Номер 32624.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Секретар:Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20202200500501 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №11/09.01.2020г. по гр.д.
№2527/2019г. на Сливенски районен съд, с което: 1. отхвърлен е като неоснователен и
недоказан иска за промяна в режима на лични отношения между бащата И. В. В. и
детето К.И.В. с ЕГН *********, като освен постановения с решение от 19.10.2016г. по
гр.д.№2334/2016г. на СлРС режим на лични контакти, да бъде определен и режим на
лични контакти всяка първа и четвърта седмица с приспиване от 09 часа на съботния
ден до 21 часа на неделния ден; 2. изменен е определения с решение от 19.10.2016г. по
гр.д.№2334/2016г. на СлРС режим на лични контакти между бащата И. В. В. и детето
К.И.В. с ЕГН *********, като е постановен следния режим на лични контакти: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на
неделния ден с приспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката. С Решението са присъдени разноски на Б.Б..
Въззивната жалба е подадена от ищеца по първоначалния иск и ответник по
насрещния иск И. В. В. и с нея се обжалва решението изцяло.
В жалбата си въззивникът Иван Василев твърди, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че от изготвения от ДСП –
Пловдив социален доклад е установила силна емоционална връзка между него и
детето, желанието и нуждата детето да контактува повече с баща си. Условията за
живот при него били отлични. Детето имало създадени контакти в гр.Пловдив.
1
Районният съд не посочил, защо не кредитира това становище, а е дал превес на това,
изготвено от ДСП – Сливен. Намира за необоснован извода на съда, че майката следва
да има възможност да е с детето през ваканциите, а той имал право само на един месец
пред лятото и две съботи и недели през месеца. Съдът не отчел факта на различното
местоживеене на родителите и преминаване на значителна част от времето в път между
Пловдив и Сливен. Въззивникът посочва, че не е отчетена увеличената нужда на
детето да общува с баща си, с оглед съзряването и възмъжаването си, необходимостта
от бащиния модел на възпитание за пълноценното му израстване. Съдът не е
коментирал неговите показания. Не било ясно въз основа на кой социален доклад е
направен извода, че определения през 2016г. режим не влияе добре на детето. Намира
решението за незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил събраните доказателства
поотделно и в съвкупност, не се е съобразил с желанията и интересите на детето. С
оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения
от него иск, а отхвърли насрещния иск, предявен от Б.Б.. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – Б. Я. Б. , отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Б.Б. чрез пълномощника адв. М.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно, законосъобразно, надлежно обосновано, в интерес на детето и
моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че районният съд правилно е приел, че е
налице промяна в обстоятелствата, която следва да доведе до промяна на режима на
лични отношения на бащата с детето. Съобразени са възрастта и нуждите на детето,
както и работното време на майката.
С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з., въззивникът И. В. В. , редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В с.з. въззиваемата Б. Я. Б. , редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. М.Х.М./, която оспорва въззивната жалба и
поддържа подадения отговор. Счита, че районният съд се е съобразил и защитил
изцяло интереса на детето и моли решението му да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
2
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният съд проведе изслушване на непълнолетното дете К.И.В. по реда на
чл.15 от ЗЗДт.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Сливенски районен съд бил сезиран с предявен от И. В. В. против Б. Я. Б. иск
за изменение на постановени мерки относно режима на лични контакти на бащата с
детето К.И.В., с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 от СК и насрещен иск,
предявен от Б. Я. Б. против И. В. В. също за изменение на мерките относно режима на
лични контакти на бащата с детето, с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 от
СК. Следователно предмет на производството е иск по чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 от
СК за изменение на съдебно определен режим на лични отношения на родител,
неупражняващ родителските права с детето.
Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели
правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят
съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане
3
на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по
чл.59, ал.9 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено
изменение на обстоятелствата, при които първоначално са постановени мерките, в
случая тези свързани с установения режим на лични отношения на децата с родителя,
който не упражнява родителските права. Само наличието на такова изменение на
обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки.
Съгласно Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените
обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да
бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение, както
измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение,
така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на
практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на
обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По
вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна
форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или
моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н.
В случая, въззивният съд, както и районният в своите мотиви е посочил, не са
констатирани промени, които да засягат съществено положението на детето и
обстоятелствата. Не е налице промяна на условията и при двамата родители, изгубване
на родителски авторитет, нито невъзможност на родителите да осъществяват
определения първоначално режим. Условията на живот и при двамата родители са
добри, подходящи и адекватни на потребностите на детето. Всеки един от двамата
родители, а майката с подкрепата на своята майка, полагат необходимите и пълни
грижи за детето, когато е при него.
Освен тези мерки, обаче, следва да се отбележи, че съгласно посоченото
постановление, което е задължително за съда, следва да се прецени ефикасността на
първоначално определените мерки във връзка с положението на детето. Поради това
следва да се обсъдят промени, които засягат именно мерките и тяхната ефективност.
Една от тези предпоставки, изрично посочена в Постановление №1/1974г. на Пленума
на ВС е нерационалността на постановения режим, като в течение на изпълнението
му мерките са се оказали неблагоприятни за детето. Настоящата инстанция намира, че
4
в случая е налице именно тази предпоставка, която обосновава необходимост от
изменение на мерките, т.е. на режима на лични отношения между бащата и детето.
Съдът намира, че първоначално определеният от съда, по-точно одобрен от
него, режим на лични отношения е именно нерационален, неподходящ, с оглед
възрастта и потребностите на детето Калоян, както и несъобразен с правата на двамата
родители.
Видно от свидетелските показания, при всяко осъществяване на първоначално
определения режим – всяка и цяла /зимна, пролетна и лятна/ ваканция детето е при
баща си, при връщането му при майката детето е раздвоено, притеснено, невнимаващо,
с лабилна психика. По време на ваканциите детето не може да прекарва никакво време
с майка си, тъй като е време, през което е при бащата. Майката е учителка и по време
на ученическите ваканции има почивни дни, през които обаче не може да бъде с
детето. През ваканциите детето има възможност да ходи на ученически лагер, но
бащата не разрешавал и винаги вземал детето за целия период от ваканциите.
От друга страна, досегашният режим, извън периода на ваканциите, не дава
възможност на детето да общува пълноценно и регулярно с баща си през останалото
време на годината. Следователно начинът, по който времето през цялата година е
разпределено между двамата родители е нецелесъобразно, неподходящо за едно
нормално, пълноценно и балансирано общуване на детето със всеки от двата родители.
Категорично детето има нужда от контактите с баща си, мъжкия модел на поведение и
мъжкото общуване през цялата година, а не само по време на ваканциите, както и
интерес от общуване с майката не само през работните дни, но и пред по-
продължителните ваканционни, свободни дни и за двамата, за да могат да планират и
осъществяват евентуални почивки и екскурзии.
Налице е и различен подход при осигурените развлечения на детето, както и в
начина и подхода на отглеждане и възпитание. От прекалено свободния подход при
бащата без правила и ограничения, „без някой да го кара да учи или да си подрежда
стаята”, до подхода на майката, поставяща правила, изисквания, ангажиране на детето
с уроци, подреждане на стаята и вещите му.
Този режим, според съда, се отразява неблагоприятно на детето и е
нецелесъобразен. В случая не е защитен изцяло интереса на самото дете да общува
пълноценно, както през учебната година, така и през ваканциите с двамата родители.
То се чувства раздвоено.
Освен това, следва да се отбележи, че режимът на лични отношения не е
насочен единствено към родителя, с когото детето не живее. Той очертана нова рамка
5
на живота и за двамата родители. Центърът в нея е осигуряването на личните
отношения на детето и с двамата родители по определен ред, описан чрез системата от
връзки на родителите, организирани около живота на детето – делници и празници,
както и конкретни права и задължения и за двамата – сътрудничество, съдействие и
постоянство.
При определяне на режима, съдът трябва да съобрази ангажираното и
свободното време на детето и празниците му и те следва да бъдат справедливо
разпределени между двамата родители. В противен случай детето получава грешно
послание – трудовото му ежедневие е свързано с фигурата на единия родител, а
свободното време, забавленията и развлеченията – с другия. В случая, съгласно
първоначално определения режим детето е при бащата всяка ваканция. По този начин
се нарушават правата на майката да бъде с детето си и през ваканциите, когато има
продължително свободно време за планиране на развлечения и с нея, почивки,
екскурзии и др. под., а и ще се създаде в бъдеще погрешна нагласа на детето към
двамата родители. Всеки един родител, а и детето, има право и интерес да бъде с
последното през почивен ден.
С оглед изложеното, съдът намира, че първоначално определеният режим е
нецелесъобразен, неподходящ, като в хода на изпълнението му е налице
неблагоприятно въздействие спрямо детето, което е безспорна предпоставка, с оглед
изключителния интерес на детето, да се измени, като се постанови по-целесъобразен и
подходящ режим, въздействащ благоприятно на детето и осигуряващ в достатъчна
степен необходимостта от поддържане на пълноценен контакт на детето с бащата.
Съдът намира новоопределения режим от районния съд за подходящ и
отговарящ на интересите на детето, както и на тези на двамата родители, поради което
няма да преповтаря мотивите на районния съд в тази насока и препраща към тях.
Правилно не е уважено искането за бащата за допълнително разширяване в негова
полза на досегашния режим, без да се дава възможност на майката да прекарва с детето
част от ваканциите. От друга страна, по начина, по който е изменен режима от
първоинстанционния съд, е защитен интереса както на детето, така и на двамата
родители да са с него през цялата година и през ваканциите. По този начин бащата има
възможност през седмица за контактува с детето в рамките на два последователни дни
с приспиване, което е съобразено с интереса на детето да контактува по-често с бащата
и да има пример и мъжкия модел на поведение в процеса на съзряване, както е
съобразена и ангажираността му през делничните дни учебния процес и необходимата
за това подготовка, нуждата от отговорност и правила, каквито поставя майката.
Във връзка със заявеното от детето при изслушването му, че по време на
учебната година, поради честото пътуване до гр. Пловдив няма да има възможност да
6
се подготвя за училище, следва да се отбележи, че и двамата родители, не само
майката, но и бащата следва да осъществяват засилен контрол върху детето и
подготовката на уроците, да му указват съдействие при необходимост и да му
осигуряват възможност за осъществяване на тази подготовка. Това е едно от
задълженията на всеки отговорен родител. В тази насока бащата следва да прояви
повече внимание и отговорност и да осигури възможност на детето да учи и по
времето, през което е при него. Установи се по делото, че бащата има жилище в гр.
Сливен и е напълно възможно през по-голямата част от учебната година да
осъществява контактите с детето именно в гр. Сливен, като го насърчава да подготвя
уроците си през част от времето, прекарвано заедно. Необходимо е бащата да засили
контрола върху детето и когато е възможно и необходимо да му спести пътуване до гр.
Пловдив, което не се отразява добре на детето, според неговите обяснения. Безспорно и
в дома си в гр. Пловдив бащата следва да осигури време на детето за подготовка на
уроците и да осъществява контрол върху този учебен процес. Всичко това е в
изключителен интерес на детето и и несъобразяването с тези отговорности може да
доведе до последваща необходимост от ново изменение на режима, ако се укаже
настоящия за нецелесъобразен с оглед поведението и училищните резултати на детето.
Следва да се посочи и че личните контакти на детето с родителя,
неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и с много по-интензивен
характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на
добра воля и съгласие между страните – родителите с оглед изключителния интерес на
детето. Именно с оглед интереса на детето, родителите следва да положат усилия и да
превъзмогнат натрупаните негативни емоции помежду си и да не поставят детето в
ситуация на избор между тях, необходимо е да проявят единодействие и
сътрудничество помежду си в интерес на детето, като то следва да усеща любовта и
подкрепата и на двамата родители, които не следва да конфронтират и
противопоставят при контактите си с него.
С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакувания съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, на
въззивника не се следват разноски.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да й се присъдят
в доказания размер от 400лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №11/09.01.2020г.,
постановено по гр.д.№2527/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И. В. В. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.“С.П.“ 21-Г-6 да
заплати на Б. Я. Б. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв.“Колю Фичето“ 2-Г-13 сумата
от 400лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8