Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 28.07.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав, в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря А.Е., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2083 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от М.С. ***,
в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца К. Л. К.,
род. на ***г. и С.Л. К., род. на ***г. и от М.Л. ***, лично и със съгласието на
нейната майка и законен представител М.С.С. субективно съединени искове против Л.К.Л.
*** за присъждане на месечна издръжка както следва: за детето К. 200,00 лева;
за детето С. 120,00 лева и за детето М. 300,00 лева, считано от 01.09.2015г. –
година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване
на обстоятелства за изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че децата са син и дъщери на страните, родени
по време на съвместното им съжителство. Децата живеят с ищцата, която получава
МРЗ и не е в състояние да задоволи изцяло нуждите и потребностите, като
ответникът освен че не полага грижи за децата, не дава и издръжка за
отглеждането им.
Предявените
искове са с правно основание чл. 143, вр. чл. 149 от СК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор. В първото по
делото съдебно заседание изразява становище, че не е в състояние да заплаща
издръжка в претендирания размер. Иска съдът да присъди минимален размер
издръжки.
Врачанският районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от
представените удостоверения за раждане, издадени въз основа на Актове за раждане № 0355/28.05.2001 г. на Община Враца; №98/17.02.2004г. на Община Враца и №
0416/06.03.2012г. на Столична община е, че М.С.С. и Л.К.Л. са родители на децата М.Л. К., род. на ***г., К. Л. К., род. на ***г.
и С.Л. К., род. на ***г.
По делото е
представено удостоверение № 289/14.05.2016 г., от което се установява, че за
периода от м.10.2015 г. до м.05.2016 г., на ищцата М.С. е изплатено брутно
трудово възнаграждение в размер на 3144,58 лева.
Видно от
удостоверение №473/09.05.2016г. детето К. Л. К. за учебната 2015/2016г. е било ученичка в
6-ти клас на ОУ „Свети, Свети Кирил и Методий“ с.Девене, а от служебна бележка
от 09.05.2016г. се установява, че М.Л. К. за учебната 2015/2016г. е била
ученичка в 9-ти клас в ПГТР гр.Враца.
По делото е
представено становище, изготвено от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Враца.
В съдебно заседание социален работник е изразил становище, че иска е предявен в
интерес на децата, за които основни грижи полага майката, изпитваща финансови
затруднения при отглеждането им.
Други допустими и относими доказателства по делото не
са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По
иска с правно основание чл.143 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне размера на дължимата
издръжка, съдът следва да се съобрази с нуждите на издържания и възможностите
на издържащия да я осигурява. Съдът при определяне на размера на издръжката е
обвързан от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на
дължимата издръжка, която към настоящия момент е 105,00 лв. Децата М.Л. К., род. на
***г., К. Л. К., род. на ***г. и С.Л. К., род. на ***г., са навършили съответно
15, 12 и 4 години и с напредването
на възрастта безспорно се увеличават техните разходи. Не се доказа бащата да реализира
трудови или други доходи,
като според заявеното от него в съдебно заседание към настоящия момент работи на
частно и получава възнаграждение в минимално определения за страната размер.
Въпреки предходното, доколкото същият е в работоспособна възраст, то и следва да
участва в издръжката на децата си. Няма данни по делото
ответника да боледува или да не е в състояние да работи.
Нуждите на едно дете следва да се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, но като се вземат предвид възрастта му,
училищните му потребности, социалните и културните му потребности и извънучилищни
занимания. Необходимо е ежедневно извършване на разходи за храна и учебни
материали и периодична покупка на дрехи и други предмети на бита. М. е
сравнително голямо дете, с развита и укрепнала психика, което е в юношески
години и с много повече социални контакти в сравнение с дете на 10-12 години. В
тази връзка са налице и нуждите от получаването на допълнителни средства за
отглеждането, възпитанието и обучението й. Допълнителните потребности на детето
следва да бъдат задоволени възможно най-пълноценно от задължените родители.
При съблюдаване изискванията
на СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на
родителя и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съдът счита, че за
отглеждането и възпитанието на М. са необходими ежемесечно по 280,00 лева. От
тази сума бащата следва да заплаща по 140,00 лева, предвид работоспособната
възраст, липсата на данни за влошено здравословно състояние на същия и наличие на
други непълнолетни деца, на които дължи издръжка към настоящия момент.
К. е на 12 години и е във възраст, за която се изискват
специални грижи за неговото физическото и интелектуално израстване, като следва
да се отчете и рязко променената пазарна конюнктура и значителното поскъпване
на живота в страната, при което съдът намира, че за отглеждането и възпитанието
й са необходими 240,00 лева, от която сума бащата следва да поеме 120,00 лева.
Към настоящият момент съдът счита, че са
отглеждането и възпитанието на С., който е на 4 години, са необходими 220,00
лева, от които бащата следва да заплаща 110,00 лева.
Останалата част от средствата,
необходими за издръжка на децата, следва да се престира от майката ведно с
грижите по тяхното отглеждане и възпитание.
За
това разрешение на дължимите издръжки съдът съобрази и факта, че по делото не
са представени доказателства децата да имат завишени нужди, извън обичайните,
които да обосновават по-висок размер на същата.
Предвид
гореизложеното, настоящият съд счита, че ответника следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на детето М. 140,00 лева, а на малолетните си деца К. и С.,
съответно 120,00 и 110,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.05.2016 г. до настъпване на обстоятелства за тяхното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като исковете в
останалата част до пълният им размер следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правна квалификация чл.149 СК.
Предявеният иск за издръжка за минало
време е неоснователен, доколкото по делото не се установи, че родителите не живеят заедно от 01.09.2015г., като ищцата не доказа за процесния период
преди предявяване на иска неплащането на издръжка.
По
изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 200,00 лв. съобразно
уважената част от исковете и приложения по делото списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 532,80 лв. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- гр.Враца /върху сбора от тригодишните платежи на
присъдените издръжки/.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената текуща издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.К.Л. ***, с ЕГН-********** да заплаща на М.Л.К., с ЕГН-**********, лично
и със съгласието на нейната майка и законен представител М.С.С., с ЕГН-**********
издръжка в размер на 140,00 лева месечно, считано от 16.05.2016 г., до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване
на плащанията или промяна на размера им, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: