№ 854
гр. Варна, 21.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000688 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.П. П. – ДАК, в
качеството на особен представител на Р. М. Р. от с. ******* против Решение
№ 99/17.10.2022 год., постановено по т.д.№ 179/2021 год. по описа на ОС –
*******, с което по отношение на страната е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО
СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ЕИК *********,
срещу Р. М. Р. ЕГН ********** с последен известен наст. и пост. адрес с.
*******, ул. „********“ к.к.к *******************, общ. ********, област
*******, в общ размер на сумата от 114 061.80 лв., както следва: 44 431.01
евро, представляваща неплатена главница по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 15.08.2008 г., изменен и допълнен с Допълнителни
споразумения № 1/26.03.2009 г., № 2/28.03.2010 г., № 3/20.05.2011 г. и №
4/23.01.2013 г.; 12 865.53 евро, представляваща договорна лихва за периода
28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., 359.54 евро обезщетение за забава върху
просрочени плащания за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., 333.23 евро,
представляваща обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница
за периода 28.01.2017 г. – 30.12.2019 г., 329.56 евро, представляващи такси по
кредита, присъдени съгласно Заповед № 17/31.01.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист № 30/31.01.2020 г.,
1
издадени по ч. гр. д. № 39/2020 г. по описа на РС-********, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.01.2020
г. - до окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ.
В предявената въззивна жалба се излагат доводите за неправилност,
необоснованост на съдебния акт и допускането на съществени процесуални
нарушения.
Постъпилата писмена жалба е редовна, допустима и надлежно
администрирана.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна.
Съдът, по реда на чл. 267 ГПК, намира следното:
Доказателствени искания:
Искането на въззивника за изискване на пълното кредитно досие следва
да бъде оставено без уважение. Ищецът е представил по делото договора,
ведно с всички допълнителни споразумения, всички съставени погасителни
планове и цялата налична документация във връзка с твърдяното обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. По делото не е установено наличието на
други документи, които съставляват част от кредитното досие и са извън
представените такива. Искането за отпускане на кредит не е необходимо за
установяване на спора от фактическа страна, тъй като не е свързано с
конкретно възражение на ответника.
Без уважение следва да бъде оставено и искането за събиране на
доказателства за всички сметки на кредитополучателя и движението по тях.
Сключеният договор предвижда погасяването по конкретна сметка,
извлечение от която е представено по делото. Събрано е заключение на ССЕ
за осчетоводените погашения. Ответникът не е въвел в срока за отговор
твърдения за неотчетени плащания.
Искането за назначаване на ССЕ със задача да даде отговор на вече
поставените в първа инстанция въпроси, но при съобразяване на
първоначалния размер на уговорена договорна лихва следва да бъде уважено
при следното преформулиране от съда: „вещото лице да изготви вариант на
2
заключението като изчисли размера на дълга /главница, договорни,
наказателни лихви/ при съобразяване на първоначално уговорения размер на
договорна лихва /чл.5, ал. 1 от договора – 3% за първата година и 7, 25% след
това/, годишната такса за управление на кредита, допълнителните анекси и
междувременно постъпилите плащания от кредитополучателя. Заключението
да се изготви в два подварианта – с настъпила предсрочна изискуемост на
15.12.2019 год. и без трансформиране на кредита в предсрочно изискуем към
дата 27.01.2020 год.“
Възраженията на насрещната страна за преклудиране на
доказателственото искане нямат релевантно значение. Предявената въззивна
жалба обективира твърдения за фактическа необоснованост на изводите на
първостепенния съд относно размера на претендираната договорна лихва и
неравноправния характер на договорните клаузи, които я регламентират. По
делото не са събрани доказателства за увеличения размер на претендираните
договорни лихви по почин на кредитора. Налице са предпоставките и за
служебно назначаване на ССЕ при условията на т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
В отговора на въззиваемата страна е направено доказателствено искане
– приемане на разпечатана екранна снимка, заверена за вярност, целяща да
установи, че Банката регулярно е уведомявала клиентите за наличие на
просрочен дълг и че кредитополучателят е знаел за допуснатата забава.
Според страната екранната снимка удостоверява проведени телефонни
разговори и опити за предоговаряне на дълга. От горното се извлича и
твърдението, че кредитополучателят е бил наясно с причината, поради която е
бил посещаван от призовкар.
Доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение. На
първо място, доказателственото искане е недопустимо по арг. от чл. 266, ал.1
ГПК. Отделно от изложеното, същото не е необходимо за изясняване на спора
от фактическа страна. Знанието на кредиполучателя за допуснато просрочие е
ирелевантно за изхода от спора, вкл. и по въпроса надлежно ли е обявена
предсрочната изискуемост на кредита.
Разноски особен представител: Съдът съобрази, че на ответника е
назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Съгласно чл.47,
ал.6 ГПК вр. чл. 29, ал.3 ГПК и т.6 ТР № 6/2012 год. на ОСГК на ВКС
3
особеният представител се назначава на разноски на ищеца. Компетентен да
определи възнаграждението на особения представител на ответника е съдът,
при условията на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възнаграждение на особения представител се
дължи за всяка инстанция, съгласно раздел III от Наредбата / Определение №
725 от 30.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 371/2012 г., II т. о., ТК, Определение
№ 282 от 19.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 122/2012 г., III г. о., ГК,
Определение № 211 от 1.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о.,
ГК/. Същевременно, разноските за особен представител имат характер на
авансово дължими разноски, обезпечаващи хода на производството. При
всички случаи, същите се дължат предварително, независимо от изхода на
делото и отговорността по чл. 78 ГПК /Определение № 454/03.08.2015 по
ч.т.д.№ 1464/2015 год. на ВКС, II т.о.; Определение № 297 от 18.09.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4133/2014 г., II г. о., ГК /.
Предвид материалния интерес пред въззивната инстанция и при спазване
на чл. 47, ал.6 ГПК вр. чл. 7, ал.2, т.5 Наредба № 1/2004 год. /редакция ДВ бр.
88 от 4.11.2022 г./ дължимото възнаграждение на особения представител се
определя в 5000 лева. Определянето на възнаграждението в този размер е
обусловено от степента на фактическа и правна сложност на въззивната
проверка, която съобразно депозираната въззивна жалба и отговор е сведена
предимно до правни въпроси.
На въззиваемата страна следва да бъде указано задължението за внасяне
на разноски в посочения размер.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 22.02.2023 год. – 14.30 часа.
НАЗНАЧАВА ССЕ със задача вещото лице да изготви вариант на
заключението като изчисли размера на дълга /главница, договорни,
наказателни лихви/ при съобразяване на първоначално уговорения размер на
договорна лихва /чл.5, ал. 1 от договора – 3% за първата година и 7, 25% след
това/, годишната такса за управление на кредита, допълнителните анекси и
4
междувременно постъпилите плащания от кредитополучателя. Заключението
да се изготви в два подварианта – с настъпила предсрочна изискуемост на
15.12.2019 год. и без трансформиране на кредита в предсрочно изискуем към
дата 27.01.2020 год.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.Б. при възнаграждение в размер на 300
лева, платими от бюджета на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД да представи доказателства за внесени разноски в размер на
5000 лева, съставляващи дължимо възнаграждение за особен представител, в
едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и вещото лице.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5