Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр. Кюстендил, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия , в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и
четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на
съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА като
разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№ 2452/2018 год.,за да се произнесе,взе в
предвид следното:
„ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД , ЕИК *********, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА-гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37 е предявило против Ц.В.В. ,ЕГН ********** ***, иск да ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКЪТ ,съществуването на вземанията на
ищеца,за които е издадена заповед № 854/27.07.2017 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист от
27.07.2017 год. по ч.гр.д.№ 1515/2017 г.КРС,произтичащи от договор № 022LD-R-000559/05.08.2010 г. за
банков кредит,в общ размер на 4050.70 евро,в това число 1500.00 евро просрочена
главница,ведно със законата лихва върхусъщата,считано от 26.07.2017 год.,785.98
евро,представляваща просрочена договорна лихва,съгласно раздел 2,т.4 от
договора за кредит за периода от 28.08.2010 г. до 28.07.2015 г., 1764.72
евро-просрочена наказателна лихва за периода 28.08.2010 год.-25.07.2017
год.вкл.Претендират се разноските от заповедното и настоящо производства.
В срока за отговор ответникът оспорва иска и обстоятелствата на които се
основава,прави възражение,че вземането на ищеца е погасено по давност,оспорват
се част от доказателствените искания на ищцовото ТД.
КРС,след като
обсъди доказателствата при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
На 05.08.2010 г. в
гр.Кюстендил между страните бил сключен в писмена форма договор за банков
кредит № 022LD-R-000559/05.08.2010 год./л.7/,по
силата на който било договорено,че ищцовата банка като кредитор ще предостави в
заем на ответницата като кредитополучател,сумата от 1500.00-хиляда и петстотин
евро,която последната се задължила да върне при условията на договорът и
погасителният план към същият/л.8-9/на 60-шестдесет погасителни вноски,всяка
една в размер от 38.17 лв.,включваща главница и възнаградителна лихва, при
конкретно посочени падежни дати и при действието на ОУ,приети от ищецът
/л.8-10/,запознаването с които и получаването на екземпляр ответникът е
удостоверил в заключителната част на договорът.Между страните няма спор,че
кредиторът е изпълнил задължението си да предаде реално в заем уговорената
сума,това се установява и от експ.з-ние вх.№ 9173/18.04.2019 год./л.50-61/на
в.л. Р.Й., според което към 26.07.2014 год. размерът на задълженията на
ответницата по договорът възлизат на сумите от 1084.46 евро главница и 743.61
евро догооврна лихва,а на 26.07.2017 год. възлизат на самата от 4050.70
евро,включваща главница от 1500.00 евро,просрочена договорна липхва от 785.98
евро и просрочена наказателна лихва от 1764.72 евро.От приложеното в цялост
ч.гр.д.№ 1515/2017 г.КРС се установява,че на 26.07.2017 г. ищцовата банка
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за
за исковите суми,били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 854/27.07.2017 год. и изп.лист,в срок било депозирано
възражение за недължимост на сумите и в срок се предявяват искове за
установяване съществуване на вземанията.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съдът ,като
съобрази доказателствата по делото и възприетата фактическа обстановка счита,че
предявените искове са напълно основателни за главницата,частично за договорните
и наказателни лихви,поради което ще се уважат за посочените по-долу размери.
Мотивите на съда са следните:
Представения по
делото като доказателство договор за банков кредит № 022LD-R-000559/05.08.2010 год . безспорно установи твърдяната в исковата молба
договорна връзка между страните –вид банков договор.Не се спори между страните
по изпълнението на договорните задължения на ищцовата банка в качеството й на
заемодател-тя е предоставила уговорената сума по уговореният начин,с което е
изпълнила точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД
във връзка с чл. 288 от ТЗ
договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.По това
обстоятелство не се спори,то бе установено и от приетото като обективно и
безпристрастно експертно заключение на в.л. Й..
В качеството си на заемател, ответникът е
усвоил предоставения й кредит, но не е изпълнила договорните си задължения да
плати полученото,ведно с договорените лихви в съответните срокове и по
начина,уговорен в договора и ОУ.По неизпълнението на задължението ответника не
спори,то също се установи категорично от цитираното експертно
заключение.Възраженията на ответника за погасяване на вземанията по
кредита,представляващи плащания по главницата са неоснователни.Страните са
уговорили,че връщането на кредита ще става на отделни анюитетни вноски с
определени конкретни падежни дати,включващи в себе си част от главницата и
договорната лихва,което обаче не прави
всяко едно отделно плащане по главницата периодично,в която насока е трайно
установената съдебна практика,поради което главницата по кредита не е погасена
по давност-крайната дата за връщането й е 28.07.2015 год. и от същата до тази
на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК предписаният от закона 5-пет годишен
давностен срок не е изтекъл.Не така стоят нещата по отношение на голяма част от
договорните лихви, предсталяващи част от отделна анюитетна вноска,както и по
отношение на наказателната лихва,за която дори да се приеме че представлява в
същност договорна неустойка,се погасява с кратката три годишна давност.При
положение ,че заповедното производство е образувано на 26.07.2017 год. то
вземанията на банката за договорни лихви и наказателни лихви /неустойки/ възникнали
до 26.07.2014 год. са погасени по давност,при което и съобразно експертното
заключение на в.л. Й. ответницата не дължи договорна лихва от 743.61 евро и
наказателна лихва от 550.61 евро,при което в полза на ищцовата банка остава
съществуващо вземане за главница от 1500.00 евро,договорна лихва от 42.37 евро
и 1152.76 евро наказателна лихва,за които суми исковете ще се уважат,а за разликата
като неоснователни ще се отхвърлят.
С оглед степента на уважаване на исковете съдът ще разпредели разноските
от заповедното и настоящи производства.Исковете са предявени общо за сумата от
4050.70 евро /7921.11 лв. равностойност по официален курс на БНБ/ и се уважават
за 66.54 % от тях,или за сумата от 2695.13 евро с левова равностойност от
5270.96 лв./ 1.95583 лева за евро по официален курс на БНБ/лв.,съобразно който
процент съдът ще присъди и разноски на страните.В заповедното производство
ищцовата банка е сторила разноски за държавна такса от 158.45 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв.,или общо 308.45 лв.,от която се
следват 205.24 лв.В настоящото производство ищцовата банка е платила държавна
такса от 168.38 лв.,представлявана е от юрисконсулт,комуто съдът определя
възнаграждение от 200.00 лв.,съобразено с ниската степен на сложност на делото
и конкретното участие на представителя,свеждащо се до изготвяне на искова молба
и становища,както и участие в открити
съдебни заседания по делото,както и възнаграждение за вещо лице в размер на
120.00 лв.,при което от общо дължимото от 488.38 лв. съдът ще присъди разноски
от 324.96 лв.На ответницата се дължат разноски, съобразно отхвърлената част /
33.46 %/,или конкретно сумата от 304.48 лв.,получена в процентно отношение с
оглед платеното адвокатско възнаграждение /880.00 лв./ и депозит за вещо лице
/30.00 лв./.Поради липса на насрещни волеизявления за компенсиране на взаимно
дължащи се разноски съдът не може служебно да стори това.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1,т.1 ГПК във
вр. с чл.430,ал.1 ТЗ,вр. с чл.240 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД , ЕИК *********, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА-гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37и Ц.В.В. ,ЕГН
********** ***, че в полза на банката съществуват вземания , за които е
издадена заповед № 854/27.07.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист от 27.07.2017 год. по ч.гр.д.№
1515/2017 г.КРС,произтичащи от договор № 022LD-R-000559/05.08.2010 г. за банков
кредит,в общ размер на 2695.12-две хиляди шестотин деветдесет пи пет и
дванадесет евро,в това число 1500.00/хиляда
и петстотин/евро просрочена главница,ведно със законата лихва върху същата,считано
от 26.07.2017 год.до окончателното й изплащане,42.37 /четиредесет и две и
тридесет и седем/ евро,представляваща просрочена договорна лихва,съгласно
раздел 2,т.4 от договора за кредит за периода от 27.07.2014 год.до 26.07.2015
год., 1152.76 /хиляда сто и петдесет и две и седемдесет и шест/евро-просрочена
наказателна лихва за периода 27.07.2014 год.до 26.07.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД,ЕИК *********,СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ НА
ДЕЙНОСТТА-гр.София,бул.“Драган Цанков“ № 37 против Ц.В.В. ,ЕГН ********** ***, иск за установяване
съществуване на вземане по заповед №
854/27.07.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изп.лист от 27.07.2017 год. по ч.гр.д.№ 1515/2017
г.КРС,произтичащи от договор № 022LD-R-000559/05.08.2010 г. за банков кредит
за сумата от 743.61 /седемстотин и четиредесет и три и шестдесет и
едно/евро,представляваща договорна лихва за времето от 28.08.2010 год. до
26.07.2014 год.и разлика до пълният предявен размер на този иск за сумата от
785.98 /седемстотин и осемдесет и пет и деветдесет и осем/евра ,както и за
сумата от 611.96 /шестотин и единадесет и деветдесет и шест/евра,представляваща
наказателна лихва за времето от 28.10.2010 год. до 26.07.2014 год.и разликата
до пълният предявен размер за този иск за сумата от 1152.76 /хиляда сто и
петдесет и две и седемдесет и шест/евро.
ОСЪЖДА Ц.В.В. ,ЕГН ********** *** ,ДА
ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД,ЕИК *********,СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА-гр.София,бул.“Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на
ВЕНЦИСЛАВ ГЕОРГИЕВ КИРИЛОВ,ЕГН ********** ***,сумата от 205.24 –двеста и пет лева и двадесет и четири стотинки
разноски по ч.гр.д.№ 1515/2017 г.КРС и сумата от 324.96 /триста двадесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки/,представляващи сторените в настоящото
производство разноски,съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД,ЕИК *********,СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА-гр.София,бул.“Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.В. ,ЕГН ********** *** ,сумата от 304.48 /триста и четири лева и четиредесет и осем
стотинки/лева,представляващи сторените в настоящото производство
разноски,съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: