас

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,  ХХІІІ-ти административен състав,

на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Русева

 

при секретаря И. Г.,

като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 3116 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 84, чрез адв. К., против Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219002529-091-001/18.09.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212/03.12.2019 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Излага доводи, че РА е издаден в противоречие с чл.120, ал.1 т.5 от ДОПК, тъй като не съдържа мотиви, а изрично препраща към изложените в РД. Възразява, че неправилно е ангажирана отговорността му за задължения на „Фреш клима 2“ ЕООД, тъй като свързаността на лицата по смисъла на ДОПК не е елемент от фактическия състав, установен в чл. 177 от ЗДДС, нито е установена законова презумпция за наличието на знание у получателя на доставката в случаите, когато доставчикът и получателят са свързани лица. Поддържа, че не е доказана хипотезата на чл.177, ал.3 от ЗДДС, тъй като не е изследвано и не е доказано кумулативното наличие на презумптивните предпоставки по чл.177, ал.3, т. 1 и т.2 от ЗДДС.  Счита, че не е изпълнен фактическият състав на чл.177, ал.2, предл.второ от ЗДДС, доколкото липсват констатации и не са събрани доказателства, че се касае за привидност на сделката, заобикаляне на закона или осъществяването й на цена, която значително се отличава от пазарната. Освен това възразява, че няма как солидарната му отговорност да бъде ангажирана за неплатен ДДС от „Фреш клима 2“ ЕООД по фактури, издадени през 2017 г., т.е преди сключване на договора за консигнация с дружеството-доставчик от 25.01.2018 г.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез процесуалния си представител. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответникът по жалбата - директор на Дирекция “ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени предоставените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000219002529-020-001/16.04.2019 г. /л.213-214/, изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-02000219002529-020-002/10.07.2019 г./, издадени от М.Х.М.Б., началник сектор „Ревизии”. Предмет на ЗВР е отговорност на ревизираното лице за Данък върху добавената стойност за дължимия данък по доставки, извършени от  „Фреш Клима 2” ЕООД за данъчните периоди 01.08.2017 г. до 30.09.2018 г. И двете заповеди са издадени като електронни документи, подписани с квалифицирани ел. подписи от издателя си, в рамките на периода на валидност на КЕП съгласно удостоверението за КЕП. Съдът извърши проверка за валидността на документите и с помощта на софтуерния продукт DS TOOL.

Издателят на ЗВР е компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия съгласно Заповед № РД-3/02.01.2019 г. на директора на НАП – Бургас /л. 12/. Последната е съставена като ел.документ, който е валидно подписан от издателя му -зам.директор на ТД на НАП Бургас С.И.И., с квалифициран ел.подпис /КЕП/ - извод, налагащ се след извършена от съда в с.з. на 29.06.2019 г. проверка на документа с помощта на софтуерния продукт DS TOOL, в рамките на предоставените на Илчев правомощия съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/31.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП /л.265-л.266/.

Заповедта за възлагане на ревизия № Р-02000219002529-020-001/16.04.2019 г. е връчена на жалбоподателя електронно чрез ИС „Контрол“ посредством активиране на електронната препратка на 22.04.2019 г. /л.216/, а Заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизия № Р-02000219002529-020-002/10.07.2019 г., издадена от М.Х.М.Б., началник сектор „Ревизии”, му е връчена електронно на 10.07.2019 г. /л.220/.

 За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-02000219002529-092-001/28.08.2019 г., връчен на 28.08.2019 г. електронно /л. 85/. В  срока по чл. 117, ал.4 от ДОПК е постъпило писмено възражение вх. № ИТ-00-9373/11.09.2019 г.  /л.51/ срещу констатациите, отразени в РД, в което жалбоподателят изразява несъгласие с ревизионния доклад, като счита, че същият е необоснован и неправилно са определени задълженията. Ревизионният доклад също е съставен като ел.документ, който е валидно подписан от издателите му Д.Б.М.– гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Д.Д.С.– гл. инспектор по приходите, с квалифициран ел.подпис /КЕП/, в рамките на периода на валидност на удостоверението за КЕП, с което същите разполагат, като този извод се потвърди и от извършената от съда проверка на документа с помощта на софтуерния продукт DS TOOL.

   Ревизионното производство е приключило с издаването на ревизионен акт (РА) № Р-02000219002529-091-001/18.09.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Бургас, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е съставен като ел.документ, валидно подписан от издателите му М. Х. М.-Б. – началник сектор, възложител на ревизията, и Д.Б.М.– гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с квалифициран ел.подпис /КЕП/, в рамките на периода на валидност на удостоверението за КЕП, с което същите разполагат, като този извод се потвърди и от извършената от съда проверка на документа с помощта на софтуерния продукт DS TOOL. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружество електронно на 18.09.2019 г. /л. 42/.

          Със спорния ревизионен акт е ангажирана отговорността на дружеството по чл.177 от ЗДДС, като са установени задължения за ДДС в общ размер на 35 040 лв. и съответната лихва по чл.175 от ДОПК  по издадените от „Фреш клима 2“ ЕООД фактури: № **********/01.08.2017 г. с предмет монтаж на климатична техника, № **********/02.08.2017 г. и № **********/15.08.2017 г., двете с предмет доставка на климатици, № **********/31.01.2018 г., № **********/25.02.2018 г.,  № **********/30.03.2018 г., № **********/30.04.2018 г., № **********/15.05.2018 г.,        № **********/09.08.2018 г. и № **********/18.09.2018 г., всички с предмет предоставени стоки на консигнация климатик-инвентор, включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на „Фреш клима 2“ ЕООД за съответните данъчни периоди. Установено е, че документираните с тях доставки са реално изпълнени, и че декларираният от доставчика данък за внасяне в размер на 35 040 лв. не е ефективно внесен в бюджета, както и че жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по посочените фактури.

          В срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК е постъпила жалба срещу констатациите на органите по приходите в процесния ревизионен акт. В законоустановения срок е издадено Решение № 212/03.12.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“, (ОДОП) - Бургас, с което оспореният ревизионен акт е потвърден, с посочени задължения в общ размер на 35 040 лв. и лихва 4 983.90 лв. 

          По делото са приети писмените доказателства, представени с административната преписка, както и заключение по извършената ССЕ по делото, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно изготвено, съдържащо подробен отговор на поставените задачи.

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизираните периоди основната дейност на „ФРЕШ КЛИМА ЕКСКЛУЗИВ" ЕООД е доставка и монтаж на климатици и климатична техника. С цел изясняване факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.120, чл.2 от ДОПК.

          В хода на данъчната ревизия е констатирано, че счетоводството на  „ФРЕШ КЛИМА ЕКСКЛУЗИВ" ЕООД се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и при спазване на неговите принципи:

В настоящото производство не се спори между страните по отношение на фактите. Двете дружества - страни по доставките през посочените по-горе периоди, са регистрирани по ЗДДС. От представените доказателства се установява, че  „ФРЕШ КЛИМА ЕКСКЛУЗИВ" ЕООД e приспаднало данъчен кредит по издадените от „Фреш клима 2“ ЕООД фактури: **********/01.08.2017 г. с предмет монтаж на климатична техника, № **********/02.08.2017 г. и № **********/15.08.2017 г., двете с предмет доставка на климатици, № **********/31.01.2018 г., № **********/25.02.2018 г., № **********/30.03.2018 г., № **********/30.04.2018 г., № **********/15.05.2018 г., № **********/09.08.2018 г. и № **********/18.09.2018 г., всички с предмет предоставени стоки на консигнация климатик-инвентор.

Фактурите са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на „Фреш клима 2“ ЕООД за съответните данъчни периоди и по тях е начислен ДДС. Установено е при извършената насрещна проверка на дружеството, че документираните с фактурите доставки са реално изпълнени, че декларираният от доставчика данък за внасяне в размер на 35 040 лв. не е ефективно внесен в бюджета. Установено е  също, че не е извършено плащане по доставките. Освен това обстоятелство, ревизиращият екип е констатирал и други факти, за които е приел, че доказват знание у  „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД,  че дължимият ДДС по получените доставки от „Фреш Клима 2“ ЕООД няма да бъде внесен, а именно:  в периода от 01.08.2017 г. до 30.09.2018 г. управител и едноличен собственик на капитала на „Фреш Клима 2" ЕООД е И.И.П., а управител и едноличен собственик на капитала на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД е К.Д.П., която е баба на И.И.П., т.е. двамата управители са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби на ДОПК; К.Д.П.– управител на „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД е предоставила генерални пълномощни на внуците си П.И.П.и И.И.П. - управител на „Фреш Клима 2" ЕООД, да я представляват пред други институции и физически лица, а също и права да се разпореждат със средствата в банковата сметка на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД; И.И.П. в качеството на управител на „Фреш Клима 2" ЕООД, е издал пълномощно, с което е дал право на своя брат П.И.П.да се разпорежда с банковата сметка на дружеството. От това е направен извод, че едни и същи лица - И.И.П. и П.И.П.– имат правомощия да управляват и представляват двете търговски дружества – доставчик и получател по доставките, което прави двете дружества „свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "г", "д" и "ж" от ДР на ДОПК. По данни от информационните регистри на НАП е установено, че справките-декларации за ДДС м. 08.2017 г., м. 01, 02, 03, 04, 05, 08 и 09.2018 г. на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД и „Фреш Клима 2" ЕООД са подавани от едни и същи IP адреси и с един и същи КЕП. Регистрацията на касовия апарат на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД е на адреса на офиса на „Фреш Клима 2" ЕООД – гр. Бургас, ул. „Цар Калоян" № 82. за връзка с „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД и „Фреш Клима 2" ЕООД са декларирани едни и същи телефонни номера. Обоснован е извод, че предвид установената свързаност между цитираните дружества, К.Д.П.– управител на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД, и нейните пълномощници П.И.П.и И.И.П., са били информирани за финансовото състояние на дружеството-доставчик „Фреш Клима 2" ЕООД и за възможностите му да изпълнява публично-правните си задължения, както и са знаели, че начисленият ДДС по издадените фактури не е внесен и няма да бъде внесен.

От представената в хода на ревизията информация за „Фреш Клима 2" ЕООД  от Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Бургас /изх. № С-190002-181-0063089/ 16.07.2019 г. – л. 212/ е установено, че дружеството е „задължено лице с трудно събираем дълг” за задължения на ДДС, а образуваното ИД № *********/2016 год. за събиране на задълженията на  "Фреш Клима 2" ЕООД е прекратено с Разпореждане изх. № С190002-035-0254660/27.05.2019 г.за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК.

Органите по приходите са приели, че са налице и кумулативно са изпълнени условията за реализиране на отговорност по чл. 177 от ЗДДС на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД за дължимия и невнесен ДДС от „Фреш Клима 2" ЕООД.

Съгласно заключението на извършената ССЕ, „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 305.30 лева по фактурите, описани по-горе, издадени от „Фреш Клима 2" ЕООД, които са осчетоводени при издателя и получателя с посочените в констативно-съобразителнаат част счетоводни статии. „Фреш Клима 2" ЕООД  е подало отчетни регистри и справка-декларация по ЗДДС, като е включило фактурите в дневника си за продажби. Заключението потвърждава факта, че по процесните фактури няма извършени плащания, както и че дължимият по тях ДДС в общ размер на 35 310 лева не е платен от „Фреш Клима 2" ЕООД – гр. Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно изискванията на чл.156, ал.2 от ДОПК.

          Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Мотивиран е подробно, като неразделна част от него е и ревизионният доклад, съдържащ фактическите констатации и съображения на екипа. Не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред за издаване на акта, които да опорочават фактическите и материалноправни изводи на органа по приходите. Доказателствата, послужили за издаването му, са събрани по предвидения в ДОПК ред.

         Ревизионният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

          На първо място следва да се отбележи, че по делото не се спори относно реалността на доставките по процесните фактури. В настоящия случай спорът между страните се свежда до приложението на чл. 177 от ЗДДС. Нормата на чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност и представлява защитна клауза срещу злоупотреби с ДДС и включването й в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчните измами. Прилагането на този институт възниква, ако са изпълнени предвидените в закона сложни фактически състави и се реализира също чрез издаване на ревизионен акт спрямо лицето, което е получател по облагаема доставка, като се установява отговорността на това лице за задълженията на негов конкретен доставчик. Това ревизионно производство не води до възникване на данъчни задължения на субекта, на когото е издаден ревизионният акт, а до привличане на отговорността му за чужди задължения, респективно ревизията не прави този данъчен субект титуляр на данъчно задължение, а длъжник за заплащането на чуждо такова, тъй като представлява солидарна отговорност.

          Според разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. В ал. 2 е предвидено, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК. В  чл. 177, ал.3 от ЗДДС е установена презумпция, според която за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

          Съгласно предвиденото в нормите на чл. 82 от ЗДДС и чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност,  съгласно приложение 12 към нея - таблица на съответствието - чл. 21, § 1 от Шестата директива на Съвета /77/388/ЕИО/ ДДС е изискуем от доставчика по облагаема доставка. С разпоредбата на чл. 205 Директива 2006/112/ЕО на Съвета /съответна на чл. 21, § 3 от Шестата директива на Съвета/ е дадена възможност на държавите-членки, включително и в случаите по чл. 193 от същата директива, да предвидят, че лице, различно от платеца на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.

          Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС  изцяло кореспондира с приетото от Съда на Европейския съюз и с общностното право. В други свои решения /по дела С-255/02, С-35/05/ СЕО е имал поводи да отбележи, че приложението на чл. 21, § 3 от Шестата директива, при въвеждане на национална уредба, както и при прилагане на същата, следва да е в съответствие с принципите на пропорционалност и правна сигурност. Целта е опазване правата на хазната по възможно най-ефективен начин, но мерките не би следвало да надхвърлят необходимото за постигане на тази цел. С оглед приетите с разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС условия, изчерпателно и ясно изброени, съдът намира, че принципът на пропорционалност е спазен. Солидарната отговорност е предвидена само в размера, за който не е внесен ДДС, от лице, което вече се е възползвало от правото си на данъчен кредит за същия размер ДДС и което е знаело или е трябвало да знае, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. Постига се отстраняване само на пряката вреда за бюджета, в рамките на ползвания данъчен кредит.  

          С оглед на цитираната правна регламентация се предполага установяването на две групи обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС на прекия получател по доставките - в случая „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД. Първата група са свързани с това, че ревизираното лице е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, свързано пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, а втората група - с това, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде ефективно внесен като резултат за периода, като в тежест на приходния орган е да установи и двете групи обстоятелства като фактически предпоставки за реализиране на този особен вид солидарна отговорност.

          От обективна страна по делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, е получател по облагаеми доставки, отразени във фактури, издадени от  „Фреш Клима 2" ЕООД - също регистрирано лице. Не е спорно също, че „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, като същевременно се установява, че доставчикът Фреш Клима 2" ЕООД не е внесъл ефективно дължимия данък, който е пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит.  „Фреш Клима 2" ЕООД е подало справки-декларации за ДДС за процесните данъчни периоди - м. август 2017 г., м. януари 2018 г.,м. февруари 2018 г., м. март 2018 г., м. април 2018 г., м., май 2018 г., м. август 2018 г. и м. септември 2018 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 35 040 лв. - невнесени изцяло.

          Спорът касае знанието на жалбоподателя за това, че начисленият ДДС по получените от него доставки няма да бъде внесен и доказването на такова знание по реда на чл. 117 – чл. 120 от ДОПК в хода на ревизионното производство.

          Съгласно първата хипотеза на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС отговорността ще се реализира, когато регистрираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен, която хипотеза е приета от административния орган и съответно подлежи на доказване от него. Аргументите, развити в жалбата, касаят втората хипотеза - „лицето е било длъжно да знае“, която не е приета от органите по приходите и не се разглежда в настоящия казус, поради което съдът не коментира направените възражения в тази посока.

          Действително нормата на чл.177 от ДОПК не изисква свързани лица, а знание, че данъкът няма да бъде внесен, поради което установяването на последните обстоятелства е възможно с допустимите от закона доказателства, което в настоящото производство е направено.

Органът по приходите е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за знание у ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесен. Не се презюмира знание, както сочи жалбоподателят, а се установява от събраните по делото доказателства. Тези доказателства касаят правната организация на жалбоподателя и „Фреш Клима 2" ЕООД, извършваната от тях търговска дейност за периода, начина на представителство, счетоводно обслужване. Управителите на двете дружества са баба и внук. Управлението и дейността на „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД се осъществява от упълномощените лица и внуци на управителя на дружеството К.Д.П.- И.И.П. и П.И.П.по силата на генерални пълномощни (л.181, л.182 от делото). В пълномощните е включено представителство пред всички държавни, административни и общински служби, включително НАП, правомощието да подписват, подават и получават всички документи, в това число и данъчни декларации, правомощие да се разпореждат с банковите сметки на „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД и да извършват действия, посочени в предмета на действие на дружеството. Едновременно с това, И.П.е управител на дружеството доставчик „Фреш Клима 2" ЕООД, а брат му П.П.- упълномощено от него лице да се разпорежда с банковата сметка на дружеството, видно от дадените писмени обяснения от Й.П..  След като едни и същи лица - И.И.П. и П.И.П., имат правомощия да управляват и да се разпореждат със средства на двете търговски дружества – доставчик и получател по доставките, двете дружества са  „свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. "г", "д“ от ДР на ДОПК. Освен това, двете дружества осъществяват дейност в един и същи обект с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян" № 82, където е регистриран касовият апарат на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД и където е адресът на офиса на „Фреш Клима 2" ЕООД –гр.Бургас. Справките-декларации за ДДС за процесните периоди на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД и „Фреш Клима 2" ЕООД са подавани от едни и същи IP адреси и с един и същи КЕП. С рапореждане изх.№ С190002-035-0254660/27.05.2019 г., на основание чл.225, ал.1 т.4 от ДОПК  е прекратено производството по принудително изпълнение, образувано за събиране на задължения за ДДС на „Фреш Клима 2" ЕООД, поради несъбираемост на дълга, след като е установено, че дружеството не притежава имущество, което да обезпечи дълга, не притежава авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечеаване на публичните задължения, изчерпани всички изпълнителни способи и не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл.216 от ДОПК. Това обстоятелство несъмнено е било известно на Й.П., в качеството му на  управител на „Фреш Клима 2" ЕООД, от една страна, и упълномощен представител на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД, от друга, както и на брат му П.П., упълномощен да се разпорежда със средствата по банковата сметка на „Фреш Клима 2" ЕООД, от една страна, и да управлява и представлява „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД – от друга. Следователно, както те двамата, така и управителят на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД – К.Д.П., са знаели, че „Фреш Клима 2" ЕООД няма да внесе начисления ДДС по доставките,  предвид свързаността им по смисъла на чл. § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби на ДОПК. К.Д.П.е имала информация за дейността и финансовото положение на доставчика чрез внуците си. Налице е било знание у жалбоподателя по смисъла на чл.117, ал.2, предложение първо от ЗДДС. Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране е, че жалбоподателят не е заплатил стойността на доставките, в която е включен и начисленият от доставчика ДДС.

По изложените съображения, съдът счита, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 от ЗДДС и отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана правомерно.

При идентични обстоятелства за свързаност между юридически и физически лице, техни представители, ВАС се е произнесъл с Решение № 8248 от 28.06.2017 г. по адм.д. № 13147/2016 г. на ВАС.

Обстоятелството, че през 2017г. не е имало действащ договор за консигнация между двете дружества, е неотносимо към спора по делото. От значение в случая е, че независимо от това, през 2017 г. са осъществени част от процесните доставки от  „Фреш Клима 2" ЕООД с предмет монтаж на климатична техника и доставка на климатици, за които дружеството е издало фактури на „Фреш Клима Ексклузив" ЕООД и по които жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит, както и че у него е било налице знание, че начисленият ДДС по тези доставки няма да бъде внесен от доставчика.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като РА е издаден при правилно приложение на материалния закон, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден в съответствие с целта на закона, от компетентен орган в предвидената в закона форма.

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 730,72 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 във вр.чл.8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд– град Бургас, двадесет и трети състав,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 84, против Ревизионен акт № Р-02000219002529-091-001/18.09.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 212/03.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

   ОСЪЖДА „Фреш Клима Ексклузив“ ЕООД заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 730,72 лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева и седемдесет и две стотинки/.

 

      Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.       

 

        

                                                                              СЪДИЯ: