Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
27.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №4382
по
описа на СГС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба
на М.М.Д.
ЕГН ********** чрез адв.В.О. от САК, адрес *** срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, жк.“Възраждане“,
ул.“*******представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., с която е предявен иск за осъждане
на ответника в качеството му на застраховател по застраховка ГО относно товарен
автомобил марка Ивеко модел 35.10 с рег.№******, чийто водач има вина за
настъпилото ПТП на 21.03.2019г. да заплати на ищеца Д. сумата от 250 000лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от
загубата на баща му М.Б.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.05.2020г. – датата на която ответното дружество е следвало да заплати
обезщетение до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 21.03.2019г. около
14,15ч. в гр.София, по ул.“Инж. И.И.“ с посока на
движение от ул.“Гюешево“ към ул.“Житница“ Д.Д.
управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“ модел 35.10 с рег.№******. Спрял на
ул.“Инж. И.И.“, за да се натовари на автомобила
окосена трева, като предната част на автомобила сочела към ул.“Житница“.
Непосредствено зад автомобила бил М.Б.Д., който изпълнявал служебните си
задължения, носел светлоотразителна жилетка. В същия
момент Д. потеглил на заден ход и ударил намиращия се зад автомобила Д..
Вследствие на удара паднал върху платното за движение. Водачът на товарния
автомобил продължил движението на заден ход, преминавайки през тялото на
падналия пешеходец, който починал на място. Твърди се, че водачът Д. е нарушил
правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпване на ПТП, при
което загинал бащата на ищеца.
Било образувано ДП №11090/2019г. по описа на
СДВР пр.пр.№9608/2019г. по описа на СГП.
Ищецът много тежко преживявал загубата на
баща си, към когото бил силно привързан. Загубил скъп човек, който бил негова
подкрепа във всяка житейска ситуация. Двамата имали силна връзка помежду си.
Към момента на настъпване на ПТП за процесния
товарен автомобил е била валидна
застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №*******, валидна от 08.06.2018г. до
07.06.2019г., сключена с ответника за товарен автомобил марка
Ивеко модел 35.10 с рег.№*******.
Ищецът твърди, че с молба от 10.02.2020г. е
предявил пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. До момента
ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което обосновава правния
си интерес от предявяване на настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок
ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва вината на
водача на товарния автомобил.
Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния товарен
автомобил.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който според ответника без да се съобрази с
правилата за движение по пътищата е навлязъл на пътното платно и е станал
основна причина за настъпване на ПТП. Ударът бил настъпил в мъртвата зона на
водача на товарния автомобил и същият не е имал техническа възможност да
предотврати удара. Пострадалият е имал възможност според ответника да
предотврати удара.
Твърди, че непосредствена причина за смъртта
на М.Д. са негови предходни съпътстващи заболявания. Оспорва размера на
претендираните вреди, както и размера на лихвите.
Претендира сторените в
производството разноски.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-161 от 21.03.2019г., за станало на същата дата около 14.15ч. ПТП в
гр.София на ул.“инж.И.И.“, в р-на на №**между товарен
автомобил и пешеходец. Отбелязано е, че в резултат на ПТП е пешеходецът М.Б.Д.
е починал на място. Било е образувано досъдебно производство.
Ищецът е предявил претенция до ответника на 10.02.2020г.
за образуване на щета и изплащане на обезщетение за претърпени вреди по полица
„Гражданска отговорност“ № *******.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния период.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иск пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на товарен автомобил марка Ивеко модел 35.10 с рег.№*******
със застрахователна полица №№ *******
със
срок на действие от 08.06.2018г. до 07.06.2019г.
Според заключението на комплексната съдебно
медицинска и съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещите лица д-р И.Л.
и инж.В.П. се установява, че при процесното ПТП М.Б.Д.
като пешеходец е бил блъснат от товарен автомобил и е получил следните
травматични увреждания – черепно-мозъчна травма, шийна
травма, тежка гръдна травма, охлузвания в лявата кръстно-поясна област,
охлузвания на двете рамена, дълбоки охлузвания на левия лакът и лявата предмишница,
охлузвания на меките тъкани, охлузване
на двете колена. Посочено е, че причина за смъртта наМ.Д.
е тежката съчетана черепно-мозъчна, шийна и гръдна
травми с увреждания на анатомични структури и вътрешни органи, несъвместими с
живота. Между получените травматични увреждания вследствие на претърпяното ПТП
и смъртта на Д. е налице пряка и непрекъсваща се причинно-следствена връзка.
Вещото лице инж.П. е описал механизма на процесното ПТП, което е настъпило в
светлата част на денонощието на прав и равен участък с асфалтово покритие.
Товарният автомобил се е намирал в състояние на покой за извършване на
товаро-разтоварни дейности. Водачът на автомобила е потеглил назад, като в
същото време зад автомобила се е намирал пострадалия, попадащ в невидимата зона
ограничена от конструкцията на превозното средство. Скоростта на движение на
автомобила не е надвишавала 10км/ч. При движението назад е последвал удар между
каросерията на автомобила и тялото на намиращия се на пътното платно пешеходец,
като последният е паднал на земята и поради продължило движение на автомобила
назад, тялото на пешеходеца се е озовало под превозното средство. Движението на
автомобила е било прекратено, когато тялото на пострадалия е било около
средната линия на габаритната дължина на автомобила. Вещото лице не сочи
технически причини за настъпване на ПТП, а такива от субективен характер на
двамата участници в него – пешеходеца и водачът на автомобила. Според вещото лице пешеходецът е могъл да възприеме и зрително и слухово
автомобила и неговото движение. Имал е възможност да предотврати настъпването
на вредоносния резултат при условие, че е предприел действия за излизане от
обхвата на габаритния коридор на движение на ППС или да попадне в зона, видима
от водача чрез употребата на страничните му огледала.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според свидетелката Д.Б.– съпруга на ищеца, чийто показания съдът
цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на спора, ищеца и баща му били в много добри
отношения, живеели в една къща. Той се грижел за тях. След смъртта на свекър йМ.Д., М. много се променил. Получил хипертония, започнал
да вдига кръвно, станал изнервен, будел се нощно време, изпаднал в депресия.
Предпочитал да е сам, дори децата му го дразнели.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ във
вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от настъпилата смърт на пострадалия.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и вина на Д.Т.Д. за процесното ПТП. Извършил е нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП – не е изпълнил задължението си
непрекъснато да контролира МПС – то, което е управлявал. Извършил е нарушение и
на чл.116 ЗДвП, тъй като е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците – в частностМ.Д.. Нарушил е чл. 40 ал.1 като преди да
започне движение назад, като водач на МПС е бил длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението и ал.2 - по време на
движението си назад водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е бил длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
Ответникът е заявил в срока
за отговор възражения за съпричиняване, че пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, тъй като е имал обективна възможност да възприеме
автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които
да предотврати настъпване на ПТП. Съдът намира, че това възражение е
основателно. Доказа се безпротиворечиво от приетата по
делото комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, че пострадалият
се е намирал зад товарния автомобил. С поведението си той е нарушил чл.33 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, защото като работещ е бил
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с
дадените му от работодателя инструкции. Нарушил е и чл.114 т.1 и т.2 – бил е
длъжен да се съобрази с приближаващото МПС, вместо това е навлязъл внезапно на
платното за движение на процесния автомобил. Нарушил е чл.126 т.5 и т.6 от КТ.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Позовавайки
се на изготвената комплексна експертиза, която съдът кредитира като компетентна
и обективна, която изяснява механизма на настъпване на ПТП, приноса на всеки
един от участниците в него за настъпването му, както и категоричния извод, че
съприкосновението е било предотвратимо при адекватни действия независимо дали
ще бъдат от пешеходеца, който е виждал автомобила и е бил наясно, че ще потегли
в един момент в някаква посока и е бил длъжен да предпази себе си, или от
водача на автомобила, който е следвало при липса на видимост, преди да
предприеме маневра движение назад, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, защото той е
знаел, че в близост до автомобила се намират работници, с чиито работен процес
е бил свързан и самият той. Съдът приема, че процента на съпричиняване
е 20% от страна на пострадалият за настъпване на вредоносния за него резултат.
Следва да бъде посочено, че пострадалият като пешеходец също е бил участник в
движението и като такъв е бил длъжен да спазва съответните правила за движение.
Отговорността на
водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на
движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в
хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушение в правилата
за движение. В този смисъл е и установената съдебна практика /вж. постановеното
по реда на чл.290 ГПК решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г. на ІІ
т.о./
При доказан ФС на деликта и доказано
съпричиняване от пострадалата, съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните
увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на М.Д. -
баща на ищеца, последният е преживял скръб, която не е преодоляна и до момента.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Б., макар и не прецизни,
които съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления, се
установява, че ищецът е бил близък с баща си, помагали си взаимно, разчитали на
своята подкрепа. Внезапната загуба за него е била съпроводена със значителни
болки и страдания, които не са преодолени и към момента. Изложените
от свидетелката твърдения за емоционалната близост и привързаност на ищец и
починалия следва да бъдат кредитирани от съда. По своето съдържание те
разкриват една силна емоционална обвързаност между тях. От една
страна следва да се има предвид, че част
от традицията на отношенията в българското семейство е емоционалната близост и
привързаност между членовете му. Получаването на съвети за трудностите в
живота, споделянето на радостите и даването на духовни напътствия не са чужди
ценности на българското семейство. От друга страна обаче, от фактите по делото
не се установява да е налице близост, различна за множество други български
семейства. В този смисъл ищцовата претенция следва да
се приеме за основателна, но в завишен размер.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи
и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е
нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това
трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия
живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по т.д.№355/2009г.на
І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката
трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на
пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от
загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за
духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на баща си ищецът е загубил внезапно родител със
значимо присъствие в живота си. Подкрепата, съветите и възможността да споделят
важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се, че
трудно превъзмогва мъката си.
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да присъди сумата от 150 000 лева, като за разликата до
претендираните по 250 000 лева искът трябва да се отхвърли.
При отчитане на възприетия от настоящия
състав на съда процент съпричиняване, определеният размер за репариране на
неимуществени вреди, които са причинени на ищеца ще бъде намален и уважен за
сумата от 120 000лв.
Върху обезщетението се претендира лихва за
забава от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответника до
окончателното изплащане на сумата – 11.05.2020г., от която дата съдът ще я
присъди.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника на осн. чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът намира същото за неоснователно
по следните съображения. Размерът на адвокатския хонорар, който ответника е
заплатил е в съответствие с Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от същата Наредба
минималният размер е 6530лв., а с дължимия ДДС става 7836лв. Точно толкова е
претендираното възнаграждение за процесуално представителство на ответника
спрямо размера на предявения иск.
Дължимата държавна такса съгласно
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер
на 4800лв., която ответника следва
да заплати по сметка на СГС.
На
осн. чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 4365,92лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2
т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на адв.С.Б.от САК сумата
от 3930лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Възраждане, жк.“Възраждане“, ул.“*******представлявано
от А.П.Л.и Р.К.Д., в качеството му на застраховател по застраховка ГО относно товарен
автомобил марка Ивеко модел 35.10 с рег.№******, чийто водач има вина за настъпилото
ПТП на 21.03.2019г. да заплати на ищеца М.М.Д. ЕГН ********** сумата от 120 000лв. /сто и
двадесет хиляди/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки
и страдания от загубата на баща му М.Б.Д., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.05.2020г. – датата на която ответното дружество е
следвало да заплати обезщетение до окончателното й изплащане, като до
претендирания размер от 250 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Възраждане, жк.“Възраждане“, ул.“*******представлявано
от А.П.Л.и Р.К.Д., да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 4800лв./четири
хиляди и осемстотин/.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Възраждане, жк.“Възраждане“, ул.“*******представлявано
от А.П.Л.и Р.К.Д. на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на адв.С.Б.от САК сумата от 3930лв./три хиляди деветстотин и
тридесет/, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК М.М.Д. ЕГН **********
да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, жк.“Възраждане“,
ул.“*******представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., деловодни разноски в размер на 4365,92лв./четири хиляди триста
шестдесет и пет лева и 92ст./, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
София в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: