Р Е Ш Е Н
И Е № 185
Гр. Сливен, 14.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на прокурора Красимир Маринов и секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдията Детелина Бозукова КАНД № 182
по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу
решение по АНД № 53 по
описа на Котелски Районен съд за 2021 година и се
движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С решение № 22/16.05.2022 г. постановено по АНД
№ 53/2021 г. Котелски
Районен съд е потвърдил Наказателно постановление № **********/28.01.2021г. на
Директора на РДГ Сливен, с което на И.В.М. ***, за нарушение на чл.257, ал.1 т.1
от Закона за горите /ЗГ/ и на основание същия текст е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.108 ал.3 от
ЗГ, като М. е осъдена да заплати на РДГ сумата от 120 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение, касационният
жалбоподател – И.В.М., чрез п. по п. - адв. Д. Й. ***, го обжалва в срок, като
в жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Касационният жалбоподател поддържа, че не било установено по безспорен
начин извършването на административното нарушение. Неправилно били анализирани
фактите по делото и неправилно бил приложен
материалния закон при налагането на административното наказание. Моли
съда да отмени решението и по същество да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява.
Представлява се от п.- адв. Д. Й. ***, който поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по касация – РДГ Сливен, в съдебно заседание се представлява от пълномощник
– гл. юриск. В. К., която оспорва жалбата и моли съда
да остави в сила решението. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна, решението на РС-Котел законосъобразно
и обосновано, поради което предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен, в качеството на касационна инстанция,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, на ОП
Сливен и събраните доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок и е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за противоречие и
неправилно приложение на обжалвания акт със закона. За да отговори на същите, след
като обсъди събраните по делото доказателства, касационната инстанция прие за
установено следното:
На 18.09.2020 г. инспектори при ДГС
Котел извършили проверка на отдел 413 подотдел "З", находящ се в
землището на общ. Котел. За проверката съставили констативен протокол № 041806/18.09.2020
г., в който вписали, че при извършената проверка на 18.09.2020г. в отд.413 под.
„З“ е установено, че за сечта е издадено позволително за сеч №0562123 от 18.06.2020г.
от и. Д. К. на името на И.М., п. на „Дани 1 Б“ ЕООД, като на място са отсечени
7 бр. дървета– бук и цер с общ обем 5,53 пл.м3, които не са маркирани с КГМ. В
протокола било вписано, че нарушението е извършено в периода 21.06.2020 г. - 18.09.2020
г.
За констатираното нарушение срещу
И.М. бил съставен АУАН № 000304 от 28.09.2020 г., с който извършеното било
квалифицирано като нарушение по чл.108 ал.3 от Закона за горите и чл.12б ал.1
т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горски територии.
Актът бил предявен на М., която депозирала възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното пред РС Котел НП
№ ********** от 28.01.2021 г.
С решение,
постановено по АНД № 53/2021 г. РС Котел е потвърдил наказателното
постановление. Съдът приел, че в административно-наказателното производство не е
допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на материалния закон. АНО е доказал по безспорен и несъмнен начин, че описаното
в АУАН и НП деяние, извършено от И.М. е нарушение на чл.257 ал.1 т.1 от
Закона за горите, във вр. с чл.108 ал.3 от Закона за горите и чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горски територии. Приел, че от
представените по делото доказателства се извежда обоснован извод, че
соченото административно нарушение, неговото авторство, както и вината на
нарушителя са доказани. При тези мотиви съдът потвърдил
изцяло НП.
Решението на РС Котел е валидно, допустимо и постановено
при правилно приложение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ, по който текст е
привлечена отговорността на касационния жалбоподател, подлежи на санкциониране
по административен ред с наказание "глоба", ако не е предвидено
по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и
решения и предписания, основани на тях. Нормата на чл.108 ал.3от ЗГ предвижда,
че лицето по ал. 2, на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11,
до освидетелстване на сечището. В случая относими за разглежданото
нарушение са подзаконовите разпоредби на чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1/30.01.2012г.
за контрола и опазването на горски територии, където е разпоредено,
че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се
извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Видно е, че в случая става въпрос за императивни норми,
въвеждащи безусловно задължение като част от нормативно уредената процедура за
провеждане на сеч. Анализът на цитираните норми и събраните в хода на
съдебното производство пред РС Котел доказателства по несъмнен начин сочат, че именно
касационният жалбоподател, в качеството й на лице, на което е издадено
позволително за сеч №0562123 от 18.06.2020г., като п.на „Дани 1 Б“ ЕООД, не и.
к.си п. да следи за спазването на правилата за сеч, в резултата на което в
периода 21.06.2020 г. - 18.09.2020 г. в отдел 413 подотдел "З",
находящ се в землището на общ. Котел са отсечени 7 бр. дървета, които не са
маркирани с КГМ. Горното мотивира касационната инстанция да приеме за правилен и
обоснован изводът на РС Котел, а и на АНО, че в случая касационният жалбоподателят
не е спазил изискването, посочено в чл.108
ал.3 от ЗГ и чл.12б ал.1 т.5 от Наредба
№ 1/30.01.2020г. за контрола и опазването на горските територии. Въз основа на събраните по делото
доказателства - свидетелски показания и въз основа на
установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи, че нарушението е извършено именно от касатора, които
изводи се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221,
ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
Правилно е приложен и материалния закон, а направените
в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни и няма да бъдат преповтаряни.
Районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила
при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от
съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и
направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания
не са налице.
По изложените съображения, Административен съд Сливен
направи извода, че решението на РС Котел не е постановено при нарушенията,
сочени в касационната жалба като отменителни
основания и като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на РДГ за присъждане на разноски, като следва да осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника по касацията направените в хода на настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен
съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 16.05.2022 г., постановено по АНД №
53/2021 г. по описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА И.В.М. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на РДГ сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: