Р Е Ш Е Н И
Е № …
гр.Козлодуй, 17
септември 2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
районен съд, гражданска колегия, първи състав в публично заседание на
07.09.2015 /седми септември две хиляди и петнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от
съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело №
1110 по описа за 2014г. на
Козлодуйския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното
Правното основание на иска е чл.422 във вр.
чл.415 от ГПК, чл.432, ал.1, във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ю.М.К. със съдебен адрес *** е предявил
против „Д.”
ЕООД, представлявано от управителя В.И. Петков със седалище и адрес на
управление ***, иск против „Дубъл – Ве”
ЕААД, с. М. признаване за установено съществуването на вземането към „Дубъл –
Ве” ЕААД, с. М. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 446 от 04.07.2014г,
издадена по реда на чл.417 от ГПК и издаден въз основа нея изпълнителен лист, а
именно 7002 кгр. пшеница, представляваща възнаграждение в натура по Договор за
аренда №3849/18.12.2006 г.
Ответната страна не признава иска и е поискала той да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Производството е на основание възражение от страна на
ответника срещу заповед за изпълнение в полза на ищеца издадена на основание
чл.417 от ГПК с която е разпоредено той да му продаде 7 002 кг. пшеница,
като вземането произтичало от Договор за аренда №3849/17.12.2006 г. и
нотариален акт 551 от 07.02.2008 г.
В исковата си молба ищецът отново посочва, че
вземането по цитираната по –горе заповед за изпълнение е на основание договор
за аренда №3849/18.12.2006 г. по силата на който е обработвал земеделски имоти
в землището на село М., които съгласно нотариален акт №551/07.02.2008 г. са
негова собственост.
В хода на делото по същество ищецът е доразвил тезата
си, според която съгласно чл.17 ал.2 и 3 от ЗАЗ приобретателят на арендувания
обект, сиреч той, замества арендодателя като страна по договор за аренда. С
други думи при последвала смяна на собственика на арендувания имот новият такъв
замества по право предишния в договора за аренда с единствената уговорка, че е
длъжен да уведоми незабавно арендатора за това заместване. Ищецът счита още, че
макар да не е уведомил по надлежния ред за смятаната на собствеността на
арендувания имот то това е било известно на ответника, тъй като последният бил
участвал в подготвителни мероприятия и процедури с имота / какво и да означава
това/ заедно с него. Иска от съда да приеме, че с получаването на арендодателя
по арендния договор заявлението за издаване заповед за изпълнение срещу него, а
в последствие и с предявения настоящ иск, арендодателят е бил уведомил ответното дружество по
надлежния ред съгласно изискването на чл.17 ал.3 от ЗАЗ. Ищецът намира, че след
като е заместил предишните арендодатели на този имот, той има всички права и
задължения по договора за аренда сключени от тях.
В отговора си по реда на чл.131 ответникът не признава
иска с аргумента, че не дължи плащане на арендодателя тъй като никога не е
ползвал процесния имот с №068005. През процесния период този имот е бил в
непрекъснато и необезпокояван владение на ищеца по силата на сключен между него
и предишните собственици договор за аренда №141/01.10.2006 г., който пък не бил
прекратен при сключването на договор за аренда с №108/18.12.2006 г.
В хода на
делото по същество той доразвива тезата си с твърдението че договорът за аренда
сключен с предишните собственици, т.е. тези, преди ищеца, с №141 в том II рег. №808, е
регистриран в ОСЗ, където ищецът е декларирал, че обработва този имот и е
получавал субсидия за него. Договорът с №141 не бил прекратяван с последващия
аренден договор с №108/18.12.2006 г. и има срок да действие от 01.10.2006 г. до
01.10.2013 г.
По делото са събрани многобройни писмени доказателства,
след анализа на които съдът прие за установена следната фактическа обстановка.
Към делото е приложено писмо от Общинска служба
земеделие, според което за имот 068005 в землището на с.М. бил сключен договор
за аренда с №141/01.10.2006 г., като арендатор по него е едноличен търговец ЕТ
„Марио Асенов – Юлстрейд – Ю. К.”. Този договор е бил регистриран в ОСЗ на
същата дата с рег. №808 том II и е със срок
до 01.10.2013 г.
Въпросната нива е била предмет на договор за аренда с
№3849 от 15.11.2006 г. като в договора фигурират и други имоти и общата площ на
всичките е 58,758 дк. Като арендатор по този договор е записан фирмата „Дубъл –
Ве” ЕААД – ответник по настоящото дело, а арендодатели са физически лица.
С нотариален акт №136 том II рег. №1141 дело №184/2008 г. ищецът Ю.К. чрез договор
за покупко-продажба станал собственик на няколко земеделски имота подробно
описани, от които и нива от 46,679 дк. с № 068005 в местността „Шумака”
землището на село М..
По делото се изясни, а и страните не спорят, че след
като ищецът е станал собственик на имота през 2008 г. той не е изпълнил
задължението си по смисъла на чл.17, ал.1 т. 2 от ЗАЗ да уведоми незабавно
арендодателя за настъпилото заместване. От своя страна арендодателите по този
договор не са изпълнили задължението си в чл.II т. 2 от договора, според който арендодателят или
неговите наследници нямат право по време на срока на действие на договора да извършат
разпоредителни сделки със земеделски земи. В противен случай на промяна на
собствеността на земеделските земи, новият собственик е длъжен да преподпише
договора за същият период от време. Към делото няма представени доказателства и
ищецът, в качеството си на нов приобретател на имота, да е преподписал този
договор за да бъде страна по него.
Съдът не приема за основателен аргумента на ищеца, че
съобщението за издадената заповед изпълнение против длъжника и последвалият я
предявен иск против него иск и като ответник, следва да се цени за уведомление
по смисъла на чл.17 ал.2 изречение второ от ЗАЗ. В този текст на закона е
предвидено, че уведомлението следва да бъде направено незабавно, след
осъществяване на правоприемството. С други думи това е следвало да стане с
датата на нотариалния акт за покупко-продажба – 07.02.2008 г., едва тогава
приобретателят ще може да встъпи в правата на арендодателя. Не е и изпълнено и
условието на т. II. т.2 от договора за аренда при
промяна на собствеността новият собственик, в случая ищецът, да преподпише този
договор за същия период от време.
От казаното до тук съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Ищецът не е встъпил в
правата по арендния договор на своите правоприемници, тъй като не е спазил
императивните изисквания на закона посочени по-горе и клаузите на договора.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля изцяло като
неоснователен и недоказан предявения от Ю.М.К.
със съдебен адрес *** иск против „Д.” ЕООД, представлявано от управителя В.И.
Петков със седалище и адрес на управление ***, за признаване за установено съществуването на негово вземане
към „Дубъл – Ве” ЕААД, с. М. по Заповед за изпълнение на парично задължение с №
446 от 04.07.2014г., издадена по реда на
чл.417 от ГПК и издаден въз основа нея изпълнителен лист, а именно 7002 кгр.
пшеница, представляваща възнаграждение в натура по Договор за аренда
№3849/18.12.2006 г
Осъжда Ю.М.К.. ЕИК ********** *** Поп Косто
Буюклийски, № 81 ет. 1 да заплати на «Дубъл-Ве» ЕООД, представлявано от управителя В.И.
Петков със седалище и адрес на управление *** деловодни разноски в размер на 480 лева.
Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението.
Да не се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.3, б.”и” ВПОПСА в КРС.
Районен съдия: