Р Е Ш Е Н И Е № 283
02.03.2020
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 31.01.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 4930 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
В искова молба
се твърди, че Сливенски районен съд е издал, в производството по ч.гр.д.№
1532/2014г., заповед № 1057/ 25.03.2014г., с която разпоредил на Т.И.М. да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД /ЕВН ЕС/ главница в размер
740.99лв., представляваща стойност на ел.енергия, ведно със законната лихва
върху нея до окончателното й изплащане; 176.80лв. – лихва за забава и
125лв.-разноски по делото, т.е. общо 1042.79лв.
След това въз
основа на листа било образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител,
производството по което било прекратено с постановление на същия от
06.12.2018г., на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, като в целия този период-
от образуване на делото до прекратяването му, не са извършвани изпълнителни
действия. Поради това според ищцата тя не дължи на кредитора споменатите
парични суми- защото в нейна полза е изтекла погасителна давност; според М.
погасяването е настъпило с изтичането на 5-годишен давностен срок. Предявява
иск съда с решението си да приеме това за установено по отношение на ЕВН ЕС ЕАД.
Претендира разноски по делото.
На ответника бе
връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. Признава
иска и обстоятелствата, на които е основан и твърдейки, че с поведението си не
е дал повод за образуване на делото счита, че не трябва да му се възлагат
сторените от ищцата разноски. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата на пълномощника си-адвокат възнаграждение.
След като обсъди събраните по делото доказателства
съда приема за установени следните факти:
Предвид
признанието на ответника в писмения отговор съда приема за безспорни и поради
това- доказани, твърдяните в исковата молба факти, че Сливенски районен съд е
издал, в производството по ч.гр.д.№ 1532/2014г., заповед № 1057/ 25.03.2014г.,
с която разпорежда на Т.И.М. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД
главница в размер 740.99лв., представляваща стойност на ел.енергия, ведно със
законната лихва върху нея до окончателното й изплащане; 176.80лв. – лихва за забава
и 125лв.- разноски по делото, т.е. общо 1042.79лв.
Също, че след
това въз основа на листа е образувано изпълнително дело при частен съдебен
изпълнител- № 20147680400426 на ЧСИ М.М., но производството по него е прекратено
с постановление на същата от 06.12.2018г., на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, като в целия този период- от образуване на делото до прекратяването му, не
са извършвани изпълнителни действия.
Видно от самата
заповед, намираща се в кориците на цитираното по-горе изпълнително дело на
СлРС, и поставения върху нея печат, изпълнителния лист е издаден на
26.05.2014г.
Така установените факти налагат следните изводи за
правото:
Предявен е иск
с правно основание чл.124 ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК. Това именно е правната
квалификация на претенцията, защото ищеца се позовава на факти, настъпили след
влизане в сила на заповед за изпълнение, въз основа на която на ответника е
издаден изп.лист. Последното е сторено на 26.05.2014г. и листа е образуван в
изпълнително дело. Това обаче, съгласно нарочно тълкувателно решение на ВКС и
вече трайно установената съдебна практика, не представлява изпълнително
действие, т.е. то не може да прекъсне теклата до него момент давност. Въпреки,
че до прекратяване на производството по изпълнителното дело с постановление на
съдебния изпълнител не са извършвани какви да е изпълнителни действия, до тази
дата- 06.12.2018г., не е изтекла 5-годишната
погасителна давност, на която се позовава М. в исковата молба. Изтекла е обаче
към момента на депозиране на исковата молба пред съда, т.е. към момента на
образуване на настоящото дело.
Всъщност, тези
разсъждения са без особено значение в случая, защото ответника признава иска,
което означава и че вземанията му са погасени по давност.
Щом главното
вземане е погасено по давност, то такива са и акцесорните, а по този начин
трябва да се преценят вземанията за лихва за забава и за разноски - чл.119 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а за лихвата за забава- изрично
чл.111 б.”в”, предл. първо от ЗЗД.
Тези въпроси не
са спорни по делото. Спорен е обаче въпроса има ли право ищцата на разноски,
като становището на ответника е отрицателно - с аргументите, че признава иска и
с поведението си не е дал повод за образуване на делото. Действително,
процесуалния закон съдържа разпоредба в подобен смисъл и това е ал.3 на чл.78
от ГПК. В случая обаче тази хипотеза е неприложима- защото след като
производството по № 20147680400426 на ЧСИ М.М.е прекратено, ЕВН ЕС си е взело
обратно изпълнителния лист- факт, признат в писмения отговор. Т.е., във всеки
последващ момент дружеството може да образува листа в ново изпълнително дело, а
недоказано остана твърдението му, че е отписало вземанията по него. Така също,
давността не се прилага служебно- чл.120 от ЗЗД, а въпроса не може да се
разреши от съдебен изпълнител. Все обстоятелства, които обосновават правния
интерес и нуждата на длъжника от отрицателния установителен иск. Така също, те
са налице и защото със съдебното решение, влязло в сила, ще се сложи
определеност между страните по този въпрос.
Ето защо, макар
да признава иска, ответника ще трябва да понесе отговорността за направените от
ищцата разноски, а те са: 100лв.- държавна такса за образуване на делото и 400лв.-
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение. То намира правното си основание в разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК и е основателно, защото съгласно тази разпоредба възнаграждението е
прекомерно, ако не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В
случая делото не разкрива такива, а и ответника признава иска. По тази причина
адвокатското възнаграждение следва да се намали- до минимума по закон, а това
чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На основание
чл.439 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.И.М. с ЕГН: ********** и съдебен адресат
адв.Т. *** НЕ ДЪЛЖИ, поради
погасяването на задълженията с изтекла в нейна полза погасителна давност, на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.Пловдив и
адрес на управление на дейността- ул.“Хр.Г.Данов“ №37 сумите, за които на
дружеството са издадени, в производството по ч.гр.д.№ 1532/2014г. от Сливенски
районен съд заповед за изпълнение и изпълнителен лист: главница в размер
740.99лв., представляваща стойност на ел.енергия, ведно със законната лихва
върху нея до окончателното й изплащане; 176.80лв. – лихва за забава и
125лв.-разноски по делото.
НЕ УВАЖАВА
възражението на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД с ЕИК ********* по чл.78
ал.3 от ГПК, че не следва да се възлагат върху него сторените от ищцата Т.И.М. с ЕГН: ********** разноски в
настоящото дело.
УВАЖАВА
възражението на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД с ЕИК ********* по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от Т.И.М. с ЕГН: ********** на пълномощника й- адв.Т. ***,
адвокатско възнаграждение и НАМАЛЯВА същото от 400лв. на 303 лв.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД с
ЕИК ********* да заплати, на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на Т.И.М. с ЕГН: **********,
направените от нея разноски в настоящото дело: 100лв./сто лева/-заплатена държавна такса и 303лв./триста и три лева/- адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.