Решение по дело №959/2022 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №304/25.10.2022 г. ПО АНД № 959/2022г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
От Видинската районна прокуратура е внесено в Районен съд - Видин постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на М. И. М., ЕГН: **********, родена на 22.02.2000год. в
гр.Видин, област Видин, с постоянен адрес: гр.Видин, ул.Пушкин- № 24А, българка,
българска гражданка, основно образование, неомъжена, неосъждана, работи, като хигиенист
в частно фирма в Германия за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Видин, редовно призовани не
се явяват.
В съдебно заседание обвиняемия, не редовно призован, не се явява лично. Представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител, който пледира , че няма процесуални
пречки за даване на ход на делото, пледира за оправдаване на подзащитната му ,поради
недоказаност на обвинението , респективно за приложението на чл.9 ал.2 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата М. И. М., от 2015 г. живеел в гр. Голденщейт, Федерална Република Германия.
В посочената държава обвиняемият и работел, а в Република България се завръщал
обикновено при възможност, за да се види със свои родственици и приятели.
През 2015 г., обвиняемата М. напуснала Р.България, като оттогава насетне живеела и
работила в Ф.Р.Германия. Обв. М. обичайно се връщала в Р.България през лятото или зимата
на всяка година, за около две-три седмици, след което отново заминавала за Ф.Р.Германия.
На 27.08.2018 г., обв. М. посетила сградата на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Видин,
където пред св. Анелия Валериева Стоянова -системен оператор в сектор „Пътна полиция"
при ОДМВР-Видин, подала Заявление № 3087/27.08.2018 г. за издаване на Свидетелство за
управление на МПС.
Към заявлението, обв. М. приложила и писмена Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от
Закона за движение по пътищата, която се подавала пред Началника на Сектор „Пътна
полиция" - гр. Видин. В същата обв. М. декларирала, че имала „обичайно пребиваване в
Република България", като знаела, че това не е било така.
Съгласно § 6, т. 46 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
„Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки -поради лични връзки, които сочат
тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
По делото е била изготвена и приложена Графическа експертиза № Г-19/11.05.2022 г. на
НТЛ-ОДМВР-Видин, на положения в декларацията подпис и ръкописен текст, от която е
видно, че същите са били изпълнени от обв. М..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното
производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и от приложените по делото веществени доказателства. В хода на съдебното
производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи
или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза, която дава заключение, че почеркът, с който е
положен подписът срещу „Декларатор:“ в „Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП,
както и почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в цитираната декларация,
принадлежи на обвиняемата М..
1

В този смисъл е и писмо 328600-34119/19.07.2021г. от КВА (Kraftfahrt Bundesamt –
Федерална служба за превозните средства),приобщено към доказателствата по делото по
реда на чл283 от НПК, според което М. има „обичайно пребиваване“ във ФР Германия за
периода от 01.08.2015г. до момента на проверката. С оглед на което и предвид
обстоятелството, че в този период , а именно на 29.08.2018г. на обвиняемата е издадено
българско свидетелство сигнализират МВР , че същото е издадено в противоречие с
изискването за „обичайно пребиваване“ по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Към писмото е приложено
и копие на преписка 328600-34119/19.07.2021г.
В тази насока е приложената справка за пътуване на лице – български гражданин ,
приобщена по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Обвиняемата М. съзнателно е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата
на закон /по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че
обичайното й местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от
185 дни в календарната година пребивавала във Федерална Република Германия, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с удостоверителната
функция на определени документи, както и обществените отношения, които осигуряват реда
и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е Декларация от 27.08.2018 г. по чл. 151,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирала, че обичайното й
местопребиваване не е в друга държава членка на ЕС, макар, че през повече от 185 дни в
календарната година пребивавал във Федерална Република Германия. Изпълнителното
деяние се изразя в потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в
декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като
деецът е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
определени обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на
дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, което е умишлено законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв.;
- обвиняемата не е осъждана за престъпление от общ характер, както и не е освобождавана
от наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК.
- с деянието не са причинени имуществени вреди.
- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК,
при наличие на които се изключва приложението на този текст.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така
и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемата следва да се отчете
фактът, че същата е в сравнително млада възраст, както и че до настоящия момент няма
2

каквито и да е данни за извършени криминални прояви (същевременно настоящият състав
счита, че не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на
обвиняемата, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на
чл. 78а НК). Наред с това не може да не се отчете обстоятелството, че от датата на деянието
са изминали почти три години, което въпреки че не може да се счете за нарушаване на
принципа за разглеждане на делото в разумен срок (чл. 22 НПК), безспорно следва да се
отчете от съда при индивидуализацията на наказанието, доколкото колкото по-отдалечено
от деянието е наложеното за него наказание, толкова по-трудно същото би постигнало
целите си и толкова повече се превръща в самоцел.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемата е лице със сравнително ниска степен на
обществена опасност. Поради тези съображение, съдът счита, че спрямо нея следва да се
определи наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – „Глоба” в размер
на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително обвиняемата и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Обществената опасност е обективно качество на всяко престъпление, което го
характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващите
обществени отношения и го отличава от непрестъпните деяния. Обществената опасност на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК се изразява в това, че деянието уврежда обществените
отношения, свързани с документирането, поради което нормата санкционира лъжливото
документиране. С криминализирането на деянието се цели създаване на сигурност на
обществените отношения и се стимулират физическите лица към деклариране на верни
обстоятелства, в случаите, когато декларирането им е въздигнато в средство за доказване на
тези обстоятелства. Т.е. законодателят е преценил, че определени правнорелевантни факти
ще бъдат установени по реда на декларирането им от съответните лица и невярното
деклариране е скрепено с наказателна отговорност, без да се изисква настъпването на
някакъв вредоносен резултат.
Предвид изложеното, съдът не споделя становището на защитата, че извършеното от М. не
било обществено опасно. Деянието й покрива всички обективни и субективни признаци на
състава на престъплението. Не е съставомерен престъпен резултат, но все пак следва да се
отчете, че в следствие на декларираното невярно обстоятелство, на обвиняемата е издадено
българско СУМПС, което от своя страна е предизвикало реакция от страна на германските
власти.
Не е налице и другата хипотеза на чл.9 ал.2 от НК - явна незначителност на обществената
опасност на деянието. М. е попълнила декларация, потвърдила е неистина в писмена
декларация, която се подава пред орган на властта именно за удостоверяване на истинността
на това обстоятелство , с което определено са засегнали обществените отношения, свързани
с ролята на декларирането, като средство за доказване на определени факти. Деянието на
обвиняемата е оказало въздействие, което не може да се окачестви, като такова с много
нисък интензитет, по начин, че да сочи на неоправданост на използването на наказателната
репресия. Разбира се, съществува възможност други деяния с идентична правна
квалификация, като процесната, да са с по-висока степен на обществена опасност от
извършеното от М., но това не означава, че деянието на същата не е обществено опасно или
притежава обществена опасност, която е явно незначителна.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски в размер на 107.42 лева,
3

представляващи възнаграждение на експерт по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-графическа експертиза следва да се възложат на обвиняемия.
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	304
Дата:	25 октомври 2022 г. (в сила от 9 ноември 2022 г.)
Съдия:	Мариела Викторова Йосифова

Дело:	20221320200959
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 септември 2022 г.

Решение по дело №959/2022 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите