№ 2374
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110201327 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-027701/03.01.2023 г., издадено от Г.Б. - началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на Н. Т. Н., с ЕГН **********,
за това, че на 08.10.2022 г., около 08:30 часа, в гр. София, по бул. Ломско шосе, с
посока на движение от ул. Бели Дунав към ул. Тричко Велев, управлява л. а. „Фолксваген
Поло“ с рег. № ХХХ, лична собственост, и при извършена проверка на бул. Ломско шосе
срещу магазин „Билла“ от направена справка с ОДЧ-СДВР се установява, че МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 04.10.2022 г. С горното Н.
Т. Н. нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от Н. Т. Н., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се оспорва материалната компетентност на
актосъставителя и АНО и се твърди за неправилно приложение на материалния закон, тъй
като за служебно прекратената регистрация не било изпращано уведомление до
собственика. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
1
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на ВР;
заверено копие от Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 на министъра на ВР – всичките относно компетентността на АНО Г.Б.,
както и заверено копие от Заповед № 513з-5515 от 04.08.2017 г. на директора на СДВР
относно компетентността на актосъставителя В. В.); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; нарушението и обстоятелствата около твърдяното
му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест не се
констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят Н. Т. Н. на 08.10.2022 г., около 08:30 часа, в гр. София, по бул.
Ломско шосе, с посока на движение от ул. Бели Дунав към ул. Тричко Велев, управлявал
собствения си л. а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ХХХ. На бул. Ломско шосе срещу магазин
„Билла“ автомобилът бил спрян за проверка от служители на СДВР-ОПП, в лицето на
свидетелите В. В. и П. М.. При справка с ОДЧ на СДВР свидетелите установили, че л. а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № ХХХ бил със служебно прекратена регистрация, поради липса
на застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от приобщена на съдебното следствие писмена справка рег. № 433200-
25482/07.03.2023 г. на началника на СДВР-ОПП, ведно с разпечатка от АИС КАТ, л. а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № ХХХ е бил със служебно прекратена регистрация от 04.10.2022
г. в 04:02 часа, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – уведомление от Гаранционен фонд
(ГФ) за липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Уведомлението било получено от
ГФ по електронен път, без придружаващи документи. Собственикът не е бил уведомяван за
служебно прекратената регистрация на автомобила от СДВР-ОПП.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите В. В. и П. М., както и от
приобщените на съдебното следствие писмени доказателства: писмена справка рег. №
433200-25482/07.03.2023 г. на началника на СДВР-ОПП, ведно с разпечатка от АИС КАТ.
Показанията на свидетелите са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично
подредени, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради
което следва да бъдат кредитирани изцяло. Установеното с гласни доказателства е
еднопосочно с установеното от приобщените писмени доказателства, които също следва да
бъдат кредитирани.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът констатира, че на
2
жалбоподателя Н. е предявено административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1, пр. 1 от ЗДвП («По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“), на което действително
е относима санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП („Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред“). Фактите по делото безспорно потвърждават, че на посочените в НП
дата и място Н. Н. действително е управлявал собствения си л. а. „Фолксваген Поло“ с рег.
№ ХХХ, както и че съгласно приобщените справки, автомобилът е бил със служебно
прекратена на 04.10.2022 г. в 04:02 часа регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
(„Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“).
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и
I и II колегии на ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е бил
уведомен собственикът на моторното превозно средство. При тези нормативни изисквания,
на база и установените по делото факти, преценката на актосъставителя и на АНО да
квалифицират действията на водача Н. като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е очевидно
неправилна, след като по преписката е приложена изрична справка от СДВР-ОПП, от която
е видно, че собственикът на процесното МПС не е бил уведомяван за служебно прекратената
регистрация на автомобила му по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В този смисъл, няма данни
жалбоподателят Н. Н. да е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила, за да
бъде санкциониран по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Горните обстоятелства налагат НП да
бъде отменено поради недоказаност на вмененото административно нарушение от
субективната му страна – липса на виновно поведение (умисъл или непредпазливост) от
страна на жалбоподателя Н..
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, на адв. К. от САК е заплатен хонорар в размер на
1000 лева, който се явява прекомерен спрямо разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото процесуалното представителство се явява осъществено с изготвянето на жалбата,
провеждане на едно съдебно заседание и липса на правна или фактическа сложност.
Отделно от това се касае са административно наказание, което е глоба в размер на 200 лева
3
и лишаване от право на управление на МПС. Именно второто кумулативно наказание налага
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат определени съобразно разпоредбата на
чл. 18, ал. 4 от горепосочената наредба. В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, платими от
СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-027701/03.01.2023 г., издадено от Г.Б. - началник група към
отдел „ПП” при СДВР, на Н. Т. Н..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Н. Т. Н. сумата
от 500 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4