РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210504 по описа за 2023 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по Дял Трети, Глава Десета на АПК ,
като Г. К. Г. е подал жалба с вх. № УРИ-433200-80219/17.07.2023г. в Отдел
„Пътна полиция” – СДВР, с която жалба оспорва заповед за задържане от
05.07.2023г. След нужните указания от докладчика е уточнено, че става дума
за заповед за задържане рег. № 4332зз-342/05.07.2023г., издадена от А. Г. Д.,
заемащ длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП – СДВР.
Жалбата се поддържа от страна на процесуалния представител на
жалбоподателяq като се развиват аргументи, че издаденият индивидуален
административен акт (ИАА) е незаконосъобразен и се изиска неговата
отмяна, като се претендират и разноски за адвокат.
Ответникът по жалбата се явява лично и чрез своя процесуален
представител счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена,
като на свой ред претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В производството по оспорване на заповед по чл.72 от ЗМВР съдът
следва да провери дали са налице известните в теорията и съдебната
практика пет условия за законосъобразност на издадения индивидуален
административен акт, а именно: наличие на компетентност да бъде издадена
1
тази заповед; спазване на формата и реквизити на заповедта ; спазване на
административно-процесуалните изисквания за издаване на
административния акт; наличие на съответствието на заповедта с
материалния закон и дали е спазена целта на закона.
Съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като
съгласно чл.74 от ЗМВР за целта следва да се издаде писмена заповед със
съответното съдържание, посочено в ал.2 – 6 от чл.74 от ЗМВР. Установява се
по делото, че издателят на въпросната заповед – А. Д. отговаря на
дефиницията за полицейски орган, който може да издава такива заповеди,
когато има данни за престъпление по съответния текст от наказателния закон.
Представено е и удостоверение, от което е видно на каква длъжност и
кога е бил назначен А. Д. – на 21.07.2015г. и съгл. чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
изпълнява функция на държавен служител в МВР, от което следва, че същият
притежава материална компетентност съгл. чл.72, ал.1 от ЗМВР да
издава такива заповеди. Притежава и териториална компетентност ,
доколкото същият е служител в Отдел „Пътна полиция” на СДВР, който е
компетентен в рамките на гр. София и Столична община да извършва
проверки на водачи на МПС и да предприема последващи действия спрямо
тях.
По повод формата, реквизитите и съдържанието на оспорвания
административен акт, според съдебният състав издадената заповед за
задържане отговаря на изискванията на чл.74 от ЗМВР, т. к. е в писмена
форма, съдържа нужните реквизити – данни за нейния издател;
индивидуализиращи белези за лицето, което се задържа (три имена, ЕГН и
адрес); посочени са съответните права на задържано лице, които то има
съгл. чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР; посочена е дата и час на задържане и
ограничаване на правата в рамките на 24 часа, каквото е изискването на
чл.73, изр.2 от ЗМВР; заповедта носи подписи на полицейски орган и
задържано лице; съдържа и разписка за получаване на съответната заповед
от задържаното лице и указания, че същата може да бъде оспорвана с жалба
пред съответен съд в определен срок.
По повод „данните за престъпление”, следва да се отбележи, че към
датата на издаване на оспорвания административен акт, полицейският орган е
отразил като основание за задържането на Г. К. Г. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и
чл.343Б от НК – управление на МПС след употреба на упойващи вещества.
Това посочване на обстоятелствата, водещи до извод за наличие на
престъпление, отговаря на минималните изисквания на закона в заповедта
да се съдържат данни за онова престъпление, което служи за основание за
издаване на заповедта без да се изисква да бъде формулиран целият текст на
2
чл.343Б, ал.3 от НК.
Фактическата обстановка, която се установява по делото и е била
установена и по време на воденото досъдебно производство е това, че на
05.07.2023г., в 01:40 ч., на ул. „Константин Стоилов” се е движил лек
автомобил марка „******” с временен рег. №**********, който бил спрян и е
извършена проверка на водача му Г. К. Г. с техническо средство „Drug Test
5000” с фабр. № ARPJ-0013, което отчело положителен резултат за наличие на
амфетамин. Резултатът от техническото средство се съдържа л.71 от
настоящото дело.
След този резултат водачът – жалбоподател Г. Г. бил придружен от
ответника по жалбата А. Д. до ВМА, където жалбоподателят дал проби от
кръв и урина за изследване, след което е бил задържан за срок от 24 часа и е
освободен след изтичане на този срок.
В един сравнително дълъг период от време, но все пак успешно, ВМА е
извършила химическото изследване, от което, съгласно предоставения на
съда екземпляр от токсико-химичната експертиза, се установява, че в
предоставените кръвни проби и проби от урина не се съдържа нито алкохол,
нито каквито и да е било амфетамини или други наркотични вещества,
което е дало основание на прокурора да прекрати с постановление воденото
наказателно производство. Следва да се отбележи, че полицейският
служител, извършващ проверката на място с техническото средство няма как
да знае какъв би бил лабораторния резултат от изследването на
предоставените проби от кръв и урина в момента на проверката, поради
обстоятелството, че техническото средство „Drug Test 5000” дава понякога
т. нар. „фалшиви” положителни резултати. Ето защо е нормално и силно
препоръчително водачите на МПС да не оставят „съдбата си” на това
техническо средство, а да предоставят кръвна проба или проба от урина,
която да даде категорично заключение, както в случая.
За целите на това административно производство е напълно достатъчно
съответният полицейски служител да е имал данни, че се извършва
престъпление и той следва да задържи това лице, което според данните е
извършило престъпление. Това е сторил и ответникът по жалбата и при
положителен резултат от техническото средство за употреба на
амфетамин у водача на автомобила е заключил, че водачът на МПС е
употребил наркотично вещество, което законът не допуска. Това не прави
заповедта незаконосъобразна, защото към датата на нейното издаване
никой не е знаел какви биха били лабораторните резултати. Затова изводите,
които се правят в жалбата, че въз основа на лабораторните резултати
заповедта била незаконосъобразна, са неоснователни, т. к. към датата на
издаване на административният акт А. Д. е разполагал само с информацията
от техническото средство „Drug Test 5000”.
3
Процесуални нарушения при издаването на оспорвания
административен акт съдът не открива, доколкото при издаване на
заповедта за задържане на лицето са разяснени правата, предоставен е
екземпляр от заповедта, дадена му е възможност да я обжалва, няма
процедурни нарушения, свързвани с процесуалните изисквания за издаване на
заповедта и следва да се приеме, че този твърдян в жалбата порок не е
налице.
Заповедта отговаря и на материално-правните изисквания, тъй като
законът дава възможност на полицията съгл. чл.72, ал.1 и чл.74 от ЗМВР да
задържи такова лице, което според данните към 05.07.2023г. е управлявало
МПС след употреба на наркотични вещества, установено чрез проба с
техническо средство.
В конкретния случай по правило полицейските служители, при
отчитане на положителен резултат от техническото средство, са длъжни да
придружат водача за даване на проби от кръв и урина и лицето остава в
рамките на максимум 24 часа задържано в съответното полицейско
управление, като целта е не само да бъде задържан, но и да се ограничи
възможността да управлява МПС в такова състояние, което сочат данните
по случая към полицейската проверка на място, като в случая и тази цел е
изпълнена.
Като не откри нито един от посочените пороци, оспорването на
заповедта за задържане следва да се приеме за неоснователно, претенцията за
разноски на жалбоподателя следва да бъде отхвърлена и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в минимален размер от
80.00 (осемдесет) лева, които жалбоподателят да заплати.
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба с вх. № УРИ-433200-
80219/17.07.2023г., подадена от Г. К. Г., срещу Заповед за задържане рег. №
4332зз-342/05.07.2023г., издадена от А. Г. Д.– служител на длъжност „младши
автоконтрольор” в Отдел „Пътна полиция” – СДВР, с която на осн. чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа жалбоподателят.
ОСЪЖДА жалбоподателят Г. К. Г. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза и по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи
възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението може да се оспорва в 14-дневен срок по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд – София-град, който срок за
жалбоподателя и за ответника по жалбата тече от днес.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5