Р Е Ш Е НИ Е
гр. София, 26.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на втори
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13175 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен са искове по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът З.Л.И. АД твърди, че на 23.04.2011
г. на главен път Е-79, в района на км 106+500, в посока на движение към гр.
Монтана, ответникът П.М.Г. като водач на автомобил Деу Есперо с ДК № *******виновно
е предизвикал ПТП, в резултат на което е причинил по непредпазливост тежка и
средна телесни повреди на повече от едно лице, като е управлявал автомобила
след употреба на алкохол над допустимата концентрация – 1.98 промила. Поддържа,
че за настъпилото ПТП е образувано наказателно производство, приключило с
одобрено от съда споразумение, а като застраховател, обезпечил деликтната
отговорност на виновния водач по застраховка Гражданска отговорност, е изплатил
на увреденото лице Л.Н.М.обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
настъпването на процесното застрахователно събитие, заедно със законната лихва
от увреждането, сума общо в размер на 82155 лева – 55000 лева обезщетение и
27155 лева лихва за периода от 23.04.2011 г. до 19.02.2016 г., поради което и
на основание чл. 274 от КЗ е встъпил в правата на увредения срещу причинителя
на вредата. Излага твърдения, че изплатената на увреденото лице сума е
присъдена с влязло в сила решение по гр. дело № 2512/2013 г. на СГС, в производството
по което П.Г. е участвал като трето лице помагач на страната на З.Л.И. АД,
поради което той му дължи тази сума заедно с разноските по приключилото производство
– 1512.50 лева, или общо сумата в размер на 83667.50 лева. Претендира присъждане
на общата сума, заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба –
13.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът П.М.Г. в срока за отговор на исковата молба оспорва
исковете, възразявайки че същите са неоснователни. Прави и евентуално възражение
за погасяване на вземанията по давност. Няма претенция за разноски.
Софийски градски съд, след
преценка на всички доказателства и доводи съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От споразумение от 17.05.2012 г.,
съдържащо се в приложеното към настоящото производство гр. дело № 2512/2013 г.
на СГС и одобрено по НОХД № 30029/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Монтана,
се установява, че П.Г. е признат за виновен, че на 23.04.2011 г. по главен път
Е-79, в района на км 106+500, в посока на движение към гр. Монтана, при
управление на автомобил Деу Есперо с ДК № *******е нарушил правилата за движение
по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1,
т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в пияно състояние по непредпазливост причинил
тежка и средна телесни повреди на повече от едно лице - Л.Н.М.и Н.А.Е.- престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. първо от НК. Във връзка с пияното състояние на
ответника е съставен протокол № 278 от 27.04.2011 г., с който в иззетата му
кръв към момента на настъпване на процесното ПТП са установени 1.98 промила алкохол.
По делото е безспорно между страните, а и от застрахователна
полица № 217-9-206-223-10-0593665 от 13.11.2010 г. се установява, че между ищецът
З.Л.И. АД и Я.Я.– собственик на автомобил Деу Есперо, е сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност, въз основа на която ищецът е обезпечил деликтната
отговорност на собственика и ползвателите на автомобил Деу Есперо с период на
застрахователно покритие от 20.11.2010 г. до 19.11.2011 г.
Установява се по делото, че имуществената отговорност на
застрахователя З.Л.И. АД по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е ангажирана от
увреденото лице Л.М.с влязло в сила на 19.07.2016 г. решение № 9014 от
30.12.2015 г., постановено по гр. дело № 2512/2013 г. на СГС при участието на
трето лице помагач на страната на застрахователя – П.Г. (ответник в настоящото
исково производство). С посоченото решение на увреденото лице Л.Н.М.е присъдена
сумата 55000 лева – неизплатеното обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва върху тази
сума от увреждането на 23.04.2011 г. до окончателното й изплащане. Застрахователят
е осъден да заплати и на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на увреденото
лице, сумата 1512.50 лева.
По делото се установява от представените преводни нареждания
и кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че на увреденото
лице Л.Н.М.на 11.03.2016 г. и 26.04.2016 г. е наредено от ответника - застраховател
по застраховка Гражданска отговорност, плащането й по банкова сметка ***
42155.50 лева и 40000 лева с основание гр. дело № 2512/2013 г. Според заключението
размерът на законната лихва върху сумата 55000 лева за периода от 23.04.2011 г.
до 19.02.2016 г. възлиза на 27154.58 лева.
Други доказателства не са ангажирани от страните в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна
следното:
По иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по 274, ал. 1,
т. 1 от КЗ (отм.), следва да бъдат доказани следните материалноправни
предпоставки в съотношение на кумулативност: възникването на извъндоговорна
отговорност по чл. 45 от ЗЗД за ответника - вредите на увреденото лице да са
причинени от неговото виновно и противоправно поведение; неговата деликтна
отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на валиден договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност; заплащането на застрахователно
обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност
на увредения от настъпването на застрахователно събитие и ответникът да е
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла
в сила присъда, а според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали
то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. В гражданския
процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването
на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с
влязла в сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК,
присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо и тази сила трябва да бъде
зачетена от всички съдилища и учреждения.
След като със споразумението, имащо
последиците на влязла в сила присъда, е установено, че ответникът е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. първо от НК, то по несъмнен начин
се доказа по делото, че ответникът П.Г. като водач на автомобил Деу Есперо виновно
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3,
чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което е причинил неимуществени
вреди на увреденото лице Л.М.. Деянието на водача на автомобил Деу Есперо е противоправно,
тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за
движението по пътищата, регламентирани в посочените разпоредби на ЗДвП.
Доказа се също по делото от влязлото в
сила решение по гр. дело № 2512/2013 г. на СГС, имащо за ответника П.Г.
обвързваща сила на мотивите по арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК, че претърпените
от Л.М.неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на водача на автомобил Деу Есперо (ответника П.Г.), като заместващото
им обезщетение възлиза в размер на 95000 лева, неизплатената част от които при
ангажиране на отговорността на ищеца З.Л.И. АД с влязлото в сила решение е в
размер на 55000 лева (присъдения размер на обезщетението).
Виновното причиняване на вредите от
ответника П.Г. съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, а и в случая вината
на ответника е установена със споразумението, имащо последиците на влязла в
сила присъда, която следва задължително да бъде зачетена от съда в настоящото исково
производство.
Доказа се по делото и следващата
материална предпоставка, обуславяща възникване на регресното право на ищеца,
тъй като към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие между
делинквента и ищеца е съществувало действително правоотношение по задължителна
застраховка Гражданска отговорност, въз основа на което застрахователят е поел
задължение да заплати на увреденото лице застрахователно обезщетение – арг. чл.
257 и сл. от КЗ (отм.).
От събраните по делото доказателства се
установи, че през м. март – април 2016 г. ищецът като застраховател по
задължителна застраховка Гражданска отговорност е заплатил на увреденото лице Л.М.общо
сумата 82155 лева, дължима въз основа на ангажираната му имуществена отговорност
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 55000 лева и законна
лихва от увреждането на 23.04.2011 г. до окончателното му изплащане, осъществено
с влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 2512/2013 г.
Установи се по делото и последната
материална предпоставка, обуславяща възникването на регресното право, а именно
обстоятелството, че ответникът при извършване на своето противоправно деяние е
управлявал автомобил Деу Есперо под въздействие на алкохол – 1.98 промила
концентрация на алкохол в кръвта, което е недопустимо съгласно чл. 5, ал. 3, т.
1 (ред., ДВ, бр. 54/2010 г.) от ЗДвП във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, приложими
към релевантния момент.
Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е изплатил на увреденото
лице и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45 от ЗЗД
дължи на увредения. По делото се доказа от влязлото в сила съдебно решение, че
заместващото обезщетение на причинените на увреденото лице Л.М.неимуществени
вреди възлиза в размер на 95000 лева, а неизплатената част от него при
постановяване на влязлото в сила решение – в размер на 55000 лева, т.е.
съответно на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 55000 лева. Следователно
ищецът З.Л.И. АД като застраховател по застраховка Гражданска отговорност има
право да получи от виновния водач – ответникът П.Г. платеното от него обезщетение
заедно с дължимите и платени от него лихви, които общо възлизат в размер на
82154.58 лева (55000 лева обезщетение и 27154.58 лева – законна лихва за
периода 23.04.2011 г. – 19.02.2016 г., установена със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза) – в този смисъл решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. № 1935/2015
г. на ВКС, ТК, II ТО. Не се доказа по делото обаче плащането на присъдените с
решението разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на
1512.50 лева, поради което за тях не е налице възникнало за ищеца изискуемо регресно
право.
Вземането на ищеца по регресния иск не
е погасено по давност, тъй като 5-годишният давностен срок не е изтекъл към
момента на неговото предявяване, което по арг. от чл. 116, б. „б” от ЗЗД
прекъсва теченето на погасителната давност. Съгласно раздел V, т. 14 от
Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС за регресните искове важи
общата давност по чл. 110 от ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая застрахователното
обезщетение е било заплатено на увреденото лице на 11.03.2016 г. и 26.04.2016
г., поради което 5-годишният давностен не е изтекъл към момента на предявяване
на регресния иск – 13.10.2017 г., а наведеното от ответника възражение в обратния
смисъл се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното, регресният иск
следва да бъде уважен за сумата 82154.58 лева, представляваща изплатено от
застрахователя З.Л.И. АД обезщетение за неимуществени вреди заедно с платените
от него лихви, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 83667.50
лева – отхвърлен.
Законна последица от уважаването на
иска е и присъждането на законната лихва върху присъдената сума от подаване на
исковата молба – 13.10.2017 г., до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на правния спор и
своевременно направеното от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да му
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 3678.95 лева,
представляваща разноски по производството за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част на иска.
По изложените съображения Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД сумата 82154.58 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 55000 лева по договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност за причинени неимуществени вреди на Л.Н.М.от настъпило
на 23.04.2011 г. по главен път Е-79, в района на км 106+500, пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на автомобил Деу Есперо с ДК № *******– П.М.Г., управлявал
автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, и платените лихви в размер на 27154.58 лева за периода
23.04.2011 г. – 19.02.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване
на исковата молба на 13.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и на чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата 3678.95 лева, представляваща направени разноски по производството,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер от 82154.58 лева до предявения размер от 83667.50 лева – 0.42 лихва за
посочения период и 1512.50 лева разноски за адвокатско възнаграждение,
присъдени с решение по гр. дело № 2512/2013 г. на СГС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р. Бошнакова