РЕШЕНИЕ
№ 3711
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330102052 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22,
вр. чл.10а и чл.19 ЗПК, вр. с чл.143 и чл.146 ЗЗП.
В исковата молба от П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., действащ лично и със съгласието на
законния си представител П. Ю. против „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД се
твърди, че ищците са наследници по закон на починалия преди процеса кредитополучател
М. Е. Ю., който сключил договор за потребителски кредит SO № *** г. с ответното
дружество. Съгласно чл.1 от договора кредитополучателят следвало да заплати сумата от
180 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане“, която била включена в размера
на всяка една погасителна вноска. В чл.2 от договора било посочено, че размерът на кредита
е 600 лева, с лихва в размер на 29,70 лева, при ГПР от 47,98 %, годишен лихвен процент от
40,15% и със срок на погасяване на кредита от 1 месец. Задължението по договора за кредит
бил в общ размер на 809,70 лева. Поддържа се, че уговорената такса за експресно
разглеждане в размер на 180 лева била нищожна, поради противоречие с добрите нрави и
противоречие с разпоредбите в ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че така уговорената такса за
експресно разглеждане е в противоречие с разпоредбата на чл.10а ЗПК и кредиторът не
можел да изисква заплащането на същата. Счита се, че таксата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК , тъй като
претендираната сума е в размер на 1/3 от сумата по отпуснатия кредит, който бил в размер
на 600 лева. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. С
така уговорената такса се уговаряло още едно допълнително обезщетение в полза на
1
кредитора, което водело до неговото неоснователно обогатяване за сметка на
кредитополучателя. Било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. По този начин се
калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителната лихва.
Посочването в договора на ГПР, който не бил реално прилагания представлявало
заблуждаваща търговска практика. Направено е искане за установяване в отношенията
между страните недължимостта на сумата от 180 лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на договора. Претендирани са разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва искът по
допустимост. Счита, че предявеният иск е недопустим, доколкото по ч.гр.д. № 17612/2021 г.
по описа на ПдРС е издадена Заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Е. Ю. за вземания
по процесния договор за кредит, по което дело са конституирани като страни наследниците
на длъжника - ищците в настоящото производство, които не са подали възражение срещу
заповедта и същата е влязла в сила. Счита, че с неподаване на възражение се преклудира
възможността ищците да предявяват настоящия иск и да оспорват валидността на таксата за
експресно разглеждане. Твърди се, че вземанията по заповедта са заплатени, поради което
настоящото производство е безпредметно и е отпаднал правният интерес от същото. С оглед
изложеното се иска прекратяване на делото. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен препис – извлечение от акт за смърт на М. Е. Ю., поч. на ***г.
Представено е и удостоверение за наследници на М. Е. Ю., видно от което негови законни
наследници са П. Я. Ю. - преживяла съпруга и И. М. Ю. и Я. М. Ю. – негови деца.
С индивидуален договор за потребителски кредит SO № ***г., сключен между
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и М. Е. Ю., на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 600 лв., при годишен лихвен процент по кредита: 40.15 % и ГПР: 47.98
%.
Представени са Общи условия за предоставяне на потребителски кредити от
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. Приложен е и Стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, заявка за кредит № *** от ***г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Неоснователни са възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявения
иск. Действително от представените по делото писмени доказателства се установява, че е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 17612 по описа на
ПРС за 2021г., по което М. Е. Ю. е осъден да заплати вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит SO № ***г., като не се спори от ищците, че по делото не е подадено
възражение по чл.414 ГПК и заповедта е влязла в сила. Предмет на заповедта обаче са били
само вземания за главница, договорна и законна лихва по цитирания договор за кредит, но
не и таксата за експресно разглеждане, поради което въпросът за действителността на тази
2
клауза от договора се поставя за пръв път в настоящето производство.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
М. Е. Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е сключен договор за потребителски
кредит SO № *** от *** г., в който е уговорена клауза за такса за експресно разглеждане,
обективирана в чл.1 в размер на 180 лева. Установява се от представеното удостоверение за
наследници, че ищците са наследници по закон на М. Е. Ю.. Ответното дружество
представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ и кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК, а наследодателят на ищците - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Поради това сключеният между тях договор за потребителски кредит по своята същност е
договор по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. В чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
*** г. е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 180 лв.
Посочената клауза съдът намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. Не е посочено какви са възможностите на потребителя, ако не избере
експресно разглеждане на документи и в какъв срок се произнася кредитодателят по тях.
Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-
голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С
оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави,
както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без
реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а
ЗПК, поради което е нищожна. Тъй като противоречието между клаузата за такса за
експресно разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
заплащане на такава такса по чл. 1 от договора. Поради това съдът намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 50 лв. По делото са представени договори за правна помощ и
съдействие за всеки от ищците, видно от които на ищците е предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. М. М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М. М. в размер на 300 лева, което ще му се присъди. Съдът намира,
че на адвоката се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото защитата на ищците е
била една и съща, в защита на един и същи интерес, който е общ, а не отделен за всеки един
от тях, произтича от наследственото правоприемство, по силата на което заместват
3
наследодателя си - кредитополучател по договора за кредит.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер
на 180 лева, обективирана в чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
*** г. , сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК ********* и М. Е.
Ю., поч. на ***г., наследодател на П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., като противоречаща на
добрите нрави и като заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 да заплати на П. Я. Ю.,
ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********, и тримата с
адрес: *** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 да заплати на *** М. В.
М., вписан в ***, на основание чл.38 ЗА, сумата от 300 лева /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4