РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330205563 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-1030-004087/23.06.2022 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. А. А., ЕГН
**********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1 т.
1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение
по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложена
наказание от 10 лв. за нарушение чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата излага възражения за неизясняване на фактическите
обстоятелства, не било изяснено какво ПТП, какви вреди са настъпили, в какъв час, не бил
подписан участник 2 в протокола за ПТП, бил показан талона на автомобила и бил записан
неговия номер в АУАН, поради което третото нарушение не било извършено, имало
разминаване в номерата на СУМПС, нямало описани конкретни имуществени вреди не били
посочени свидетели, неправилно била посочена нормата на чл. 185 от ЗДвП тъй като имало
специална санкционна норма за всички нарушения, която обаче не се посочва, не било
отразено за кое нарушение се налага наказанието по чл. 185 ЗДвП .
Страната редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален
представител в съдебно заседание, който поддържа доводите в жалбата и ги развива като
допълва, че наказанието лишаване от правоуправление било вече изтърпяно.
Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат
представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят
законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално
легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е
1
редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 15.05.2022 г. на неустановен час жалбоподателят управлявал лек автомобил Нисан
Ноте с рег. № ***, когато преминал през улица „Руен“ в с. Крумово до номер 2А. Същият
ударил с предната дясна част на своя автомобил, паркирания до същия номер на улицата лек
автомобил Киа Рио с рег. № *** в задната лява част като му причинил материални щети.
Същият не спрял, за да установи последиците от настъпилото произшествие и се прибрал у
дома си като оставил автомобила си Нисан Ноте с рег. № ***, паркиран на улицата пред
дома му.
Това било забелязано от ползвателката на автомобила Киа Рио с рег. № ***, която
видяла и че водачът на автомобила, който осъществил пътното транспортно произшествие
бил съседът й Д. А., който завил в пресечката към дома си. Тя веднага съобщила това на
полицията като на сигнала се отзовали свид. П. и А. Т..Те възприели щетите по паркирания
автомобил и след проведен разговор с ползвателката на автомобил Киа Рио с рег. № ***,
същите отишли до дома на жалбоподателя, посочен от очевидката на пътнотранспортното
произшествие и установили, че по паркиралия отвън автомобил Нисан Ноте с рег. № ***
също имало побитости и драскотини, които съвпадали с установените по Киа Рио с рег. №
***. Служителите на МВР установили, че собственик на автомобила бил жалбоподателя и
го извикали от дома му. Същият излязъл пред дома си и потвърдил че е управлявал
автомобила. Служителите му поискали документи, които той представил.
Свид. П. съставил протокол за ПТП, който бил подписан от жалбоподателя. Като
участник 2 била подписана ползвателката на ударения автомобил, а данните вписани в
протокола били на неговия собственик. Пред жалбоподателя бил съставен АУАН, за три
нарушения, който той подписал без възражения. В законоустановения срок същият
представил възражение, в което твърдял, че не е имало пътнотранспортно произшествие и
той не е участник в него, като и твърдения за тясно място, през което се минавало на
улицата и дупки в асфалта.
Същият бил правоспособен водач с английско СУМПС.
На базата на съставения от АУАН било издадено процесното наказателно
постановление и нарушителят бил наказан съответно за нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 1, чл.
5, ал.1 т.1 и чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя, който
заявява, че поддържа констатираното в АУАН, изяснява механизма на установяване на
нарушението и събитията след установяването му, които съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, обективни и логични, поради което им дава вяра. Същият не си спомня
дали му е бил представен контролен талон и как е записал номера на контролния талон в
АУАН, което предвид оспорването от жалбоподателя, направено в този смисъл съдът счита
за недоказано. Съдът кредитира с доверие и показанията на свид. А. Р. в частта че е видял
жалбоподателя да се прибира към 18 ч. Тези показания по никакъв начин не опровергават
фактическата обстановка установена с протокол за ПТП и АУАН. Съдът дава вяра, че са
установени щети по автомобила Киа Рио, но намира, че поради близките си отношения с
жалбоподателя свидетелят се старае да омаловажи нанесените щети по горепосочения
автомобил.
За изясняване на фактите съдът се базира и на писмените доказателства АУАН,
Протокол за ПТП 15.05.2022 г., докладна записка, от инсп. Х. С., такава от А. Т., възражение
от Д. А., справка за нарушител/водач и Заповеди рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., контролен
талон за МПС, СУМПС.
Не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и
писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги
кредитира с доверие.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
2
административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на
нарушителя.
Съставомерните признаци на нарушенията са посочени, а именно че с поведението си
водачът на Нисан Ноте причинил имуществени щети и е описан механизма на нанасянето, а
именно чрез допуснато пътнотранспортно произшествие и то по описания в АУАН начин,
което напълно постига необходимия минимум от факти, за да е описано подробно
нарушението по чл. 5 от ЗДвП, това важи и за нарушението по чл. 123, ал.1 т. 1 от ЗДвП ,
тъй като е описано пътнотранспортното произшествие, след чието причиняване
жалбоподателя не спира да установи щетите, и не носенето на свидетелство за регистрация
на МПС, което няма с какви други обяснения да е описано. Ясно и недвусмислено са
направени описанията на нарушенията и не възниква съмнение в описанието им.
Съдът намира за неоснователно въведеното възражение, че поради непосочване на
нанесените материални щети в акта или НП било нарушени правото на защита на
жалбоподателя. Настоящото наказателно постановление касае нарушенията, че при
настъпване на ПТП водачът не е спрял и не е установил последствията от допуснатото ПТП,
както и че е нанесъл някакви материални щети. Какви са те и на каква стойност е
ирелевантно за съставомерността на нарушението поради което съдът счита, че описанието
им в АУАН е ненужно. На следващо място АУАН и НП препращат към съставения
констативен протокол за ПТП, който ясно посочва и механизма на ПТП и положението и
характера на нанесените имуществени вреди. Какво пътнотранспортно произшествие е
допуснал водача, как и какво е причинил, не са съставомерни признаци на нарушенията, но
въпреки това са описани в констативния протокол, който е подписан собственоръчно от
жалбоподателя. Поради което това възражение следва да се остави без уважение. В
достатъчна степен е индивидуализирано нарушението къде, кой и с какви действия го е
осъществил.
На следващо място съдът следва да отбележи, че постоянна и еднозначна е
практиката на касационната инстанция по отношение на свидетелите. Посочването им в
АУАН е с цел единствено да бъде установена фактическата обстановка при проверка на
фактите. Непосочването на двама или непълните данни на свидетеля по никакъв начин не
нарушават правото на защита на жалбоподателя и не опорочават до степен отмяна на акта за
установяване на административно нарушение. Целта за възможност за установяване на
фактите чрез разпит на посочен в АУАН свидетел е постигната и като не се оспорва от
нарушителя, че по автомобила е имал побитости на соченото в протокола за ПТП място,
което се потвърждава и от допуснатия на защитата свидетел.
Всички елементи на фактическия състав на нарушенията са подробно описани.
Извършените нарушения са описани недвусмислено и изчерпателно в унисон с
ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства,
при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед
№ 8121з -1632/ 02.12.2021 г., т. 1.3.1, като компетентността не се оспорва, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на нарушенията.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед № 8121з -1632/ 02.12.2021 г., т. 3,7, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи
до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от
очертаните с акта факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
3
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за допускането на материални щети и напускане на ПТП, в
което е участвал без установяване на последиците от него и неносене на свидетелство за
регистрация.
Съдът отчете, че в АУАН и НП е посочен час на извършване на нарушението, който
не се доказа по делото. Това обаче съдът намира за несъществено процесуално нарушение,
тъй като на първо място часовият диапазон на извършване на нарушението не е
съставомерен признак, както и нарушението е установено от актосъставетиля по-късно от
настъпването на ПТП. Установи се по делото, че часът посочен в АУАН е този на
установяване на нарушението, а не този на настъпването му. Съдът намира че дали
нарушенията са извършени с час, два или три по-рано от посоченото е абсолютно
ирелевантно за отговорността на жалбоподателя, както и не нарушава правото му на защита
доколкото се установява с точност времето на извършване, а именно на 15.05.2022 г. Часът
на допускане на ПТП, с имуществени вреди, напускането му и неносенето на свидетелство
за регистрации на ПТП не е функционално свързан с възникването на
административнонаказателната отговорност, както е при употребата на алкохол и
управлението без включени светлини и по никакъв начин не се отразява на
съставомерността или доказването на нарушението, а и разликата от 3 часа в диапазона, на
които е допуснато процесното произшествие не е значителен и не следа да се отрази на
валидността на съставените актове.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на
чл. 5, ал.1 т. 1 от ЗДвП, която норма гласи, всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да причинява имуществени вреди. В настоящото производство се
изясни безспорно, че след като на 15.05.2022 г. в диапазона от 18 до 21 часа е управлявал
собствения си автомобил Нисан Ноте с рег. № *** по ул. Руен в с. Крумово и така минал
покрай паркиралия автомобил Киа Рио с рег. № ***, като настъпило съприкосновение между
неговата предна дясна част и задната лява част на Киа Рио. Това напълно изпълва състава на
нарушението описано в диспозицията на чл. 5, ал.1 т. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че това
нарушение е извършено виновно като формата на вината е непредпазливост и като водач на
МПС жалбоподателят е бил длъжен и е могъл (тъй като е нямало обективна пречка за това)
да предвиди, че с поведението си ще причини материални вреди поради тясното
пространство за преминавани и е следвало да вземе мерки да предотврати настъпването на
вредни последици – материални щети.
Поведението на жалбоподателя изпълва и състава на нарушението по чл. 123, ал. 1 т.
1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушенията.
Установява, се че Д. А. като водач на МПС на 15.05.2022 г. между 18 и 21 часа на ул.
Руен в с. Крумово, след като е участвал в ПТП с друг автомобил, който бил паркиран е
избрал да не спре, за да установи какви са последиците. Именно това е поводът да се
ангажира административнонаказателната му отговорност по настоящото наказателно
постановление. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като след като е
причинил пътнотранспортно произшествие с материални щети не е спрял, за да ги установи.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му да спре и да установи вредите може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянието му е
извършено умишлено.
Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота,
здравето и имуществото на всички участници в движението, както и да се улесни
4
осъществяването на контрол от страна на органите на МВР. Съдът намира че нарушителят е
бил длъжен като водач на МПС да не допуска да причини материални вреди и ако допусне
пътно транспортно произшествие, то да спре и да установи вредите като е могъл, да го
направи тъй като обективна пречка не е съществувала.
По последното нарушение съдът намира следното: Нормата на чл. 100, ал. 1 т. 2 от
ЗДвП, посочва че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Към момента на
установяване на нарушението, Д. А. не е имал качеството водач. Същият не е бил установен
в автомобила си, а към момента, когато е било установено, че го е управлявал не е било ясно
дали е носил свидетелството за регистрация или не. Отделно от това не се доказа дали
същият действително не го е представил на органите на МВР или го е представил, поради
което съдът намира че в тази част издаденото НП е незаконосъобразно и следа да се отмени.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда
че санкцията за водач, който не изпълни задълженията си при настъпване на ПТП се лишава
от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, тъй като няма данни за завишена обществена опасност на извършено и такива
не са изложени от административнонаказващия орган, поради което минималният размер и
на двете санкции се явява целесъобразен. Определеното спрямо жалбоподателя наказание
отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Същото се отнася и за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , което правилно е
съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, тъй като не е предвидено
друго наказание за водач, който причинява материални щети, а размерът от 20 лв. е
фиксиран в закона и не подлежи на индивидуализация. Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че не се разбирало за кое нарушение се отнася санкционната норма на чл.
185 от ЗДвП, тъй като видно от атакуваното НП същата е съотнесена към нарушението по
пункт първи, като действително за останалите две нарушения са посочени изричните им
съответстващи санкционни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което
обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
Поради изложеното наказателното постановление е частично обосновано и
законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено
в едната му част и отменено в другата.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес е
изрично уреден в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, а именно по реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има
право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал.
2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съдът намира, че следва да
приложи правилата на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на
разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
5
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
Тъй като общата санкция на нарушенията е 80 лв., а уважената част от оспорването е
в размер на 10 лв., то по съразмерност на страната следва да се присъди сумата от 50 лв. за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 22-1030-004087/23.06.2022 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, в частта, в която на Д. А. А.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лв. за нарушение чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление /НП/ № 22-1030-004087/23.06.2022 г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. А. А., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 50 лв., представляваща присъдено адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6