Р Е Ш Е Н И Е
Номер ………..
19.06.2018г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и осми
май Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2142 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.127,
ал.2 от Семейния кодекс /СК/.
В исковата си молба
процесуалният представител на ищцата адв. М. Т. заявява, че К.А.М.
е живяла във фактическо съжителство с ответника А.К.С., ЕГН ********** в
периода от началото на г. до края на г.,
от което на г. било родено детето Е.А.С.,
ЕГН **********.
След настъпването на фактическата раздяла между родителите на малолетното
дете А.К.С. грижите,
свързани с отглеждането и възпитанието му, били изцяло поети от неговата майка,
като неговият баща преустановил своите лични отношения с него. От края на г. до
настоящия момент същият не бил изплащал и каквито и да било финансови средства,
свързани с неговата издръжка. Сочи, че всеки опит от страна на майката на
малолетното дете да се свърже с бащата и да го помоли за подпомагането й със
средства, нужни за отглеждането му, били безуспешни. В тази връзка майката полагала всички необходими грижи за
детето й.
Заявява, че била прекъсната емоционалната връзка между баща и син, поради
дезинтересирането от страна на родителя. Към настоящия момент детето не
изпитвало привързаност към ответника и същият е абдикирал от изпълнението на
своите духовни и възпитателни задължения.
Твърди, че детето Е.А.С. е здраво и без
заболявания и към настоящия момент е ученик във втори клас в - гр. К.. С оглед
на това за обучението на детето били необходими средства за закупуването на
учебници, учебни помагала, тетрадки и пособия. Налице били и други идентични
възникващи разходи като провежданите ежегодно ученически екскурзии и лагери,
както и разполагането с джобни пари.
Друг важен фактор за
осигуряването на нормални условия на живот, необходими за развитието на детето бил
набавянето на средства за осигуряването му на здравословна храна, от която се
нуждае всеки подрастващ, за да се гарантира неговото правилно физическо и
умствено развитие, както и на облекло и на обувки. Не били без значение и
разходите, които майката понасяла и през зимните месеци за отопление.
Сочи, че не следвало да се считат
за луксозни и разходите, свързани с мобилен телефон, за които майката заплащала
ежемесечни такси в размер на 20 лева, необходимостта от компютър – техника,
отдавна навлязла трайно в сферата на образованието. С оглед на културните
потребности на детето, то следвало да посещава поне веднъж месечно театър, да
си позволи да отиде на кино, както и да посещава места, специално създадени за
деца на неговата възраст.
Пълномощникът на ищцата заявява,
че от г. към настоящия момент майката на
малолетното детето живее във фактическо съжителство с лицето С.С.С., от което
съжителство през г. се родило и второто ѝ дете К.С.С.. С настъпването на
този факт, средствата нужни на семейството за неговата издръжка нараствали
чувствително. Съществено се явявало обстоятелството, че родителите не
разполагали със собствено жилище и живеели под наем в следния недвижим имот: апартамент № на етаж в жилищна страда,
находяща се в гр. К. на, нает чрез договор за наем, сключен на г.
и продължен на г за срок от 3 години. Договорената наемна цена била в размер на 250 лева, която наемателите заплащали ежемесечно
в полза на наемателя. Не бил без значение и факта, че лицето, с което неговата
доверителка живеела на семейни начала било безработно и нямало постоянна работа. Към настоящия момент единственият сигурен и постоянен доход на семейството
се явявал паричното обезщетение, отпускано по реда на чл. 50 и чл. 51 от КСО,
което получавала майката за отглеждането на детето К.С.С., в размер на 460
лева.
Във връзка с посочените по-горе
потребности и задължението на всеки родител да ги осигурява в максимална
степен, с оглед на своите материални възможности, счита, че детето Е.А.С. следва да разполага с
месечна издръжка в размер на 250 лева.
Моли съда, на основание чл. 143, ал. 1 от Семейния
кодекс, да осъди ответника А.К.С. да заплаща ежемесечно
издръжка в размер на 250 лева в полза на малолетния си син Е.А.С., ЕГН **********, чрез
неговия законен представител - К.А.М.
от датата на завеждането на настоящата искова претенция, а именно
26.07.2017 г.
Моли съда на основание чл. 149 от Семейния кодекс да осъди ответника А.К.С., ЕГН ********** да
заплати в полза на малолетния си син Е.А.С.,
ЕГН **********, чрез неговия законен представител - К.А.М., с ЕГН ********** издръжка за
една година преди предяваването на настоящия иск в размер на 3 000
лева, а на основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите да изплати в полза на ищцата законната лихва до окончателното
изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а
именно 26.07.2017 г.
Моли съда на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс да предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетния Е.А.С., ЕГН ********** на
неговата майка К.А.М., с
ЕГН ********** и да определи режим на лични отношения с неговия баща А.К.С., ЕГН **********.
Моли за постановяване на предварително изпълнение на решението на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М. Т.. Моли съда да определи режим на
лични контакти между базата и детето :всяка
първа и трета седмица от всеки календарен месец от 09.00 часа да 18.00
часа без преспиване, както и две седмици през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А.К.С.,
чрез назначения му особен представител адв. К.Г., в който заявява, че предявените два обективно съединени иска са допустими по закон, предявени са
от лице, което се явява рождена майка на детето и е негов законен представител.
Налице е правен интерес от предявяване на двата иска.
В отговора особеният
представител на ответника сочи, че тъй като е особен представител на А.К.С., с
когото няма никакви контакти и няма яснота относно твърденията на ищцата, че
ответникът не осъществява контакти с детето и не му дава издръжка под каквато и
да било форма, заявява, че не може да вземе становище по този факт и твърдения.
Твърди, че ако към момента бащата на детето не живеел с него, не полагал грижи по
възпитанието и отглеждането му, безспорно, с оглед възрастта на детето било, че
спрямо него следвало да се упражняват родителските права от онзи родител, с
когото живело детето в едно домакинство и който родител полагал за него
ежедневни грижи по отглеждането и възпитаването му. Освен това детето имало
нужда на определени обществени места да бъде представлявано от свой родител,
което допълнително мотивирало искането за определяне упражняването на
родителските права върху детето – в училище, при личен лекар, при участие в
извън класни мероприятия, екскурзии и други.
Тъй като е лишена, по
обективни причини от контакти с ответника, в момента намира, че едва в хода на
съдебното производство ще може да посочи при кого от двамата родители живее
детето и къде се намира в момента. Заявява, че ще се ползва от доказателствата,
представени от ищеца или събрани чрез него, за изясняване на факти и
обстоятелства свързани с твърденията за местоживеенето на детето.
По отношение размера на дължимата
издръжка намира, че искането за плащане на издръжка е основателно, но не е
основателно по размер посочен от ищеца за 250 лв. месечно.След като бащата на
детето не е намерен на адреса по неговото постоянно местоживеене и не може по
тези причини да получи лично съдебните книжа, той няма как да представи
доказателства за трудовото си възнаграждение, за имотното си състояние, за да
може съдът да определи на база тези доказателства размера на дължимата
издръжка. При тази ситуация би следвало да се определи размера на дължимата
издръжка на база размера на минималната работна заплата в страната – 510 лв. след
01.01.2018 г., а преди тази дата – на база 420 лв. за 2016 г. и 460 лв. за 2017
г.
Посочва, че размерът
на искането за издръжка за минало и за бъдещо време е все по 250 лв.
месечно.Посоченият размер не бил съобразен с това, че минималната работна
заплата през 2016 г. е била различна от тази през 2017 г. и още по-различна от
тази през 2018 г. Това би
определило и различен размер на месечната издръжка за детето.
Нуждите на детето през тези три години също са били различни и ще бъдат
различни.
Намира, че ако не се
съберат доказателства бащата да е плащал издръжка на детето за времето
27.07.2016 г. до 27.07.2017 г. то такава би следвало да се определи от съда за
около 105 -110 лв. месечно. За времето след 27.07.2017 г. - по 115 лв. месечно.
Издръжката поискана от ищцата в размер на 250 лв. нито била съобразена с
възрастта и потребностите на детето, нито с възможностите на ответника да я
дава в този размер. Поискана в този размер тя се явявала неоснователна и я
оспорва по размер. Майката, при която живее детето, също имала задължение да
дава издръжка на детето си, но в размер малко по-нисък от този на другия родител. Тя
отделно получавала от Дирекция „Социално подпомагане" месечна помощ за
детето.Това, че живеели на квартира и че бащата на второто ѝ дете, с
който живеела на съпружески начала не работел, било без значение за настоящия
спор. Сочи, че този мъж като баща на другото ѝ дете също имал задължение
да осигурява издръжката на своето дете, а очевидно и да се включва в общите
разходи на домакинството. Не ставало ясно кое налагало наемане на тристайно
жилище, с този висок наем, след като в града ни за двустайните жилища наема
варирал между 120-150 лв. и каквото жилище по площ нормално би задоволило
техните потребности за жилищна площ. Ако ищцата си наемела супер луксозно
жилище и с голяма площ, при висока наемна цена, на какво основание ответника
следвало да поема, чрез издръжката за детето си част от тази наемна цена?
Майката следвало да създава нормални условия на живот за децата си, според
финансовите си възможности.
Твърди, че за да се
определи справедливо размера на издръжката ще следва майката на детето да
представи декларация за имотно състояние, от което да е видно дали тя притежава
на свое име или на името на детето недвижими имоти, движими вещи на значителна
стойност, моторно превозно средства; притежава ли на свое име дялове или акции
в търговски дружества, както и какъв размер трудово възнаграждение е получавала
след 27.07.2016 г. до 27.07.2017 г. или обезщетение по майчинство за този цял
период, за който е претенцията за плащане на издръжка една година назад,
считано от датата на предявяване на исковата молба. Не било представено
доказателство от м. юли 2016 г. какви помощи за детето е получавала майката,
както и какви помощи е получавала и за второто си дете, които данни имали
значение при определяне размера на издръжката. Липсвали доказателства дали
бащата на второто дете на ищцата работи и какво по размер е трудовото му
възнаграждение или пък какви помощи за безработица е получил във времето една
година назад, считано от 27.07.2017 г.
Заявява, че при така
предявените искове съдът би следвало следва служебно да се произнесе по отношение режима на
контакти между детето и ответника като негов баща. Ако не стори
това служебно, като особен представител на ответника, прави искане съдът да се
произнесе по отношение режима на контакти между детето и баща му.
Претендира бащата да има право да
взема при себе си детето всяка първа и трета /или втора и четвърта/ събота и
неделя от месеца, считано от 10 часа в събота до 16 часа в неделя с нощувка
събота срещу неделя при него; за Коледа детето да бъде при баща си на 23 и
24.12. – четна календарна година от 10 ч. на 23.12. до 17 ч. на 24.12., с нощувка на 23 срещу 24.12.; за
Нова година - всяка четна година на 31.12. от 10 часа до 01.01. на нечетната
година до 14 часа с нощувка на 31.12. срещу 01.01. при него; за Великден -
всяка календарна година първия ден на Великден /събота/ детето да бъде при баща
си от 10 часа до 18 часа; зимната и пролетната ваканции детето да прекарва при
баща си втората половина от зимната и от пролетната ваканции; 30 дни през
лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката или на части - два пъти по
15 дни през лятото, когато това не съвпада с отпуска на майката; рождения ден
детето да празнува с баща си - в дома на бащата или извън него, всяка четна
година от 10 часа до 16 часа. В съдебно заседание се явява особеният представител на
ответника адвокат К. Г., която поддържа
изложеното в отговора на исковата молба.
Д. „С.п.” – К. не
изпраща процесуален представител по делото. По делото е приет социален доклад
изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – К. относно защита правата
и интересите на детето Е.А.С..
От представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № от г. на Е.А.С. се установява, че страните по делото са
родители на същото.
По делото е представено
удостоверение из. № г., издадено от директора на – К., от което се установява,
че детето Е. е записано като ученик в клас за учебната г.
От представения по
делото социален доклад се установява, че страните по делото са живели на
съпружески начала и са разделени от края
на г., като майката е родителя, който полага грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Д.Д.От показанията на
свидетелката Д. се установява, че познава К. и А. „може би от 12 години“. Сочи,
че докато били заедно А. се грижил а детето, но след раздялата им не е полагал никакви грижи за детето. Всички
грижи за детето се полагали от майката. В момента К. живеела с друг мъж на съпружески
начала, като от съжителството им имали дете на 1,5 години. Заявява, че К. и А.
са живели заедно преди 10 години, а са разделени „от около 5 години“, като през
тези години само К. се грижела за детето. Знаела, че А. не търсил детето, „нито
за празници, нито за нищо“ и не му е изпращал подаръци.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите, не живеят заедно и не могат да
постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се разрешава от
районния съд. При този иск съдът определя не само при кого от тях да живеят
децата им, но и кой от родителите да упражнява родителските права по отношение
на тях, режима на лични отношения и издръжката на децата. Това е така защото
живеенето с родителя е съществен елемент
от съдържанието на родителските права и задължения, като текущото им
упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее.
По делото се установи,
че от раздялата на страните в края на
2014 г. до приключване на устните състезания само ищцата, за разлика от
ответника е полагала лични грижи и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието
и издръжката на детето Е.
При
решаването на въпроса при кой от двамата родители следва да живее детето, респ.
кой родител следва да упражнява родителските права, съдът трябва да се
ръководи, изключително от интересите на детето, преценени с оглед на редица
обстоятелства, а именно: родителските качества, полагане на грижи и умение за
възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето и др.
С оглед възрастта на
детето години, посоченото в социалния доклад, че между Емил и майка му
съществува силна емоционална привързаност съдът намира, че детето следва да
остане да живее при ищцата. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи,
че по делото липсват доказателства къде живее бащата А.К.С., както и дали има
жилище, което да е подходящо за отглеждане на детето. По делото липсват
доказателства за социалната му среда, моралните му качества, трудова заетост и
всички останали предпоставки включващи си в родителския капацитет. Нещо повече в изготвения и приет по делото социален
доклад е посочено, че емоционалната връзка между бащата и детето е прекъсната. От
друга страна в социалния доклад е посочено, че жилището, в което живее детето
заедно с майка си, е под наем. Представлява апартамент състоящ се от три стаи и
кухня. Обзаведено е с всичко необходимо за домакинството. За Е. има
самостоятелна стая с обособен кът за подготовка на уроците, като е осигурено
достатъчно жизнено пространство и безопасна среда за развитието му. От
социалния доклад се установява още, че основните грижи за детето Е. се полагат
от майката, като и помага съжителстващото с майката лице С.С.. Двамата имат
едно дете К.С.С. на 1г. и 5м. Посочено е още, че Е. е на 8 години и е в – К.. Майката и детето имат пълната подкрепа
на съжителстващото с майката лице. В семейството не съществуват конфликти и
детето е емоционално привързано, както към своята майка, така и към останалите
членове на разширеното семейство По делото не е установено ищцата да е имала
или да има аморални или противообществени прояви, които да създават отрицателен
неин облик и лош пример за това дете. Не е и установено и социалната среда, в
която живее същата да е неподходяща за детето на страните. Всички тези
обстоятелства в съчетание с възрастта на детето, както и становището на
Дирекция „Социална подпомагане” – К. налагат само извода, че в интерес на това
дете е на ищцата по делото да се предоставят за упражняване родителските права
върху него, тъй като тя очевидно е по-пригодна от ответника да го отглежда и
възпитава / р. II от ППВС № 1/1974 г./.
При това положение
съдът следва да определи и мерки на лични отношения на ответника с детето и издръжката на същото.
Безспорно е, че за правилното и хармонично развитие на детето, то следва да
осъществява лични контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че
след като детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се
упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да контактува
с него. С оглед обаче липсата на доказателства относно жилищните условия на
бащата, ниската възраст на детето,
прекъснатата връзка между бащата и детето съдът счита, че първоначално
определеният режим следва да бъде без преспиване.
Съдът счита, че с оглед установяване на
емоционалната връзка между бащата и детето следва да бъде определен режим на лични
контакти, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09.00 часа до 18.00 часа без преспиване и две седмици през лятото, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
При
решаване на въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази нуждата
от такава с оглед възрастта и обикновените условия на живот, както и
възможностите на родителите му да осигурят издръжка с оглед на техните доходи,
имущество и квалификация. От своя страна чл. 143, ал.2 от СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетието си деца, като
това задължение е безусловно, независимо от това дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. С оглед на тази разпоредба и двамата
родители дължат издръжка на детето си, като размера на същата се определя,
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 и ал.2 от СК. Съгласно ал. 2 на горецитираната
разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента за страната е 510 лева (Постановление № 316 на МС от 20.12.2017 г.), т.е. размерът
на минималната месечна издръжка на едно дете е 127. 50 лева.
Към момента
на приключване на съдебното дирене детето
Е.А.С. на 9 години, т.е.
малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му е сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По
отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Безспорно
по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането
на детето Емил се полагат единствено и
само от неговото майка К.А.М.. По делото е установено, че ищцата заедно със
семейството живее под наем, както и че полага грижи за още едно дете, видно
от представеното удостоверение за
раждане издадено, въз основа на акт за
раждане № г. на К. С. С.. Установи, че
към момента ищцата е в отпуск по майчинство, видно от представеното по делото
удостоверение от ТП на НОИ – Стара Загора.
По
делото няма обаче данни за доходите на
ответника А.К.С., материално състояние и семейно положение. От представената по
делото справка от ТД на НАП – П. се установява, че ответника няма деклариране доходи за последната изтекла
данъчна година, регистрирани трудово договори, недвижими имоти и движима собственост.
Въпреки това, с оглед вмененото от
закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори
и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава
издръжка на сина си Е., съобразена с възрастта и нуждите й. Още повече, че
ответника С. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни
проблеми.
От изложеното
по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 510 лева, т.е.
размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 127.50 лева.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на
издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и
нуждите на лицето, което има право на издръжка.
По правната си същност издръжката представлява
задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от
издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Претендираната
издръжка от 250 лева месечно за детето Е. надхвърля
средствата, които са необходими за съществуването й и нормалното й развитие.
При определяне размера на издръжката съдът взе предвид установеното от
съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка
в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката
/ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
Съдът счита, че за
задоволяване на основните нужди на детето Е. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното
му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на
ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, а останалата част от сумата, следва
да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание. Над размерите от
130 лева до претендираните 250 лева
предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В
случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези
нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска
добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са
събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва
да бъдат покривани от добавка определена
от съда извън определения размер на издръжката.
Съдът
намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката,
считано една година преди предявяването на иска, а именно от 26.07.2016 г., тъй
като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били
полагани единствено от неговата майка. Издръжка
за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен
размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява,
че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска ответника да е давал издръжка на детето
си в пари, или в
натура. По тези съображения, съдът намира предявения иск с правно основание
чл.149 от СК за основателен. Ищцата претендира издръжка по чл.149 една година
преди предявяване на иска в размер на в
размер на 250 лева. Следва да се има предвид, че през периода от 26.07.2016г.
до 26.07.2017г. размерът на минималната
работна заплата е бил между 420 лева и 460 лева месечно. По тези съображения съдът
намира, че следва да оредели издръжка за периода 26.07.2016г. до
26.07.2017г. в размер на 115 лева В тази
връзка съдът намира, че следва да отбележи, че над този размер издръжката не би
била в законно определения размер.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено
е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата, при защита по граждански дела за други
неоценяеми искове, каквото е настоящия, размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 300 лева. Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева с ДДС. Настоящото дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, същото е разгледано и обявено за
решаване в едно съдебно заседание, поради което, съдът намира, че възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да
присъди на ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лева, като се отхвърли
искането му за разноски за разликата до 500 лева.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 630 лева, представляващи платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за един адвокат.
Следва
ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 187.20 лева, представляващи
дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от
20 лева сметка на Районен съд - К. представляваща окончателна държавна
такса за разглеждането на иска.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Е.А.С., с ЕГН **********
да живее при майка си К.А.М., ЕГН **********, с адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Е.А.С., с ЕГН ********** на майката К.А.М., ЕГН **********,
с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А.К.С.,
ЕГН **********, с адрес *** с детето Е.А.С., с ЕГН ********** както следва, всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 09.00 часа до 18.00 часа без преспиване, както и две седмици през лятото, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на основание чл.149 от ГПК на малолетното си дете Е.А.С.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.А.М.,
ЕГН **********, с адрес *** издръжка за минало време в размер на 115 лева,
считано от 26.07.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 26.07.2017г.
като отхвърля иска до претендирания размер от 250 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да
заплаща на малолетното си дете Е.А.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител К.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в
размер на 130 /сто и тридесет / лева считано от 26.07.2017 г. до настъпване на
основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като отхвърля иска до
претендирания размер от 250 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.А.М., ЕГН **********, с адрес
***, съдебен адрес ***, чрез адвокат М. Т. сумата от 630 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 187.20 лева върху
присъдения размер на издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер
на 50 лева.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – К., сумата от 20 лева представляваща държавна
такса.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :