РЕШЕНИЕ

 

№ 170/25.9.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист С. Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1262/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба вх.№6627 от 26.08.2019 г. от И.С.В., ЕГН **********, лично и като родител и законен представител на малолетното дете С.Т.Й., ЕГН **********, срещу Т.М.Й., ЕГН **********. Молителката твърди, че с ответника са живели на семейни начала до м. май 2019 г. и са родители на детето С.. Твърди, че ответникът системно и отдавна извършва спрямо нея психическо, емоционално и физическо домашно насилие, а спрямо детето – психическо и емоционално насилие чрез извършваното в негово присъствие насилие спрямо неговата майка. Твърди, че на 20.06.2018 г. при предходен акт на домашно насилие спрямо нея в присъствие на детето, изразяващ се в нанасяне на побой, съпроводен с чупене и хвърляне на предмети срещу нея и отправяне на груби обиди и закани, детето за пръв път получило „афективно-респираторен гърч“, което състояние е установено при неколкократни консултации със специалисти и се провежда лечение, като описва, че пристъпите при детето настъпват в следствие на неговата силно негативна емоция в случаите, когато е свидетел на агресивнто поведение на бащата, крясъците му и побоя, упражняван върху майката и се проявява в силен плач, последван от рязко притихване с останала отворена уста, спиране на дишането за около 30-45 секунди и посиняване на детето. Твърди също, че наред с изблиците на агресивно поведение, ответникът проявява спрямо молителката болезнена ревност, непрестанно я следи, причаква я пред входа, на улицата или на детския кът когато са двете с детето, както и че при тези срещи той започва да я заплашва, че ще й вземе детето, ще ги убие, обижда я и я псува. Изтъква, че двете с нейната дъщеря живеят в непрестанен страх за здравето и живота си, че заканите му им дават ясна представа какво мисли да им причини, както и че, познавайки го добре, са сигурни, че той е в състояние да изпълни дори отправените от него директни закани за убийство. Молителката описва последния инцидент с ответника от сутринта на 23.08.2019 г., при който ответникът, държейки голям чук се появил пред входа на сградата, в която тя и детето живеят и тя, виждайки го от балкона, се изплашла силно, разтреперала се, прилошало й и в последствие усетила как гостуваща нейна приятелка започнала да я мокри с вода, за да я свести, както и че тогава чувала откъм мазите в сградата силни удари върху нещо и блъскане. Посочва, че малко след това видяла ответника отново пред входа на сградата да държи в ръка метална щанга, дълга около един метър и след това отново последвали страшни удари и блъскане откъм мазите, след което чула ответника да крещи обидни изрази към нея и заплапхи, че ще ги убие, както и да настоява да получи гумите на колата си, при което детето се разплакало силно и започнало да посинява и двете с гостуващата й приятелка трудно го успокоили, а в последствие действията на ответника били преустановени при появата на патрулен автомобил на РУП Девня. Моли, спрямо ответника да бъде издадена заповед за защита с прилагане в максимален срок на предвидените мерки по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и тяхното дете; забрана за ответника да доближава пострадалите лица и жилището, в което същите живеят, както и определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител – негова майка.

Определеният особен представител на детето С. Й., изразява становище за несъставомерност като проявна форма на домашно насилие спрямо молителката и детето за конкретно посочения инцидент от 23.08.2019 г., но същевременно счита за установено продължително осъществявано домашно носилие чрез системен физически и психически тормоз спрямо майката в присъствие на детето. Отправя искане, при констатация за основателност на молбата, към пострадалите лица да се приложи защитната мярка по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН като бъдат насочени към програми за възстановяване.

Ответникът, редовно призован, явава се лично и оспорва твърденията за упражнено от него физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката в присъствие на детето. В хода на устните състезания описва случай от лятото на 2019 г., при който ударил шамар на молителката защото я видял да целува младеж пред входа на жилището й като изтъква, че никога не е удрял молителката с юмрук и в присъствие на детето.

Контролиращата страна – Дирекция „СП”, отдел „Закрила на детето” гр. Девня, редовно призована, не се представлява и не представя становище.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата по чл.8, ал.2 ЗЗДН е подадена в законния срок от легитимирано лице, съгласно чл.3, т.1 ЗЗДН, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

В хода на производството относно твърденията на ищцовата страна са събрани както писмени доказателства – декларация по чл.9, ал.2 ЗЗДН, удостоверение от Фондация „SOS – семейства в риск“ за регистрирани лични уведомления от 14.08.2019 г. и от 23.08.2019 г. за търпяно физическо и психическо домашно насилие, медицински документи за провеждани прегледи и назначено лечение за детето С. Й. с диагноза „Афективно респираторни гърчове“, така и гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Р.В., С.В. и Й.В. – сестра, майка и баща на молителката. В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна определено не представени, а макар и косвено, наличното удостоверение от Фондация „SOS – семейства в риск“ подкрепя твърденията на молителката за упражнено спрямо нея физичеко насилие като установява и обстоятелството, че още преди последния конкретно посочен акт на насилие от 23.08.2019 г. молителката е предприела действия, обективиращи както личното й осъзнаване като жертва на домашно насилие, така и сериозността на преживяното насилие, доколкото същото е формирало и потребност от незабавно съдействие за подкрепа и защита в организация, предлагаща специализирана помощ. Също така, показанията на всеки един от разпитаните слидетели Р. В., С. В. и Й. В., които съдът кредитира като дадени в резултат на трайно осъществявани преки и непосредствени възприятия за взаимоотношенията между молителката и ответника, непротиворечащи помежду си, конкретно, ясно и детайлно изложени, установяват по несъмнен начин трайното и отдавнашно проявление в поведението на ответника на психически тормоз и физическа агресивност спрямо молителката в непосредствено присъствие на детето С., изразяващо се както в отправяни обиди и закани, така и в блъскане, чупене на вещи и замеряне с вещи, а също и нанасяне на удари. Действително, тримата свидетели се явяват най-близки роднини на молителката, но всеки от тях има ежедневни, преки лични възприятия за нейните взаимоотношения с ответника, доколкото да живели в две насрещно разположени жилища на един жилищен етаж, ежедневно са общували с тях, чували са караниците и конфликтите помежду им и са се отзовавали нееднократно и непосредствено след агресивните действия на ответника на призивите за помощ от молителката, като техните показания са непротиворечащи помежду си, съвпадащи и взаимно допълващи се, поради което се кредитират от съда въпреки несъмненото наличие на заинтересованост за всеки от тези свидетели в полза на молителката. Същевременно, въпреки отправените оспорвания, ответникът не е представил и по делото не са приобщени каквито и да е други доказателства, които да опровергават или дори да поставят под съмнение достоверността на наличните доказателства.

Относно твърдения акт на домашно насилие от 23.08.2019 г. приобщените гласни доказателствени средства установяват, че агресивните действия на ответника не са били насочени спрямо молителката и нейното жилище, а същият е взломил вратата на избеното помещение във входа, където е имало негови вещи. Но от една страна, избеното помещение е прилежаща част към жилището и взломяването на вратата може да се третира като посегателство спрямо жилищния имот, а от друга страна, такава форма на агресивно поведение чрез разбиване на врата на маза с нанасяне на множество кънтящи удари в цялата сграда с железен чук и метален лост, вместо ответникът да поиска по нормален начин да му бъде осигурен достъп до личните вещи, определено представлява преднамерна демонстративна агресия и тази демонстративност е насочена именно спрямо позвателя на имота – молителката, поради което несъмнено е проява на психически тормоз спрямо намиращата се в този момент в жилището молителка И. В.. Но наред с това, приобщените показания от непосредствения очевидец на инцидента – свид. Р. В. сочат също, че при излизане от входа на сградата ответникът, викайки е отправил на висок тон обидни изрази към излязлата тогава на балкона молителка, възприети и от намиращото се в стаята дете, което поведение също представлява прявна форма на психическа агресия в присъствие на детето.

Наред с това, макар повечето описани от свидетелите предходни агресивни прояви на ответника да се отнасят за период извън съставомерния едномесечен срок, предхождащ предявяване на молбата, от изявленията на свидетеля Й. В. става ясно, че описания от него и от свид. С. В. случай, при който те се притекли на помощ на молителката и детето и са възприели нранявания по краката на молителката, съборени маса и други предмети, силно ревящото дете и намиращия се при тях ответник, е осъществен седмица преди ответинкът да напусне жилището, което се е случило около 20.08.2019 г. Доколкото молбата е предявена на 26.08.2019 г., този инцидент попада в съставомерния срок и несъмнено представлява отделен акт домашно насилие чрез физическа и психическа агресия спрямо молителката в присъствие на детето.        

Приетите за установени действия от страна на ответника, несъмнено представляват актове на психическа, емоционална и физическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН както спрямо молителката, така и спрямо малолетното дете С.. При това, ответникът изрично потвърди пред съда и предхждащ съставомерния период акт на физическо насилие чрез ударен шамар на молителката, което само потвърждава констатацията, че това му поведение не е изолиран инцидент, а са налице трайно и продължително осъществявани физически и психически агресивни действия спрямо молителката и в присъствие на детето. За съответстващи както на вида и проявната форма на причиненото домашно насилие, така и на неговата значителна продължителност и системност, както и на съществената степен, в която чрез насилието са причинени психически травми на пострадалите лица, съдът намира предвидените в чл.5, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН мерки за срок към максималния предвиден – една година и шест месеца. При определяне на мерките за защита и срока им, съдът взе предвид, че поведението на ответника не е изолиран случай в отношенията между съпрузите, в два последователни дни той е упражнил насилие над съпругата си в присъствие на двете им деца, а се установи също, че и в предходната година му е съставян предупредителен протокол по ЗМВР за такова поведение. В съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.3 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба, чийто размер съдът определи към средния предвиден.

По изложените съображения и на основание чл.15 ЗЗДН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА спрямо Т.М.Й., ЕГН **********, следните мерки за незабавна защита срещу домашно насилие за И.С.В., ЕГН **********, и за малолетното дете С.Т.Й., ЕГН **********:

 

ЗАДЪЛЖАВА Т.М.Й., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие срещу И.С.В., ЕГН **********, и малолетното дете С.Т.Й., ЕГН **********;

 

ЗАБРАНЯВА за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА Т.М.Й., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА НА ОТСТОЯНИЕ ПОД СТО МЕТРА пострадалите лица И.С.В., ЕГН **********, и С.Т.Й., ЕГН **********, както и жилището, в което живеят пострадалите лица, находящо се в *****

 

ОПРЕДЕЛЯ за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА временно местоживеене на детето С.Т.Й., ЕГН **********, при неговата майка И.С.В., ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4, вр. ал.2 ЗЗДН.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Т.М.Й., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал.2 ЗЗДН.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл.16, ал.2 ЗЗДН срещу Т.М.Й., ЕГН **********.

 

НАЛАГА на Т.М.Й., ЕГН **********, ГЛОБА в размер 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.), на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Т.М.Й., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 85.00 лв (осемдесет и пет лева, 00 ст.), от която 80.00 лв държавна такса и 5.00 лв такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.11, ал.2 и чл.22 ЗЗДН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в седемдневен срок от днес.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: