Мотиви по НЧХД
№49/2019г. по описа на Каварненски районен съд
Е.И.М. ЕГН ********** с адрес ***, в
качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинение срещу Е.М.А. ЕГН **********
с адрес *** за това,че на 14.09.2018г. в гр.Каварна на улица „Витоша“ № 96-98 около 20.00 ч. е
нанесъл удар в окото на Е.И.М. ЕГН **********
с адрес *** причинявайки и лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка,без разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2 от НК
За причинените и неимуществени
вреди,в резултат на инкриминираното деяние
по чл.130 ал.2 от НК Е.И.М. ЕГН ********** с адрес *** е предявила срещу
подсъдимият Е.М.А. ЕГН ********** с адрес *** граждански иск с правно основание
чл.52 от ЗЗД в размер на 500/петстотин/лева представляващ претендирано обезщетение
за неимуществени вреди причинени в
резултат на инкриминираното деяние по чл.130 ал.2 от НК.
Е.И.М. ЕГН **********
с адрес ***, в качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинение срещу Е.М.А.
ЕГН ********** с адрес *** за това,че на 14.09.2018г. в гр.Каварна на улица „Витоша“ № 96-98 около 20.00 ч е нанесъл обида на Е.И.М. ЕГН ********** с
адрес ***,псувайки я на майка,заплашвайки я с изнасилване нея и дъщеря
и,наричайки я курва,проститутка-престъпление по чл.146 ал.1 от НК
За причинените и
неимуществени вреди,в резултат на инкриминираното деяние по чл.146 ал.1 от НК Е.И.М. ЕГН ********** с
адрес *** е предявила срещу подсъдимият Е.М.А. ЕГН ********** с адрес ***
граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на 500/петстотин/лева
представляващ претендирано
обезщетение за неимуществени вреди
причинени в резултат на инкриминираното деяние по чл.146 ал.1 от НК.
Е.И.М. ЕГН **********
с адрес ***, в качеството си на частен тъжител е повдигнала обвинение срещу Е.М.А.
ЕГН ********** с адрес *** за това,че на 14.09.2018г. в гр.Каварна на улица „Витоша“ № 96-98 около 20.00 ч се е заканил да извърши престъпление против
личността на Е.И.М. ЕГН ********** с адрес *** ,против личността на близките
и-съпруг и дъщеря,която закана възбудила у Е.И.М. ЕГН ********** основателен страх от осъществяването
и-престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
За причинените и
неимуществени вреди,в резултат на инкриминираното деяние по чл.144 ал.1 от НК Е.И.М. ЕГН ********** с
адрес *** е предявила срещу подсъдимият Е.М.А. ЕГН ********** с адрес *** граждански
иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на 500/петстотин/лева
представляващ претендирано
обезщетение за неимуществени вреди
причинени в резултат на инкриминираното деяние по чл.144 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно
заседание тъжителят, чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. *** поддържа повдигнатите обвинения,съответно по чл.130
ал.2 от НК,чл.146 ал.1 от НК и чл.144 ал.1 от НК, като твърди, че същите
са доказани от обективна и субективна
страна. Моли да бъдат уважени и приетите за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове
Подсъдимият Е.М.А. ЕГН ********** с
адрес *** разбира в какво е обвинен,но не се признава за виновен.Твърди,че това
което е написано в жалбата не отговаря на истината и е инсценировка от страна
на тъжителя.Отрича да е извършил деянието което му се вменява във вина.
Процесуалния
представител на подсъдимия-адв.Ж.Ж.
заявява,че фактите и обстоятелствата които е твърдял тъжителя не са доказани в
съдебното производство.Същият пледира за оправдателна присъда на неговия подзащитен и отхвърляне на предявените от тъжителя
граждански искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на
чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Фактическата
обстановка по делото е изяснена изключително и преди всичко във фазата на
съдебното следствие по НЧХД № 49/2019г. по описа на КРС,на базата на
събраните по делото гласни и писмени
доказателства.По отношение на гласните доказателства и преценката за тяхната
достоверност,настоящия съдебен състав взе предвид страните по делото,сочещи
лицата за разпит в качеството им на свидетели,зависимост поради родствена и
семейна връзка със страните по делото,както и същността на дадените от тях
показания,поради което условно разделя гласните показания на три групи,а
именно: Първа група показанията на свидетелите ** Р.Ч.-дъщеря на частния
тъжител,***-майка на частния тъжител,С.Т.К.-съпруг на частния тъжител.Втора
група: Обяснения на подсъдимия Е.М.А..Трета група: показанията на свидетелите В.С.С.,** Й.Д.,Ж. **в Д. и Ю.Х.С.-свидетели сочени и от двете
страни,но независими,без връзка със страните по делото.
Писмени
доказателства:Протокол от следствен експеримент от 25.02.2022 год.;Протокол от
14.10.2019 год.по н.ч.х.д. № 333/ 2019 год.изискан служебно от съда и приобщен
по н.ч.х.д. № 49/ 2019 год.на PC- Каварна;Съдебно медицинска консултация и
Съдебно- медицинска експертиза по отношение на подс.Е.М.А.,
допусната и приета по н.ч.х.д. № 333/ 2018 год. на PC- Каварна, допусната от
съда и присъединена към н.ч.х.д. № 49/ 2019 год.на PC- Каварна;
Съдебно медицинска
експертиза по писмени данни, приета по н.ч.х.д. № 49/ 2019 год.на PC- Каварна.
На база на така
събраните по време на съдебно следствие гласни и писмени доказателства,
всестранно, пълно и обективно се установява следната фактическа обстановка, а
именно:
На 14.09.2022 год.,
около 18 часа, подс.Е.М.А. ***. През деня пил алкохол
в магазина на св.Ж.Д. в гр.Каварна. Било му е мъчно, за баща му, който наскоро
е бил починал и затова употребил голямо количество алкохол. По време на престоя
му пред магазина дошъл съседът му С.Т.К., с когото имали постоянни дразги, възникнали след смъртта на бащата на подс.А., тъй като К. постоянно и публично пред А. ***
псувал бащата, храната и напитките, които се подавали при погребението и
другите регилионзи ритуали след това. Там възникнал
инцидент между двамата, като същият бил погасен от действията на св.Ж. ** Д.,
като тръгвайки от магазина С.К. се заканил на подсъдимия, че ще го „оправи“ /
показанията на св.Ж.Д. в съдебно заседание/. Отишъл до гробищата, като посетил
гроба на баща си, където плакал. Прибрал се в домът си, продължавайки да пие
алкохол. Стоял е в дворът си, пред една малка стая срещу къщата си.
Дворът с къщата на подс.А. ***. Къщата на св.С.К. ***, като същата се намира
на самата улица, а къщата на А. и малката стая, пред която се е намирал А. е
навътре в двора на около 20 метра от къщата на К..Между дворовете на А. и К.
няма ограда, но всеки си знае двора. Вдясно от двора на А. се намират къщите и
дворовете на св.В.С. ***. Между дворовете на С., Д. и подс.А.
има телена ограда, която е с широка плетка и това обуславя голямата видимост
през нея. Към момента на инцидента, в двора на св.С. не е съществувала външната
лята мивка и видимостта към имота на подс.А. не е
била ограничена по- никакъв начин / в тази връзка-показанията на св.С.- Пр.от
съдебно заседание от 25.02.2022г.,показанията на св.Ел.Д. в Протокол от с.з.от
05.03.2021г. и констатациите от проведеният сл.експеримент/.
Около 18.30 часа, св.В.С.
и св.Е.Д., шетайки в дворовете си чули шум „гюрултия“, който идвал от двора на подс.А..Това привлякло вниманието им и при пряката видимост
през телената ограда, двете видяли непосредствено/ на
13, 20 метра за св.С. и 16.50 метра за св.Д.- /видно от протокола за
сл.експеримент /пред себе си подс.А., който стоял
пред входа на стаичката и зад намиращата се в двора, пред стаята шахта и
намиращият се в двора му С.К., който псувал и обиждал подсъдимия. А. държал в
ръцете си малка брадва, като казал на К.: „...Ако влезеш в двора ми, ще те
цепя“, както и от показанията на св.Ел.Д. /Видно от показанията на св.С. и св.Д.
в Пр-от съд.заседание от 14.10.2019 год.по н.ч.х.д.№
233/2018 год.на КРС, показанията на св.С. в Пр.от с.з.от 05.03.2022 год. по
н.ч.х.д.№ 49/ 2019 год.на КРС и показанията на св.Д. в Пр.от с.з.от 25.02.2022
год.по нчхд № 49/ 19год.на КРС/. А. е бил много пиян,
едва се е държал на краката си, поради което оставил брадвата в антрето на
стаята. В това време К., който имал в ръцете си дървена талпа минал зад него ,
като започнал да нанася на А. с талпата силни удари в главата, при което
подсъдимият паднал напред по лице, свил се на кълбо и започнал да моли К. да го
остави. К. осверепял,продължил да му нанася силни
удари с талпата по главата и тялото. Всичко това е станало на 13, 20 метра пред
очите на св.С. и на 16.50 метра пред св.Д.. Било е към 18.30- 19 часа /видно от
обясненията на подс.А. и показанията на свидетелите: С.,
Д.,Ч.- било е светло, при много добра видимост/.
Двете свидетелки чули
гласовете на св.Ч. и частния тъжител, които молели К. да остави А., защото ще
го убие /показания на св.В.С. в Пр.от с.з. от 25.02.2022год, Пр.от с.з. от
14.10.2019 год.- приобщен от съда към настоящото нак.
производство „...Недей С., ще го убиеш! Недей, С.!.Моля ти се ще го
убиеш.Остави го! В.С. и св.Ел.Д. , последователно и непротиворечиво твърдят, че
не са виждали частния тъжител и дъщеря и- св.Ч. до К. и А.. Не са виждали
частния тъжител да застава между двамата. Не са виждали подсъдимият да и нанася
удар в окото и където и да е било изобщо. Не са виждали частния тъжител и
дъщеря и-св.Ч. в двора на подсъдимия, само са чували гласовете, които са идвали
от към улицата, там където е къщата на К. и семейството му- видно от
показанията на св.Д. в Пр.от с.з.от 25.02.22 год. по н.ч.х.д.№ 49/ 19 год.на
КРС,Пр.от с.з. от 14.10.2019 год.по н.ч.х.д.№ 333/ 18 год.на КРС, както и от
показанията на св.С. в Пр.от с.з.от 14.10.2019 год.по нчхд№
333/ 18 год.на КРС и Пр.от с.з.от 05.03.2022 год.по нчхд
№ 49/ 2019 год.на КРС. По време на сл.експеримент се установи категорично и
несъмнено, че двете свидетелки /Ел.Д. и В.С./, от мястото където са се намирали
и наблюдавали процесния инцидент, не са имали
видимост към мястото, където са се намирали частния тъжител и св.Ч..
Благодарение на намесата на св.В.С. и молбите на частния тъжител и св.Ч., К.
преустановил зверския побой над подс.А..
След като К.
преустановил побоя над А., А., видно от показанията
на св.Ел.Д. и св.В.С. е бил в безпомощно състояние, не е могъл да се изправи, а
пълзейки на четири крака се довлякъл до малката стая, пред която е станал
инцидента и където по късно е бил намерен от св.Ю.С., с глава обляна с кръв да лежи на легло.
Настоящия съдебен
състав приема,че фактическата обстановка по делото е установена всестранно,
обективно и пълно, единствено по време на съдебното следствие, тъй като
представената в тъжбата на частния тъжител-Е.М. фактическа обстановка не е
установена всестранно и пълно, същата не е обективна. Фактическите положения в
същата са в съществено противоречие със събраните и приети по делото гласни и
писмени доказателства.
Предвид установената
по делото фактическа обстановка, настоящия съдебен състав формира категоричния
извод,че липсват каквито и да е доказателства от обективна и субективна страна,
подс.Е.М.А. да е извършил деяния на 14.09.2018 год.в
гр.Каварна, срещу Е.И.М. с ЕГН: ********** ***, които могат да бъдат
квалифицирани като престъпления по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, чл.146, ал.1
от НК и чл.144, ал.1 от НК
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преценявайки
повдигнатите и поддържани от частния тъжител обвинения по чл.130 ал.2 от НК,
чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК, във връзка със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът стигна до извода, че подсъдимия Е.М.А. не
е реализирал от обективна и субективна страна състава на инкриминираните деяния
по чл.130 ал.2 от НК, чл.146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК.
По силата на чл.103
ал.1 от НПК,тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител.Независимо от позицията изразена от
подсъдимия,независимо от съдържанието на неговите обяснения,независимо от
невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане,бележка или
възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи
от тъжителя.Следователно ако в резултат на своята процесуална активност частния
тъжител не съумее да докаже,че подсъдимият е виновен,съдът следва да постанови
оправдателна присъда.
По обвинението по
чл.130, ал.2 от НК:
Обвинението по този
пункт се крепи на твърденията на частния тъжител- Е.М., показанията на св.В.Ч.-
дъщеря на частния тъжител, св.**- майка на частния тъжител и св.С.К.- съпруг на
частния тъжител.
Първо, твърденията в
тъжбата по пункт първи от обвинението са противоречиви сами по себе си, а така
също и по отношение на другите доказателства по делото. В тъжбата, частния
тъжител-Е.М. твърди, че инцидента между К. и А. , при която е била ударена от А.
е станал след 20 часа, гьй като К. се прибрал в къщи
около 20 часа.Инцидента между К. и А. станал на улицата до къщата на К.. Видно
от показанията на св.В.Ч., инцидента, при който А. е ударил майка и частния
тъжител-Е.М. е възникнал :...“към шест часа и нещо часа, това е вечерта.Да все
още беше светло“- показания на св. Ч. в протокол от съд.заседание от 14.10.2019
год.по н.ч.х.д.№ 49/ 2019г.на КРС, стр.3,11,12 ред отгоре- надолу/. В тъжбата
частния тъжител-Е.М. твърди, че А. бил на улицата и тръгнал с брадва към К.. На
въпрос на защитата на подс.А.. при възникване на
инцидента, А. къде е бил? В цитирания Протокол от съдебно заседание от 14.. 10.2019
год.. св.Ч. заявява:“...Е. /подсъдимия/ си беше в двора си.Неговият двор е
близо до нашия двор, но не знам на колко метра е от нашия двор“. Видно от
проведеният следствен експеримент дворът на подс.А.
се намира на около 15- 20 метра след двора и къщата на Каракашеви. По нататък,
противоречията в показанията на св.Ч. продължават, като същата в един и същи
разпит по време на съдебно заседание от 14.10.19 год. /Протокол от
съд.заседание от 14.10.2019г.по ч.н.х.д.№ 49/ 19г.на КРС. стр.21 - 40./
заявява, че е била свидетел на инцидента между К. и А., като описва като
очевидец действията на А., който захвърлил брадвата към главата на К., който
избегнал удара, след което А. взел брадвата и с тъпата част на същата започнал
да нанася удари по ръцете на К.. К. не отвръщал на действията на А., т.е. не е
нанасял побой на А..Частния тъжител-Е.М. влязла между К. и А., за да ги
разтърве и в този момент А. нанесъл с юмрук удар по дясното око на частния
тъжител.Виждайки това, на Ч. и е прилошало и с майка си-частния тъжител-Е.М. се
прибрали в къщата. По време на същото с.з. по н.ч.х.д.№ 49/ 19г.на КРС, на
стр.З, ред 25-30 отгоре- надолу/ св.Ч. заявява, че когато станал инцидента
между К. и М. тя била вътре /по време на сл.експеримент посочва входното антре
на къщата си/. Псувал само Е., баща и не псувал. Баща и предложил на Е. да се
сдобрят и вече да не се карат.“...След това не знам дали е станало бой, дали Е.
и баща ми са се сбили“. И така след нанесения му побой от А., К. се прибрал в
къщата си. Веднага след това А. отишъл до входната врата на къщата на К. и
започнал да рита с крак по същата, като я „потрошил“ и по време на следствения
експеримент показва входната врата, която обаче се оказва здрава /не
потрошена/.
Разпитана в по- късен
етап по искане на частния тъжител,св.**- майка на частния тъжител,на зададеният
въпрос в съдебно заседание:Защо на частния тъжител Е.М. и е синьо окото, същата
отговори, че частния тъжител-Е.М. и обяснила, че К. и А. се карат и се бият, тя
искала да ги разтърве и тогава А. я е ударил. Показанията на св.** са косвени,
същата не е очевидец. Не дава показания относно точната локация и какво точно
представлява тази синина и на кое око, за да може показанията и да бъдат база
на СМЕ относно вида, характера на увреждането, механизма на получаване на
същото.
Показанията на св.К.
са същите по своето същество като показанията на **- противоречиви по отношение
на събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите- Ел.Д.,
В.С. в цитираните по- горе протоколи от с.з. и констатации от сл.експеримент/.
Твърденията в Тъжбата
на Частния тъжител-Е.М., показанията на свидетелите-Ч., ** и К. са
противоречиви изключително по отношение на събраните по делото гласни
доказателства/ обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите Д. и С.,
както и писмените доказателства /съд.медицинска консултация и Съд.медицинска
експертиза по отношение на А./.
Второ, следва да се
отбележи зависимостта на тези свидетели от частния тъжител.Поради роднинските и
семейни отношения, в които цитираните свидетели се намират с частния тъжител М..
Предвид това обстоятелство, с оглед на формалната правна логика, тези
показания, независимо от другите доказателства по делото /гласни и писмени/,
които оборват този пункт от обвинението, следва да се кредитират с по- ниска
степен на доверие.Твърденията на частния тъжител-Е.М. и показанията на св.Ч. са
противоречиви и по отношение на останалите гласни доказателства по делото, а
именно: обясненията на подс.А..
В обясненията си,
фиксирани в Пр.от с.з. от 24.08.2020 год., А. подробно обяснява процесния инцидент, като обясненията му са последователни и
непротиворечиви по отношение показанията на свидетелите Д., С., Ю. и преди
всичко по отношение на писмените доказателства по делото /съдебно медицинска
консултация и СМЕ, както и приобщения по делото Пр.от с.з.от 14.10.2019г.по
н.ч.х.д. № 333/18г.на КРС.
По отношение
показанията на св.Е.Д.:***,св.Е.Д. не твърди на 14.09.2018г., частния тъжител-Е.М.
и св.Ч. да са били до К. и А.,частния тъжител Е.М. да е заставала помежду им,
за да ги разтърве, както и А. да е нанасял удар с юмрук по око на частния
тъжител.
По НЧХД № 333/ 2018
год. в Пр.от с.з.от 14.10.2019г.- приобщен към нчхд №
49/ 19 год.на КРС,св.Ел.Д. твърди следното:
Този инцидент на
14.09.2018 год.възникна към шест часа и половина- седем часа привечер.Беше
светло. Всичко се виждаше. Докато не стана тази кавга, нищо не съм чула, но
когато се чу, тогава се приближих и видях.Като се чу кавгата, С. искаше да
влиза в двора и Е. му казваше:“...Ако дойдеш в двора, ще те ударя с брадвата“.И
двамата бяха пияни.Викаха си един на друг.
Не съм видяла Е.М. в
даден момент да застава между С.К. и Е.М. и Е.М. да я удря.
Същата вечер С. биеше Е.,
защото той нямаше сили след ударите в главата.
По НЧХД №49/ 19год.в
Пр.от сд.з.от 14.10.2019г.
В Пр.от с.з. от
14.10.2019 год.по нчхд № 49/ 19 год.на КРС, св.Д., на
въпрос на защитата на подсъдимия:“...Кажете какви са отношенията между С. и Е.,
разбират ли се двамата, карат ли се- буквално казва:“...Карат се Е. и С..
Миналата година стана инцидент между двамата, между С. и Е.. Аз за тъжителката
нищо не знам, ударил ли я е, какво е направил.За нея нищо не знам.
На уточняващ въпрос: Видяли ли сте тогава Е. да удря Е.?- св.Ел.Д. отговаря:“...
Не съм видяла Е. да удря Е.… ...Само аз и В. бяхме свидетели на случилото се.“
По НЧХД № 49/ 19
год.на КРС:
В Пр.от с.з.от
05.03.2022 год.:
Св.Ел.Д. описва
подробно инцидента, като по обстоятелствата по пункт 1 от частното обвинение, а
именно обвинението по чл.130, ал.2 от НК заявява: „...Този инцидент на
14.09.2018 год. възникна към шест и половина- седем часа, привечер.Беше
светло.Показанията относно времето на възникване на инцидента са в противоречие
с твърденията на частния тъжител Е.М. и св.К., но непротиворечиви по отношение
показанията на св.В.С.: „...Не съм видяла Е.М. в даден момент да застава между С.
и Е.М. и Е.М. да я удря.Същата вечер С. биеше Е., защото той нямаше сили от удрянето
в главата.Е.М. не е нанасял удари по С.. Видях, че С. удряше Е. с талпа по
главата и той падна на земята.С. спря да бие Е., след като Е. нямаше сили да се
вдигне.След това Е. пълзейки влезе в домът си.Не съм виждала Е. да ходи до
къщата на С. след боя.“.
Показанията на св.В.С.:
В показанията си по БП
№ 211/18 г., РПУ Каварна, С. не говори изобщо за намеса на частния тъжител Е.М. в побоя и да е удряна или обиждана от Е.А.;
В показанията си по
НЧХД № 49/ 19 год.на КРС:В показанията си- Пр.от 14.10.2019 год. заявява:“...На
14- ти септември си бях в къщи. Не съм чувала за скандал между Е. и Е..Не съм
виждала Е. да бие Е..Не съм видяла Е. да обижда Е. и да я псува.Къщите ни са
наблизо.Кварталът ни е тих, но шума го прави мъжа и С.“.
В показанията си-
Пр.от 25.02.2022год.:„...На 14.09.2018 год.си бях в Каварна.Към 18.30-19 часа
се намирах в двора си на ул.“Витоша“№ 94.Тогава нямаше направена мивка.Като
видимост имах много добра такава.“
„...С. влезе в двора и
започна да бие Е..С. като удари с талпата Е. по главата го удари отзад по
главата.Събори го.Е. падна след удара и после няколко пъти го удари пак.Силни
бяха ударите.Ударите бяха по главата, навсякъде по тялото. Е. не му отвърна на
ударите.Е. стана на кълбо и въобще нямаше сили.По време на побоя не съм виждала
Е. да застава между Е. и С..Чух гласове, но не съм ги видяла. Не съм видяла Е.
да нанася удар с ръка по лицето на Е..“
„...От мястото, където
бях, нямах видимост към ул.“Витоша“ № 96, защото има къщи“- Затова е чувала
само гласовете на частния тъжител Е.М. и св.В.Ч., които де факто не са били в
двора на Е., не са били до двамата, а са били на улицата и от там са викали на С..
„...Е. викаше, недей С.,
ще го убиеш! Недей С.! Моля ти се ще го убиеш! Остави го! Те не са идвали до
тях двамата.С. спря да бие Е., защото аз започнах да крещя. Викам, недей, недей ще го убиеш. Недей! Моля ти се недей и той вдигна
ръцете си нагоре и вика: ...Видя ли как псува дъщеря ми, жена ми“, пък той няма
сили да псува.“ /обективно не е имал сили да псува- съдебно мед.документи:
консултация и СМЕ/.
По н.ч.х.д.№ 333/ 2018
год.на КРС: В показанията си в Пр.от с.з.от 14.10.2019 год.по НЧХД 333/ 18г. на
КРС- приобщен към настоящото дело:
С. подробно обяснява процесния инцидент, както в разпита си по БП № 211/ 18
год.на РПУ- Каварна, така и в показанията в разпита си в с.з. от 05.03.2022г.
по н.ч.х.д.№ 49/ 19 год.на КРС.
Същественото, в
показанията и в ПР.от с.з.от 14.10.2019 год.по н.ч.х.д.№ 333/ 18 год.на КРС е:
Свидетелката заявява: „...Пък, когато отидохме и обяснихме в МВР, навънка беше
на С. жена му. Викам, „...какво стана, за какво ти е синьо окото“. Аз и казах
това, но тя нищо не ми каза. На сестра и сина и той каза“...знаеш ли лельо,
защо и е синьо окото“. Попитах „...защо“. „...Май Е. я е ударил“. Викам, как ще
я удари, аз бях там.Не беше въобще такова нещо. Удар въобще не беше, не можа да
посегне. Разпита на св.** по БП № 211/ 18 год.на РУ Каварна е проведен,
непосредствено след инцидента, същият ден- 14.09.2018 год.в 23.05 часа .
Показанията на св.В.С.
са проверени и доказани категорично по безпорен начин
по време на проведеният следствен експеримент.
Обясненията на подс.Е.М.А.:
Описва подробно процесния инцедент от 14.09.2018
год. Обясненията му са последователни и непротиворечиви по отношение гласните
доказателства /показанията на свидетелите- С., Д. и Ю.С., както и на приетите
по делото писмени доказателства/ съд.медицинска консултация, СМЕ/.
Същественото в
обясненията на подсъдимият, е че няма каквито и да било по делото
доказателства, относно наличие на лоши отношения между частния тъжител-Е.М. и
подсъдимия.Двамата живеят като съседи повече от двадесет години. Дори и при
влошаване на отношенията между К. и А., няма доказателства,
каквито и да е данни, А.
да е в лоши отношения с М..
Обясненията на подс.Е.М.А., показанията на св.Ел.Д., св.В.С., както и св.Ю.
са последователни и непротиворечиви, както сами по себе си, така, едни към
други, праволинейни спрямо констатациите от проведения следствен експеримент,
по отношение на писмените доказателства / СМК на Ем.М. и СМЕ по отношение на
причинените му телесни увреждания /
Съдебно медицинска
експертиза:
Вещото лице дава
заключение, че по време на възникналият инцидент на 14.09.2018 год., пострадалата
Е.М. е получила: кръвонасядане на клепачите на дясно
око.Установеното увреждане е резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет и
би могло да се получи по време и начин, както сочи пострадалата в Тъжбата и
свидетелката В.Ч. в своите показания пред КРС- от нанесен удар в областта на
дясно око.
На зададен от защитата
въпрос: Как са установени травматичните увреждания?,Вещото лице отговаря, че в
случая няма медицинска документация,работил е по свидетелски показания.Както
сочели свидетелите,били сини клепачите на окото/Пр.от с.з.от 07.12.2020год.по
н.ч.х.д. № 49/ 19 год.на КРС, ред стр.1, ред 1 и 2 отдолу- нагоре/. Вещото лице
изрично заявява:, цитирам“...Изводът ми се базира на обясненията на
пострадалата и показанията на св.В.Ч.. Няма медицинска документация.
Вещото лице цитира
извадка от обясненията на пострадалата Е.И.М., в които се казва
единствено“...Тогава аз пак влязох в средата и Е. удари и мен“- нито описва
мястото на удара,нито травматични следи от такъв“./ стр.3 от експертизата, ред
10 и 11 отгоре надолу/.
Показанията на св.В.Ч.
дадени по време на същото съдебно заседание и цитирани в обстоятелствената част
на СМЕ „...Там, на улицата Е. удари майка ми по окото, по дясното око“.-
липсват данни за кръвонасядане на окото/стр.2, ред 15
отгоре надолу“. След това вещото лице отново цитира показания на св.В.Ч., в
които се казва единствено“...Е. удря майка ми в дясното око /стр.2, ред 2
отдолу- нагоре“- липсват данни за кръвонасядане.-
няма доказателства за сила на удара, интензитет и видими следи от кръвонасядане, които да са обективна база за обективно
заключение на вещото лице.
Настоящия съдебен
състав коментира заключението на вещото лице, само на база на това, което е
взело предвид и то, само данни, че е бил нанасян удар от подсъдимият на частния
тъжител Е.М..
Изясняването на
въпроса относно силата и интензитета на удара по дясното око, е важен, тъй като
при силен удар в дясното око, естествено би била засегната и очната
ябълка.Вещото лице заявява, че такива данни няма.
В заключение следва да
се направи обоснова правен извод,че при анализа на доказателствата по делото
заключението на вещото лице по СМЕ не следва да се разглежда и изобщо да се
взема предвид,не може да се кредитира с доверие,тъй като същото е
необосновано,съществува в правния мир като предположение,предвид като
база-липсата на медицинска документация,както и обективни данни,относно
характер и същност на синини или кръвонасядане в
областта на дясното око,предвид съдържанието на свидетелските показания и
твърденията на частния тъжител Е.М. и св.В.Ч.-единствена база и основание за
даване на това експертно заключение.
Следва на базата на
формалната правна логика да обсъдим и анализираме заключението на СМЕ винаги
във връзка с другите доказателства по делото/ гласни и писмени/, т.е. да бъде
извършен целокупен анализ на всички доказателства по делото, съобразно
изискванията на чл.14, ал.1 от НПК.
Видно от така
събраните по делото във фазата на съдебното следствие доказателства е,че
направените изявления и твърдения в тъжбата са неверни,необосновани,същите
противоречат сами по себе си,а така също и на събраните по делото гласни доказателства.Същите не са
подкрепени от каквито и да е било
писмени доказателства,като не е имало проблем,частния тъжител Е.М. да
събере и представи такива,доказвайки обвинителната теза по цитираните
престъпления,като се има предвид,че частния тъжител изначално е имала намерение
да заведе тъжба и образува срещу подсъдимия НЧХД – не е имало травматични
увреждания на частния тъжител при инцидента на 14.09.2018г.,такива по делото не
са доказани.
Липсват доказателства
по това обвинение както от обективна, така и от субективна страна.
Предвид горното, на
основание чл.304, пр.1, във връзка с чл.303, ал.1 и 2 от НПК,настоящия съдебен
състав призна Е.М.А. за невиновен и го оправдае по така повдигнатото му
обвинение по чл.130, ал.2 от НК.
Съдът отхвърли
предявения от Е.И.М. ЕГН ********** с адрес *** срещу подсъдимият Е.М.А. ЕГН **********
с адрес *** граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на
500/петстотин/лева представляващ претендирано обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние по
чл.130 ал.2 от НК,като недоказан по следните съображения:
Гражданския иск в наказателния
процес е неразривно свързан с обвинението.Това е така защото основанията и
размера на иска се определят от престъплението,предмет на обвинението по
конкретното дело.Предвид на това,че в настоящия случай предпоставките които
характеризират от обективна и субективна страна деликтния
състав поначало съвпадат с признаците на престъпния състав,гражданския иск
споделя съдбата на обвинението.За това,след като в наказателния процес се
установи,че деянието не е извършено от подсъдимия,последния следва да бъде
оправдан,а гражданския иск отхвърлен.В процесуално отношение от акцесорния характер на гражданския иск следва,че
презумпцията за виновност по ал.2 на чл.45 от ЗЗД няма приложение,защото
въпросите за вината,нейното доказване и разпределение на доказателствената
тежест се решават съобразно правилата на наказателното право-аргумент от чл.84
от НПК.Гражданския ищец е обосновал репарирането на обезвреда
за неимуществени вреди с извършеното от подсъдимия престъпление-лека телесна
повреда,изразяваща се в причиняване на болка,без разстройство на
здравето-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.Ето защо след като се установи от
събраните по делото доказателства,че това престъпление не е извършено от
подсъдимия,същият следва да бъде оправдан,а гражданския иск отхвърлен.
ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО
ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ НК
Така повдигнатото
обвинение срещу подс.Е.М.А. по чл.146, ал.1 от НК се
крепи единствено на твърденията на частния тъжител-Е.М. в тъжбата- основание за
образуване на н.ч.х.д.№ 49 по описа на КРС за 2019 год. и показанията на св.** Ч.-
дъщеря на частния тъжител-Е.М..
След запознаване с
доказателствата по този пункт от обвинението- чл. 146, ал. 1 от НК, обосновано
следва да се приеме, че липсват доказателства както от обективна, така и от
субективна страна, подс.Е.М.А. да е извършил деяние,
което следва да се квалифицира като престъпление по смисъла на чл. 146, ал. 1
от НК.
Анализът на
доказателствата, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК,
дава възможност да се направят следните обосновани правни изводи, а именно:
В тъжбата частния
тъжител Е.М. твърди:,,...С ответника по жалбата сме съседи.Надвечер на
14.09.2018 год. Е. се прибрал и седнал на двора си срещу прозореца на джамакена ми, във видимо нетрезво състояние.Започнал да
псува мен, съпруга ми и малолетната ми дъщеря, като крещеше, че „теб и дъщеря
ти ще изнасиля, ще ви еба путката майни, а мъжа ти ще го убия с нож и ще го
излежа, ще му еба майката боклук на мъжа ти“. Тези обиди продължиха повече от
час“.
Твърденията са от
лице, което не е присъствало на тези обиди, предвид начина на изложение на
твърденията за обида. В този смисъл няма как същите да са съставомерни.
Частното обвинение би
трябвало да се конкретизира относно обиди, нанесени конкретно на частния
тъжител, а не общо- обиди и закани спрямо частния тъжител Е.М.,св.Ч. и св.К.. В
този смисъл,какви са и какво представляват, съществуват ли конкретни обиди
спрямо частния тъжител Е.М. и в какво се изразяват?
„...Тези обиди
продължиха повече от час“.
Видно от фактическата
обстановка, при която е извършено твърдяното престъпление по чл.146, ал.1 от НК
описана обстойно по-горе, на 14.09.2018 год., съседите на Каракашеви и А., към
18.30- 19 часа- св.Е.Д. и св.В.С. за били навън в дворовете си, в
непосредствена близост до двора на А. и двора на К.. Било е светло, с много
добра видимост, тихо, тъй като улицата е тиха.
Изведнъж са чули шум
/“...гюрюлтия“/, това привлякло вниманието им и в
същият момент, на 13.20 метра за св.С. и 16.50 метра за св.Д., двете видяли подс.А. да стои в двора си
между малка стаичка и шахта. Св. К. бил в двора на А. и го обиждал. А. държал в
ръцете си малка брадва и единственото, което е казал по време на този инцидент
е „...Ако влезеш в двора ми, ще те цепя“ / видно от показанията на св.С., св.Д.
в Пр.от с.з.от 14.10.2019 год.по н.ч.х.д № 333/ 18г.на КРС; Пр.от с.з.от
25.02.2022 год.по н.ч.х.д.№ 49/ 19 год.на КРС; Пр.от с.з.от 05.03.2022г. по
н.ч.х.д.№ 49/ 19 г.на КРС, Пр.за проведен сл.експеримент.
Във всички разпити на
св.Д. и св.Ч. недвусмислено заявяват, че не са чували по време на процесния инцидент А. да е обиждал, да е псувалчастния тъжител Е.М., както и да и се заканва.Чули са
шум единствено от обидите, които К. е отправял към А..
Твърденията на частния
тъжител Е.М. са недостоверни,както и показанията на св.Ч. и К. са неистински.
Същите са в грубо противоречие с цитираните гласни доказателства, дадени от
безпристрастни свидетели-очевидци, доказателства проверени обективно от
констатациите на проведения следствен експеримент. Твърдението, че са нанесени
обиди и това продължило повече от час, при така установената по делото
фактическа обстановка са абсурдни.
Настоящия съдебен
състав констатира противоречие между твърденията на частния тъжител и
показанията на св.В.Ч. в следния смисъл:
Твърденията на частния
тъжител Е.М., че подсъдимият е отправял обиди към нея и близките и стоейки пред
джамакена на къщата и се опровергават не само от
изброените гласни и писмени доказателства, но и от показанията на св. Ч., която
в показанията си в Пр.от с.з.от 14.10.2019г. по н.ч.х.д.№ 333/ 18 г.на КРС-
приобщен към н.ч.х.д.№ 49/ 19г.на КРС заявява: „ На 14-ти септември, късно след
обяд, към 18 часа / а не към 20 часа/, ние с майка ми бяхме в къщи и видяхме Е.
да се прибира, беше пиян. Влезе в двора си и след няколко минути, някъде към
пет минути, започна да ни псува.“
По отношение на
отправените обиди от А. към частния тъжител, св.Ч. говори в множествено число
за отправнени псувни, като не конкретизира какви по
съдържание псувни са отправени към частния тъжител. Нещо повече- Ч. твърди за
обиди, които частния тъжител Е.М. не заявява:“...Курва“, „Проститутка“ и такива
псувни.“- Това по своето съдържание псувни ли са? Как да разбираме какво под
„псувни“ разбира Ч., и действително А. псувал ли е частния тъжител Е.М.?
По делото липсват
каквито и да е било доказателства, че А. и частния тъжител Е.М. са в лоши
отношения. Конфликта е само между С.К. и А. и той е възникнал три- четири
месеца преди процесния инцидент, когато е починал
бащата на А..
Предвид подробно
изложените аргументи, следва обосновано да се приеме, че по делото липсват
достоверни факти и обстоятелства, които да доказват по безсъмнен начин, подс.А. да е извършвал деяние, което следва да се квалифицира
като обида по чл.146, ал.1 от НК по отношение на Е.М., поради което на
основание чл.304, пр.1 във вр.с чл.303, ал.1 и 2 от НПК, подс.Е.М.А. следва да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.146, ал.1 от НК.
Съдът отхвърли
предявения от Е.И.М. ЕГН ********** с адрес *** срещу подсъдимият Е.М.А. ЕГН **********
с адрес *** граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на
500/петстотин/лева представляващ претендирано обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние по
чл.146 ал.1 от НК,като недоказан по следните съображения:
Гражданския иск в наказателния
процес е неразривно свързан с обвинението.Това е така защото основанията и
размера на иска се определят от престъплението,предмет на обвинението по
конкретното дело.Предвид на това,че в настоящия случай предпоставките които
характеризират от обективна и субективна страна деликтния
състав поначало съвпадат с признаците на престъпния състав,гражданския иск
споделя съдбата на обвинението.За това,след като в наказателния процес се
установи,че деянието не е извършено от подсъдимия,последния следва да бъде
оправдан,а гражданския иск отхвърлен.В процесуално отношение от акцесорния характер на гражданския иск следва,че
презумпцията за виновност по ал.2 на чл.45 от ЗЗД няма приложение,защото
въпросите за вината,нейното доказване и разпределение на доказателствената
тежест се решават съобразно правилата на наказателното право-аргумент от чл.84
от НПК.Гражданския ищец е обосновал репарирането на обезвреда
за неимуществени вреди с извършеното от подсъдимия
престъпление-обида-престъпление по чл.146 ал.1 от НК.Ето защо след като се
установи от събраните по делото доказателства,че това престъпление не е
извършено от подсъдимия,същият следва да бъде оправдан,а гражданския иск
отхвърлен.
ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.
144, ал.1 от НК:
Фактическата
обстановка е изяснена всестранно, обективно и пълно по време на съдебното
следствие:
Твърденията на частния
тъжител Е.М. по обвинението по чл.144, ал.1 са следните:
„...Моля да ни
призовете на съд и след като докажа твърдените от мен обстоятелства да наложите
справедливо наказание на подсъдимия за извършени престъпления по ....и чл. 144,
ал. 1 от НК за закани против моята личност и личността на близките ми“.
В какво се изразяват
заканите:
Видно от твърденията
на частния тъжител Е.М. обективирани в
тъжбата:“...Теб и дъщеря ти ще изнасиля“, „...а мъжа ти ще го убия с нож“.
Видно от показанията
на св.Вероника Ч.:
Пр.от с.з.от
14.10.2019 год.по н.ч.х.д.№ 49 по описа на КРС за 2019 год.:Св.Ч.
заявява:“...да се заканва, че ще ни убие, че ще ни изнасили, че имал три ножа в
джоба си и единият от тях щял да забие в гърлото на баща ми, че ще ни запали
къщата, че ще изнасили майка ми, мен. Е. си беше в двора.“. „...Взе брадвата в
ръцете си, приближи се до баща ми и я хвърли по него. Обаче не успя да го
уцели.“ „...Тогава Е. пак дойде до баща ми, насред улицата и той Е. не се
отказа и започна да удря баща ми. Видях само как Е. пак взе брадвата, за да
удря баща с тъпото на брадвата.Тогава ние се прибрахме е майка ми вътре и от
там вече не видяхме нищо“.
Веднага след това, в
същото съдебно заседание, на въпроси на защитника на подсъдимия св.Ч.
заявява:“...По този случай на 14.09.2018 год., аз бях вътре / по време на
проведеният следствен експеримент посочва входното антре, където е стояла с
майка си- частния тъжител Е.М. зад прозорец със стъклопакет/ и там се чуваше.
Баща ми не псуваше. Само Е. псуваше. След това не знам дали е станало бой, дали
баща ми и Е. са се сбили.Аз говоря истината.Това, което разказах, това го
знам.“ Ч. не знае дали е станало бой, защото боят и инцидента изобщо не е
станал там, където сочат Ч.,частния тъжител и С.К., а там където сочат
свидетелите В.С. и Ел.Д., както и подс.А..
Твърденията на частния
тъжител Е.М. и показанията на св.В.Ч. са противоречиви сами по себе си, по
отношение едни към други,противоречиви по отношение на приетите по делото
писмени доказателства /съдебно- медицинска консултация и СМЕ по отношение на Е.М./.
и абсолютно противоречиви по отношение показанията на независимите свидетели-
Ел.Д., В.С., Ю. Исмаилов- истинността на които е доказана от констатациите на
проведения следствен експеримент.
След анализ на
изброените доказателства се установява, следното:
Инцидента е станал на
14.09.2018 год.между 18.30 и 19 часа.По време на инцидента, подс.А.
е бил в двора на дома си.Подсъдимият не е обиждал частния тъжител Е.М. и дъщеря
и св.В.Ч..Инцидента е станал с пристигането на С.К. в двора на А., където е
започнал да го обижда. Преди това св.Д. и С. не са чули никакъв шум, обиди към
частния тъжител Е.М., св.Ч. и св.**
А. е взел в ръцете си
малка брадва, но не да напада К., а да се защити, ако той влезе в двора му и
иска да го убие;
А. не е имал нито нож,
нито три ножа, с които, единия да убие К.. Затова е взел брадвата, да се
защити, тъй като от поведението на К. е очаквал само насилие, дори убийство, за
което К. му се е заканвал няколко часа преди това в магазина на св.Ж.Д. и при
други случаи.Частната тъжителка Е.М. и свидетелката В.Ч. по време на инцидента
не са били в двора на А..Частната тъжителка Е.М. не е правила опит да ги
разтърва и не е била удряна от А., защото А. е бил много пиян. Не можел да стои
на краката си. Оставил е до антрето брадвата, тъй като явно не е могъл да я
държи. Не е имал сили да хвърли брадвата и не я е хвърлял, после пак да я е
взимал и да е нанасял удари с тъпото по ръцете и краката на К..
Предвид обективните
доказателства за нанесеният побой на А. от К., състоянието на А. след побоя,
показанията на свидетелите Д., С. и Ю., твърденията на частната тъжителка Е.М.
и дъщеря и- св.Ч., както и на св.К. се явяват недостоверни, цинични.
Настоящия съдебен
състав приема,че съобразно изискванията на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК,
анализираните съществени противоречия доказват по безсъмнен начин
несъстоятелността на предявеното срещу подс.Е.А.
обвинение по чл.144, ал.1 от НК.
За да бъде доказано
обвинението по чл.144, ал.1 от НК, следва от обективна страна, подс.А. да е извършвал действия, с които несъмнено да сочат
на намерение съшият да извърши престъпление спрямо Е.М., Вероника Ч. и С.К.. И
действително, съгласно правилата на формалната правна логика, а и житейската
такава, за това какви намерения има подсъдимият /в случая да извърши
престъпления спрямо тримата/, можем да направим обосновани правни изводи
единствено от това, какви действия е извършил А., за да мотивира намерение за
извършване на престъпления/. По горе, очертавайки установената по делото
фактическа обстановка,настоящия съдебен състав сочи аргументи, стъпващи на
анализа на всички доказателства по делото, според които в процесния
случай подс.Е.А. не е извършвал никакви активни
действия на агресия, насилие, обиди спрямо частната тъжителка Е.М., св.Ч., св.К..
Дори, вземайки за момент брадвата в ръцете си, А. е искал да се защити-да
откаже К. да извърши спрямо него насилие, за което се е бил заканил няколко
часа преди това и мотивиран от агресивното поведение на К., пристигайки в двора
на А.. Не е могъл да се защити, поради това, че е бил безпомощен, предвид на
тежкото алкохолно опиянение в което се е намирал и което не му е дало
възможност за никакви активни действия за защита, да не говорим за нападение и
агресия.
Според настоящия
съдебен състав следва обосновано да се приеме, че подс.Е.М.А.
не е извършвал деяние, което следва да се квалифицира като престъпление по
чл.144, ал.1 от НК, поради което същият трябва да бъде признат за невиновен и
оправдан по предявеното му обвинение по чл.144, ал.1 от НК.
Съдът отхвърли
предявения от Е.И.М. ЕГН ********** с адрес *** срещу подсъдимият Е.М.А. ЕГН **********
с адрес *** граждански иск с правно основание чл.52 от ЗЗД в размер на
500/петстотин/лева представляващ претендирано обезщетение за
неимуществени вреди причинени в резултат на инкриминираното деяние по
чл.144 ал.1 от НК,като недоказан по следните съображения:
Гражданския иск в наказателния
процес е неразривно свързан с обвинението.Това е така защото основанията и
размера на иска се определят от престъплението,предмет на обвинението по
конкретното дело.Предвид на това,че в настоящия случай предпоставките които
характеризират от обективна и субективна страна деликтния
състав поначало съвпадат с признаците на престъпния състав,гражданския иск
споделя съдбата на обвинението.За това,след като в наказателния процес се
установи,че деянието не е извършено от подсъдимия,последния следва да бъде
оправдан,а гражданския иск отхвърлен.В процесуално отношение от акцесорния характер на гражданския иск следва,че
презумпцията за виновност по ал.2 на чл.45 от ЗЗД няма приложение,защото
въпросите за вината,нейното доказване и разпределение на доказателствената
тежест се решават съобразно правилата на наказателното право-аргумент от чл.84
от НПК.Гражданския ищец е обосновал репарирането на обезвреда
за неимуществени вреди с извършеното от подсъдимия престъпление-се е заканил да
извърши престъпление против личността на Е.И.М. ЕГН ********** с адрес ***
,против личността на близките и-съпруг и дъщеря,която закана възбудила у Е.И.М.
ЕГН ********** основателен страх от
осъществяването и-престъпление по чл.144 ал.1
от НК.Ето защо след като се установи от събраните по делото
доказателства,че това престъпление не е извършено от подсъдимия,същият следва
да бъде оправдан,а гражданския иск отхвърлен.
По въпроса за разноските
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК,съгласно която при
оправдателна присъда по наказателно дело от частен характер,образувано по тъжба
на пострадалия до съда,разноските се възлагат на частния тъжител.В случая
подсъдимия е признат за невинен,при което следва,че тъжителят следва да му
заплати всички сторени разноски във връзка с воденото дело.Настоящия съдебен
състав на основание чл.190 ал.1 от НПК осъди Е.И.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Е.М.А. ЕГН **********
с адрес *** сумата от 2300/две хиляди и триста/ лева,представляваща направените
от тъжителя съдебно-деловодни разноски,от които 500 лева адвокатски хонорар посочен в адвокатско
пълномощно на адв.Ж.Ж.,както
и адвокатски хонорар за явяване на адв.Ж.Ж. в 18 съдебни заседания в размер на 1800 лева,съгласно
разпоредбата на чл.13 ал.1 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложените съображения,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: