Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 01.09.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 2090 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124
ал. 1 ГПК
Ищецът С.Б.А. посочва, че е абонат на ответното дружество за доставка на
електрическа енергия с клиентски № 300253039738. Към
момента на посочения абонатен номер има задължение в размер на 7629.00 лв. за съдебни
вземания, от които 3820.21 лв. по
издадени фактури и 3808.06 лв. начислени лихви. За тези суми има образувани две
изпълнителни дела - № 319/2008 г. и № 59/2008 г. по описа на ЧСИ
А. В.– гр. Монтана. От последните действия по принудителното изпълнение са
изминали повече от пет години. Посочените изпълнителни дела са служебно
прекратени от съдебния изпълнител, тъй като по тях повече от две години не са
искани изпълнителни действия. Въпреки това по партидата на ищеца все още стои
задължение и се начисляват лихви върху него, въпреки че е погасено по давност,
като е спряно и електрозахранването. Ето защо за ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 7629.00 лева по изпълнителни дела № 319/2008 г. и №
59/2008 г. - двете по описа на ЧСИ А. В.– гр. Монтана, тъй като същата е
погасена по давност.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че по двете изпълнителни дела от съдебния изпълнител са предприети
всички, предвидени в ГПК действия по принудително изпълнение, поради което и
давностния срок е бил прекъснат. Посочва, че отношенията по повод
покупко-продажбата на електрическа енергия между ищеца и ответника са уредени с
договор при общи условия. От тези общи условия ищцата е обвързана и очевидно е
неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнила задълженията си, които
не може да се приеме, че са погасени по давност.
Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел, че спорът по
делото е относно наличието и размера на задължения на ищеца към ответника.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. С.П. от МАК, който
поддържа исковата молба и въз основа на аргументите, развити в нея счита, че
следва да бъде уважен предявеният иск – да се постанови, че вземанията на „ЧЕЗ Електро
България” към ищцата са погасени по давност, не могат да бъдат събирани
принудително, с всички произтичащи от това законови последици, включително и
включване към електроразпределителната мрежа.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Ищцата С.Б. е абонат на „ЧЕЗ
Електро България”. За неплатена електроенергия през 2007-2008 г. са образувани 2 бр.
изпълнителни дела: № 319/2008 г. и № 59/2008 г. по описа на
ЧСИ А. В.– гр. Монтана. ИД № 319/2008 г. е прекратено през 2009 г., а ИД № 59/2008 г. е прекратено през 2014 г.
Въпреки това по партидата на ищцата като абонат на ответното дружество все още
стои задължение, като ѝ е спряно и електрозахранването.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
По делото е получено Уведомление от ЧСИ Момчил Нелов
– гр. Враца, в което се посочва, че изп. дело № 319/2008 г. е
прекратено през 2009 г., а изп. дело № 59/2008 г. е прекратено през 2014 г., но
и двете дела не са приети с протокол по предаване архива на ЧСИ А. В.от
27.09.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения
срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и има за
предмет да се установи, че вземането на „ЧЕЗ Електро България” към С.А. е
погасено по давност.
За успешното провеждане
на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че не дължи
на ответника сумите, за които са образувани ИД №
319/2008 г. и ИД № 59/2008 г. Ищецът следва да докаже, че няма
задължения към ответника. Ответникът следва да докаже твърденията си за наличие
на парични задължения на ищеца.
В случая съдът намира, че така предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Според чл. 110 ЗЗД: „С изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок“.
Чл.
111, б. „в“ ЗЗД предвиждат, че с 3-годишна давност се погасяват вземанията за
лихви.
В
предявената искова молба се твърди, че вземането на „ЧЕЗ Електро
България” за главницата от 3820.21 лв. е погасено по давност, тъй като
са изтекли повече от 5 години, а вземанията от 3808.06
лв. за лихви са погасени, поради изтичането на повече от 3 години от тяхната
изискуемост. Образувани са 2 бр. изпълнителни дела, но от последните действия
по принудително изпълнение са изминали повече от 5 години.
Прекъсването на давността е уредено в чл. 116 ЗЗД, като в б. „в“ като
основание за прекъсване е посочено предприемането на действия за принудително
изпълнение.
В уведомлението
на ЧСИ Момчил Нелов – гр. Враца, приел архива на ЧСИ А. В.– гр. Монтана, е
посочено, че и двете изпълнителни дела са прекратени. ИД № 319/2008 г. е
прекратено през 2009 г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, според който текст изпълнителното производство се
прекратява, когато „длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство“. ИД № 59/2008 г. е прекратено през 2014 г., на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която
разпоредба предвижда прекратяване на изпълнителното производство, в случай, че „взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, с изключение на делата за издръжка”.
Тъй като самите
изпълнителни дела е невъзможно да бъдат представени по делото - видно от
уведомлението на ЧСИ Момчил Нелов, то информация за движението по тези дела
може да се черпи само от посоченото уведомление. Същото е прието като писмено
доказателство и не е оспорено от страните, поради което и съдът приема за
достоверна информацията, изложена в него. Първото от образуваните срещу ищцата
изпълнителни дела е прекратено още през 2009 г. (10 години преди подаването на
исковата молба). Второто изпълнително дело е прекратено през 2014 г. на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. Очевидно по това дело действия по
принудително изпълнение са предприемани, което е довело до прекъсване на
погасителната давност. Впоследствие обаче през 2014 г. същото е перимирано на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – не е поискано извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, т.е. от 2012 г. След прекратяването на
това изпълнително дело не са представени доказателства за образуване на друго
такова. Ето защо съдът приема, че давността за вземането, за което е образувано
ИД № 59/2008 г. е прекъсната с предприемането на действия по принудително
изпълнение. След 2014 г. обаче никакви последващи действия не са предприемани,
т.е. налице е бездействие на ответното дружество. Според чл. 117, ал. 1 ЗЗД „От прекъсването на давността почва да тече нова давност”. От прекратяването на ИД № 59/2008 г. през
2014 г. до момента на подаване на исковата молба през 2019 г. са изминали 5
години, поради което и вземането следва да се счита за погасено по давност.
Действително, както приема правната теория, самото вземане не се погасява,
неутрализира се възможността за принудителното му изпълнение. Няма пречка обаче
да бъде предявен отрицателен установителен иск (както е в случая), за да се
установи със сила на пресъдено нещо, че тази възможност е вече погасена и „ЧЕЗ
Електро България” не може да започне принудително изпълнение за получаване на въпросната
сума. Ищцата А. има интерес от установяването на това правно положение в нейна
полза, тъй като върху сумите, за които са образувани изпълнителните дела
продължават да се числят лихви, а електрозахранването на имота ѝ е
спряно.
Ето защо
ищцовата претенция следва да бъде уважена изцяло, като основателна.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва ответната страна да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Претендират се
общо 1000 лв. за адвокатски хонорар. Съдът приема за основателно наведеното от
ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. От представения договор за правна защита
и съдействие е видно, че са заплатени 1000 лв. в брой. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при цена на иска от 5000 лв. до
10 000 лв. възнаграждението
е 580 лв. + 5 % за
горницата над 5000 лв. В случая цената на иска е 7629 лв. Съдът намира, че
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно и в тежест на
ответника следва да се присъди минималното възнаграждение – 580 лв. + 131,45
лв., представляващи 5 % върху 2629 лв. (горницата над 5000 лв.), или общо
711,45 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и платената от последния държавна такса по уважения иск, която е в размер
на 305,13 лв.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ******, ******,
ЕИК ******, че С.Б.А. ***,
ЕГН ********** не дължи
сумата от 7629.00 лева по изпълнителни дела № 319/2008 г. и № 59/2008 г. -
двете по описа на ЧСИ А. В.– гр. Монтана, тъй като същата е погасена по давност.
ОСЪЖДА ******, ******, ЕИК ******, да заплати на С.Б.А. ***, ЕГН **********, разноските в размер на 711,45 лв. /седемстотин
и единадесет лева и 45 ст./ за адвокатско възнаграждение, както и 305,13 лв. за платена държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му, по реда на Глава ХХ от ГПК.
Районен
съдия: